РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
Членове:Тоско П. Ангелов
Михаела С. Боева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330101658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 АПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.Б. н. на ОСЗ-Раковски срещу
Разпореждане от 31.12.2020г., с което на основание чл. 304, ал. 1 АПК му е наложена
глоба в размер на 200 лева за неизпълнение на съдебно решение.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, защото за изпълнение
на съдебния акт е необходимо да бъде издадена скица и удостоверения по чл. 13, ал. 5
и ал. 6 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на общината. Издаването им било искано
многократно от ОСЗ но към настоящия момент такива липсвали. В отговора на
общината се посочвало, че документите не могат да бъдат издадени поради
неотразяването на имота в действащия план и липсата на помощен план. Поради това
намира, че отговорността за забавянето на процедурата е по вина на общината.
Иска се отмяна на разпореждането.
В предоставения срок не е постъпило становище от насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на жалбопдоателя във връзка със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
1
С решение по адм. д. № 3890/2006г. на ПРС е обявено за нищожно решение на
ОСЗГ Раковски и преписката е върната с указания за издаване на решение за
възстановяване на собствеността върху нива от 7.8 дка по реда на 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ
в стари реални граници, като е определен срок от 2 месеца. В мотивите на съдебния акт
е посочено, че нивата попада в 8 УПИ в границите на населено място. Съдебният акт
не е обжалване и е влязъл в сила на 12.06.2007г.
Впоследствие е постановено решение, с което е оставено без уважение искане за
тълкуване на съдебния акт и е поправена ОФГ, в мотивите му.
Административния орган е бил уведомен за решението и за него е възникнало
задължение за продължаване на действията по реституционната преписка до
приключването й по съответния ред. За предприети в тази насока действия няма данни
до месец октомври 2019г., когато след жалба на едно от заинтересованите лица са
изпратени указания от ОД Земеделие Пловдив до н. на ОСЗ-Раковски. В изпълнение на
тези указния н. на ОСЗ-Раковски е изискал издаването на скица и удостоверение по чл.
13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ от к. на община Раковски, като е поставен и въпросът относно
отменен отказ на кмета да разгледа по същество искане за издаване на скица и
удостоверение. На 07.11.2019г. е постъпил неясен отговор, в който се заявява че
„многократно устно и писмено, община се е произнасяла по искането на П. Ч.“ След
получаването на това писмо, н. на ОСЗ-Раковски е написал доклад до ОД Земеделие
Пловдив. С това изпълнението по административната преписка отново е спряло, като
не са ангажирани доказателства за други предприети действия.
Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК предвижда ангажирането на имуществена
отговорност, чрез налагане на глоба на длъжностните лица, които не изпълнят
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Предпоставка за приложението
разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК е наличие на задължение за административен
орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Това
произтича от смисъла на разпоредбата, вменяваща реализиране на административно-
наказателна отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Следователно е необходимо
неизпълнението да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице, числящо
се към състава на административен орган.
Процедурата е приложима към процесното решение, макар делото да е протекло
по реда на ЗАП (отм.), защото към момента на постановяването на съдебния акт
разпоредбите на чл. 304 и чл. 306 АПК са били действащо законодателство.
Произнасяне на административния орган не е направено. Като такова липсва и
към настоящия момент.
Предвид горното в действителност се установява виновно неизпълнение на
2
задължение на длъжностно лице, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Това
обосновава наличието на предпоставките за налагането на глоба по чл. 304 АПК.
Размерът на глобата наложена с обжалваното разпореждане е в минималния предвиден
от закона размер и не следва да бъде редуциран.
Не се възприема твърдението в жалбата за обективна невъзможност за
изпълнение на съдебното решение. Ако н. на ОСЗ- Раковски, по сочените в него
съображения не е могъл да изпълни съдебното решение е следвало да предприеме
съответните действа за изискване на необходимите документи от заинтересованите
страни, като им укаже действията, които е следвало да предприемат, за да приключи
административното производство. Данни за такова поведение няма.
В действителност, при бивша земеделска земя, попаднала в строителните
граници (след приемане на Закона за устройството на територията (ЗУТ), ДВ, бр. 1 от
2001 г., законовият термин е границите на урбанизирана територия), производството
по възстановяване на собствеността се предхожда от производството по чл. 11, ал. 4 от
Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските
земи (ППЗСПЗЗ), целящо установяването на настоящия регулационен/устройствен
статут и идентификация на имота, съответно установяването на правоизключващите
реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които имат
значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на
собствеността.
За установяването на посочените правнозначими факти са необходими
специални знания, поради което законът е възложил издаването на удостоверителните
документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината.
При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага извод, че чл. 13 се прилага в случаите, в които
претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно
идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в
удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и
съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата
по чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и
номерата на бившите имоти наред с границите и номерата на съществуващите имоти и
застрояването в тях от одобрения кадастрален план. В чл. 13а, ал. 5, изр. 2 ППЗСПЗЗ е
предвидена алтернативната възможност изработването на помощните планове да се
възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. При
това в последния случай изрично е постановено, че разходите са за тяхна сметка. При
така уредената алтернативна възможност е въпрос на оперативна самостоятелност
решението на кмета кой да изготви помощния план - дали администрацията или
правоимащите, чиито имоти не са нанесени в кадастралния или регулационния план
3
респ. не могат да бъдат успешно идентифицирани. (Решение № 6482 от 2.06.2008 г. на
ВАС по адм. д. № 3251/2008 г., Решение № 2280 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. №
10855/2008 г., IV)
При това положение, н. на ОСЗ е следвало да продължи изпълнението на
съдебното решение като информира заинтересованите лица за необходимостта от
предприемането на допълнителни действия, съгласно служебното начало по чл. 9
АПК. Вместо това е изготвен и изпратен единствено доклад до ОД- Земеделие
Пловдив, която не участва в самата процедура. (Решение № 875 от 20.01.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14203/2018 г., IV о.)
Следва да се посочи, че не може да бъде споделено и безкритичното приемане
от н. на ОСЗ-Раковски на постъпилия от общината отговор. На първо място, в него се
забелязва разминаване в посочените лица, тъй като молител, съгласно определението
на Административен съд-Пловдив е К.П. Ч. (страна по адм. д. № 3890/2006г. на ПРС и
по настоящото дело), а в писмото се заявява, че има произнасяне по искане на П. К. Ч..
След това е посочено името на К.Ч., но от писмото не се установява, какви конкретни
действия са били предприети за произнасяне по молбата, тъй като липсват
доказателства в тази насока.
Ето защо, към момента на издаване на оспореното разпореждане н. на ОСЗ-
Раковски, нито е изпълнил съдебното решение, нито по друг законен начин е
предприел необходимите действия за удовлетворяване на засегнатите лица.
Предвид горното, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260076 от 31.12.2020г., постановено по
адм.д. № 34/2020г. по описа на ПРС, VI н.с.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4