Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

Състав

На

15.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

89

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от И.С.И. от ***, действаща чрез адв. Й.Д., против Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** И.С.И., *** *** *** при ОДМВР - Кърджали.

Счита, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Излага съображения, че министърът на вътрешните работа е бил подведен да издаде оспорената заповед от изготвеното становище № 292р-9078/03.10.2022 г. и обобщената справка към становището № 292р-29679/22.11.2022 г., тъй като в становището и справката, събраният доказателствен материал бил интерпретиран невярно и превратно. Отделно от това, съдържанието им било твърде общо, без да са въведени конкретни действия от нейна страна. В тази връзка сочи, че между З.Д. и жалбоподателката действително бил възникнал спор на 15.07.2022 г. в гр.Кърджали, но отрича да е отправяла каквито и да са обидни реплики или квалификации към и по отношение на приятелката й Д. и/или децата й.

Твърди, че при извършената проверка от дисциплинарната комисия не били изяснени релевантните фактически обстоятелства, а именно: кое конкретно лице е водило „ ожесточен“ спор и „кой е вдигал шум надхвърлящ обичайния“, макар да имало свидетелски показания, които сочели, че Д. е крещяла и вдигала шум. В свидетелските показания липсвали твърдения за такива действия от страна на И.. В този смисъл сочи, че не била вдигала шум и не била нарушавала но никакъв начин обществения ред. Била шокирана от поведението на Д. и не била в състояние да реагира по какъвто и да е начин - нито вербално, нито физически.

Въвежда доводи, че появилите се в местните медии твърдения за факти относно случая, били неверни, крайно преувеличени и очевидно насочени към търсене на сензация.

С оглед приятелските й отношения със З.Д. и краткото времетраене на инцидента, преценила, че не следва да уведомява за случилото се прекия си началник, още повече, че била в платен отпуск и присъствала на вечеря в качеството си на цивилно лице, без да носи отличителни знаци или униформа на служител на МВР.

На следващо място, оспорва изцяло наличието на описаните в заповедта нарушения на чл. 15, чл. 19, чл. 20, чл. 21 и чл. 31 от Етичния кодекс на държавния служител в МВР. В тази връзка излага съображения за липсата на индивидуализирани конкретни обидни действия и квалификации от нейна страна, респ. липса на коректно и законосъобразно обвинение, което води до нарушаване правото на защита. Твърди, че в случая е изпълнила свой морален и човешки дълг, опитвайки се да насърчи своя приятелка да има правилно и разумно отношение на родител към детето си.

Въвежда довод за неправилно интерпретиране на чл. 39, ал. 2 от Конституцията, при което сочи, че изразеното от нея доброжелателно мнение за възпитанието на детето на Д. било изцяло в синхрон с нормата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** И.С.И., *** *** *** при ОДМВР - Кърджали.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. Й.Д., поддържа депозираната жалба и излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед, с което е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Министър на вътрешните работи на Република България, редовно призован, не се явява. Представлява се от Б. П. – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР, служител с юридическо образование, която оспорва изцяло подадената жалба и моли за отхвърлянето й. Представя писмена защита, в която развива съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Справка за заемани длъжности, награди и наказания /л. 82/, към 15.07.2022 г. И.С.И. е заемала длъжността *** в група „***“ в сектор „***“ към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали.

На 21.07.2022 г. началник на РУ – Кърджали е изготвил докладна записка /рег. № 1947-14280 – л. 85/, адресирана до директора на ОДМВР – Кърджали, с която отправил предложение за извършване на проверка във връзка с получен сигнал за нарушаване на обществения ред – скандал, *** пред заведение „***“, находящо се в *** с участието на И.И. полицейски служител от ОДМВР – Кърджали.

С Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина /рег. № 232р-18209/22.07.2022 г. – л. 83 – л. 84/, изготвено от директора на ОДМВР – Кърджали, е сезиран министъра на вътрешните работи относно установени нарушения на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от И.С.И. на длъжност полицейски *** * степен в група „***“ в сектор „***“ към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали, състоящо се в това, че на 15.07.2022 г., в *** часа, в ***  пред заведение „***“, в извънработно време, служителката е влязла в конфликт с лице на име З., който прераснал ***, в присъствието на множество посетители на заведението, които останали силно възмутени от случилото се.

Със Заповед № 8121К-6914/29.07.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи /л. 23 – л. 24/, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, срещу И.С.И., на длъжност *** в група „***“ в сектор „***“ към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали е образувано дисциплинарно производство, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С цитираната заповед, на основание чл. 207, ал. 2 от ЗМВР, е определен състава на дисциплинарно разследващия орган.

И.С.И. е била запозната със съдържанието на издадената заповед за образуване на дисциплинарно производство на заседание на комисията, назначена от министъра на вътрешните работи, проведено на 18.08.2022 г., които действия на комисията за материализирани в протокол № 292р-20751/19.08.2022 г. /л. 55 – л. 57/. На същото заседание са приобщени доказателства по дисциплинарното производство, подробно описани в протокола, като е взето и решение за събиране на допълнителни такива с цел изясняване на обстоятелствата по случая.

В хода на проверката дисциплинарно разследващият орган е снел обяснения от свидетели и очевидци на случилото /л. 46 – л. 53/.

На 31.08.2022 г. били снети сведения от М.И.К. /рег. № 292000-16163 – л. 46/, в които същия посочил, че на 15.07.2022 г. той, И.И., З.Д. и *** й, били на една маса в заведение „***“. По време на разговора И.И. на няколко пъти отправила обиди към З.Д., ***, за което Д. я предупреждавала да спре с тези приказки. Двете започнали да се карат и блъскат, но след намеса от негова страна, клиенти на заведението и управителя му, двете били разтървани.

В сведение /рег. №292000-16290/01.09.2022 г. – л. 47/ З.Б.Д. е заявила, че с И.И. са приятелки от близо *** години. Посочила е, че същата вечер, малко преди да си платят сметката на заведението, И.И. казала, че ***. Това я засегнало и след като И. продължила да говори за детето й, Д. й посегнала. Били разделени от клиенти и персонала на заведението. В суматохата някой дръпнал Д. и тя паднала на земята.

Идентични обстоятелства са посочени и в сведението от Е.Д.Т. /рег. № 292000-18979 – л. 48/. Посочила е, че И.И., З.Д., *** й и М.К. пристигнали в заведението /“***“/ и са се присъединили към нейната маса. В сведението се повтарят обстоятелството по словесния спор между И. и Д., довел до *** от страна на Д. към И.. За да потуши свадата, дръпнала Д. и тя паднала на земята. Веднага след случилото се, поради неудобство, напуснала заведението.

В писменото си обяснение стопанисващия заведение „***“ Й. М. С. /рег. № 292000-18652/05.10.2022 г. – л. 49/ е посочила, че между двама редовни клиенти на заведението - З. и И., възникнал словесен спор, но понеже не била в непосредствена близост, не могла да установи кой пръв е започнал спора. Чула обиди, които не можела да цитира точно. Намесила се да ги успокои.

Обяснения дали и сервитьорките на заведението - Й. Е. М. /рег. № 292000-19912/25.10.2022 г. – л. 50/ и М.Т.К. /рег. № 292000-19913/25.10.2022 г. – л. 51/. Първата посочила, че не била пряк свидетел на случилото се, но чула спор на висок тон между две жени, седящи около маса на открито в заведението. Чувайки шума, излязла отвън заведението и видяла събрани около масата хора, които не познавала. В обясненията си другата сервитоьрка посочила, че около 23.00 часа на въпросната вечер чула спор на висок тон и размяна на реплики с обиден характер. Спорът прераснал *** - ***. След намесата на Й. С. и други лица, конфликта бил преустановен. И. останала и платила сметката, а другите лица от компанията напуснали заведението. Възмутена била от случилото се.

В обяснението си /рег. № 29200-20622/02.11.2022 г. – л. 52/ С. Р. М. е посочил, че на 15.07.2022 г., минавайки край заведение „***“ забелязал възникнал спор в компания, седяща на маса в обекта, които не познавал. Не  станал свидетел на физическа разправа.

Обяснения дал и Т.Д.К. /рег. № 292000-21229/10.11.2022 г. – л. 53/. В същите е посочил, че на 15.07.2022 г. около 23.15 часа посетил заведение „***“, за да вземе *** си, която работила в обекта като ***. На съседна маса имало компания от 3 или 4 жени, мъж и дете. В компанията възникнал спор на висок тон, преминаващ нормални граници. ***. Чул обидни реплики. Намесил се да преустанови скандала, а в последствие събрал парчета от счупени чинии. Останал възмутен от случилото се. Впоследствие разбрал, че една от участничките в спора е служител на МВР.

В хода на проверката по искане на комисията, извършваща проверката по образуваното дисциплинарно производство, от съответните структурни звена на МВР, е предоставена информация /писмо рег. № 292р-27681/02.11.2022 г. – л. 66; писмо рег. № 1947р-22311/03.11.2022 г. – л. 71; писмо № 10585р-3293/03.11.2022 г. – л. 72/, според която в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР – Кърджали, дежурна част на РУ – Кърджали, както и в Районен център 112 Кърджали при дирекция Национална система 112, не е получаван сигнал от *** И.С.И. за възникнал на 15/16.07.2022 г. скандал в/пред заведение „***“ в гр. Кърджали.

На 10.11.2022 г. е представено Сведение от А. С. Р. *** „***“ при отдел „***“ в ОДМВР – Кърджали /л. 54/, в което е посочила, че не е била уведомявана от *** И. писмено, устно или чрез трети лица, за случилия се в заведение „***“ скандал.

На 01.11.2022 г. назначената комисия е пристъпила към преглед на 1 бр. файл с видеоинформация, заснета от камера, монтирана на фасадата на заведение „***“.  Констатирано е, че снетото видеосъдържание е за времето от 23.00 часа на 15.07.2022 г. до 00.59 часа на 16.07.2022 г. В рамките на 4 минути от видеозаписа, респ. от 23.58 на 15.07.2022 г. часа до 00.02 часа на 16.07.2022 г., е заснета жена ***, до която се появява друга жена, ***. До жената *** е имало мъж и момиче. От кадрите се виждало как клиенти на заведението стават от масите и се насочват към тях, след което се връщат по местата си. Резултатите от извършения преглед са материализирани в протокол с рег. № 292р-27694/02.11.2022 г./л. 58/.

На 15.11.2022 г. вещо лице, специалист в областта на видеоанализа и лицевата идентификация в сектор НТЛ при ОДМВР – Кърджали, е изготвил Експертна справка № 99 /л. 74/, в която е дал отговори на поставени от ДРО въпроси, свързани със съдържанието на горния видеофайл. Вещото лице е посочило, че видеозаписът не е манипулиран, но поради ниската разделителна способност на заснемащото устройство, съчетано с отдалеченост и недобра запълненост на кадрите от заснеманите обекти, изследваните изображения са негодни за целите на идентификация, поради което не е било възможно да се определи конкретно кои са лицата заснети на видеозаписа.

На 02.11.2022 г. и 17.11.2022 г. комисията, определена във връзка с образуваното дисциплинарно производство е провела две заседания, с които гореописаните документи, сведения и обяснения, както и разпечатки от статии на местни медии, са приети като писмени доказателства и са планирани действия по образуваното производство. За всяко от заседанията е съставен протокол № 292р-27786/03.11.2022 г. и № 292р-29203/17.11.2022 /л. 60 – л. 63/.

И.С.И. е предоставила обяснение/изх. № 292000-21171 от 09.11.2022 г. – л. 43 – л. 45/, в което е изложила твърдения, че на 15.07.2022 г. била в платен отпуск и вечерта заедно със З.Д., *** нейна приятелка, седнали на заведение /“***“/, което често посещавали. Малко след 23:30 часа отправила забележки към приятелката си /Д./ относно поведението на децата й, и тогава тя й се нахвърлила, събаряйки посудата на масата. Сдърпали са се, но веднага били разтървани, като в суматохата ***. В обясненията е посочила, че  не е отправяла обидни думи към З.Д. и не е имала агресивно поведения спрямо нея, а напротив, *** същата е била напрегната и изнервена. Счела е, че с поведението си същата вечер не са били нарушени правилата на нормите на Етичния кодекс на служителите на МВР.  

На 22.11.222 г. комисията е изготвила Обобщена справка относно резултатите от извършеното разследване по образуваното дисциплинарно производство срещу *** И.С.И./л. 33 – 39/, в която са отразени действията, извършени от дисциплинарно разследващия орган, както и събраните от него доказателства в хода на проверката. Комисията е изложила становище, че словесния конфликт между И.И. и З.Д., който впоследствие ескалирал до физическа саморазправа, е бил иницииран от И.. Същевременно, макар в този ден служителката да е била в платен годишен отпуск, случката, която можело да се квалифицира като нарушение на обществения ред, не била докладвана от нея по реда на чл. 84, т. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Прието е от комисията, че с тези действия И.И. е нарушила нормите на т. 19, т. 21 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, което представлявало дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Изложени са доводи, че случаят е станал достояние на обществеността, тъй като е намерил отражение в средствата за масова информация, където действията на служителката от ОДВМР – Кърджали били коментирани в негативен план и това имало неблагоприятен ефект върху престижа на институцията. Направен е извод, че са налице двете кумулативни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване на престижа на службата, за квалифициране на поведението на служителя като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Справката е надлежно връчена на жалбоподателката на 23.11.2022 г., след отправена покана за запознаването й /рег. № 292р-29791/23.11.2022 г. – л. 40/, като в предоставения в поканата срок за даване на допълнителни обяснения от служителката във връзка с отразеното в обобщената справка, такива не са представени.

На 24.11.2022 г. дисциплинарно разследващия орган е изготвил Становище /изх. № 292р-29955 – л. 25 – л. 32/, с което предложил, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на *** И.С.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че на 15.07.2022 г., в *** часа, в *** пред заведение „***, в извънработно време, служителката влязла в конфликт с лице на име З., който прераснал ***, станало достояние на множество граждани, поради което това поведение представлявало нарушение на т. 15, т. 19, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а предвид това, че служителката не е опазила доброто име на институцията и не е дала личен пример с поведението си да насърчава гражданите да уважават закона, правата и свободите на гражданите, нарушена била и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

На 15.12.2022 г. на жалбоподателката е била връчена писмена покана за запознаване с материалите по дисциплинарното разследване и даване на обяснения /л. 14 – л. 15/ относно констатираното нарушение. Действията по запознаване с документите са обективирани в протокол № 292р-32758/19.12.2022 г. /л. 16 – л. 17/. В предоставения срок И.С.И. е предоставила обяснение/вх. № 292000-24441 – л. 19 – л. 20/, в което е оспорила направените в становището на ДРО констатации и правни изводи. В обяснението И. е потвърдила за конфликта станал на 15.07.2022 г. в заведение „***“, като е пояснила, че същия е породен от нейна добронамерена забележка, отправена към нейната приятелка Д.. Изложила е твърдения, че по време на случилото се не е имала поведение, което може да бъде определено като противоправно и с което да уронва доброто име на институцията. Посочила е, че това е било частно събиране с приятели, на което е присъствала като обикновен гражданин и предвид това, че инцидента е продължил едва 3-4 минути, без пострадали, не счела за необходимо да докладва случая на ОДЧ. Изложила е съображения, че появилите се в местни медии статии относно инцидента не кореспондирали със свидетелските показания и съдържанието им било преувеличено и търсещо сензация.

Със Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г./л. 9 – л. 12/, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ( т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на *** И.С.И. – *** *** *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В акта са изложени мотиви, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по безспорен и несъмнен начин се установявало извършено от И.И. тежко дисциплинарно нарушение. Посочено е, че  то се изразява се в това, че на 15.07.2022 г. вечерта, в ***, по време на платен годишен отпуск, *** И.И. била на вечеря с *** приятелка - З.Д., в заведение „***“, в ***. На масата присъствали Б. - *** на Д., М.К. и Е. Т.. Между И.И. и З.Д. възникнал спор, инициатор на който бил *** И., критикувайки Д. за възпитанието на децата й. Спорът прераснал в саморазправа, при което ***. За да преустановят разправата, са се намесили собственичката и персонала на заведението, присъстващия на масата на И. – К., както и Т.К. (*** на една от сервитьорките). *** И. не е подала сигнал за това, че е участвала в тази противообществена проява, нито е уведомявала прекия си ръководител *** *** А. Р., *** при ОДМВР- Кърджали. Горното било прието от издателя на оспорената заповед като поведение от страна на *** И., нарушаващо етичните правила за поведение, регламентирани в т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложени са съображения, че поведението на *** И. е станало достояние на служители на МВР, на граждани, пряко възприели събитията от 15.07.2022 г., както и на широката общественост, чрез публикации в различни електронни медии. Кърджали, чийто служител е *** И.. Посочено е, че с поведението си служителката не е удовлетворила изискванията за етично поведение на държавните служители в МВР, с което не е опазила доброто име на институцията, която представлява, не е дала личен пример с поведението си да насърчава хората да уважават закона, не е допринесла за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР и е уронила престижа на службата. С оглед горното е направен извод, че с действията си *** И.И. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като деянието й е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

В акта са обсъдени предоставените от служителя писмени сведения и обяснения, като са изложени съображения защо не се кредитирани твърденията в тях. Изложени са мотиви относно деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени дисциплинарни наказания и получената „Писмена похвала“ през 2016 г. Независимо от последното и въз основа на по-горното е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на адресата на 17.01.2023 г.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели З.Б.Д., Е.Д.Т., М.Т.К. и Т.Д.К..

В показанията си св. Д. и св. Т. сочат, че поводът за възникналия скандал на 15.07.2022 г. са били думи изречени няколкократно от И. към Д. ***, които са я раздразнили. Д. сочи, че думите на И. били, „***“. Независимо от предупрежденията на Д. да престане, И. продължила с репликата, което силно подразнило Д. и тя посегнала на И., но свадата била набързо потушена.

Свидетелката К. твърди, че вечерта на 15.07.2022 г. е работила като *** в заведение „***“, но не е обслужвала масата, на която е станал скандала. Заявява, че не е видяла кой е провокирал разправията.

В показанията си св. К. /*** на св. К./ сочи, че на въпросната вечер седял на маса заедно със собственика на заведението, докато свърши работното време на *** му. На насрещната маса имало компания, които са се веселили, но впоследствие започнали да си повишават тон, като една от жените започнала *** на И.. Някой от посетителите на заведението предложил да извикат полиция, на което друг от посетителите заявил, че едната от жените е служител на реда и впоследствие разбрал, че И. е служител на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед И.С.И. е заемала длъжността *** *** *** при ОДМВР - Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Заповедта е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, по силата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарните наказания да се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, респ. дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В конкретния случай дисциплинарното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на *** И.И., което деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Предвид това за начало на производството е била издадена изрична заповед по смисъла на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР – Заповед № 8121К-6914/29.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която същия е определил състава на дисциплинарно разследващия орган, който да извърши всички процедурни действия на разследването по установяване на дисциплинарното нарушение. Заповедта е била надлежно връчена на жалбоподателката, с което същата е надлежно уведомена за образуваното дисциплинарно производство относно осъществено дисциплинарно нарушение и й са разяснени правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР - изготвена е изискуемата обобщена справка, като е предоставена възможност на жалбоподателката да се запознае със същата, както и с всички материали, събраните в хода на разследването, което е надлежно удостоверено с подписа й и е материализирано в протокол. След запознаване с материалите по разследването И.И. се е възползвал от възможността да даде допълнителни обяснения или изложи възражения, а именно жалбоподателката е представила обяснения – вх. № 292000-24441/19.02.2023 г. /л. 19 – л. 20/. В същите И. е потвърдила за конфликта станал на 15.07.2022 г. в заведение „***“, като е пояснила, че същия е породен от нейна добронамерена забележка, отправена към приятелка й Д.. Изложила е твърдения, че по време на случилото се не е имала поведение, което може да бъде определено като противоправно и с което да уронва доброто име на институцията. Посочила е, че това е било частно събиране с приятели, на което е присъствала като обикновен гражданин и предвид това, че инцидента е продължил едва 3-4 минути, без пострадали, не счела за необходимо да докладва случая на ОДЧ. Изложила е съображения, че появилите се в местни медии статии относно инцидента не кореспондирали със свидетелските показания и съдържанието им било преувеличено и търсещо сензация.

При постановяване на оспорената заповед административният орган е разгледал и обсъдил предоставените от И.И. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство.

В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.  По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай в изготвената от назначената комисия обобщена справка рег. № 292р-29679/22.11.2022 г., при което е установено, че на 15.07.2022 г. в *** часа, в ***, пред заведение „***“, *** И.И. участвала в конфликт с лице на име З.Д., който впоследствие ескалирал до физическа саморазправа и инициатор на същия бил И., като тази противообществена проява не била докладвана от служителката по законоустановения ред, с което същата е нарушила нормите на т. 19, т. 21 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, представляващо дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Изготвената справка за резултатите от извършеното разследвано по образуваното дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 13.12.2023 г., респ. на посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 17.01.2023 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от И.С.И. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Процесната Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г. обаче е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съображенията на съда за това са следните:

В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта, издателят и е посочил като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4(т.т. 15, 19, 20, 21, 31 от ЕК), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, предвижда като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта на първо място/стр. 2 –ра/ са посочени действие на жалбоподателката, осъществени в заведение в ***, описани като: „.. инициатор на спора е била *** И., като същата на висок тон критикувала Д. и възпитанието на децата й и отправила обидни реплика ***. Спорът прераснал в саморазправа, като ***. ***“. Органът е приел, че с поведението си *** Д. е нарушила етичните правила на поведение държавните служители в МВР от Етичния кодекс за  поведение на държавните служители  в МВР, като са посочени конкретните текстове от Кодекса – т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31. На страница трета от оспорения акт е прието, че с поведението си служителката не е удовлетворила изискването за етично поведение , с което не е опазила доброто име на институцията, която представлява, не е дала личен пример с поведението си, не е допринесла за изграждането и утвърждаването на положителен образ на МВР и е уронила престижа на службата. На стр. 5 от заповедта действията на И. са квалифицирани като: неправомерно и неморално поведение (обиди и нецензурни изрази, с висок тон, преминаващ границите на нормалното)“. Издателят на заповедта е посочил срещу всеки един от приетите за нарушени текстове на ЕК, с кои свои действия служителят допуска нарушение на всяка една от цитираните разпоредби, за които е прието и че е уронен престижа на службата.

На първо място съдът намира, че в конкретния случай осъществените от на 15.07.2022 г. в района на заведение „***“ ***, действия от полицейски *** И.И., изразяващи се в няколкократно изричане на реплики по отношение на дъщерята на св. З.Д., „че ***“, които реплики са били изречени на висок тон в присъствието на непълнолетното дете на свидетелката и въпреки отправените от Д. предупреждения да преустанови изричането им, са в разрез с т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, респ., че извършеното от жалбоподателката деяние/гореописаното/, се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно нарушение на: т. 15 – „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т. 19 от Кодекса – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ и т. 21 – „Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“ и т. 31 – „Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна“. В този смисъл, съдът приема за доказано по делото, че с действията си на 15.07.2022 г. И.С.И. е нарушила горецитираните текстове от Етичния кодекс, като в случая е без значение обстоятелството, че деянието е извършено в извънработно време, в цивилно облекло и без да се легитимира като служител на МВР. В тази връзка съгласно чл. 11 от Кодекса, етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани; б) отношенията между държавния служител и органите на съдебната власт и другите държавни органи и организации; в) отношенията на държавния служител с всички останали служители в МВР; г) правата и задълженията на държавния служител.

С други думи, задължението за спазване на въведените в кодекса правила за държавния служител в МВР е във всеки един момент, т.е. не само в рамките на работното време, а и извън него, включително и в периодите на отпуск, при което неизпълнението на което и да е от правилата на кодекса осъществява състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Във връзка с изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че счита за неоснователни възраженията, въведени в жалбата и в хода съдебното производство, че изречените от И. реплики по адрес на св.Д. и нейната дъщеря били с пожелателен характер и цел да: „насърчи приятелката си да обърне внимание на поведението на дъщеря си“, „да не изпусне възпитанието на детето си“, както и в синхрон с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията, даваща и право да изразява мнение и становище, без да го натрапва и налага. В този смисъл, съдът приема за установено, че изречените от И.И. думи, насочени към св.Д. – „че ***“, са съдържали обидни квалификации спрямо Д. и дъщеря й и именно като такива са били възприети от част от посетителите на заведението, което се установява от съдържанието на приложените към административната преписка ,обяснения и сведения“/л. 46 – л. 54/ и показанията на свидетелите Д. и Т., дадени в хода на съдебното следствие. Именно употребената от жалбоподателката квалификация относно характера на Д. и дъщеря й/непълнолетна при това/ като „***“ засяга в достатъчна степен честта и достойнството на св.Д. и нейната дъщеря, като в случая репликите са изречени няколкократно и то след отправено предупреждение от свидетелката. В случая думите са били изречени и на висок глас, поради което са били възприети и от част от останалите посетители на заведението.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че използваните от И.И. изрази спрямо св.Д., за които й е ангажирана дисциплинарна отговорност, по никакъв начина не биха могли да се квалифицират като такива с пожелателен характер или като израз на свободно изразяване на мнение и становище. Същите безспорно имат обиден характер и са засегнали честта и достойнството на адресатите им.

 Именно и поради факта, че са били изречени няколкократно, съдът намира, че в конкретния случай е налице и виновно поведение от страна на жалбоподателката, като в случая дисциплинарно наказващият орган е приел, че действията на И.С.И. са осъществени при наличието на евентуален умисъл, което са споделя от съда. Следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, които виновно са извършили дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, която норма е спазена в случая.

Предвид изложеното и доколкото изречените от жалбоподателката реплики са предизвикали ответна реакция от страна на почувствалата се обидена Д., изразяващи се в ***, ведно с намиращите се на нея предмети, респ. възникнал скандал по общоприетия житейски смисъл, то безспорно е налице осъществено нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от страна на И.С.И., която към датата на осъществяване на деянието е заемала длъжността „***“ в ОДМВР – Кърджали. Обстоятелството, че същата е служител на полицията е било известно на лицата, с които е била на една маса в заведението, както и на част от останалите посетители, което е видно от показанията на св.К..

Независимо от прието за установено, че извършените от И.И. на 15.07.2022 г. действия са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съдът намира, че в конкретния случай не е налице втората кумулативна предпоставка на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за да бъде материалнозаконосъобразно наложеното наказание „уволнение“ на посоченото основание, те. да са налице действия, уронващи престижа на службата.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

Според съда, в конкретния случай действията И.И. се явяват несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, но същият не уронват престижа на службата – авторитета на МВР пред обществото, до степен, обосноваваща налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Деянието на жалбоподателката не е от такъв характер и интензитет, че да предизвика негативна обществена нагласа, която да доведе до намаляване или загуба на общественото доверие в полицията. Извод за уронване на престижа на службата не може да бъде изведен само и единствено и от факта, че деянието на И. е станало достояние на широк кръг лица, поради отразяването му в местни медии. В тази връзка следва да се отбележи, че в публикациите в съответните из***/л. 75 – л. 78/, са силно преувеличени и очевидно изнесените данни не отразяват обективно осъществените от И. действия на процесната дата. Така например са използвани изрази като: „***“, „***“, „***“, „***“ и др. В хода на дисциплинарното производство, както впрочем и на фазата на съдебното следствие“ е установено, че действията на И.И. са се изразили единствено в изричането на по-горе посочените реплики, за която на нея е бил нанесен шамар от страна на св.Д.. Липсват каквито и да са данни за поведение на жалбоподателката, изразяващо се в нанасяне на удари, нападки срещу други лица, други изречени реплики и т.н. Предвид това съдът намира, че въведените в заповедта доводи за агресивно поведение на И. и отправяне на нецензурни думи, са недоказани и неподкрепени от фактическа страна. Същите очевидно са повлияни от изнесената в местните медии информация, което в крайна сметка е повлияло и до изграждането на неправилния извод, че е налице поведение, уронващо престижа на службата. Да се приеме обратното, т.е., че уронване на престижа на службата ще е налице винаги, когато отразената в медиите информация е с негативен характер, е недопустимо и в противоречие с нормативно установените принципите, спазвани от дисциплинарнонаказващия орган при определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и съответстващото му наказание.

Във връзка с горното съдът намира, че органът не е отчел всички релевантни факти по случая, а именно: процесните действия са извършени в извънработно за служителя на МВР време; жалбоподателката не е носила униформа или друг отличителен знак на МВР; не е афиширала обстоятелството, че е служител на МВР; действията са били със сравнително нисък интензитет и са били насочени към лице, с което е била в близки приятелски отношения; след нанесения и удар, И. по никакъв начин не предприела ответни действия или е отправила нападки към други лица, като напротив, заплатила е нанесените от действията на Д. щети и е напуснала заведението.

По изложените съображения, съдът счита, че в конкретния случай не е налице втората, кумулативно посочена предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което квалифицирайки деянието на И. като тежко по смисъла на посочената норма и налагайки й наказание уволнение, дисциплинарнонаказващият орган е постановил акта си в противоречие с относимата материално правна норма.

На следващо място, съдът намира, че за извършеното от И.С.И. деяние по-скоро би могло да намери приложение нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, по силата на която разпоредба за нарушаване на етичните правила на служителите от МВР е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“. Според съда такова по-леко наказание би било изцяло съответно на осъществените от жалбоподателката действия и би задоволило обществения интерес в пълна степен.

Според настоящия състав, цялостния анализ на релевантните доказателства обоснова извода, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието, визирани в нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г. е въведена бланкетна и формална преценка на горните обстоятелства. В този смисъл, освен, че както бе посочено по-горе, изцяло погрешно е прието от органа, че са били налице извършени от И. агресивни действия и отправени нецензурни изрази, за което липсват каквито и са данни, а и липсва каквото и да съпоставяне между действително осъществените от жалбоподателката действия с обстоятелството, че И.С.И. е служител в МВР повече от *** години, за който период няма налагани наказания и през *** г. е наградена с „Писмена похвала“ от директора на ОДМВР – Кърджали. Липсват каквито и да е мотиви в оспорената заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-лекото по вид дисциплинарно наказание, а именно „порицание“ съгласно чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което от своя страна е аргумент в подкрепа на извода, че нарушен и принципа на съразмерност в административния процес, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК като процесната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона –ЗМВР.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ( т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на *** И.С.И. – *** *** *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 510 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 1 510 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г./л. 8, стр. 2 от делото/. В производството не е налице надлежно заявено от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и независимо от обстоятелството, че заплатеното от И.И. адвокатско възнаграждение е в размер, значително надвишаващ посочения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/750 лв./, разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ( т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на *** И.С.И. – *** *** *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България, ***, да заплати на И.С.И. от ***, с ЕГН  **********, деловодни разноски в размер на 1 510 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: