РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Плевен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430104784 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба с посочено правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл. 22 от
ЗПК, от С. Р. С. чрез адвокат В.Й. против *** с Представител ЗДР.
СТ. Р. с цена на иска 52,35 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Съгласно правилото за доказателствената тежест, заложено в чл. 154
ГПК, щом страна твърди обстоятелства и факт, от които черпи права за себе
си, трябва да ги докаже. В случая се твърди плащане от страна на С.. Той
следва да представи платежните нареждания или вносните бележки, а такива
документи не са представени. Следователно, тези твърдения са недоказани.
1
Въз основа на тях е базиран искът на ищеца. От тук следва, че искът не е
обоснован и не е доказан. Следователно, съдът следва да отхвърли
предявения иск като необоснован и недоказан. Тъй като ищецът твърди, че
има плащане, трябва да го докаже, т.е. трябва да представи документа, който
материализира това плащане. На този етап ищецът не е представил никакъв
платежен документ. Ищецът е активната фигура в исковото производство, а
не ответникът. Това означава, че ищецът задава тона и посоката на исковото
производство. Но след като формулира своята теза, той трябва да положи
усилия за т.нар. пълно доказване. Следователно, не е достатъчно просто да се
изложат някакви твърдения. Съдът се нуждае не от твърдения и заявяване на
факти, а от доказателства. Необходимо е първо да бъде събран доказателствен
материал - договори, анекси, платежни нареждания и т.н. След което
събраните документи да бъдат представени на уважаемия съд. Това не е
сторено, респективно ищецът не е изпълнил своето задължение за пълно
доказване. Респективно предявеният иск е останал недоказан. Това на свой
ред означава, че уважаемият съд следва да го отхвърли като необоснован и
недоказан. Ответникът съгласно правната доктрина и утвърдената съдебна
практика може да си позволи да остане пасивен. Достатъчно е просто да
оспори предявения иск и да спре до тук. Защото той няма задължението да
извършва пълното доказване. Той може да си послужи с предявяване на един
отрицателен юридически факт. Все пак, ако ответникът пожелае, може както
самия ищец, да формулира теза и да ангажира ресурси и процесуални усилия
в подкрепа на формулираната от него теза. Правната доктрина и съдебната
практика определят това като насрещно доказване. Насрещното доказване,
т.е. доказването на ответника не е необходимо да бъде пълно. С други думи,
съдебната практика е приела, че ответникът може да пропука ищцовата теза
и това ще бъде достатъчно, за да обори ищеца. Респективно това ще бъде
достатъчно като основание за съдът да отхвърли предявения иск за
необоснован и недоказан. В процесуалните си усилия ответникът никъде няма
задължение да улеснява и подпомага ищеца. Нито при формулиране на
неговата теза, нито при прецизиране на тезата, нито при изнамирането и
събирането на доказателствения материал, нито при анализа на
доказателствения материал. Ищецът трябва да си представи платежните
документи, защото това са неговите лични средства. Ищецът в своята Искова
молба твърди, че е направил някакво плащане. *** го оспорва. Следователно,
2
става дума за паричните средства на ищеца, т.е. за неговия личен
патримониум. Тук веднага се задейства правилото- за полагане грижата на
добрия стопанин спрямо личния патримониум. Следователно С.С. следва да е
съхранил всички платежни документи в личния си архив, защото това е
грижата на добрия стопанин спрямо лични патримониум, в конкретния
случай. Но тук ищецът може да възрази - плащането е от 2017г., не е
съхранил документа. Съответно, веднага се задействат от една страна
правилото, че вещта погива за собственика, а документът е преди всичко вещ,
в която са обективирани обстоятелства и от друга страна- никой не може да
черпи права от собствените си неправомерно поведение. Да не съхраниш
ключов документ, с който доказваш, че си погасил свое задължение е именно
неправомерно поведение. Нещо повече това на свой ред си е основание да
бъде превян иск за неизпълнение, т.е. липсва на плащане, по конкретно
договорно задължение. Така погледнато на твърденията на ищеца- грижата на
добрия стопанин съотнесена към опита да се черпят права, респективно да се
вменяват задължения на друг правен субект, от собствено неправомерно
поведение граничат с абсурда. Респективно твърденията са необосновани
недоказани. От тук следва, че предявените кумулативно съединени искове
са необосновани и недоказани. От текста на исковата молба не става ясно как
е формирана цената на иска и колко компонента са включени. В исковата
молба е посочено, че цената на иска е 52,35 лева. От една страна, не е ясно
какво точно се включва в тези 52,35 лева. Дали това е главница, а може би
това е главница и договорна лихва? Или пък е главница, договорна лихва и
някаква неустойка или нещо друго? Просто не е ясно какво се крие зад тези
52,35 лева . Тъй като не е ясно какво се крие зад тези 52,35 лева, има поне два
кумулативно съединени иска. Ищецът не е платил необходимата държавна
такса за това. Разбира се ищецът може да възрази в посока, че кумулативно
съединените искове, не са два, а са повече. Това е напълно възможно, защото
от текста на исковата му молба така и не става ясно какво точно претендира и
защо го претендира. Ищецът в своята Искова молба твърди, че е направил
някакво плащане. *** разбира се го оспорва. Следователно става дума за
паричните средства на ищеца, т.е. за неговия личен патримониум. Тук веднага
се задейства правилото - за полагане грижата на добрия стопанин спрямо
личния патримониум. Следователно, С.С. следва да е съхранил всички
платежни документи в личния си архив, защото това е грижата на добрия
3
стопанин спрямо лични патримониум, в конкретния случай. Но тук ищецът
може да възрази - плащането е от 2017г., не е съхранил документа.
Съответно, веднага се задействат от една страна правилото, че вещта погива
за собственика, а документът е преди всичко вещ, в която са обективирани
обстоятелства и от друга страна- никой не може да черпи права от
собствените си неправомерно поведение. Да не се съхрани ключов документ,
с който се доказва, че са погасени задължения е именно неправомерно
поведение. Едва след като ищецът представи платежните документи,
респективно докаже факта на плащане, трябва да се пристъпи към
установяване на основанието на плащането. В случай, че го докаже, защото за
сега не го е сторил, *** ще продължи да възразява. Следващото възражение,
което за сега е под условие, би било в посока- Има валидно сключен договор
за кредит по смисъла на чл. 8 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗД във връзка с чл. 240
ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗПФУР. Всички закови изисквания са спазени.
Безспорно е установено по делото, че Договор за кредит № *** е сключен на
***. между С.С. в качеството му на кредитополучател и *** в качеството му
на кредитодател. Следва да се вземе под внимание, че това не е първият и
респективно единствен кредит на С., който ответникът му отпуска. Това е
вторият договор за кредит, който С. сключва с ***. След като е погасил
задължението си по него, С.С. е изтеглил още четиринадесет кредита. С.С.
е ползвал общо 16 шестнадесет пъти кредитните услуги на ***. На негово име
в системата има шестнадесет броя Договори за кредит, по тези Договори
има Анекси за допълнителна изтеглена сума, за нова падежна дата и т.н.
Респективно твърденията, че С. не знае за какво дава съгласието си, или не
знае точните параметри на уговорената престация и задължението са
необосновани. На следващо място, всякакви твърдени в посока, че С. не е
доволен от предоставената услуга, или не е доволен от условията на услугата
са необосновани и не следва да бъдат уважени. Един кредитополучател не се
обръща за кредит и то онлайн кредит толкова пъти, ако не е доволен. Все пак
*** не е единственото Дружество, което предлага този вид кредитиране, не е
и първото, не е дори монополист на пазара с над 51% пазарен дял например.
Тези 16 броя кредити говорят за т.нар. трайни договорни отношения. Договор
№ *** е сключен на ***. Съгласно този Договор, *** отпуска на С.С. сума в
размер на 200 лева. Срокът за погасяване задължението по Договора е
тридесет дни, падежната дата по кредита е 23.09.2017г. Съгласно
4
Договора кредитополучателят трябва да заплати на кредитора сума в размер
на 252,35 лева, за да има пълно погасяване на задължението по кредита.
Отпуснатата сума по кредита следва да бъде усвоена от кредитополучателя
посредством касите на ***. Кредитополучателят е отбелязал този начин на
усвояване на отпуснатата сума. Като съответно в тези 252,35 лева са
включени: Главница в размер на 200 лева, Договорна лихва в размер на 1,09
лева и Такса експресно разглеждане (която в действителност не е никаква
такса, а това е пазарното, т.е. маркетинговото название на допълнителна,
незадължителна, възмездна услуга) в размер на 51,26 лева.
Установено е, че на 24.09.2017г. С.С. е посетил уеб сайта на
ответника. Там той е влязъл в своя потребителски профил. Потребителският
профил е бил създаден от самия него при кандидатстването за първия му
кредит от ответното дружество. Потребителският профил е защитен с парола,
която само С. знае. Потребителският профил е индивидуализиран и
персонализиран, т.е. един потребител може да има само един потребителски
профил. Това е така, защото в потребителския профил се съдържат трите
имен, ЕГН, номер лична карта, постоянен и настоящ адрес, както и контактна
информация. Един човек може да има само едно ЕГН. След като е влязъл в
своя профил той е определил желаната сума- в случая 200 лева и срока за
погасяване- в случая тридесет дни. Възползвал се от допълнителна,
незадължителна, възмездна услуга по експресно разглеждане и връщане на
отговор относно заявката. След това е натиснал бутона „Кандидатствай". След
натискането на този бутон, като втора стъпка от процеса по кандидатстване,
на екрана на устройството, от което кандидатства С., се е заредил Формуляр
за кандидатстване. Той съдържа персонална информация - трите имена, ЕГН,
лична карта, както и контактна информация- актуален телефон, актуална
електронна поща, постоянен и настоящ адрес. Тази информация е
предоставена от кандидатстващия във връзка още с първото му
кандидатстване, когато е проведена и регистрацията на потребителя, т.е.
създаването на потребителския профил и попълването му с информация.
Посочена е желаната сума, посочен е и срокът за погасяване. Посочен е и
начин на усвояване на сумата- в случая това са касите на ***. След като се е
уверил, че няма разминаване и информацията, отразена в този формуляр
съответства на действителността, С. е натиснал бутон „Продължи". След
натискането на бутон „Продължи", като трета стъпка от процеса по
5
кандидатстване, на екрана са се заредили Общите условия по Договора и
Стандартния европейски формуляр. На екрана на устройството се показва и
примерен вариант на това как би изглеждал Договора за кредит и какво се
съдържа в него, ако процесът по кандидатстване бъде доведен до край и
съответно заявката бъде одобрена. По този начин *** изпълнява своето
задължение да предостави пълна и подробна Преддоговорена информация на
кандидатстващото за кредит лице. Отчитайки колко важен етап от
кандидатстването е това, *** така е оформило тази информация, че чисто
технически е невъзможно да бъде събрана и визуализирана на един екран.
Потребителят трябва да премине през цялото съдържание на текста или като
ползва колелцето на мишката или плъзгащата лента от дясната страна на
екрана, т.нар. скролване. С други думи - по никакъв начин запознаването с
тази информация не може да бъде заобиколено или прескочено. Ето защо,
твърденията изложени в исковата молба, че не е предоставена
Преддоговорната информация не съответстват на действителността. Те са
необосновани и недоказани. По никакъв начин не комуникират с
действителността и техническата природа на процеса по кандидатстване,
разглеждан като поредица от стъпки. Едва след като се запознае със
съдържанието на тези документи, които са се заредили и визуализирали на
екрана, кандидатстващият за кредит може да стигне до бутон „Подпиши" и да
го натисне. Тук С. трябва да положи грижата на добрия стопанин спрямо
личния си патримониум. След като е натиснал бутон „Подпиши", заявката
на С.С. е пристигнала при ответника за проверка и одобрение. Тя е
обработена с приоритет. С. е отбелязал, че желае да се възползва от
експресна услуга по разглеждане и обработка на документите. В рамките на
15 петнадесет минути, са направени проверките за кредитната му история в
ЦКР, за актуален работодател и трудови доходи в НОИ и по номер лична
карта да се провери дали личната карта е валидна. Това е така, защото С. е
пожелал да ползва експресна услуга. Ясно и недвусмислено е обективиран
своето желание още в самото начало на процедурата. След това С. е бил
информиран, че заявката му за кредит е одобрена и сумата е отпусната. Тя
може да бъде усвоена от него на касите на ***. Заявената сума в размер на
200 лева (двеста лева и нула стотинки) е била преведена на касите на *** с
основание: „ЕГН********** ***". Веднага се разпознават ЕГН и номера на
кредита на С.. С други думи, преводът е индивидуализиран по основание и
6
персонализиран според получател. С. е определил начина на получаване на
сумата. А Договорът за кредит № *** / ***. под формата на текстови файл е
бил изпратен на С. на посочената от него електронна поща да си го
съхранява в своя личен архив.
По делото се установява, че по Договор за кредит № *** няма реално
разменени престации. С.С. се е позовал на правото да развали и анулира
договора, защото по негово думи бил сключен при грешка.
Договор за кредит № *** е бил валидно сключен, защото са били
формирани две насрещни съвпадащи се волеизявления, които на свой ред са
сведени до знанието на насрещната страна. Но към изпълнение и размяна на
престации така и не е се е стигнало, защото С. се е свързал със служител на
ответното дружество и е обяснил, че е сключил договора при грешка.
На 24.08.20217г. в 12. ч. със служител на ответното дружество се е
свързало лице, което се е легитимирала като С.С.. Обяснило е, че е сключило
договора за кредит по грешка, защото си е мислило, че има преференцията на
безлихвен Договор. Същият ден в 12.07г. С. отново се е свързал със
служител и е потвърдил своето желание да се анулира Договора.
След провеждането на тези два телефонни разговора, *** в качеството
си на кредитодател по Договора за кредит е приело, че С.С. желае да се
възползва от правото си чл. 27 ЗЗД, във връзка с чл. 28 ЗЗД.
Към момента на провеждане на телефонните разговори *** вече е било
превело сумата в размер на 200 лева на касите на ***. Сумата е била
индивидуализирана и персонализирана. Чакала е кредитополучателят да
отиде, да се легитимира и да я усвои. Но това така и не се е случило. С. не е
отишъл на касата и не е усвоил сумата. Реално тя не се е вливала в неговия
патримониум.
Служител на *** се е свързал с представители на *** и им е обяснил
какво се е случило, а именно" кредитополучателят се е отказал от кредита.
След това *** са върнали сумата в размер на 200 лева по сметките на ***,
т.е. извършен е обратен превод. С. не е платил нито една стотинка за този
Обратен превод, нито пък му е потърсена каквото и да е отговорност.
*** оспорва изложените твърдения от страна на ищеца в исковата
молба относно погасяването на задължението. На първо място следва да се
7
представи платежен документ, с който да бъде доказан фактът на самото
плащане. Кредитополучателят се е възползвал да прекрати договора,
обяснявайки, че е сключен при грешка. Реално нищо не е платил, защото е
имало анулиране на договор, обратен превод и сторниране на сума. След
проведените разговори с С., в които той обяснява, че е сключил договора
при грешка, като е очаквал да има безлихвен договор, кредитодателят е приел,
че има основание да бъде приложен чл. 27 ЗЗД във връзка с чл. 28 ЗЗД. Ето
защо, служител на *** се свързал с представител на *** и ги е запознал със
случая. От *** са наредили обратно сумата в размер на 200 лева по сметка на
***, т.е. извършено е сторниране. След провеждането на телефонния
разговор С. не е отишъл на касите на ***, за да усвои сумата. Реално тя не се
е вливала в патримониума на С.. Следователно, няма предоставяне на
престация, няма усвояване и своене на уговорената престация, няма
погасяване на задължение по договор. Ето защо, твърденията на ищеца, че е
направил плащане, т.е. е погасил и погасил сума в някакъв размер, като в този
размер са включени определени компоненти и пера, не отговаря на
действителността.
В исковата молба са почерпени аргументи само и единствено от чл. 19
ал. 1 ЗПК. Но това не е достатъчно. Най-малкото написаното в чл. 19 ал. 1
ЗПК следва да бъде отнесено към чл. 19. ал. 2 ЗПК, чл. 19 ал. 3 ЗПК, чл. 19.
ал. 4 ЗПК и параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК и параграф
1 т.2. от Допълнителните разпоредби на ЗПК. В чл. 19 ал. 1 ЗПК са подробно
и изчерпателно изброени компонентите на ГПР. От тях *** в своята търговска
практика ползва само и единствено Договорната лихва. Съгласно чл. 19 ал. 4
ЗПК след като се направи сбор на всички компоненти заложени в ГПР-то,
получената стойност не може да надхвърля пет пъти заложеното по ЗЗД.
Това означава, че в случая Договорната лихва, която е единствен
компонент на ГПР, не може да надхвърля 5 (пет) пъти заложеното по ЗЗД. Но
по Договор за кредит № *** / ***. е заложено Договорна лихва в размер от
40,94%. Ищецът не е представил платежни нареждания към своята искова
молба. Твърди факти, без да представи доказателства за тях. Следователно,
те са недоказани. Щом ищецът твърди, че на определена дата има плащане на
конкретна сума, следва да представи необходимите документи - платежно
нареждане или вносна бележка. В противен случай твърденият факт е
недоказан.
8
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е
необоснован и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с посочено правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл.
22 от ЗПК, от *** С., ЕГН **********, от ***, чрез адвокат В.Й.
против ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, с цена на
иска 52, 35 лв. с представител *** Р. и ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9