Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037 / 9.11.2020г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На пети октомври две хиляди и двадесета
година...........................
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДОБРЕВ
Секретар ……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....300....по
описа за...2020.....година, установи:
Ищецът П.Щ.Т. с ЕГН **********,***,
чрез упълномощен адвокат М.И. ***, със съдебен адрес ***, с исковата си молба
на основание чл. 357 от КТ е предявила срещу
ответната страна- Община Сунгурларе, представлявана от кмета д-р Г.К., обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната работа; чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ- изплащане на парично обезщетение за
времето през което ищцата е била без работа считано от 13. 02. 2020 г. до 13.
08. 2020 г., за не повече от шест месеца при брутно месечно трудово
възнаграждение от 899, 30 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на внасяне на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и за
заплащане на направените по делото разноски. В хода на съдебното производство е
направен отказ от първоначалния иск за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ, за размера от разликата от 17, 38 лева, месечно като се приеме, че
претенцията за заплащане на възнаграждението за не повече от шест месеца е
определена при база 881, 92 лева, а не както е предявена в размер на 899, 30
лева.
В
съдебно заседание ищцовата страна редовно призована
не се явява лично, явява се неин процесуален представител, който поддържа така предявените искове. Процесуалния
представител на ищеца, моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявените от ищеца искове като основателни и доказани и да му присъди
направени по делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор в който твърди, че така
предявените обективно съединени искове са допустими, но неоснователни и
недоказани. Моли съдът да отхвърли всички обективно съединени искове и да
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът
е работил по трудово правоотношение в ответната община по безсрочен трудов договор
№ 0000007 / 02. 01. 2014 г., първоначално на длъжност технически сътрудник в
отдел „Спорт и туризъм“, а след сключено допълнително споразумение с
работодателят № 0000099 / 25. 01. 2016 г. като социален работник в ДЦСХ- Сунгурларе, като в допълнителното споразумение е
отбелязано за място на работа Д“ОУЗКСДСТ“ ДЦСХ-Държавна Сунгурларе. Безспорно също така се
установява, че ищцата Т. страда от онкологично заболяване, което е удостоверено
с няколко решения на ТЕЛК, последното от които е № 2913 / 11. 12. 2018 г. , с
което и е определена неработоспособност от 50 % за период до 01.12. 2021 г. .
Решения от ТЕЛК, предхождащи посоченото решение са приложени към трудовото досие,
представено от работодателят Община Сунгурларе.
Безспорно също така
между страните по делото е, че на 13. 02. 2020 г. на ищцата е връчена Заповед №
97 от 12. 02. 2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която на основание чл.
330, ал. 2 , т. 7 от КТ /работникът или служителят
не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12/, във връзка с чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ /поради съкращаване в щата/, във връзка с протоколно решение № 20 от
23. 12. 2019 г. на Общински съвет Сунгурларе за одобряване на нова структура и
численост на общинската администрация и дейности към нея е прекратено трудовото
правоотношение, считано от връчването на заповедта. В заповедта, като причини
за прекратяване на трудовия договор са посочени: работникът не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 126, т. 12 от КТ, а именно работника не е
уведомил работодателя си, че е налице несъвместимост с изпълняваната работа,
когато по време на осъществяването и е възникнало основание за недопустимост по
чл. 107а, ал. 1 от КТ, а именно не е уведомила, че се
оказва в йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина по съребрена
линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен
включително и поради съкращение на щата.
Видно от така
представената Заповед № 97 от 12. 02. 2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе, в
същата са посочени две основания за прекратяване на трудовото правоотношение,
по които настоящия съд счита, че следва да се произнесе поотделно за всяко едно
от тях.
На първо място за
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Видно от така представената заповед на Кмета на Община Сунгурларе, същата е
немотивирана. Във въпросната заповед не е посочено в какво се изразява
несъвместимостта, а именно спрямо кого, кога и при изпълнението на какви
функции или задължения е възникнало основанието за недопустимост по чл. 107а, ал. 1, от КТ. Не е посочено и кое е лицето, неговата
длъжност, родствена връзка с ищцата, за което същата е следвала да уведоми
работодателят, че се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол с
роднина по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до
четвърта степен включително, както и не е посочено за кое от двете основания
става въпрос- дали въпросното лице е роднина по съребрена линия или по
сватовство. Посочените непълно в заповедта елементи от извършеното нарушение са основания за отмяна прекратяването на
трудовия договор с ищцата и съответно на отмяна на уволнението. Отделно в
писмените бележки представени от процесуалния представител на ищцата е развито
тезата, че същата е в роднинска връзка с вече бившия кмет на Община Сунгурларе
и към момента на връчването на процесната заповед, не
е било налице основанието за уведомяване, тъй като общината е с нов кмет и по
отношение на същия, ищцата не е имала основания да уведомява работодателят за
възникнала несъвместимост, които изводи настоящия съдебен състав напълно
споделя. Съдът не счита, че цитираната от процесуалния представител на
ответника съдебна практика, а именно Решение
№46/04.07.2011 по дело №16/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.
е некоректно. От същото е изваден абзац несъотносим
към настоящия случай. По скоро в същото решение е посочено обратното“ Двете разпоредби – чл.
330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ са въведени в публичноправен
интерес и целта им е да се
избегне възможността да се оказва
неправомерно въздействие върху лицата, които
изпълняват дейността или работата по
трудово правоотношение в държавната и общинска администрация. В хипотезата
на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ несъвместимостта следва да е налице към
датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение
или след това; фактът е обективен и няма значение дали за
него знае уволнения.“
На следващо място следва да бъде обсъдено
посоченото второ основание за прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ от КТ, а
именно поради съкращаване на щата. Видно от разпоредбата на чл. 328, ал. 1 от КТ „Работодателят може да прекрати трудовият договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи, между които е и настоящия, а именно съкращавена
на щата. Видно от Заповед № 97 / 12. 02. 2020 г. трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено, считано от датата на връчването на настоящата заповед или
в случая не е спазено изискването за връчване на предизвестие, а трудовото
правоотношение се счита за прекратено с връчването на заповедта.
Освен това в тежест
на ответника- работодател е да докаже положителния факт на
реалното съкращаване на щата, както
и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване
на трудовото правоотношение. В настоящото съдебно дело това не беше направено и по
никакъв начин от ответника не беше доказано съкращаване на щата и по чие
предложение и по какви съображения е станало това. Бяха представени длъжностно
разписание на Община Сунгурларе в сила от 01. 01. 2020 г., което е цитирано в
заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, от което длъжностно
разписание е видно, че в същото фигурира длъжността на ищцата- социален
работник в Дневен център за възрастни хора. В представеното длъжностно
разписание на Община Сунгурларе, в сила от 16. 01. 2020 г. е видно, че в същото
липсва длъжността на ищцата, като в Дневен център за възрастни хора е посочена
единствено длъжността Касиер домакин. В случая липсва каквато и да било обосновка
за направените промени само в рамките на две седмици. Не е представен доклад от
Кмета на общината или оправомощено от него лице, кое
е наложило промяната в щата. Липсата на такъв доклад не дава възможност на съда
да извърши преценка относно законността на направените промени, доколкото съдът
няма право да извършва преценка относно тяхната целесъобразност.
Също така следва да
бъде отбелязан и факта, който безспорно е доказан с представените в трудовото
досие на ищцата решения на ТЕЛК, че същата страда от онкологично заболяване и
като такава същата попада под специалната закрила но чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ
и за прекратяване на трудовото правоотношение със служителят е следвало да бъде
изискано предварително писмено разрешение от Инспекция по труда. Такова
разрешение не е представено от ответника и видно от представените към исковата
молба документи, приети като
доказателства и неоспорени от ответника, към същите се съдържа отговор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, във връзка с подадения от ищцата
сигнал за нарушения на трудовото законодателство, в което е посочено, че в
информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ не са намерени
доказателства за входирано искане от страна на
работодателят на ищцата- Община Сунгурларе за уволнение на ползващ закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ служител.
Освен това не са
представени доказателства от ответника, че същия е спазил и изискванията на чл.
333, ал. 2 от КТ, а именно преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, каквото се изисква при
специална закрила на работника по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Видно от представеното
Експертно решение № 0698 / 12. 03. 2020 г., същото е издадено по постъпило
искане с изх. № 37-00-12 / 18. 02. 20 г. на Кмета на Община Сунгурларе /шест
дни след издадената Заповед № 97 / 12. 02. 2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата/.Във въпросното решение много ясно е посочено, че
ищцата попада под особената закрила на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съдът не счита, че
ищцата основателно се позовава на нарушение на колективния трудов договор.
Според изложеното от процесуалният и представител и по точно чл. 12 от КТД,
когато работодателят привежда в изпълнение Решения на ОС или друга инстанция,
отнасящо се до закриване на дейности и т.н. , той съгласува своите действия със
Синдиката- страна по договора. Тази точка в КТД
не води до разширена закрила по чл. 33, ал. 4 от КТ, защото в същата не
се предвижда вземането на съгласие от съответната синдикална организация и
такова не е предвидено по КТД, а е предвидено единствено съгласуване на
действия, като липсата на такова съгласуване само по себе си не води до назаконосъобразност на извършеното уволнение /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК /.
Съдът, анализирайки представените в процеса доказателства, намира, че в случая, ответника
- работодател е нарушил разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, като
не е изискал предварително съгласие от Инспекцията по труда и предвид
допуснатото нарушение на основание чл. 344, ал. 3 от КТ съдът следва да отмени заповедта за уволнение
като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия
спор по същество.
Предвид изложените
аргументи процесното уволнение се явява
незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законовите последици от това.
По отношение на
останалите обективно съединени искове: Следва да се отбележи, че същите са в
зависимост от изхода на главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно
и неговата отмяна. При положение, че съдът е приел, че основния иск се явява
напълно основателен, в предвид акцесорния характер на
останалите искове те също следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на иска
по чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната работа След
като уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане
в тази насока, а именно на длъжността "социален работник" в Община
Сунгурларе, код по НКП : 26356003, към
ответника Община Сунгурларе, поради което предявеният иск с посоченото по горе правно
основание, следва да бъде уважен, като основателен.
С оглед
на незаконното уволнение, ищцата има право
и на обезщетение поради оставане без работа по
повод на същото по реда
на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, но за не повече
от шест месеца.
Предвид изложеното и този иск като
основателен и доказан следва да бъде
уважен. Видно от заключението на вещото лице
Кр. А., прието от съда като
обективно и непротиворечиво, дължимото обезщетение на ищцата на база брутното и
трудово възнаграждение за месец януари 2020 година е в размер на 881, 92 лева
месечно. Или дължимото за шест месеца обезщетение за периода 13. 02. 2020 г.-
до 13. 08. 2020 г. е в общ размер на 5291,
52 лева. Следва
да се посочи,
че съдът присъжда брутно трудово възнаграждение, като при изплащането
му работодателя следва да удържи
съответните данъци, плащания към социално
осигуряване и др.
Относно разноските
за производството:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна Община
Сунгурларе със
седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10,
представлявана от Кмета д-р Г.К., следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата такава – П.Щ.Т.
сумата от 780 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение с ДДС, по
настоящото дело с оглед представения своевременно списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Освен това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Държавата,
държавни такси в размер на 311, 68 лв. съобразно уважените три обективно
съединени иска, както и разноски за
назначените две съдебно счетоводни експертизи в размер на 343, 20 лева, за възнаграждение на вещи лица и държавна
такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за
горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на П.Щ.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат
М.И., от длъжността "социален работник" в Община Сунгурларе, код по НКП : 26356003 към Община Сунгурларе
със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. №
10, представлявана от Кмета д-р Г.К., извършено със заповед № 97 / 12. 02. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 7 от КТ, във връзка с чл. 126, т. 12 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като
незаконосъобразна.
ОТМЕНЯВА заповед № 97 /
12. 02. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.
330, ал. 2, т. 7 от КТ, във връзка с чл. 126, т. 12 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като като ВЪЗСТАНОВЯВА П.Щ.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат М.И., на заеманата
преди уволнението длъжност "социален
работник" в Община Сунгурларе, код
по НКП : 26356003 към Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр.
Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. *** със седалище и адрес на управление гр.
Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., да
заплати на П.Щ.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***- адвокат М.И.,
сумата от 5291, 52 лева, обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за период
от шест месеца считано от 13. 02. 2020 г.- до 13. 08. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главница, считано от датата на предявяване на иска – 10. 04.
2020 година, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе със седалище и адрес на
управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от
Кмета д-р Г.К., да заплати на П.Щ.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-
адвокат М.И., сумата от 780 лв.
представляваща направените от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, по настоящото дело.
ОСЪЖДА Община
Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас,
ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., да заплати по сметка на Карнобатски
районен съд, сумата от 311, 68 лева, представляваща дължими държавни такси по
трите обективно съединени иска и сумата от 343, 20 лева, за възнаграждение на вещи лица, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може
да се обжалва пред БОС в 14 дневен срок, считано от датата на съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: