МОТИВИ
по присъда № 260018/27.09.2021 година,
постановена по НОХД
№ 162/2021 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Районна
прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Г.Б.Н., роден на *** *** за
това, че на 29.02.2020г. около 19,00часа в района на Пътен кантон „Дан Колов“
на път ТП – 822 , в землището на Община Ихтиман, обл.Софийска
се е заканил с убийство спрямо длъжностно лице: Г.Д.А. - Главен специалист –
„Горски инспектор“ в Дирекция „Горско стопанство“ на РДГ – София, при
изпълнение на службата му, свързана с проверки и контрол по спазване на Закона
за горите, в района на ТП ДГС – Ихтиман на ЮЗДП „ДП-гр.Благоевград“, като е
заредил и опрял в областта на главата му пистолет и му е казал – „Слизай, че ще
те гръмна!“, „Ще те застрелям“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у А. за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1 от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата като
безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че отправената закана е
била осъществена чрез думи и действия и поведението на подсъдимия е възбудило
основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалия, като
обстоятелствата около случилото се са установени от св. А. и от косвени
доказателствени източници – показанията на св. К., М.,
А., А. и Б.. Сочи се, че заканата е
осъществена спрямо длъжностно лице, тъй като пострадалият е работел като горски
инспектор и деянието е осъществено при изпълнение на службата му. Пледира се на
подсъдимия Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от три
години.
Пострадалият
не се конституира като частен обвинител и не предявява граждански иск за
заплащане на обезщетение за претърпени вреди.
Подсъдимият Н.
в съдебно заседание отрича вината си, като твърди, че е помолил А. да слезе от
джипа му, но не го е заплашвал с пистолет..
Защитникът
на подсъдимия адв. М., пледира за оправдателна
присъда. Твърди, че са недоказани на фактите, описани
в обвинителния акт и че квалификацията на деянието на подзащитния
ѝ е неправилна. Сочи, че деянието на Н. е по-скоро насочено към това да
попречи на органа на властта да изпълни задължението си, но не и закана с
убийство.
Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, както и доказателствата по досъдебно производство № 31/2020
г. на РУ на МВр Ихтиман поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят Г.А. работел като Главен специалист „Горски
инспектор" в РДГ-София, а свидетелят В.К. – като надзирател в Държавно
ловно стопанство „Искър“. На 29.02.2020г. привечер св. К., пътувайки със
служебния си автомобил по пътя от гр. Ихтиман за гр. Самоков,
чул звук от моторен трион край ловното стопанство. Позвънил по телефона на
началника си - св. А. Д., както и на св. Г.А..
Г.А.
веднага се отправил към посоченото място
със служебната си „Лада Нива“ В района
на Пътен кантон „Дан Колов“, на ТП – 822
А. бил посрещнат от служителите на ДЛС „Искър“ - В.К. и св. А.Д., който
пътувал с лек автомобил „Тойота“. Тъй като лекият автомобил на св. А. бил с
най-висока проходимост, тримата се качили в него и потеглили в гората, за да установят
нарушителя. Движели се по черен път, който водел до местността „Дълбоки дол“. В
близост до подотдел № 39 от горския фонд, възприели срещу тях черен на цвят джип „Мицубиши Монтеро". Тъй като
пътят бил тесен двата автомобила не могли да се разминат.
Водач
на автомобила „Мицубиши Монтеро"
бил подсъдимия Г.Н., който бил сам. В превозното средство имало натоварени
около кубик и половина прясно нарязани дърва за огрев, без контролна марка. Св.
А. поискал от Н. документи за добива на дървата, но той не представил такива. Във
връзка с констатираното нарушение на Закона за горите, било решено Н. да бъде
отведен до РУ на МВР Ихтиман. Св. А. се качил в джипа на подс.
Н., а св. К. и св. Д. се качили в служебната „Лада Нива“ на РДГ. Тъй като пътят
бил тесен св. К. и Д. се забавили с обръщането на автомобила. През това време подс. Н., достигайки до асфалтовия път Ихтиман - Самоков, извадил пистолет, заредил го и го опрял в главата
на свидетеля А., като му казал „Слизай,
че ще те гръмна!“, „Ще те застрелям“. А. възприел пистолета с периферното си
зрение и усетил допира му до главата си, след което незабавно слязъл от джипа. Подс. Н. завил по асфалтовия път в посока гр.Самоков.
Тъй
като на мястото, където А. слязъл от джипа нямало обхват на мобилния му телефон
той тръгнал пешком в посока гр. Ихтиман към кантона „Дан Колов“. Когато му се
появил обхват той незабавно позвънил на спешния и на ръководството на РДГ. Във връзка с подадения сигнал били уведомени
органите на МВР при РУ –Ихтиман и РУ – Самоков, от
където били изпратени полицейски служители.
Междувременно
когато св. К. и Д. стигнали до асфалтовия път видели, че следите от джипа
завиват към гр. Самоков. Св. Д. слязъл от автомобила
и се прехвърлил в служебната си кола, а св. К. получил обаждане от св. А.,
който споделил, че е бил заплашен с пистолет и го уведомил, че се намира на
кантона „Дан Колов“, при което свидетелят тръгнал да го вземе оттам. След като се
срещнали А. и К. ***. По пътя, в близост до отбивката
за стопанство „Искър“ видели джипа, управляван от Н., който се намирал в канавката
и бил със счупени стъкла. На мястото пристигнали полицейските служители на РУ Самоков – свидетелите Й.А. и М.Б., които установили
изоставения джип „Мицубиши Монтеро"
с рег.№ ** **** **. В района дошли и свидетелите С.М. и К.А. ***. Тръгнали към
мястото където било извършено деянието, като по пътя видели свидетеля С.Л.,
който носел моторен трион „Хускварна". Л.
споделил, че е бил заедно с подс. Н. в гората, където
рязал дърва.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните гласни доказателства, които и кореспондират с останалите
по делото доказателства. Доказателственият материал,
включващ показанията на свидетелите Г.А., М.Б., К.А., В.К. и А. Д., доказват
важни факти относно хронологията на събитията и относно обстоятелствата, релевантни за престъпното деяние и
способстват за установяване на фактическите обстоятелства относно време, място
на извършване на престъплението,
изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.
Събраните гласни доказателства несъмнено доказателства
установяват че подс. Г.Н., опирайки пистолет в
главата на св. Г.А., го е заплашил да го застреля и го е принудил да слезе от
лекия автомобил „Мицубиши Монтеро“.
Съдът възприема за достоверни и кредитира
изцяло показанията на пострадалия Г.А., тъй като същите са подробни, детайлни,
последователни, непротиворечиви и логични. Въпреки че твърденията на
пострадалото лице са едновременно източник на доказателства и средство за
защита на накърнените му от престъплението права, съдът не намира основания да
не даде вяра на показанията на този свидетел. Така от този доказателствен
източник безспорно се установяват действията на подсъдимия, изразяващи се в
упражненото върху личността на пострадалия психическо насилие - отправената
спрямо него вербална заплаха, че ще го убие, придружена и с опиране на пистолет
в главата му.
За достоверността на показанията на пострадалия съдът
се осланя преди всичко на представения запис от национална система „Телефон
112“, в който непосредствено след случилото се А. е заявил, че е бил заплашен с
пистолет, като гласът му е смутен и определено изразява уплаха на лицето.
Съдът приема, че показанията на св. К., А. и Б., макар
и да не възпроизвеждат непосредствени впечатления от случилото се, по своето
съдържание тези производни доказателствени средства са в подкрепа на
обвинителната теза, доколкото се излагат факти, разказани им пострадалия непосредствено
след случилото се.
Обстоятелството, че подс.
Н. е добивал незаконно дърва за огрев е установено и от показанията на св. С.Л.,
който е осъществил сечта и който е бил установен малко по-късно на главния път Самоков – Ихтиман, носейки резачка.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Н., които
несъмнено са освен доказателствено средство, но и
средство за защита, тъй като развитата от него версия за това, че държаният от
него метален предмет е бил т-образен ключ за затягане на веригата на резачката, а не пистолет, е твърде
недостоверно. Според съда е малко вероятно св. А., който е дългогодишен служител
на РДГ и притежава необходимата компетентност, да не може да различи пистолет от
инструмент за обслужване на моторен трион.
От събраните писмени доказателства –
трудов договор и .длъжностна характеристика на за длъжността а Главен
специалист „Горски инспектор“ в Дирекция „Горско стопанство“ на РДГ – София
и месечен график за работното време на екипите горски инспектори за месец
февруари 2020 г. се установява, че Г.А. на 289.02.2020 г. е бил на работа, като
е бил част от екип № 15.
Подсъдимият Г.Б.Н. е роден на ***г***, жител и живущ ***,
ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен.
Според справката съдимост и справката за криминална проявеност подс. Н. не е осъждан
/той е реабилитиран/, но е регистриран в масивите на МВР за извършването на
други престъпления от общ характер
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс.
Н. за виновен в извършването на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1 НК, , като
намери, че всичките признаци на състава
са несъмнено доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК се изразява в заканване
към другиго с извършване на убийство.
Престъплението „закана с убийство"
се намира в раздел „Принуда" на НК и с правната норма на чл.144, ал.3 НК
се защитава личната свобода на гражданите, а не живота им. От обективна страна
за осъществяването на престъплението по чл.144, ал.З, във връзка с ал. 1 от НК,
се изисква обективиране на заканата, било с думи,
било с действия, и тя да е насочена спрямо определено лице, което да я е
възприело непосредствено. Съставомерна е само тази
закана, от която може да пострада адресата или ближни нему лица, като обаче
заканата сама по себе си трябва да бъде годна да възбуди основателен страх у пострадалия,
че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено. За
осъществяване на заканата с убийство от обективна страна не е необходимо лицето
действително да се е уплашило. Достатъчно е обективиране
чрез думи и действие на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия
Това означава , че е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправяната
от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я
възприема като действителна заплаха, при което е необходимо само да е от
естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването ѝ.
В случая бе установено по несъмнен
начин, че на 29.02.2020 г. подс. Н., е насочил пистолет към главата на А. и се е
заканил с неговото убийство , изричайки думите „Слизай, че ще те гръмна!“, „Ще
те застрелям“. Това означава, че Н. както с думи, така и със своите действия е
накърнил личната свобода на св. А.. Предвид времето /след като се е стъмнило/,
мястото / в автомобил на пътя между гр. Ихтиман и гр. Самоков,
където е нямало други лица/ и начина на извършеното деяние /едновременно чрез
думи и действия/, съдът приема, че така отправената закана би могла да възбуди
основателен страх от нейното осъществяване у пострадалия. Нещо повече – в
действителност св. А. се е изплашил, за което обстоятелство съдът доби
непосредствено впечатление при изслушването на записа на телефонното му
обаждане до телефон 112.
В конкретния случай от обективна страна
е установено, че деянието е извършено след като А. е имал качеството на длъжностно лице – горски инспектор в РДГ София и докато е изпълнявал служебните си
задължения във връзка с констатиране на нарушение по Закона за горите.
Съдът намира за уместно да отбележи, че
според настоящия състав действията на подсъдимия биха могли да се квалифицират
и като други престъпления от общ характер, включително като принуда или като
престъпление против реда на управлението, но в крайна сметка е изцяло в дикреционната власт на прокурора да реши за какво деяние ще
бъде повдигнато обвинение на съответния деец. Във всички случаи обаче с
действията си Н. е засегнал личността на пострадалия, като опирайки пистолет в
главата му и твърдейки, че ще го застреля, е предизвикал страх за живота му,
което изпълва от обективна страна признаците на състава по чл. 144, ал. 3 НК.
От
субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при умишлено. В хода
на производството бе установено, че Н. след като е бил заловен да участва в незаконна
сеч и да транспортира добити дърва без превозен билет и без контролна горска
марка, което и го е мотивирало да извърши деянието - от действията му, с които е била съпроводена
заканата, може да се направи извод, че подсъдимият ясно е съзнавал нейното съдържание
и че тя е възприета от пострадалия като действителна заплаха, като именно
поведението на Н. е мотивирало А. да слезе от джипа.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно
изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия
извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат
постигнати в максимална степен.
При определяне на вида и размера на наказанието спрямо
подс. Г.Н., съдът съобрази следното:
Извършеното от страна на подсъдимия Н. деяние не е с
висока степен на обществена опасност – с него не са настъпили други общественоопасни последици освен предвидените в закона,
няма данни за някакви трайни последици за живота и здравето на пострадалия А.. Очевидно
е за съда, че решението на Н. да се закани с убийство към А., е плод на
лекомислие и недооценяване на обществената опасност на извършеното, поради
което и настоящият състав прие, че следва да наложи наказание близо до минималния,
предвиден от закона размер, а именно шест месеца лишаване от свобода. Това
наказание би изиграло нужни възпитателен е предупредителен ефект, така че подс. Н. да преосмисли своето поведение.
Подс. Н. не е осъждан /след като е реабилитиран по право/,
поради което съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде
изтърпяно ефективно и отложи неговото изпълнение за срок от три години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/