Мотиви към присъда№ 59 / 17.06.2019 година по НОХД № 520 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2019
година
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия М.И.Ш. и същият е предаден на съд с обвинения за следните извършени
престъпления:
1. По чл.
270, ал. 1 от НК- за това, че
на 07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, противозаконно е пречил на органи на
властта - полицейските служители инспектор П.Г.Ч., пол. Инспектор VI степен и
младши експерт Д.Е.Б., мл. пол. Инспектор, и двамата в група „Териториална
полиция“ при сектор „Охранителната полиция“ при РУ *** при ОД на МВР гр.
Пловдив да изпълнят задълженията си по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР; по чл. 67 от ЗМВР; по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Нисан“,
модел „Патрол“ с peг. № *** до идване на младши автоконтрольор при РУ - ***, за
да бъде тестван за алкохол и установяване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като е напуснал местопроизшествието с автомобила и се е укрил;
2. По чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК-
за това, че на 07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, е
предложил да даде подкуп в размер на 50 лева на полицейски орган - инспектор П.Г.Ч.
- полицейски инспектор VI-а степен в група „Териториална полиция“ при сектор
„Охранителната полиция“ при РУ - *** при ОДМВР - Пловдив, за да не извърши
действия по служба - да не предприема спрямо него действия по констатиране
управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан Патрол“ с №
peг. № ***, след употреба на алкохол;
3. По чл. 339, ал. 1 от НК- за това, че на 08.08.2018 г. в дома си в с. М. на
ул. „***, е държал боеприпаси - 1 брой калибър 7,62x39 мм, 1 брой 7,62х54Р и 1
брой калибър 8х56Р, без да има за това надлежно разрешение.
4. По чл. 342, ал. 1 от НК – за това, че на
07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, при управление на МПС – лек автомобил
„Нисан Патрол“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 6
от ЗДвП, като не е изпълнил полицейско разпореждане да остане на място с
управлявания от него лек автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № *** до идването на
мл. автоконтрольор при РУ - ***, за да бъде тестван за алкохол, като е
предприел маневра „завой наляво“, като е допуснал причиняването на телесна
повреда на Д.Е.Б. - мл. полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ при
Сектор „Охранителната полиция“ при РУ - *** при ОД на МВР – Пловдив.
5. По чл. 343б, ал. 1 от НК- за това, че
на 07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, е управлявал МПС „Нисан Патрол“ с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на 1000 - между 1,33
и 1,37 на 1000, установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза №
394/2018 г. на Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ - гр.
Пловдив.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по
реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият Ш.
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимия
самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със същата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянията. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че следва да бъде определено наказание
при условията на чл. 54 от НК в размер на
една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК;
две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.; за престъплението
по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК; девет
месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 342 ал. 1 от НК; една
година и шест месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 200 лв.; за
престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години; за престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК- наказанието
да бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Счита, че
наказанията лишаване от свобода следва да бъдат редуцирани по реда на чл. 58а
ал. 1 от НК, след което да се приложи чл. 23 от НК, а наказанието лишаване от
свобода, определено по реда на чл. 23 ал. 1 от НК да се изтърпи ефективно, при
първоначален „ общ“ режим“. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подсъдимият и
защитата не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите
обстоятелства, при които са извършени
деянията и заявената от
държавното обвинение правна квалификация на извършеното, с изключение на
обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК и по чл. 342 ал. 1 от НК. Считат, че за
последните две престъпления подсъдимият следва да бъде оправдан. Искат ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия в размер, по- нисък от изразеното от прокурора- девет месеца
лишаване от свобода за престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК; поради малозначителност на деянието
подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК; една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
1 000 лв. за престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК; една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв. за престъплението по чл.
343б ал. 1 от НК; Намират, че са налице основанията на чл. 58а ал. 1 от НК за намаляване размера
на наложените наказания „ лишаване от свобода“ с 1/3-та, за определяне по реда
на чл. 23 ал. 1 от НК едно общо, най- тежко наказание лишаване от свобода в
размер на една година глоба в размер на
1 000 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде
отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по
делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият М.И.Ш. е роден на *** г.
в с.***, обл.***, български гражданин е, от турски произход, живущ с. М., женен
е, с основно образование, неработещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ш. от дълги години живеел
със семейството си в с. М., обл. Пловдивска, на ул. „***. Работел в
кооперацията на селото, а след ликвидацията й си купил трактор и прекачен
инвентар и с тях, срещу заплащане, извършвал селскостопански услуги на
съселяните си. Бил правоспособен водач на МПС, водел се на отчет в ОДМВР гр. Пловдив и притежавал СУМПС № ***. На
07.08.2018 г. се уговорил да отиде надвечер на нива св. Х.К., за да балира люцерна с трактора си и
балировачка. Около 20:00 часа подсъдимият Ш. отишъл до заведението „Кафе- аперитив ***“ в с. М. и си
поръчал първоначално една бира, а след това и 100 грама уиски. Св. Н.А., барман
в заведението, му сервирал поръчката. Подсъдимият седял със св. Д.Д.,
който бил негов работник и ползвал осигурен от подсъдимия подслон. Двамата изпили
алкохолните си напитки за около час, докато се стъмнило. После се качили на л.а.
„Нисан Патрол“, тъмно син, с ДК № ***, собственост на сина на подсъдимия — св.
Н.Ш. и потеглили към нивата на св. К.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия с ясното съзнание, че
е под въздействието на алкохол. Не носел документи за правоспособност и за самоличност.
В същото време- около 21:05 часа,
полицейските служители - св. П.Ч. и св. Д.Б. се намирали в центъра на с. М. с
патрулен автомобил „Лада Нива“ с per. № ***.
Св. Ч. бил полицейски инспектор IV степен,
а св. Б. - мл. полицейски инспектор, и двамата работели в група „Териториална
полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - *** при ОД на МВР гр.
Пловдив.
Съгласно план-разстановка за провеждане на специализирана полицейска
операция по противодействие на конвенционалната престъпност в малките и
отдалечени населени места на Община *** и в частност съобр. точка 10 от този
план, те следвало да осъществяват наред
с другите си задължения и контрол по ЗДвП на територията на с. М. и други села
наоколо. В качеството им на полицейски
органи и оборудвани с изискуемите по закон символи - униформи,
светлоотразителни жилетки, стоп палка и униформен служебен автомобил, св. Ч. и
св. Б. били натоварени и със задължения произтичащи от ЗМВР, в частност по чл.
61 ал. 4 - да предприемат действия по преустановяване изпълнителното деяние на
престъпления, в случая по чл. 343б от НК, за което предполагали; настъпване на
престъпните му последици и ограничаване на вредите; по чл. 67 от ЗМВР - да
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления; по чл. 70 ал.1
от ЗМВР - да извършват проверки за установяване самоличността на лица, за които
има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред
и по чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР - да задържат лица, за които има данни, че са
извършили престъпление.
Двамата свидетели спрели
полицейския автомобил в центъра на селото, отдясно на пътя, в близост до
автобусната спирка, в посока от юг на север.
Около 21:10 часа св. Ч., използвайки стоп
палка, подал сигнал за спиране на „Нисан“-а, управляван от подсъдимия, който се
движел в посока от юг на север, към А. „Нисан“-ът спрял зад полицейския
автомобил, а св. Ч. осветил с фенерче водача – подс. Ш. и возещия се отпред в
дясно св. Д. и им се легитимирал. Разпоредил на водача да представи
свидетелството си за управление, а на пътника - личната си карта. През
отворения прозорец лъхало силно на алкохол, поради което св. Ч. се обадил на Дежурния
по управление, за да изпрати патрул на КАТ, който да тества подсъдимия като
водач на МПС. Уведомил подсъдимия Ш. за предстоящото тестване и му наредил да изгаси двигателя, като остане
в автомобила. Отново поискал посочените документи.
В този момент подсъдимият Ш. решил
да осуети полицейските действия насочени спрямо него, чрез предлагане на
подкуп. Бръкнал в ляв джоб на фланелката си, извадил банкнота от 50 лева и я
подал на полицая с думите: „Дай да оправим нещата....“. Св. Ч. му наредил да си
прибере парите. Подсъдимият угасил двигателя и слязъл от колата, като продължил
да предлага банкнотата. Тогава св. Ч. повикал колежката си, която проверявала
документите на друг водач на МПС. Подс. Ш. му казал: „Не така бе, момче“. Св. Б., докато приближавала и
заставала отпред, до левия фар на „Нисан“-а, видяла предлаганата от подс. Ш.
банкнота. Св. Ч. още веднъж наредил на подсъдимия да влезе в автомобила си и да
представи исканите документи.
Подс. Ш. се качил. Виждайки, че идеята
с предлагане на подкуп не е успешна, решил да избяга. Въпреки, че в този момент
св. Б. била непосредствено пред лявата част на автомобила му - пред фара и
съответно гумата, подсъдимият запалил двигателя и рязко потеглил с маневра
наляво, тъй като пред него освен св. Б. била и полицейската „Лада“.
С извършването на левия завой подс. Ш.
изместил опасната зона към св. Б., а още при потеглянето на автомобила се
получило и съприкосновения със свидетелката, която се подпряла на предния капак
и успяла, оттласквайки се, да запази равновесие. Така предотвратила и
последващото си падане и прегазване, тъй като направлението на движение на
„Нисан“-а било в нейна посока. Св.Б. успяла да избегне опасната зона фронтално,
бързо заобикаляйки автомобила вляво и отново се подпряла, този път на
страничната му част - на калника, като избегнала и страничния удар и
прегазване, отстъпвайки назад. В случай на евентуално забавяне от нейна страна
и оставяне на място, при потегляне на „Нисан“-а, то ударът е бил неизбежен.
Предприетата от подс. Ш. маневра „завой наляво“ в посока на св. Б., създала
реална опасност от прегазване на последната, което тя, благодарение на
ловкостта си, избегнала.
Видно от заключението на автотехническата експертиза /лист 88 – 101
дос. произв. /, при движение направо опасната зона от прегазване на автомобила
е равна на широчината му и е разположена пред самия автомобил. При завой
наляво, зоната се измества и освен опасност от прегазване с предната част на
автомобила, съществува и опасност от удар със страничната му част и последващо
прегазване. И потеглянето напред, с намираща се пред автомобила св. Б., и
извършването на маневра „ завой наляво“, ако непосредствено до автомобила се е
намирала същата свидетелка са носели риск от настъпването на ПТП. От момента на
потегляне на лекия автомобил до
приключване на маневрата „ завой наляво“ св. Б. се е намирала в опасната зона на
движението му и само своевременните й
реакции- подпиране на предния капак и на предния ляв калник и извяхване
надясно, след това- подпиране на
автомобила и успяване да премине от лявата му страна подпиране на преден ляв
калник и бързо отстъпване назад са предотвратили настъпването на ПТП, при което
св. Б. несъмнено и щяла да бъде телесно увредена.
След осуетяване на проверката спрямо
него, извършвайки маневрата „завой наляво“ и игнорирайки намиращите се на
мястото материални и човешки препятствия,
подсъдимият Ш. се насочил с висока скорост по пътя направо. Двамата
полицаи се опитали да го настигнат с „Лада“-та, която управлявали, но го
изгубили и се върнали в центъра на с. М.. Свидетелката Б. повикала кмета на
селото и с негова помощ, гледайки запис от камера, насочена към
местопроизшествието, установили, че синият „Нисан“ е управляван от подс. М.Ш.. С
протокол за доброволно предаване /лист 65 от дос. произв./ дискът със записа
бил предаден по делото на разследващ полицай. Веднага след това полицаите
отишли до дома на подсъдимия, но и той, и автомобилът не били там. От сина му –
Н.Ш. разбрали, че баща му е на полето с трактора си. Той завел полицаите на
конкретната нива и там видели трактора. Подсъдимият Ш. също ги видял и отново се
опитал да избяга, този път с трактора, но пресеченият терен му попречил. В един
момент се отказал, слязъл и седнал на земята. При пристигане на полицаите
отново не представил документи за самоличност. В това време пристигнал и
повиканият от св. Ч. патрул от РУ *** в състав полицаите Е.М. и Я.Я., на които
било съобщено да издирват подсъдимия. Подсъдимият Ш. упорствал, че търсеният
автомобил е собственост на сина му и не знае къде се намира. Отрекъл да го е
управлявал и настоявал, че през целия следобед бил на полето. Признал, че той е
управлявал колата към момента на спирането й за проверка в селото едва когато
му разяснили, че е заснет от камера и идентифициран. Разказал, че действително
е предложил на св. Ч. „да се разберат по друг начин“, защото се притеснил, че е
пил алкохол и няма документи; че когато св. Ч. настоявал за проверка с дрегер,
взел решение да избяга. Разказал, че след бягството си е изоставил автомобила
със св. Д. на черен път, по посока язовира на с. М., след което се прибрал пеша
в дома си, взел трактора и отишъл да балира. Обсъждайки въпроса с предлагания
подкуп, подсъдимият твърдял, че всъщност няма и една стотинка в себе си, при
което св. Ч. му извършил личен обиск по чл. 80 ЗМВР, с който иззел една
банкнота с номинал от 50 лева № ***; една банкнота от 2 лева; 1 брой телефон
„Нокия“; монети от 50 и 20 стотинки и 2 кутии цигари, които впоследствие били
предадени с протокол за доброволно предаване
на разследващия полицай по делото. Бил извършен оглед като веществено
доказателство на банкнотата от 50 лева. След това подсъдимият завел полицаите
до мястото, където бил изоставил „Нисан“-а, а междувременно пристигнал и
повиканият от св. Ч. патрул на КАТ, в който бил св. Д.К.. Последният тествал подсъдимия с техническо средство-
„АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“, който отчел, че наличието на алкохол в издишания от подсъдимия
въздух е 0,94 промила. Бил издаден талон за изследване и след като подсъдимият
доброволно дал кръв за изследване с протокол било установено наличието на 0,71
промила алкохол в нея. Впоследствие, с химическа експертиза, било установено,
че от момента на деянието - 21:10 часа на 07.08.2018 г., до вземане на кръвната
проба в 01:35 часа на 08.08,2018 г. са изминали 4 часа и 25 минути, през което
време организмът на подсъдимия елиминирал средно по 0,15 промила етилов алкохол
на час. От момента на деянието до тестването с техническо средство „Дрегер“ -
23:48 часа на 07.08.2018 г. били изминали 2 часа и 38 минути. Към момента на
деянието подс. М.Ш. е управлявал автомобила „Нисан Патрол“ с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,20 промила, а именно между 1,33 и 1,37 промила, отговарящо на
лека степен на алкохолно опиване. В разговор с полицейския служител Я. подс. Ш.
признал, че действително е предложил 50-те лева на св. Ч., за да не го тества за
алкохол и последващите от това полицейски действия, но също така заявил, че ще
твърди, че всъщност Ч. му е поискал подкуп от 200 лева.
При направените справки било
установено, че подсъдимият притежава разрешително за съхранение, носене и
употреба на оръжие за ловни цели - комбинирана пушка „Бърно 502“ с калибър 12 и
308 win. С оглед обвинението срещу подс. Ш., на
08.08.2018 г. полицейският служител Д.Д. конвоирал подсъдимия до дома му в с. М.,
ул. „*** с цел изземване на оръжието и боеприпасите. Подсъдимият Ш. отворил
касата и полицаят видял в нея и патрони, за които подсъдимият нямал разрешение.
Подсъдимият ги предал доброволно - два броя боеприпаси за нарезна карабина и 1
брой боеприпас калибър 7,62x39 за
огнестрелна нарезна карабина. Тях подсъдимият държал в касата си от много
време, според думите му, за да не попаднат у деца.
Според заключението на балистичната
експертиза /лист 86 дос. произв./ трите броя патрони, съответно 1 брой калибър 7,62x39, 1 брой 7,62х54Р и 1 брой 8x56R са стандартни бойни, заводско
производство и са предназначени за огнестрелни оръжия със същия калибър,
технически изправни и годни за възпроизвеждане на изстрел. Съгласно чл. 7 от ЗОБВВПИ патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по
делото експертизи като изготвени от лица с необходимите специални знания и
опит, задълбочено изследващи включени в предмета на доказване факти.
Посочената
фактическа обстановка на извършеното се установява по несъмнен и категоричен
начин от: направените от подсъдимия при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези
самопризнания се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимия, депозирани в
хода на досъдебното производство и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели: Д.Е.Б., П.Г.Ч., Е.П.М., Д.Г.Д., Я.А.Я., Д.В.Д., С.Х.К., Х.Х.К., Д.И.К., Н.М.А., които са непротиворечиви. Те са взаимно допълващи се, съдържат описание на
подлежащите на доказване факти по делото и съдът ги кредитира. В съвкупност
свидетелските показания и заключенията на изготвените по делото експертизи
подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактическата установеност на извършеното
се установява и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, както и от приложения като веществено доказателство оптичен
носител. Съдът констатира, че при
изземването на банкнотата от 50 лв. не е спазено изискването на чл. 164 от НПК.
Извършеният по чл. 80 ЗМВР личен обиск на подсъдимия не е измежду визираните в
НПК способи за приобщаване на доказателства в наказателния процес. Но по делото
са налице множество доказателства, установяващи факта на държана и предлагана
от подс. Ш. на св. Ч. банкнота от 50 лв. Налице е и признание от подсъдимия, че
такава банкнота е иззета от него.
При възприетата
фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за
доказано по непораждащ съмнения начин, че подс. М.Ш. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на следните престъпления:
1.По
чл. 270, ал. 1 от НК, тъй като на 07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска,
противозаконно е пречил на органи на властта - полицейските служители инспектор
П.Г.Ч., пол. Инспектор VI степен и младши експерт Д.Е.Б., мл. пол. инспектор и
двамата в група „Териториална полиция“ при сектор „Охранителната полиция“ при
РУ *** при ОДМВР гр. Пловдив да изпълнят задълженията си по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР; по чл. 67 от ЗМВР; по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, като не е изпълнил
полицейско разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил
„Нисан“, модел „Патрол“ с peг. № *** до идване на младши автоконтрольор при РУ
- ***, за да бъде тестван за алкохол и установяване на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като е напуснал местопроизшествието с автомобила и се е
укрил.
За посоченото престъпление не се
изисква специална правосубектност. Подс. Ш. е обективирал действия спрямо
свидетелите Ч. и Б. в момент, в който те са упражнявали правомощията си като
орган на власт по смисъла на чл. 93 ал. 1 т. 2 от НК. От заявеното от свидетелите- полицейски
служители, приложените по делото писмени
доказателства- л. 109-117 от дос. производство, се установява, че двамата
свидетели са заемали посочените по горе
длъжности в системата на МВР. От
приложения план- разстановка за
провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие на
конвеционалната престъпност / л. 118-119 дос. произв./ е видно,че на инкриминираната дата им е било възложено установяване и задържане на лица, извършили
или подготвящи извършването на правонарушение / т.4/ и контрол по ЗДвП8 /т. 7/.
Тази им деятелност е била в съответствие
с правомощията на полицейските органи по чл. 61,ал. 4, чл.
67, чл. 70 ал. 1 т. 1 , чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. При осъществяване на
възложените им задачи те са имали качество на полицейски орган. Подс. Ш. не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Нисан“, с
peг. № *** до идване на младши автоконтрольор при РУ - ***, за да бъде тестван
за алкохол и установяване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, напуснал е
местопроизшествието с автомобила и се е укрил. Няма съмнение и за това, че с
действията си е препятствал дейността на орган на власт да изпълни служебните
си задължения, не е изпълнил негово разпореждане, избягал е от
местопрестъплението. Съзнавал е
качеството на св. Б. и св. Ч. на полицейски органи, както и че с действията си
им пречи да изпълнят служебните си задължения. Деятелността му е била с пряк
умисъл, с целен и настъпил общественоопасен резултат- засягане на обществените
отношения, свързани с управлението и осъществяването на дейността на държавните
органи. Затова е осъществил от обективна и субективна престъплението по чл. 270, ал. 1 НК
2.По чл.
304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като на 07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, е
предложил да даде подкуп в размер на 50 лева на полицейски орган - инспектор П.Г.Ч.
- полицейски инспектор VI-а степен в група „Териториална полиция“ при сектор
„Охранителната полиция“ при РУ - *** при ОД на МВР - Пловдив, за да не извърши
действия по служба - да не предприема спрямо него действия по констатиране
управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан Патрол“ с №
peг. № ***, след употреба на алкохол.
За посоченото престъпление също не се изисква специална
правосубектност- субект може да бъде всяко наказателно отговорно
лице. Действията на подсъдимия са били насочени към полицейски орган. И тук е относимо изложеното по- горе относно
качеството на св. Ч. на полицейски орган, изпълняващ на инкриминираната дата и
място задълженията си като такъв. От наличните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че той е заемал в системата на МВР длъжността полицейски инспектор
VI-а степен в група „Териториална полиция“ при сектор „Охранителната полиция“
при РУ - *** при ОД на МВР- Пловдив,
участвал е в качеството си полицейски орган в провеждане на специализирана
полицейска операция по противодействие на конвеционалната престъпност.
Дейността му е била основана на правомощията, предоставени на полицейските
органи съобр. по чл. 61,ал. 4, чл. 67,
чл. 70 ал. 1 т. 1 , чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Извършените действия от
подсъдимия по предлагане на 50 лв. са
били за това, щото св. Ч. да не извърши действията си по служба. С това подс. Ш.
е осъществил изпълнителната форма на престъплението „- предложи“. Достатъчно
ясно и недвусмислено е заявил, че предлага сумата във връзка с длъжностното
качество на св. Ч. и във връзка с изпълняваните от него служебни задължения. Предложението
е доведено до знанието на св. Ч., той го е възприел, възприела го е и
намиращата се там свид. Б.. Налице е връзка между предлагането на подкупа и
службата на св. Ч., тези действия са извършени с оглед заеманата от него длъжност и
естеството на служебните му задължения – за да не извърши правомерни действия
по служба.
Престъплението е
извършено с пряк умисъл- подс. Ш. е съзнавал, че предлага на Ч., в качеството
му на полицейски орган дар и че го прави
с оглед служебните му задължения.
3. По чл. 339, ал. 1 от НК-
на 08.08.2018 г. в дома си в с. М. на ул. „***, е държал боеприпаси - 1 брой
калибър 7,62x39 мм, 1 брой 7,62х54Р и 1 брой калибър 8х56Р, без да има за това
надлежно разрешение.
И за това
престъпление не се изисква специална правосубектност. Несъмнено е установено по делото, че
подсъдимият е държал в дома си посочените боеприпаси, както и че не е имал
разрешение за това. Престъплението е извършено с пряк умисъл. Наведените от
защитата възражения за малозначителност на деянието и незначителна обществена
опасност на същото, са неоснователни. Според настоящия съд не е налице
възможност за приложение на чл. 9,
ал. 2 НК. Законът предвижда малозначителност на деянието, което означава
липса на престъпление, в два варианта- неприсъствие на обществена опасност
поради негова малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена
опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. Когато се обмислят
характеристиките на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК за отделните казуси, се изследват деянието и обществената
опасност- два основни признака на кое да е престъпление. Конкретиката на всеки
процесен случай обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
коментираната норма. Не може да се направи извод за липса на обществена
опасност на извършеното. Не са налице и предпоставките на втората алтернатива на чл. 9,
ал. 2 НК- явна незначителност на обществената опасност на деянието. В тази
връзка следва да се направи преценка на личността на подсъдимия. Макар същият
да е неосъждан и с добри характеристични данни, то обстоятелствата, при които е
извършено престъплението- наред с още четири умишлени престъпления от общ
характер, всички те засягащи различни защитени обществени отношения, не позволяват
да се направи извод за малозначителност на деянието или явна незначителност на
обществената му опасност. Следва да се подчертае, че подсъдимият е притежавал
разрешително за огнестрелно оръжие и боеприпаси с калибър, различен от
инкриминираните по делото. Т.е., нему е било много по- ясно отколкото на
лицата, нямащи позволен досег с подобни предмети, че притежанието им е в
резултат на сложен фактически състав, формиращ изрично издаване на разрешение
за това.
4. По чл. 342,
ал. 1 от НК –на 07.08.2018 г. в с. М.,
обл. Пловдивска, при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение - чл. 6 от ЗДвП, като не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Нисан
Патрол“ с рег. № ***, до идването на мл. автоконтрольор при РУ - ***, за да
бъде тестван за алкохол, като е предприел маневра „завой наляво“, като е
допуснал причиняването на телесна повреда на Д.Е.Б. - мл. полицейски инспектор
в група „Териториална полиция“ при Сектор „Охранителната полиция“ при РУ - *** при
ОДМВР – Пловдив.
Подсъдимият е
годен субект и на посоченото престъпление. Несъмнено е установено по делото, че
на 07.08.2018 г. е управлявал лек автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № ***. В качеството
на водач на МПС за него са били задължителни
нормите на ЗДвП, вкл. и спазването на чл. 6 от посочения закон. В случая
е следвало да изпълни разпореждането на овластените длъжностни лица-
полицейските служители св. Ч. и св. Б. като остане на мястото, на което е бил спрян, до
пристигане на лице, имащо възможност да го тества за алкохол. Потеглянето
му и извършената маневра „ завой наляво“
са били в разрез с полицейското разпореждане и несъобразени с пътната
обстановка. Наличието на полицейски автомобил, препятстващ потеглянето напред и
присъствието на св. Б. до предна лява част на управлявания от подс. Ш.
автомобил са създавали реална опасност за здравето на Б.. Извършената маневра при потеглянето е създала
една динамична обстановка, при която св. Б. е била непосредствено застрашена, с
динамика на застрашаващите телесната й неприкосновеност действия на подсъдимия,
срещу които тя е демонстрирала адекватни и динамични действия по самозащита.
Именно последните са предотвратили
настъпването на ПТП и увреждането на Б.. Желанието на подс. Ш. да пречи на
орган на властта да изпълни задълженията си и да избяга е било негова конкретно преследвана
цел за извършване на тези действия. Същият е съзнавал, че наред с преследваната
конкретна цел, реализирайки поведение, субсимирано под нормата на чл. 270 ал. 1
от НК, той може да причини телесни увреждания на св. Б.. Допускал е настъпването на общественоопасните
последици, съгласявал се с настъпването им, макар че не е ги е
целял пряко и не е направил нищо за предотвратяването им. С това, в идеална съвкупност, при евентуален
умисъл е реализирал действия, изпълващи обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 342 ал. 1 от НК .
5.
По чл. 343б, ал. 1 от НК- на
07.08.2018 г. в с. М., обл. Пловдивска, е управлявал МПС „Нисан Патрол“ с рег.
№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на 1000 - между 1,33 и 1,37
на 1000, установено по надлежния ред.
Подс. Ш. е годен субект на посоченото престъпление. Както бе отразено и за предходното престъпление, по делото е несъмнено доказано, че на инкриминираната дата е имал качество на водач на МПС с изводимото от това задължение да спазва правилата за движение по пътищата, като не управлява МПС под въздействие на алкохол. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установена по надлежния ред. Наказателната отговорност по чл. 343б от НК се носи от дееца за управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта на водача над 1.2 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по изискуемия от закона „ надлежен ред“. Според чл. 3 към датата на престъплението от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / преди изменението с ДВ бр. 81 от 2018 г, / към настоящия момент НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство. Наредбата не регламентира хипотезата, при която деецът е избягал, а по- късно, след установяване на местонахождението му се е съгласил на тестване с такова средство, каквото поведение подс. Ш. е имал по настоящето дело. Той е подложен на изследване с техническо средство не на мястото, на което е бил спрян за проверка, а на мястото, на което е бил установен след бягството му. Резултатът е бил отчетени 0,94 промила. Подсъдимият е бил насочен и за химическо лабораторно изследване, при което е установена алкохолна концентрация 0,71 промила на хиляда. И при двата метода на изследване на алкохолната концентрация е спазен регламентът, установен в действащите към момента норми на чл. 3 и чл. 6 от Наредбата. Отхвърлянето на установеното чрез на техническото средство и лабораторното изследване само поради факта на бягството му, довело до по- късно тестване, при липса на наведени възражения за последващи бягството действия, които са относими към алкохолната концентрация, би било недопустимо облагодетелстване на подсъдимия от собственото му виновно поведение. Изискването за установяване „ по надлежния ред“ на алкохолната концентрация в кръвта на водача, е удовлетворено. С оглед несъмнено установения по делото период от момента на първоначална констатация, че подс. Ш. управлява МПС под въздействие на алкохол, до момента на последващото му изследване с техническо средство- дрегер и чрез медицинско изследване на кръв, е и допустимо, и необходимо установяването на този обективен признак на престъплението и чрез експертиза, каквато по делото е изготвена. Именно заключението на вещото лице, изготвено и на база установената при предходните изследвания алкохолна концентрация, дава отговор на въпроса каква е била тя в на 07.08.2019 г. около 21.10 часа, когато е управлявал в с. М. л.а. „Нисан Патрол“ с рег. № *** - на 07.08.2019 г. Тя е била над 1,2 на хиляда- между 1,33 и 1,37 на 1000. Престъплението е извършено с пряк умисъл.
По вида и
размера на наказанията:
1.За
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК се предвиждат алтернативни наказания лишаване от
свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни- семейно ангажиран, макар и без трудов договор извършва
общественополезна дейност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да се приеме и самопризнанието,
направено от подсъдимия в хода на досъдебното производство. Още при
първоначалното му превличане като
обвиняем, на 08.08.2018 г. той е направил пълни самопризнания за извършените
престъпления и е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващи: извършването на пет престъпления
от общ характер в рамките на няколко часа. Съдът, като взе предвид
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства намира, че по- лекото
по вид наказание не съответства на принципа, установен в чл. 35 ал. 3 от НК и
не е годно за постигне целите, визирани в чл. 36 от НК. Съответно на
установеното по делото за обществената опасност на деянието и дееца и годно да
постигне целите на наказанието настоящият съд намира наказание под средния
размер на предвиденото, а именно- една година лишаване от свобода. С оглед
реда, по който е протече съдебното следствие, на осн. чл. 373 ал. 2 от НПК вр.
с чл. 58 а ал. 1 от НК това наказание следва да бъде намалено с 1/3-та.
Подлежащото на изтърпяване наказание е в размер на осем месеца лишаване от свобода
2. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 1 от НК се предвижда
комплексна санкция лишаване
от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни- семейно и трудово ангажиран, макар и без трудов договор
извършва общественополезна дейност, направеното още в хода на досъдебното
производство признание. Отегчаващи:
извършването на пет престъпления от общ характер в рамките на няколко часа.
Целите, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с наказание под
средния размер на предвиденото за престъплението, а именно- три години лишаване
от свобода и глоба в размер на 2000
лв. На осн. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с
чл. 58 а ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3-та. Подлежащото
на изтърпяване наказание е в размер на две години.
3. За
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК предвиденото
наказание е лишаване
от свобода от две до осем години. Смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни-
семейно и трудово ангажиран, макар и без трудов договор извършва
общественополезна дейност, на правеното самопризнание още при привличането му
като обвиняем, в началото на разследването. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се има предвид и малкото количество боеприпаси. Отегчаващо отговорността обстоятелство- извършването на пет престъпления от общ
характер в рамките на няколко часа. Съдът, като взе предвид изключителния
превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства намира, че целите,
визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с наказание в минималния
предвиден размер- две години лишаване от свобода. На осн. чл. 373 ал. 2 от НПК
вр. с чл. 58 а ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3-та. Подлежащото
на изтърпяване наказание е в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, поради наличието на
основанията на чл. 9 ал. 2 от НК е неоснователно и съображенията си за това
съдът изложи по- горе. Виждането на държавното обвинение, че наказанието следва
да бъде определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е несподеляемо. Не се
откроява такава многобройност на смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, нито изключителност на някое от констатираните. И най- вече- не
би могло да се направи извод, че и най- ниското предвидено за престъплението
наказание се явява несъразмерно тежко съобразно обществената опасност на
деянието и дееца.
4. За
престаплението по
чл. 342, ал. 1 от НК се предвиждат при условията на алтернативност лишаване от
свобода до две години или пробация. Смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни-
семейно и трудово ангажиран, макар и без трудов договор извършва
общественополезна дейност, направеното още в началото на разследването по
делото самопризнание. Отегчаващи:
извършването на пет престъпления от общ характер в рамките на няколко часа.
Целите, визирани в чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с по- лекото по
вид наказание. Те могат да бъдат постигнати с наказание от една година лишаване
от свобода На осн. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58 а ал. 1 от НК наказанието
лишаване от свобода следва да бъде
намалено с 1/3-та. Подлежащото на изтърпяване наказание е в размер на осем
месеца лишаване от свобода.
5. За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК предвиденото наказание е лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. Смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни- семейно и трудово ангажиран, макар и без трудов договор
извършва общественополезна дейност, направеното самопризнание в хода на
досъдебното производство. Отегчаващи: извършването на пет престъпления от общ
характер в рамките на няколко часа. Целите, визирани в чл. 36 от НК могат да
бъдат постигнати с наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер четиристотин лева. На осн. чл.
373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58 а ал. 1 от НК наказанието лишаване от
свобода следва да бъде намалено с
1/3-та. Подлежащото на изтърпяване наказание е в размер на една година лишаване от свобода.
Всичките престъпления са били извършени преди деецът
да е осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. М.И.Ш. следва да се определи едно общо, най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на
2 000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да бъде приспаднато от изтърпяване на
наказанието две години лишаване от свобода времето, през което подс. М.Ш. е бил
задържан по ЗМВР и НПК, считано от 07.08.2018 г. до 09.08.2018 г. включително,
като един ден „задържане“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Налице са формалните предпоставки за приложение на
института на условното осъждане. Подс. Ш. не е осъждан до момента, наложеното
му наказание лишаване от свобода е под три години. Според съда е налице и
специалната предпоставка- следва да бъде направен извод, че целите на
наказанието и най- вече поправително- превъзпитателния спрямо подсъдимия ефект
могат да бъдат постигнати и без откъсването му от обичайната семейна и социална
среда. Съображенията за това са следните- касае се за почти 60- годишен мъж, за
когото няма никакви данни за предходни закононарушения. Полага
общественополезен труд в селото, в което живее. Семейно ангажиран е. Същият изразява критичност относно
извършеното. На основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи изпълнението на наказанието от две години
лишаване от свобода на подс. М.И.Ш. с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 37,
ал. 1 т. 7 от НК той следва да бъде лишен и
от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне от изпълнение на наказанието две години
лишаване от право да управлява МПС времето, през което подс. Ш. е бил с
наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач“, съобразно Заповед № *** от
14.08.2018 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Асеновград.
На основание чл. 307а от НК следва да се отнеме в
полза на Държавата предмета на престъплението по чл. 304а от НК – 1 бр. банкнота от 50 лева с № ***, намираща се на съхранение при домакина на ОДМВР – Пловдив.
Веществените доказателства по делото-одорологични следи, намиращи се на
съхранение в БНТЛ - гр. Пловдив, следва да
се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство- банкнотата
от 2 лева с номер ***, намираща се на съхранение при домакин ОДМВР - гр.
Пловдив, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на подсъдимия.
С оглед на постановената осъдителна
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
тежест на подсъдимия следва да се
възложат направените по делото разноски, като бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр.
Пловдив сумата от 577,68 лева (петстотин седемдесет и седем лв. и шестдесет и
осем ст.) – направени разноски в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението- употреба на алкохол
и незачитане на установения в страната законов ред.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: