Решение по дело №37810/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 138
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110137810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110137810 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Р. А. Т., ЕГН ********** срещу
[ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 и сл. от ГПК за установяване недължимост на ответника на сумата от
916,11 лева, представляваща претендирана от ответника сума за предоставени
[ЮЛ] услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до
12.12.2014 г., поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи
писмен отговор, в който се оспорва иска като недопустим, доколкото се
твърди, че партидата за имота е на името на трето лице. Под евентуалност,
признава иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е отделил с доклада като безспорни и неуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответното дружество е предоставило [ЮЛ] услуги за
имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до 12.12.2014 г. на
стойност 916,11 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че титуляр на партидата е трето лице, доколкото се установява от
писмените доказателства по делото, че ответникът претендира заплащане на
1
задължения за [ЮЛ] услуги в процесния имот през исковия период именно от
ищцата.
Следва да се установи дали посоченото задължениe е погасено по
давност.
С оглед приложимите общи условия потребителите на [ЮЛ] услуги
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на [ЮЛ] услугите представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което и последното
задължение за незаплатени [ЮЛ] услуги е станало изискуемо м.01.2015 г., а
давността за него е изтекла м.01.2018 г. С погасяване на главното
задължение се погасяват и законните лихви, начислени върху него.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което
следва, че всички процесни задължения на ищеца за заплащане на [ЮЛ]
услуги, са погасени по давност.
Фактът, че оспореното от ищеца задължение е погасено по давност освен
това се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.

2
По разноските:
Съдът намира, че макар ответникът да признава иска е дал повод за
завеждане на същия, поради което дължи разноски. От писмените
доказателства по делото се устновява, че ответникът претендира от ищцата
заплащане на процесната сума, включително и по съдебен ред. Поради
изложеното съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата в
размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и на адв. Н.И.И. сумата в размер
на 180 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощи съдействие. Съдът счита, че не се дължи адвокатско възнаграждение
на адв. Б. за изготвяне на искова молба в размер на 180 лв. и не следва да го
присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Р. А. Т.,
ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] сумата от 916,11 лева,
представляваща претендирана от ответника сума за предоставени [ЮЛ]
услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до
12.12.2014 г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] да
запалти на Р. А. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
[ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] да запалти на адв. Н.И.И., ЕГН ********** сумата в
размер на 180 лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3