Присъда по дело №118/2020 на Районен съд - Златоград

Номер на акта:	2
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия:	Веселина Иванова Димчева

Дело:	20205420200118
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Златоград , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
и прокурора Нежко МетахчовРайонна Прокуратура - Смолян, ТО -
ЗлатоградРайонна Прокуратура - Смолян, ТО - Златоград
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20205420200118 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.К.Д., ЕГН *, роден на * г. в гр. С., живущ в гр. З., обл. С.,
български гражданин, със средно образование, стюард към „ЛСФК-С.“, гр. С., неженен,
осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г., около 02,00 ч. в Дискотека „А.“, гр. З.,
обл. С., в съучастие с А.Л.П. от гр. З., обл. С., като извършител, по хулигански подбуди, е
причинил на Б.Б.Т. от гр. М., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в оток,
кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е довело до болка и
страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във
вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12,
предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, ОСЪЖДА на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС определя „строг режим“ за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ на подсъдимия Л.К.Д.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Л.П., ЕГН *, роден на *г. в гр. З., обл. С. живущ в с.гр.,
български гражданин, със средно образование, фитнес инструктор, неженен, осъждан за
ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г., около 02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл. С., в
съучастие с Л. К. Д. от гр. З., обл. С., като извършител, по хулигански подбуди, е причинил
1

на Б.Б.Т. от гр. М., обл. К. лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и
охлузване на кожата на главата и лицето, което е довело до болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130,
ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во,
във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за
срок от пет месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал.1 НК отлага изтърпяването на наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от три години.
На осн. чл. 25, ал.1 във вр.с чл. 23, ал.1 НК кумулира така наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца на А.Л.П. с наложеното на същия наказание по
Споразумение № 80/30.03.2020г., по НОХД № 32/2020 г., на РС – З., което наказание е
„Лишаване от свобода“ за срок от една година , чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от три години (споразумението е влязло в сила на 30.03.2020 г.), като определя на А. Л.
П., ЕГН * едно общо наказание , а именно, по-тежкото – „Лишаване от свобода“ за срок от
една година.
На осн. чл. 66, ал.1 НК, отлага изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен
срок от три години.
ОСЪЖДА Л.К. Д., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Г. С.Р.“ № *, да заплати на Б.Б.Т., ЕГН *
от гр. М., ул. „К.Ч.“ № *, обл. К., на осн. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК, в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 400,00 лева за
адвокат.
ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск на Б.Б.Т. срещу Л.К.Д. за разликата над 4000
лева до 5000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет. *, ап. *, да заплати на
Б.Б.Т., ЕГН * от гр. М., ул. „К.Ч.“ № *, обл. К., на осн. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130,
ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от
23.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на
400,00 лева за адвокат.
ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск на Б.Б.Т. срещу А.Л.П. за разликата над 4000
лева до 5000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Г. С.Р.“ № *, да заплати в полза на РС –
З., ДТ върху присъденото обезщетение в размер на 160,00 лева.
ОСЪЖДА А. Л.П., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Х.А.“ №*, ет. *, ап. *, да заплати в полза
на РС – З., ДТ върху присъденото обезщетение в размер на 160,00 лева.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН *, да заплати разноски в полза на РС – З. в размер на 249,94 лева
2

за вещи лица и свидетели.
ОСЪЖДА А.Л. П., ЕГН *, да заплати разноски в полза на РС – З., в размер на 249,94
лева за вещи лица и свидетели.
ОСЪЖДА Л. К.Д., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Г.С.Р.“ № *, да заплати в полза на
ОДМВР-С., по сметка *, BIC * в „Б.ДСК“, клон С., разноски за експертизи по ДП, в размер
на 277,20 лева.
ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН *, живущ в гр. З., ул. „Х.А.“ №*, ет. *, ап. *, да заплати в полза
на ОДМВР-С., по сметка *, BIC * в „Б. ДСК“, клон С., разноски за експертизи по ДП, в
размер на 277,20 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ОС-С.

Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

ПО ПРИСЪДА № 2/01.07.2021 г. по
НОХД № 118 по описа за 2020 г. на РС - Златоград

Подсъдимите Л. К. Д. , ЕГН **********, и А. Л. П., ЕГН ********** –
и двамата от гр. З., обл.С. са предадени на съд по обвинение в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с
чл.20, ал.2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на
подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около 9
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим,
а на подсъдимия П. – „Лишаване от свобода“ за срок около 4-5 месеца, с
приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Предлага на осн. чл. 25, ал.1 във вр.с чл. 23,
ал.1 НК, съдът да кумулира наложено наказание „Лишаване от свобода“ по
настоящото дело с това по Споразумение № 80/30.03.2020 г., по НОХД №
32/2020 г., на РС – Златоград - „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
като на подсъдимия се определи по-тежкото.
По отношение на предявените граждански искове, да бъдат уважени по
справедливост и по преценка на съда.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез А.У. моли да се уважат
предявените граждански искове изцяло, като по отношение на наказанието,
предоставя на съда да прецени по справедливост.
Подсъдимият Л.Д., чрез пълномощника си А.Д., моли да бъде
оправдан и да се отхвърлят предявените срещу подзащитния му Д.
граждански искове.
Подсъдимият А.П., моли да бъде оправдан.
Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Вечерта на 22.12.2018 г. св. Б.Т., живущ в гр. М., обл. К., заедно със
свои близки, роднини и приятели, между които съпругата му - св. В.Б., сина
му - св. Б.Б., св. Й.А., св. Е.В. и лицата М.Ч. и А.Ч., били на сватба в гр. З.,
обл. С., която се състояла в ресторант „К.“. Около 00,30 ч. на 23.12.2018 г.
групата се преместила от ресторанта в дискотека „А.“, където били настанени
на едно сепаре на горното ниво на същата. В близост до тях, на друго сепаре,
имало компания от около 10-12 човека, между които и подсъдимите Л.Д. и
А.П.. Самата дискотека била пълна с посетители, като и на дансинга имало
много хора, които танцували.
Подсъдимите Д. и П. не се познавали с Б.Т., нито с хора от неговата
компания.
1

Около 02,00 ч. на 23.12.2018 г. момиче от масата на подсъдимите, а
именно приятелката на Л.Д., а именно П.А., разговаряла със св. А.Ч., като в
един момент Л.Д. се втурнал към А.Ч., хванал го за врата и започнал да му
обяснява, да не си помисля нищо и да не поглежда приятелката му П.. Съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите, сочени от Л.Д., а именно: К.,
А.С., Р.К. и П.А., с чиито показания се прави опит да се установи по делото,
че П. е била пипана по задните части от А.Ч., че той намигал и пращал
въздушни целувки. Повод, за да не се дава вяра на техните показания е
обстоятелството, че те влизат в противоречие с показанията на останалите
разпитани свидетели по делото, със заключението на вещото лице Д., който не
установява подобни действия. Най-изявено е противоречието между
показанията на тези свидетели и показанията на св. Т.П., който в съдебно
заседание заявява, че Д. му е споделил, че е ударил Б.Т. при самозащита с два
удара от ММА-боеве. В същото време никой от свидетелите не твърди, че Д.
е ударил пострадалия.
Когато Д. държал А.Ч. за врата, това било забелязано от Б.Т., който
тръгнал по стълбите надолу, за да предотврати разрастване на конфликт
между Л.Д. и А.Ч.. Тъй като съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите, посочени от Д., а също и на обясненията на двамата подсъдими,
съдът не приема, че е имало умишлен удар - ритник от Б.Т. върху кръста или
слабините на Д.. Контакт обаче е имало между двамата и съдът приема
версията, че повлиян от алкохола и стъпвайки на криво, Б.Т. е залитнал и е
блъснал Л.Д. (в тази насока са и неговите показания в съдебно заседание на
02.02.2021 г.). Усещайки това блъскане, Д. се обърнал и ударил с юмрук в
лицето Т., който паднал на земята. Докато още бил на земята, Т. получил от
Д. удар в лицето с ритник. Получил и ритник в корема. При направения опит
от Б.Т. да се изправи, той получил удар с ритник в главата си от А.П.. А.П.
му нанася и удар с юмрук в областта на лицето. В този момент пристигнал
охранителя Т.П., хванал А.П. и го извел навън. Л.Д. същата вечер бил
облечен със синя тениска и имал татуировки по ръцете (които се забелязват и
в съдебно заседание), а А.П. бил с бяла риза. Свидетелят Т.П. видял падането
назад по гръб на Б.Т., видял и как А. го рита в лицето при опита на Бисер да
се изправи. Видял и удара с юмрук на А. с лява ръка, който удар попаднал в
лицето на Бисер.
Пострадалият Т. говори само за един удар, който получил с ритник от
А. П. и явно не помни удара с юмрук от П., който е попаднал в лицето му.
Всички свидетели, които са видели удари от Л.Д. по отношение на Б.Т.
го разпознават по татуировките на ръцете, а А.П. - по бялата риза.
От показанията на св. Т.П. се установява, че компанията на Б.Т. е била
проблемна и затова тази компания е изкарана от дискотеката след инцидента.
За слабото момче от компанията, Т.П. пояснява, че едвам го е спасил от себе
си, т.е. да не го набие.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.Т., А.В., Б.Б., Т.П., Е.В., Антония
Папучарова.
2

Когато ударите върху Б.Т. приключили, охранителите го извели навън
пред заведението, като имал кръв по лицето и ризата. Той бил превъзбуден и
се заканвал на лицата, които са му нанесли ударите.
След случая св.Т. посетил РУ - З., където депозирал жалба и
обяснения, след което в около 03,05 ч. посетил ФСМП - З., където му е
оказана първа медицинска помощ. Същият ден той се явил на преглед при
съдебен лекар в болницата в гр. К., за което му е издадено Съдебно-
медицинско удостоверение № 310/2018 г.
На 27.12.2020 г. отговорникът по поддръжка на видеокамерите в
дискотека „А.“ предал доброволно диск със записани три броя файла от
охранителните камери в заведението, касаещи вечерта на 22/23.12.2018 г.
По делото е назначена и изпълнена СМЕ от д-р Т. С. Д..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно.
От медицинската документация и заключението по извършената
съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента на 23.12.2018
г. на св.Т. е било причинено оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на
главата и лицето, като тези увреждания са получени при действието на твърд
тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали
по гореописания начин. С това на св.Т. е причинена болка и страдание, без
разстройство на здравето. По своите медико-биологични признаци тези
телесни увреждания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК.
СМЕ е назначена на 13.03.2019 г., но на 23.12.2018 г. в 10,10 ч.
пострадалият Б.Т. е прегледан от д-р Н.М., който е издал съдебномедицинско
удостоверение, в което е описал състоянието на лицето на Т. няколко часа
след като последният е инкасирал удари от двамата подсъдими.
Съдът приема за установено описаното в това удостоверение, тъй като
то не се опровергава от никакви други доказателства. Съдът приема, че по
долния клепач на лявото око, в областта на лявата скула и долната част на
лявата слепоочна област е имало синкаво-мораво-червено кръвонасядане с
размери 9/5 см. Кожата на това място е била умерено оточна. В дясната
слепоочна област на главата, д-р М. е установил синкаво-мораво-червено
кръвоснабдяване с размери 6/5 см. В областта, непосредствено под дясната
долночелюстна става д-р М. е установил охлузване на кожата с размери
0,5/0,5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена на нивото на
околната здрава кожа.
Без видими следи от външни увреждания са шията, гръдният кош,
коремът и крайниците.
По делото (в ДП) е назначена и изпълнена видео-техническа
експертиза от в.л. С.Д..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
3

От същото съдът приема за установено, че върху видео-записите,
съдържащи се в оптичния носител няма следи от манипулация. Движенията
следват естествения си ход, без да са налице обичайните прекъсвания,
смущения, размествания или изменения на области от изображението, т.е.
видео-записите са автентични. От видео-файловете, вещото лице е създало
фотоалбум. Вещото лице установява, че в кадър първо се появява Лице № 1, а
след това се появява Лице № 2, което стига до Лице № 1 и последното се
обръща. След това Лице № 1 нанася удар върху Лице № 2, което Лице № 2
залита назад и излиза от обсега на камерата. След това се появява Лице № 3 и
извършва действия, наподобяващи ритане с крак и удряне, но към Лице № 1.
Появява се и Лице № 4, което нанася удар, като не се вижда върху какво или
кого. По-късно се вижда Лице № 1, как отново нанася удар, но не се вижда
върху какво или кого. Вещото лице уточнява, че на изображенията е
невъзможно да се видят образите на лицата, заради отдалечеността на
камерата и ниската резолюция.
Описаното от вещото лице потвърждава механизма на насасяне на
телесни повреди, като действията на Лице № 1 - наподобяват действията на
подсъдимия Д., а действията на Лице № 4 - наподобяват действията на
подсъдимия П.. Анализирани обаче, гласните доказателства, писмените
(медицински документи) и експертизите на вещото лице Д. доказват
обвинителната теза и механизма на нанасяне на уврежданията.
В съдебно заседание в.л. Д. е извършил допълнителна видео-
техническа експертиза, като съдът приема и това негово заключение като
обективно, компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че при
направеното от него изследване не се установяват посочените действия от
подсъдимия Д., а именно, удар, който той е получил в областта на кръста или
хващане за ръката и пращане на целувки от едно към друго лице. Вещото
лице приема и че е възможно това да се е случило, но не се наблюдава в
записа.
В съдебно заседание прави уточнение, че при свалянето на
информация от охранителните камери е възможно да има интервал в записа,
когато този запис трае няколко часа. Това е така, защото информацията се
записва на няколко файла. Промеждутъкът, за който говори в заключението е
между два поредни файла и това е нормално.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че
подсъдимият Л.Д. е осъждан пет пъти, като с присъда от 2015 г., влязла в
сила на 27.01.2016 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца, което е постановено да се изтърпи реално и същият го е
изтърпял.
Подсъдимият А. Л. П. е осъден с одобрено споразумение, в сила от
30.03.2020 г., но деянието по това споразумение и настоящото деяние са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
4

изводи:
Безспорно се установява, че с деянията си, от обективна и субективна
страна, подсъдимите Д. и П. са осъществили състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
тъй като на 23.12.2018 г., около 02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл. С.,
подсъдимите в съучастие, като извършители, по хулигански подбуди, са
причинили на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в
оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е
довело до болка и страдание без разстройство на здравето.
Телесните повреди на Т. са такива извън случаите на чл.128 и чл.129
НК.
С действията си на 23.12.2018 г. подсъдимите Л.Д. и А.П. са
причинили на пострадалия Б.Т. посочените по-горе леки телесни повреди.
Съгласно т.18 от Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленум на ВС,
когато с едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер
телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда. В случая
следва да се приеме, че е налице една лека телесна повреда. С това
постановление ВС е уточнил обаче, че наличието на няколко еднакви
увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификация на
деянието.
По безсъмнен начин се установява от гласните доказателства, които
съдът кредитира, а също и от експертизите по делото и писмените
доказателства, че и двамата подсъдими, нанасяйки удари в главата на
пострадалия Б.Т. са му причинили лека телесна повреда. Налице е причинна
връзка между нанесените удари и описаното състояние на пострадалия
(неговото лице), вследствие на тези удари. В тази насока е заключението
вещото лице Д. по назначената и изпълнена СМЕ.
Съдът не приема за доказана защитната теза на Л.Д., че е нанесъл
ударите при самозащита, както същият е обяснил на свидетеля и охранител
Т.П.. За такова нападение – чрез ритник се сочи само в показанията на
свидетелите, близки до Д. и П., чиито показания съдът не кредитира. Дори е
налице разминаване в показанията на тези свидетели, вкл. и обясненията на Д.
относно това, къде точно е попаднал ритника на пострадалия. Веднъж се
сочи, че ударът е попаднал в кръста, а друг път – че е попаднал в слабините.
При условие, че ударът е един евентуално, няма как да е попаднал на двете
места, които са в противоположни посочи.
Съдът приема, че контакт между Д. и пострадалия е имало и този
контакт обаче представлява блъскане при залитане от Б.Т., което залитане
може да е предизвикано, както от консумираното количество алкохол от него,
така и от стъпване неправилно на стъпало, а може и от двете.
Тоест не се доказва по делото по безсъмнен начин и защитната теза на
подсъдимия Д., че е ударен от пострадалия и това е причината Д. да му нанесе
двата удара. Тоест налага се извода, че нанесените удари от Д. и причинената
телесна повреда на Б.Т. е по хулигански подбуди съвсем безпричинно.
5

Подсъдимият Д. е желаел да демонстрира превъзходство над пострадалия, да
се докаже пред изключително голям брой хора в заведението, незачитайки
честта и достойнството на Т., както и изразявайки неуважение към всички
посетители в заведението. Всичко това е станало преди Коледните и
Новогодишни празници, когато хората са се събрали да се веселят, а Д. с
поведението си е развалил празника, като посетителите или част от тях са
били принудени да се спасяват.
Нанесената телесна повреда от подсъдимия А.П. по още по-
категоричен начин може да се приеме, че е по хулигански подбуди, тъй като
спрямо него е нямало абсолютни никакви действия от пострадалия Б.Т.. Нещо
повече, след нанесените два удара от Д., Т. е бил в почти безпомощно
състояние на земята и изправяйки се, е получил ритник в главата от А.П.. От
показанията на св. Т.П. се установява, че пострадалият е получил и удар с
юмрук от А.П., за който удар обаче самият пострадал не споменава, което
навежда на мисълта, че е възможно за кратко и да е загубил съзнание, но
доказателства по делото за това липсват.
Дори да се приеме, че е имало предизвикване от Б.Т. (за каквото
предизвикване доказателства по делото липсват), то съобразно трайната
практика на съдилищата, в това число и ВКС е възможно едновременно да са
налице личен мотив и хулигански подбуди. В настоящия случай дори да се
приеме предизвикване от Т. по начина, по който той е бит с брутални удари,
сваляйки го на земята пред толкова много хора, като тези удари са насочени
върху жизнено важен орган – главата, следва да се приеме, че е налице най-
малкото евентуален умисъл към хулигански действия от страна на
подсъдимия Д.. В практиката си също така съдилищата приемат, че когато
едно лице, което е спортист, владеещ бойни изкуства е обект на
посегателство, то това лице, притежаващо специални умения, следва само да
се отдръпне, владеейки се, но не и да причинява увреждания. Още повече, че
лицата владеещи бойни изкуства могат да нанесат такива удари като сила и
точност и върху жизненоважни обекти, че да причинят сериозни увреждания.
В случая ударите и на двамата подсъдими, които са спортисти, владеещи
бойни изкуства (на Д. му предстои да участва в международни състезания по
КИК-бокс) са силни, точно насочени към жизненоважен орган.
За така извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание „до една година лишаване от свобода“ или „пробация“. Имайки
предвид отежненото съдебно минало на подсъдимия Д., т.е. неговата висока
степен на обществена опасност, съдът намира, че спрямо него, следва да бъде
наложено наказанието „Лишаване от свобода“.
С оглед бруталният начин, по който А.П. е причинил телесната
повреда на Т. и с оглед завишения брой на този вид престъпление в региона и
страната, същото наказание следва да се наложи и по отношение на А.П..
ВКС в Решение № 401/04.07.2002 г. по н.д. 293/2002 г., II-ро н.о., приема, че
деецът се характеризира и посредством деянието си – начина на извършване,
упоритостта. Тоест П. също следва да се характеризира с оглед начина на
причиняване на телесната повреда като деец с висока обществена опасност.
6

При определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ по
отношение на подсъдимия Д., съдът следва да отчете, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства големият брой предишни осъждания спрямо
него, липсата на самопризнание и критичност, както и завишения брой
престъпления от този вид в региона и страната. При наличието на превес на
отегчаващи обстоятелства спрямо Д. следва да се наложи наказанието
„Лишаване от свобода“ над средния размер, а именно, 8 месеца. За
определяне на този размер на наказанието следва да се имат предвид и
дадените указания в т. 18 на Постановление № 3/27.09.1979 на Пленума на
ВС, а именно, наличието на няколко еднакви по характер увреждания е от
значение за наказанието. От приетата СМЕ по делото се установява, че на Т.
са причинени оток, кръвоснабдяване и охлузване на кожата на главата и
лицето. В приложеното съдебномедицинско удостоверение, уврежданията са
описани още по-подробно.
В трайната си практика ВКС приема, че за да се постигнат целите на
наказанието по чл. 36 НК, същото по принцип следва да се изтърпи.
Ефективното изтърпяване според ВКС е наложително, при наличието на
висока обществена опасност на деянието или дееца. В случая е налице висока
обществена опасност, както на дееца (многобройни осъждания), така и на
деянието, поради което е налице остра нужда Д. да изтърпи ефективно
наказанието „Лишаване от свобода“. Същият е изтърпявал вече ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ и не се е поправил и понеже е изтърпял
„Лишаване от свобода“ от 6 месеца, то настоящото наказание следва да бъде в
по-голям размер от този, а именно от 8 месеца, като по този начин се
преследва постигането на целите на наказанието. Режимът на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ за Л.Д. следва да бъде първоначален
„строг“, на осн. чл. 57, ал.1, т. 2, б . „б“ ЗИНЗС.
При определяне на наказателната отговорност по отношение на
подсъдимия П., следва да се има предвид високата му обществена опасност
според начина на извършване на деянието (както се посочи по-горе), както и
високата обществена опасност на самото деяние. При него също липсва
признание на вина и самокритичност, но като смекчаващо обстоятелство
следва да се отчете чистото му съдебно минало към момента на извършване
на деянието. При това положение, спрямо него наказанието „Лишаване от
свобода“ следва да бъде в размер под средния. Решавайки въпроса за
изтърпяването на това наказание и като се има предвид чистото му съдебно
минало към датата на извършване на деянието, съдът намира, че способността
му към поправяне следва да се провери, чрез един изпитателен срок от три
години. Ако в този изпитателен срок извърши друго умишлено престъпление,
то П. би изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ не 5 месеца, а една
година (по-тежкото наказание при извършената кумулация).
За определяне на този размер на наказанието следва да се имат предвид
и дадените указания в т. 18 на Постановление № 3/27.09.1979 на Пленума на
ВС, а именно, наличието на няколко еднакви по характер увреждания е от
значение за наказанието. От приетата СМЕ по делото се установява, че на Т.
са причинени оток, кръвоснабдяване и охлузване на кожата на главата и
7

лицето. В приложеното съдебномедицинско удостоверение, уврежданията са
описани още по-подробно.
По отношение на предявения граждански иск.
С оглед на това, че е доказано обвинението и спрямо двамата
подсъдими, съдът намира, че ще следва да бъде уважен, макар и частично, и
предявеният граждански иск срещу тях. Същият следва да бъде уважен до
размер на по 4000 лева за всеки от тях, а за разликата над 4000 лева да се
отхвърли.
Спазвайки принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне
на обезщетението, съдът, за да определи такъв размер на обезщетение, следва
да отчете степента на претърпените болки от пострадалия в момента на
получаване на травмата, страданията след това, а също така и че на
пострадалия се причинени не една, а няколко леки телесни повреди. И ако
броя на леките телесни повреди следва да се вземе предвид при определяне на
наказанието (т. 18 от Постановление № 3/27.09.1979 г. на ВС), то този брой
следва да се има предвид и при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. В случая на Т. са причинени няколко леки телесни
повреди, като всеки от подсъдимите е нанесъл по два удара в главата на
пострадалия, които удари са със сила и са свалили на земята, както и са
задържали там на земята пострадалия. Тоест ударите са нанесени със сила в
жизненоважен орган и са предизвикали сваляне на пострадалия. Ударите са
нанесени от лица, владеещи бойни изкуства.
При определяне размера на обезщетението следва да се имат предвид и
инфлационните процеси в страната, т.е. каква е покупателната способност на
присъдените обезщетения.
Следва да се държи сметка също така, че пострадалият е изпитал освен
болки и страдания и неудобство от подигравката с него, като са му нанасяни
удари и той е бил събарян на земята, защото всичко това е станало пред
изключително голям брой хора. Отделно от това травмите са му нанесени
преди Коледните и Новогодишни празници, което означава, че пострадалият
е лишен от необходимото настроение по време на празниците. Естетическият
вид на Т. по празниците не му е позволявал да има празнично настроения.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че едно обезщетение от
4000 лева, което да понесе всеки от подсъдимите, е справедлив еквивалент за
претърпените болки и страдания от пострадалия.
На подсъдимите ще следва да се възложат и направените разноски по
делото, както в полза на пострадалия, така и в полза на РС - З и ОДМВР - С.
С така наложените наказания, съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, а с
присъденото обезщетение за неимуществени вреди ще се репарират
причинените такива на пострадалия от престъплението.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при районен съд – Златоград:______Д.Х.________
8

Съобщи за изтекли лични данни