№ 1007
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500784 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 271 159 /12.02.2021г., подадена от
„Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
жк. „Възраждане“ бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е., срещу решение №
260 092 / 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 841 / 2020г. на ВРС, 26 с-в, в неговата цялост,
с което са отхвърлени предявените от „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК *********,
срещу „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано от В.А.Т., обективно съединени искове,
както следва: иск за заплащане на сумата от 2056,30 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение по неформален договор за ремонт на товарни автомобили, като
задълженията са обективирани във Фактура № **********/24.01.2019г. на стойност 349,60
лева, Фактура № **********/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура №
**********/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на
основание чл. 258 от ЗЗД и иск за заплащане на сумата от 195,92 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на основание
чл.86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. За да
1
постанови така обжалвания акт съдът бил приел, че не било доказано постигнатото между
страните съгласие по отношение на ремонта и доставка на части, както и за приемане на
работата по тях, което било неправилно и не кореспондирало с доказателствения материал
по делото. По отношение на претендираната сума по фактура № 22809/31.01.2019г. на
стойност 41,40 лв., твърди, че същата била издадена за извършена компютърна диагностика,
а не за ремонтни работи, което обстоятелство не се спорело между страните - ответникът не
бил оспорил извършената компютърна диагностика. По отношение на възраженията, че
извършеният ремонт по фактура № 22780/24.01.2019г. на стойност 349,69 лв. и по фактура
№ 22812/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лв. предтавлявали извършен ремонт по
рекламация, то същите останали голословни и недоказани. До момента на подаване на
отговора на исковата молба ответникът не е имал никакви възражения по извършените
ремонти, а изложените в отговора на исковата молба такива останали недоказани, никакви
доказателства не се събрали в тази посока. Твърди още, че съдът бил игнорирал
обстоятелството, че фактура № 22780/24.01.2019г. не била оспорена от ответника, като
същата била подписана от лицето П. Р. Г., чиято представителна власт също не била
оспорвана от отвеника. Дори и да се приемело, че посоченото лице било действало без
представителна власт, то на осн. чл. 301 от ТЗ ответникът бил потвърдил действията му след
като не се бил противопоставил веднага след узнаването. Самият ответник в отговора на
исковата молба бил посочил горното лице като ръководител транспорт при него. По
отношение на събраните по делото гласни доказателства, съдът не ги е кредитирал, тъй като
свидетелите били служители при ицеща. Свидетелските показания кореспондирали със
събраните по делото писмени доказателства, още повече, че свидетелите носели наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване. По делото не се събрали никакви доказателства, които
да опровергават свидетелските показания. Свидетелите уточнили, че не била съставена
работна карта за ремонтните работи по последно издадената фактура, тъй като ремонтът бил
от спешен порядък и били останали да работят в извънработно време. Като обобщение,
счита, че по делото били доказани извършените ремонтни работи и диагностики, както и че
работата била приета, което не се спорело между страните, а от друга страна възраженията
на ответника за рекламация останали недоказани. Исковите претенции също не били
оспорени по размер. Моли за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди,
че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно. Твърди,
че в отговора на исковата молба ответникът оспорил всички твърдения на ищеца с
изключение, че между страните е бил сключен неформален договор за сервизно обслужване
на товарни автомобили. Именно, с това се изчерпвали фактите, които не подлежали на
доказване от страните, като всички останали твърдения, както и исковата претенция била
оспорена от ответника по основание и размер в цялост. По отношение на фактура
№10022780/24.01.2019 г. в о.с.з., проведено на 27.10.2020 г., ищецът бил уточнил, че
същата е подписана от П.Г., представена е и карта №797/22.01.2019 г. за извършена услуга
2
на стойност 48.00 лева, като ищецът бил пояснил, че документът касаел фактура
№10022780/24.01.2019 г. С изрично волеизявление процесуалният представител на
ответника, в същото о.с.з., бил изразил становище, че фактура №10022780/24.01.2019 г. не
била подписана от ответника и не го обвързвала. Твърденията, че представената карта
№797/22.01.2019 г. касаела същата фактура също били състоятелни, доколкото имало
съществена разлика в стойността на услугите. Ищцовото дружество не уточнило ясно и
категорично и коя фактура, ремонтът на кое превозно средство собственост на ответника
касае. По делото не били представени приемо-предавателни протоколи, касаещи
извършените услуги. От показанията на свидетелите, които правилно съдът ценил при
условията на чл. 172 от ГПК се установило, че работни карти не са издавани при
извършването на претендираните ремонтни услуги, въпреки, че по принцип било практика
сервизът да издава такива, а от заключението на ССЕ се установило, че фактурите не били
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Неосчетоводяваното им от
ответното дружество, невключването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
неползването на данъчен кредит по тях, както и при липса на приемане на работата,
претендирана с тях, по аргумент от чл. 266 от ЗЗД, не обуславяло възникване на задължение
по заплащането им. Моли се по тези съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба, прави уточнения на кой камион какъв
ремонт е извършен и как се съотнася по отделните фактури, моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете, както и за присъждане на
разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, поддържа
подадения отговор, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявени от
„Трък Партс Енд Сървис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.43, вх.3, ет.6, ап.63 срещу „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 5,
обективно съединени искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 2056,30 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за ремонт на товарни
автомобили, като задълженията са обективирани във Фактура № **********/24.01.2019г. на
стойност 349,60 лева, Фактура № **********/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура
№ **********/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; за
заплащане на сумата от 195,92 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
3
периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен неформален
договор за ремонт на товарни автомобили, по силата на който ответното дружество е
възложило на ищцовото да извърши ремонт на следните тежкотоварни автомобили: ДАФ
95.430 с рег. № **** и ДАФ ХF 105.460 с рег. № ****. За извършения ремонт и вложените
резервни части били издадени фактури, както следва: Фактура № 10022780/24.01.2019г. на
стойност 349,60 лева, Фактура № 10022890/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура
№ 10022811/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева. Задължението за заплащане на
възнаграждение следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок след издаване на фактурите,
но задълженията не били платени. На 02.07.2019г. ищцовото дружество изпратило и
нотариална покана до ответника, с която предоставило срок за доброволно плащане, но
такова не било извършено. В съдебно заседание се уточнява, че Фактура №
10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева касае товарен автомобил ДАФ ХF 105.460, а
другите две фактури касаят и двата автомобила.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва сключването на
неформален договор за сервизно обслужване. Оспорват се твърденията на ищеца за
извършен ремонт на товарен автомобил ДАФ 95.430 с рег. № ****. По отношение на
товарен автомобил ДАФ ХF 105.460 с рег. № **** се твърди, че същият е оставен за ремонт
през м. август или септември 2018г. за смяна на амортисьор, като автомобилът е
отремонтиран от ищеца и издаден на ответника. Впоследствие амортисьорът се скъсал и
било установено, че монтираният от ищеца такъв не е бил за този модел товарен автомобил.
Ответникът направил рекламация, като уговорката била през м. януари 2019г. отново да
бъде оставен автомобилът за ремонт и да бъде отремонтиран безплатно. Твърди се още, че
ответното дружество не е приело ремонтните дейности, поради което не дължи плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба, а този на ответника поддържа отговора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
4
изводите на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
ПРИЕТО ЗА БЕЗПОРНО по делото е обстоятелството, че между страните е сключен
неформален договор за сервизно обслужване на товарни автомобили.
Видно от издадената от ищеца с получател ответника Фактура №
**********/24.01.2019г. същата е на стойност 349,60 лева с ДДС и в нея са изброени
следните компоненти: уплътнение за лула, филтър маслен, шлаух, бърза връзка,
предпазители к-т 110 бр., крепежи и консумативи, стъкло за стоп 7 св. правоъг., ръкавици
работни промазани, масло GRANIT SYN нак,, адаптор за рег. механизъм и ремонтна услуга
товарни автомобили. Фактурата е подписана за получател срещу имената на В.Т..
От ищеца с получател ответника е издадена и Фактура № **********/31.01.2019г. е
на стойност 41,40 лева с ДДС, издадена за компютърна диагностика – товарни автом., която
не е подписана за получател.
Фактура № **********/31.01.2019г. е на стойност 1665,30 лева с ДДС и в нея са изброени
следните компоненти: амортисьор, амортисьор, крепежи и консумативи, скоба ресорна,
втулка стаб. щанга, гайка за ресор, ремонтна услуга товарни автомобили, ремонтна услуга
товарни автомобили, компютърна диагностика – товарни автом. Фактурата също не е
подписана за получател.
От представената карта № 797/22.01.2019г. за клиент “Бул Транс Еко“ ООД с
посочено лице за контакт П. и тел. номер, издадена за автомобил DAF ХF 105.460 с рег.
ДАФ ХF № **** с посочени причини за приемане в сервиза – смяна на масло и филтри, се
установява, че са забелязани повреди при огледа на автомобила в сервиза – скъсани болтове
на задни амортисьори, смачкани амортисьори, разбити отвори в конзолите за задните
пневмо ресори, хлабави болтове на лафета и препоръка за смяна на конзоли за задни пневмо
ресори и задни амортисьори, смаяна на болтове на лафета. Отбелязано е, че клентът отказва
належащи допълнителни ремонти. Вписани са като извършени ремонти – смяна на масло и
масла филтър и притягане на болтовете на лафета на обща стойност без ДДС 48 лева.
Картата съдържа и декларация на клиента от 24.01.2019г., че приема извършените работи и
отказва препоръчаните допълнителни ремонти, като същата е с подпис на клиент.
С нотариална покана за доброволно изпълнение от 02.07.2019г., ищецът е поканил
ответника да заплати сумата от 2056,30 лева по гореописаните три фактури в седмодневен
срок. Поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетовдна експертиза, което съдът
5
кредитира изцяло, се установява че процесните 3 броя данъчни фактури са осчетовдени от
ищцовото дружество като вземане от ответника по сметка 411 „Клиенти“ в периода
м.01.2019г. и са включени в дневника на продажбите в периода на издадените фактури. При
ответното дружество фактурите не са налични като първичен счетоводен документ в
регистъра на първичните документи, не са предоставени на счетоводството и не фигурират
в сметка 401 за периода м.01.2019г. – м.12.2019г., както и в дневника на покупките. Общият
размер на задълженията по издадените фактури е 2056,30 лева. Размерът на законната лихва
за периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г. върху главниците по фактурите е 195,92 лева.
От ангажираните гласни доказателствени средства, посредством разпита на двамата
свидетели – служители на ищцовото дружество – Б.Л. и В.И. се установява следното:
Съгласно показанията на св. Л., който работи в офиса на ищцовото дружество и през
него минават поръчките за части, обслужването и изготвянето на документи за клиенти,
ответното дружество било клиент, който често закупувал части и оставял камиони за
ремонт, като единственият представител на ответното дружество, с който са работили е П..
Изцяло комуникацията между двете дружества се осъществявала чрез това лице. П. оставял
и вземал камионите и фактурите, по които били извършвани плащания, той подписвал
всички документи, свързани с ремонта. Свидетелят твърди, че през м. януари 2019г. от
ответника били оставени два товарни автомобила за ремонт ДАФ 105 и ДАФ 95. Около
20.01. бил докаран камион ДАФ 105, който щял да заминава за чужбина на следващия ден и
му били сменени масло, маслен филтър и консумативи. Същият камион бил докаран отново
в края на месеца за смяна на амортисьори, като отново щял да заминава и затова работата
трябвало да се свърши спешно и от сервиза останали след работно време, за да го обслужат.
Автомобил ДАФ 95 бил докаран в сервиза между двете влизания на ДАФ 105 само за
диагностика. Св. Л. сочи още, че през м. август 2018г. ответното дружество е закупило от
ищцовото части – амортисьори, но същите не са монтирани в сервиза на ищеца и не знае за
кой камион са закупени. Според свидетеля П. никога не е имал забележки, когато е вземал
камионите. По принцип за всеки ремонт се издавала работна карта, която с подписва от
клиента. За втория ремонт на ДАФ, тъй като приключил след работно време и камионът
заминавал на следващия ден, не му били издадени документи. Всички документи,
включително работна карта ги получил след около 10 дни, когато дошъл в офиса и вдигнал
скандал.
Съгласно показанията на св. И., който работи в сервиза на ищцовото дружество, през
януари 2019г. е работил по камион на ответника ДАФ 105, като първо му е сменял масло и
филтри, а след около 7-10 дни му е сменял амортисьори и пети. Сменил всичките 4
амортисьора, като забелязал, че старите са износени, като два от тях били оригинални и два
били сменяни, а те винаги трябвало да се сменят всички едновременно. Частите, които се
доставят от ищеца имали отличителен белег, като свидетелят не е видял дали
амортисьорите, които е свалил, са били от техните. Камионът се водел и извеждал от лице на
име П.. И двата пъти камионът щял да заминава, като вторият път дори се наложило да
6
останат след работно време, за да довършат ремонта. След приключване на работата П.
останал доволен и си стиснали ръцете. Компютърната диагностика се извършвала от друг
колега. На ДАФ 95 бил сменял водна помпа, но преди януари 2019г.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
С оглед фактическите твърдения и предмета на предявените претенции, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, на първо място ищецът следва да
установи, че страните са обвързани от договор с предмет възлагане от ответника на
извършването от ищеца на ремонтни дейности на двата процесни камиона, който се
подчинява на правилата на чл.258 и сл. от ЗЗД. На следващо място, следва да установи, че е
изпълнил срочно, точно и качествено възложеното, поради което и работата е приета от
ответника. От страна на ответника на доказване подлежат обстоятелствата, че е заплатил
дължимото възнаграждение, евентуално възраженията за недостатъци по ремонта на
автомобила и уговорката същите да бъдат отстранени безплатно за сметка на ищеца.
Прието за безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е сключен
неформален договор за сервизно обслужване на товарни автомобили. Видно от
свидетелските показания, че лицето, сключило този договор е същото, което докарвайки
конкретния камион е възлагал на ищеца да извърши ремонта, както и е приемал
извършената работа след това, ведно с фактурите и работната карта. Това твърдение не се
оспорва и от ответника с отговора, като се признава, че страните са се намирали в
облигационната връзка по договор за сервизно обслужване на товарни автомобили. В този
смисъл и съдът приема, че действията, извършени от лицето П. Р. Г. обвързват ответното
дружество, доколкото търговецът е потвърдил неговите действия по сключването на
неформалния договор за сервизно обслужване.
Нещо повече, установява се, че ответникът не се е противопоставил на действията на
П. Р. Г., след като му е била връчена нотариална покана, с която същият е уведомен за
издадените фактури и за задълженията по тях. С изявленията, направени с отговора,
всъщност не се оспорват действията на П.Г., а се оспорва, че е извършен ремонт на двата
камиона, както твърди ищцовото дружество, съответно, че ремонтът, за който се претендира
плащане по втория камион представлявал рекламация за предходно извършен ремонт.
В този смисъл спорно се явява по делото и в доказателствена тежест на ищеца е да
установи какви са ремонтните дейности, които са му били възложени, какво е извършено и
на каква стойност, приета ли е работата. От събраните гласни и писмени доказателства,
съдът намира, че ищецът успя да установи единствено, че по отношение на камион ДАФ
105 с рег. **** са извършени ремонтните дейности, описани във Фактура No ********** /
24.01.2019г. и работна карта No 797 / 22.01.2019г., а именно – смяна на масло и маслен
филтър и консумативи на стойността, посочена във фактурата, които са приети от ответника.
Същата фактура, ведно с цитираната работна карта са подписани за ответника, не са
оспорени, непосредствено след узнаването, съобразно изложеното по-горе, като
7
обстоятелството, че не са осчетоводени при ответника, не разколебават тези изводи на съда.
И двамата свидетели сочат еднозначно, че тези ремонтни дейности са извършени на
процесния камион и са приети от представител на ответното дружество, които обстоятелства
кореспондират с писмените доказателства – фактура и работна карта, подписани за
ответника.
Спорно и недоказано остана твърдението за осъществен ремонт за смяна на
амортисьорите на същия камион ДАФ 105 , за което ответникът дължи сумата по издадената
фактура No ********** / 31.01.2019г. Констатират се разминавания в показанията на
двамата свидетели. Първоначално свидетелят Л. твърди, че е извършена смяна на задни
амортисьори и тампони по шасито, а впоследствие, че всъщност са задни и предни
амортисьори, докато вторият свидетел твърди, че е сменил и четирите. Отново св.Л. твърди,
че след смяната на амортисьорите е имало скандал от страна на П., именно във връзка с
издадените документи по ремонта. В тази връзка, съдът съобрази и показанията, че в
предходен момент ответното дружество е закупило амортисьори за процесния камион от
ищеца. Фактурата за ремонта не е подписана за ответника, не е осчетоводена, а с отговора
на исковата молба се оспорва, че е възлаган подобен ремонт, като подмяната е във връзка с
некачествен предишен ремонт. Всички тези доказателства обсъдени в тяхната съвкупност не
могат да обосноват категоричен извод, че ответникът е възложил ремонта за подмяна на
четирите амортисьора, за което се дължи сумата по фактурата – договорките между страните
не бяха установени категорично от ищеца. При всички случаи, обаче, не се установява
ответникът да е приел работата, а напротив – от свидетелските показания се установява, че
същият се е противопоставил още при издаване на документите за ремонта / като е вдигнал
скандал, както сочи св. Л./. Отделно, във фактурата е включена и стойността на компютърна
диагностика за същия камион, обстоятелство, което изобщо не се потвърждава от гласните
доказателства.
Недоказано остана и твърдението на ищеца за възлагането, респ. и извършването на
компютърната диагностика по отношения на камион ДАФ 95 с рег. No ****, за което е била
издадена и Фактура No ********** / 31.01.2019г. Извършването на диагностика е оспорено
от ответника своевременно с исковата молба. Фактурата не е подписана за ответника, като
не е и осчетоводена от него. Единствено свидетелят Л. сочи, че камионът бил докаран в
сервиза за диагностика, но не излага конкретни данни кога, кой е извършил диагностиката,
като само се сочи, че това е колега –диагностик. От показанията на свидетеля се установява,
че след всеки ремонт или дейност се издава фактура и работна карта, като не се посочва
защо такива не са били издадени своевременно при диагностицирането, което се извършвало
на момента и което е било предхождащо датата на издаване на фактурата – по-рано през
януари – между двете влизания на камиона ДАФ 105. Другият свидетел не е диагностик и
дава разяснения единствено за дейностите, които самият той е извършвал, като сочи, че не е
извършвал диагностика на камион ДАД 95, а само е сменил водна помпа на същия в края на
2018г.
8
С оглед на гореизложеното съдът намира претенцията на ищеца за частично
основателна, като поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде частично отменено и постановено друго съобразно изложените мотиви
на въззивния съд, като искът за заплащане на сумата от 349,60 лв. по Фактура No
********** / 24.01.2019г. бъде уважен. Доколкото се дължи сумата по посочената фактура,
съдът намира, че е основателна и претенцията за заплащане на законната лихва за забава
върху сумата по фактурата, считано от 15.02.2019г. до окончателно заплащане на същата.
Съобразно разпоредбата на чл. 303а ал.3 от ТЗ, ответникът е изпаднал в забава с изтичане на
14 дни от получаване на фактурата или това е 08.02.2019г. Съдът, след като използва
системата „АПИС” калкулатор намира, че размерът на лихвата върху присъдената главница
от 349,60 лв. за периода 15.02.2019г. до 23.01.2020г. е 33,31 лв., като това е и
претендираната от ищеца сума, която следва да се присъди по акцесорната претенция за
лихви за минал период.
По разноските в производството:
Разноски при този изход на спора се следват на ищеца за първа инстанция, съобразно
уважената част от иска, както следва:
За обезпечителното производство доказани по делото са сторени разноски общо в
размер на 105,50 лв., от които 40 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за заплатена
държавна такса за обезпечителна заповед и 60,50 лв. за заплатени разноски в
изпълнителното производство, като липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, или в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, следва да се
присъди сумата от 17,94 лв.
В рамките на първоинстанционното производство доказани са извършени разноски,
както следва: 132,50 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатено възнаграждение за
вещо лице и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското
възнаграждение е оспорен като прекомерен, което възражение съдът намира за основателно
и следва да бъде намалено до 390лв. – минималната сума, изчислена по реда на Наредба № 1
от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл и
общо сторените разноски за първа инстанция възлизат на 722,50 лв. или в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска, следва да се присъди сумата от 122,83 лв.
За въззивното производство от претендираните от ищеца 66,25 лв. за заплатена
държавна такса следва да се присъдят 11,26 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника за първа и за въззивна
инстанция се дължи сумата от по 331,99 лв. за всяка една от инстанциите.
След съдебна компенсация на ответника ще се присъди сума в размер на 511,95 лева
за две инстанции, платима от ищеца.
9
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 092 / 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 841 / 2020г. на
Районен съд - Варна, 26 съдебен състав В ЧАСТТА , в която са отхвърлени исковете на
„Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
жк. „Възраждане“ бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е., срещу „Бул Транс Еко“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“
№ 5, представлявано от В.А.Т., за заплащане на сумата от 349,60 лв. /триста четиридесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение по
неформален договор за ремонт на товарни автомобили, дължима по Фактура № ********** /
24.01.2019г. за ремонта на ДАФ ХF 105.460 с рег. № ****, състоящ се в смяна на масло и
маслен филтър и консумативи, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба / 24.01.2020г./ до окончателното
изплащане, на основание чл. 258 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 33,31 лв.
/тридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава
върху посочената главница, дължима за периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на
основание чл.86 от ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано от В.А.Т., ДА ЗАПЛАТИ
на „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, жк. „Възраждане“ бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е., сумата от 349,60
лв. /триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение по неформален договор за ремонт на товарни автомобили, дължима по
Фактура № ********** / 24.01.2019г. за ремонта на ДАФ ХF 105.460 с рег. № ****, състоящ
се в смяна на масло и маслен филтър и консумативи, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 24.01.2020г./ до
окончателното изплащане, на основание чл. 258 от ЗЗД, както и сумата от 33,31 лв.
/тридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава
върху посочената главница, дължима за периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 092 / 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 841 /
2020г. на Районен съд - Варна, 26 съдебен състав в останалите обжалвани части, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, жк. „Възраждане“ бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
10
управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано от В.А.Т., сумата от
511,95 лв. / петстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, разноски в
производството за две инстанции, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и след съдебна
компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11