Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
15.02.2021г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на
петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №1425/21г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане АД
ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, чрез юк
Р.И., против Разпореждане за разноски
на ЧСИ М.П.от 02.11.2020г., с което е оставено без уважение възражението по
изп.д.№20208510402071 от 02.11.2020г. за присъждане на разноски с доводи за недължимост.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски
по изпълнението с мотив, че не е дал повод за образуване на изпълнително дело.
Твърди, че изрично е канил взискателя чрез неговия процесуален представител да
му посочи банкова сметка, ***страхователно
обезщетение. Според жалбоподателя, взискателят го е поставил в невъзможност да
извърши плащане, от където следва, че причина за образуване на изп.дело е недобросъвестното поведение на кредитора, който
е сторил ненужни разноски, които ще трябва да понесе. Моли да бъде отменено
разпореждането на съдебния изпълнител и съдът да постанови недължимост
на посочените суми в него. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатените разноски от взискателя за адвокат и моли да бъде
намален до минимума от 200лв., както и възразява срещу начислената такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответната страна (взискател в изп.
производство) – Н.М.П.оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че длъжникът е имал възможност да плати преди
образуване на изпълнителното производство, но не го е сторил. Относно
възражението за адвокатския хонорар, счита, че е достатъчно да е било
договорено адвокатското възнаграждение, като не било необходимо същото да е действително
внесено. Въпросното възнаграждение било разноски по смисъла на чл.78 ГПК, дори
заплащането да е било отложено.
Моли да бъде потвърдена дължимостта
на разноските и да не бъде намалявано адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл.436, ал.3,
според които ЧСИ М.П.счита жалбата за неоснователна с подробно изложени доводи.
Излага съображения, че разноските по
изпълнението не са за сметка на длъжника само в предвидените в чл.79 ал.1 ГПК
хипотези, които са изрично изброени и в случая нито една от тях не била налице.
По отношение на адвокатското възнаграждение,
което взискателя е заплатил, ЧСИ П.изразява становище, че размерът съответства
на минималния според Наредба №1/09.07.2004г. размер.
По отношение възражението за такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ сочи, че такива се дължат и върху платените доброволно суми.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК,
от легитимирана страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на молба вх.№71717/20.10.2020г. на
Н.М.П.чрез адв.Х.В.от САК и издаден изпълнителен лист
на 17.09.2020г. по гр.д.№74107/2017г. по описа на СРС, против жалбоподателя „Д.з.“
ЕАД ***, по силата на който следва да заплати на Н.П.следните суми –
1029,29лв., дължима на осн.чл.405 ал.1 от КЗ неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени имуществени
вреди в резултат от ПТП, 61,88лв., представляващи мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата за периода 14.03.2017г. до 16.10.2017г., заедно със
законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
17.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата и на осн.чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 700лв. – представляващи направените от П.разноски за държавна такса,
депозит за АТЕ и платено адвокатско възнаграждение, е било образувано изп.дело №20208510402071 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№851 с
район на действие СГС.
Установява се, че молбата е била подадена от
упълномощен адвокат с приложен договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020г.
с договорено възнаграждение в размер на 500лв., платени в брой.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъдат запорирани вземания
и банкови сметки на длъжника, като на осн.чл.18 ал.1 от ЗЧСИ вр. Чл.426 ал.4 от ГПК е възложил прочуване имущественото състояние на длъжника.
На 20.10.2020г. до длъжника е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която дружеството е поканено в двуседмичен
срок да заплати сумата от 2 967,89лв., от която главница в размер на
1029,29лв., законна лихва в размер на 318,22лв. за периода 17.10.2017г. –
03.11.2020г., 61,88лв. неолихвяеми вземания, 700лв.
присъдени разноски, 500лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС 358,50лв.
С възражение, депозирано на 23.10.2020г. „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД е поискало ЧСИ П.да отмени постановлението си за
разноски поради недължимостта им, респ. да намали
адвокатското възнаграждение на кредитора до сумата от 200лв.
С обжалваното постановление съдебният
изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на 300лв. и таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ на 253,48лв. с ДДС.
От приложените към изпълнителното дело
доказателства се установява, че „Д.з.“ ЕАД е изразил готовност да заплати присъдените
с решението на съда суми, като е поискало процесуалният представител на Н.П.да
посочи банкова сметка, ***. Установява се, че дружеството длъжник е изпратило писмо
изх.№92-1907/04.10.2019г. до Н.П.с копие до адв.Х.В..
Установява се от приложеното известие за доставка, че писмото е било получено
на 07.10.2019г.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна следното:
Разпоредбата на чл.79 ГПК регламентира
отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че
длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК
/длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга преди това/, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни
способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение
отговорността за разноски по ГПК, в основана на които е правото на едната
страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за
образуване и водене делото, да плати направените разноски.
Съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Предприетите в нарушение на тази разпоредба действия са противоправни и
съставляват злоупотреба с право, чиито правни последици не следва да се зачитат
от правозащитния орган.
В случая „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е
длъжник на Н.П.за присъдените със съдебно решение суми, и за удовлетворяване на това си вземане той е
инициирал изпълнителното производство. Същевременно от приложените към изп.дело доказателства се установява, че след приключване
на исковия процес и преди образуване на изпълнителното дело дружеството о е
изразило готовност да плати като за целта е поискало Н.П.да посочи банкова сметка, ***. Той обаче
не е посочил такава. Посочването на банкова сметка ***з на задължението на
кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението /арг.чл.95 ЗЗД/. При неизпълнение, длъжникът се освобождава от последиците на забавата, а
в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради
собствената си забава /чл.96, ал.2 ЗЗД/. В случая разноските по изпълнението са
необходими, за да може да се развива производството. Образуването на
изпълнително дело при изразена готовност от страна на длъжника да заплати
своето задължение, искайки съдействие от кредитора, който да му даде тази
възможност да плати, сочи на злоупотреба с права чл.3 ГПК. Макар да е платил
задълженията след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че
длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент
от чл.78, ал.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, т.1 ГПК. Образуването му е последица от
недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужно разноски и
няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване. Обратен извод
би означавал да се признаят последиците
от упражнени процесуални права в нарушение на чл.3 ГПК. Действително на
основание чл.97, ал.1 ЗЗД длъжникът може да вложи дължимото в банка по местоизпълнението или чрез пощенски запис и по този начин
да се освободи от задължението, но тази норма в случая е неприложима, защото
длъжникът е погасил задължението чрез плащане в срока за доброволно изпълнение.
Отделно от това е имал очакването, че кредитора ще посочи банкова сметка ***,
за да съобрази именно посочения от него начин на изпълнение. Бездействието му,
освен да е в нарушение на чл.3 ГПК, го е поставило в положение на забава и с
оглед разпоредбата на чл.96, ал.2 ЗЗД направените от него разноски в
изпълнителното производство не подлежат на възстановяване от длъжника.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и като последица разпореждането на ЧСИ относно разноските за
адвокатско възнаграждение и по чл.26 ТТРЗЧИ следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното Софийският градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, Постановление от 02.11.2020г. на ЧСИ М.П.,
с район на действие СГС, по изп.д.№ 20208510402071.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.