№ 902
гр. П***, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100717 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД („ЗК Лев Инс“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С***, бул. „С*** ш***“ № ***, представлявано от С*** Н*** А*** и П*** ****** Д***
– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К.З., срещу АТ. СТ. Б., ЕГН ********** от гр.
П***, ул. „Н*** Ф***“ № *** вх.***, ап.21, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника АТ. СТ. Б. дължи на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД сумата в общ
размер на 1170 лева, представляваща регресно вземане по щета № ***, от която: 1150 лева -
изплатено застрахователно обезщетение и 20,00 лева - ликвидационни разноски, за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „М*** А***“, с рег. № РА **** ВК,
собственост на С*** Д*** М***, в резултат на настъпило на 14.02.2016 г., около 08.00 часа,
в гр. П***, на кръстовището между ул. „Д*** Д***“ и ул. „С*** С***“ пътнотранспортно
произшествие (ПТП) по вина на ответника като водач на лек автомобил, марка и модел
„Ф*** Г***”, с рег. № РА *** АМ, застрахован по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, обективиран в застрахователна
полица № BG***, със срок на валидност от 04.12.2015 г. до 03.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 1732/18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3516/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2016 г., около 08.00 часа, в гр. П***, на
1
кръстовището между ул. „Д*** Д***“ и ул. „С*** С***“, е реализирано ПТП с участието на
лек автомобил, марка и модел „Ф*** Г***”, с рег. № РА *** АМ, управляван от ответника
АТ. СТ. Б. и лек автомобил, марка и модел „М*** А***“, с рег. № РА **** ВК, собственост
на С*** Д*** М***. Произшествието настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, който като водач на лекия автомобил „Ф*** Г***” не пропуснал
движещия се с предимство лек автомобил „М*** А***“. Вследствие на транспортния
инцидент били причинени материални щети на лек автомобил, марка и модел „М*** А***“,
с рег. № РА **** ВК. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство №
204/2016 г. по описа на РУ - П***, пр. преписка № 545/2016 г. по описа на РП - Пазарджик,
в хода на разследването по което било установено, че водача АТ. СТ. Б. е напуснал мястото
на ПТП. Ищецът поддържа, че към датата на застрахователното събитие отговорността на
водача на лекия автомобил, марка и модел „Ф*** Г***”, с peг. № РА *** АМ, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ЗК Лев
Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG***, със срок на валидност от
04.12.2015 г. до 03.12.2016 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца
била образувана застрахователна преписка по щета № ***, в която били събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение. След направена
оценка на щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 1150 лв., което
било изплатено на собственика на увредения лек автомобил „М*** А***“, с рег. № РА ****
ВК - С*** Д*** М***, с преводно нареждане на 03.11.2016 г. Твърди, че е придобил
регресно вземане срещу виновния водач - ответника до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение от 1150 лв. и 20 лв., представляващи ликвидационни разходи
по щета № ***.
Ищецът предявил регресната си претенция за сумата в общ размер на 1170 лв. с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.12.2020 г., което било уважено. По ч.гр.д. № 3516/2020 г. по описа на
Районен съд-Пазарджик била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът
възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Ето защо, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да
бъде установено, че ответника му дължи посочената сума от 1170 лв., както и законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирано е становище, с които поддържат исковата
молба и молят съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.Б. е подал отговор
на исковата молба , в който признава иска по основание, но оспорва размера му. Признава,
2
че на 14.02.2016 г., сутринта, в гр. П*** е настъпило ПТП с негово участие. Твърди, че
преминал докато светофарната уредба свети жълто и ударил лекия автомобил „М*** А***“.
Сочи, че след като се уверил, че лицата, движещи се в увредения автомобил, нямат
наранявания, им оставил телефона си за връзка и потеглил, тъй като имал неотложни
ангажименти. След като разбрал, че полицейските органи издирват колата и собственика на
автомобила, с който е причинено ПТП-то, отишъл сам в полицията и разказал какво се е
случило. Твърди, че няколко дни след това в присъствието на своята приятелка Т*** К*** и
нейната позната М*** С*** заплатил на Д*** М***а, която била дъщеря на собственика на
блъснатата от него кола и управлявала увредения автомобил по време на инцидента, сумата
в размер на 800 лв. за причинените на автомобила материални щети. По време на плащането
на посочената сума от 800 лв. заедно с Д*** М***а бил приятелят й С*** К***, който се
возел на предната дясна седалка на увредения автомобил към момента на произшествието.
С*** К*** заявил на ответника, че сумата от 800 лв. е достатъчна за покриване на щетите,
тъй като автомобилът щял да бъде бракуван и продаден за резервни части, а не ремонтиран.
Ответникът оспорва описаните щети в приложените към исковата молба опис - извлечение
от 18.02.2016 г. и 14.03.2016 г., както и извършени ремонтни дейности и закупените
резервни части по фактура, посочени в сравнителната експертиза по щета № ***.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Формулира
доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото като писмено доказателство Застрахователна полица №
BG***, със срок на валидност от 04.12.2015 г. до 03.12.2016 г. се установява, че
отговорността на водача на лекия автомобил, марка и модел „Ф*** Г***”, с peг. № РА ***
АМ, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
„ЗК Лев Инс“ АД
Установява се, че с постановление за прекратяване на наказателно производство от
12.09.2016 г. на прокурор при РП Пазарджик, е прекратено ДП № 204/2016 г. по описа на РУ
Пазарджик, пр.пр. № 545/2016 г. на РП Пазарджик, водено срещу АТ. СТ. Б., като
материалите са изпратени на РУ Пазарджик, с оглед евентуалното реализиране на
административно-наказателната отговорност по реда на ЗДвП, по отношение на лицето Б..
По делото е приложено заверено копие на посоченото ДП. От дадени обяснения на лицето
А.Б. се установява, че същият е напуснал ПТП-то – „след катастрофата се изплаших и я
напуснах, като отидох в село Виноградец за да оставя колата на моя приятел. Колата беше
Ф*** Г***, тъмна на цвят….“
3
По делото е приложеното Уведомление за настъпило застрахователно събитие по
полица № BG*** от 18.02.2016 г., депозирано от С*** Д*** М*** до ЗК „Лев инс“. В
същото е отразено, че е настъпило ПТП на 14.02.2016 г., около 08:00 часа, като М*** се е
движил от гр. П***, в посока с. Мирянци и при зелен светофар му било отнето
предимството и бил ударен. Представени са й опис-заключения, от които се установяват
описаните щети по лек автомобил марка и модел „М*** А***“ с рег. № РА****ВК.
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство – експертиза по
щета № *** и сравнителна експертиза по същата щета, че размерът на обезщетението
дължимо на С*** М*** за причинените щети по МПС марка и модел „М*** А***“ с рег. №
РА****ВК е размер на 1150 лева.
От представения доклад по щета № *** се установява, че след извършена проверка на
документите, въз основа на които е образуваната преписка по щетата, следва да се изплати
на С*** М*** застрахователно обезщетение в размер на 1150 лева, а регреснета претенция
срещу А.Б. е в размер на 1170 лева, от които 1150 лева изплатено застрахователно
обезщетение и 20 лева ликвидационни разходи.
От приложеното по делото платежно нареждане от 03.11.2016 г. на банка „Юробанк
България“ АД се установява че по сметка на С*** М*** е преведена сумата в размер на 1150
лева, като е посочено основание „щета № ***“, с наредител ищцовото дружество.
Представено е информация от ОД на МВР гр. П***, Сектор „Пътна полиция“, от
което се установява, че лек автомобил марка и модел „М*** А***“ с рег. № РА****ВК е с
прекратена регистрация /разкомплектоване/ на 28.10.2016 г..
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената и допусната
съдебно-автотехнчиеска се установява, че най-вероятният механизъм на процесното ПТП, е
именно на 14.02.2016 г. през деня към 08:00 часа в гр. П*** по ул. „Д*** Д***“, в посока
север- юг се движел лек автомобил „М*** А ***„ РА****ВК с водач С*** М*** с невисока
скорост около 40 км/ч разположен в лявата половина на пътното платно по посоката си на
движение, като наближавал кръстовището образувана с ул. „Ст. С***” и наличната
светофарна уредба която в този момент била на зелен сигнал. В същия момент по ул. „Д***
Д***” в посока от юг на север — перпендикулярно на ул. „Ст.С***” със скорост около 40-
45 км/ч се движил насрещно и л.а. „Ф*** Г***” РА *** АМ управляван от А.Б. с явното
намерение да измени посоката и траекторията си на движение на ляво. ВЛ посочва, че в тази
позиция водачът на л.а. „Ф*** Г***” е трябвало да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне движещия се направо и насрещно л.а.”М***
А***”. В резултат на пропуска от негова страна последвал удар между двата автомобила в
кръстовището, който е през времето за реакция и на двамата водачи, поради което няма
оставени спирачни следи на местопроизшествието. Сочи, че в експертната практика е прието
подобен удар между два автомобила да се класифицира като прав кос странично под 45-50°.
4
В конкретния случай автомобил „Ф*** Г***” движейки се в лявата лента на източното
платно на ул.”Д*** Д***” с явното намерение на водача му да завие на ляво, не спира за да
осигури предимство на движещия се направо по западното платно на улицата л.а. “М***
А***“, като отнема предимството му и навлизайки в кръстовището образувано от двете
улици, по този начин нанася удар отстрани и от ляво с предната лява и челна част на л.а.
„М*** А ***“. Вещото лице посочва настъпилите щети по лек автомобил „М*** А***“ -
врата предна лява; врата задна лява; колона средна; панел - калник заден ляв и под купе и
подлежащите им елементи се деформират по посоката на удара при взаимното обхождане на
двата автомобила, като някой от тях след преминаване границата на еластичност засягат и
подлежащите им елементи т.е. елементите намиращи се зад тях. Посочено е, че след удара
водачът на „М*** А***” губи контрол над управлението на автомобила и следствие
инерционното движение напред и на ляво, напуска пътното платно, където се удря със
задната си лява част в намиращия на югозападния тротоар на кръстовището железен стълб
от светофарната уредба. При този втори удар допълнително са увредени задна врата на
багажник; стъкло задна дясна врата; задна броня; заден десен стоп; задна маска; заден десен
панел-калник; под багажник ; джанта алуминиева задна; заден десен шенкел и греда
багажник лява. ВЛ посочва, че описаните повреди са реално настъпили и от техническа
гледна точка има съответствие между установения механизъм на ПТП и описаните повреди,
в този смисъл е налице причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
щети. Действителната стойност на щетите по „М*** А ***“с с рег. № РА **** ВК, като се
има предвид овехтяването на автомобила възлизали на 1909,21 лева, като обичайните
ликвидационни разноски към момента на настъпване на ПТП-то били в размер на 20 лева.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената и допусната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно доклад по щета с № ***/1 от
31.10.2016 г. за пострадало МПС - автомобил с марка „М***" модел „*** A" с peг. № РА
**** ВК, собственост на С*** Д*** М***, на същия е одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 1 150 лева и ликвидационни разходи в размер на 20 лева, като
съгласно преводно нареждане от 03.11.2016 г., ЗК „Лев инс" АД е заплатил на С*** Д***
М*** по банков път сумата 1 150 лева с посочено основанието за плащане „Щета № ***,
„М*** ***А РА **** ВК".
Съдът възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в. л. са
изследвали пълно и задълбочено представените по делото доказателства и са отговорили
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите експертизи.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1732/18.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3516/2020 г. по описа на
РС Пазарджик, срещу ответника, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на
1170 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсутско възнаграждение.
5
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в
законоустановения срок. В указания от съда едномесечен срок, е предявената настоящата
искова претенция.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че на 14.02.2016 г.,
около 08.00 часа, в гр. П***, на кръстовището на ул. „Д*** Д***“ и ул. „С*** С***“,
ответникът е управлявал лек автомобил „Ф*** Г***”, с peг. № РА *** АМ, и виновно е
причинил ПТП като не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „М*** А***“, с
рег. № РА **** ВК, собственост на С*** Д*** М***, ЕГН **********, и го блъснал; 2) че в
резултат на ПТП на лекия автомобил „М*** А***“, с рег. № РА **** ВК са нанесени
имуществени вреди; 3) че към момента на ПТП е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „Ф*** Г***”, с рег. №
РА *** АМ, обективирана в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG***, със срок на валидност от 04.12.2015 г. до 03.12.2016 г..
По отношение допустимостта на предявените искове: Предявеният иск е допустим,
тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът
от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено
възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното
и пълно доказване да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и
застраховано при него лице по отношение на лек автомобил, марка и модел „Ф*** Г***”, с
рег. № РА***АМ, към датата на настъпване на застрахователното събитие; възникнало
в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгл. чл.45 ЗЗД; заплащане от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице;
че делинквента - ответника е причинил виновно ПТП, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
6
закон. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в
нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес
за заявителя от предявения иск.
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и категоричен начин се
установи наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на претенцията. На първо
място с представената застрахователна полица, ищецът установи, че е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил
„Ф*** Г***”, с рег. № РА *** АМ, обективирана в застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG*** при ищцовото дружество. Установи се също и
по несъмнен начин, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие, към ЗК „Лев
инс“ АД е било отправено искане за оценка на нанесените вреди на увредения автомобил и е
била заведена претенция по щета № ***. След извършен оглед и изготвяне на опис-
заключение и експертиза на уврежданията, причинените материални вреди на лек автомобил
„М*** А***“, с рег. № РА **** ВК, са били описани от експерти на ищцовото дружество.
Ремонтът на пострадалия автомобил е бил оценен на сумата от 1150 лева и тази сума е била
заплатена в ползва на собственика С*** Д*** М*** на 03.11.2016 г., което обстоятелство се
установява от приложеното по делото платежно нареждане и изготвената и приета СИЕ.
Налице е възникнало на 14.02.2016 г., около 08.00 часа, в гр. П***, на кръстовището
на ул. „Д*** Д***“ и ул. „С*** С***“, ответникът е управлявал лек автомобил „Ф*** Г***”,
с peг. № РА *** АМ, и виновно е причинил ПТП като не пропуснал движещия се с
предимство лек автомобил „М*** А***“, с рег. № РА **** ВК, собственост на С*** Д***
М***, ЕГН **********, и го блъснал, в резултат от което са били нанесени имуществени
щети на лек автомобил „М*** А***“. Горният извод се налага след анализ на всички приети
по делото доказателсва, включително заключенията на вещото лице по допуснатите
съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите щети. По категоричен начин от
САТЕ се установи и размерът на имуществените вреди в резултат на ПТП-то.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП,
преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е задължително по закон.
Хипотезите са изброени в чл.125 ЗДвП.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява безспорно, че
произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Вследствие нарушение на правилата
за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху
автомобил, собственост на трето лице и са изплатени изцяло, съгласно приложената опис
претенция по щета. След настъпване на ПТП – то ответника– участник в него е напуснал
същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. Това се
7
потвърждава и от извънсъдебното признание на ответника в дадените от него обяснения
пред органите на МВР /л.71 от делото/. В тази връзка следва да се посочи, че при настъпване
на ПТП водача на МПС, участник в произшествието, е длъжен да спре и да установи какви
са последиците от него, като когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 ЗДвП
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Предвид на обстоятелсвото, че
ответникът Б. е напуснал незабавно местопроизшествието, че е закарал лекия автомобил
управляван от него в с. Виноградец, както и че е установен едва след извършване на
оперативно издирвателни мероприятия /ОИМ/ от органите на /видно от материалите на
приложеното по делото ДП № 204/2016 г. по описа на РУ Пазарджик, пр.пр. № 545/2016 г.
на РП Пазарджик/, съдът приема, че е налице такова разногласие. Това е равнозначно на
наличие на разногласие между участниците, тъй като липсва дадено изрично съгласие на
пострадалия и постигане на договорка между страните относно размера на вредите.
Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в
движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. В същото време, съдът
приема, че действията на ответника са били умишлени, тъй като е напуснал мястото на
произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от
органите за контрол. От материалите по делото и в частност приложеното ДП се установява,
че водач на лек автомобил „Ф*** Г***”, с peг. № РА *** АМ към момента на настъпване на
процесното ПТП е бил именно ответникът А.Б.. Последният не оспорва, че е управлявал
лекият автомобил и в хода на настоящото производство.
Във връзка с всичко изложено са неоснователни и оспорванията на ответника,
досежно истинността на описаните щети, както и истинността на закупените резервни части.
По отношение на последното няма и твърдения в ИМ, че са закупувани именно резервни
части, а се твърди, че сумата от 1150 лева е заплатена на С*** М***, т.е. същото оспорване
се явява и ирелевантно за делото.
Във връзка с горното, съдът намира направеното от ответника възражение, че не
дължи процесната сума, тъй като С*** М*** е бракувал лекия си автомобил, което
установява с представената информация от ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“ - че лек автомобил марка и модел „М*** А***“ с рег. № РА****ВК е с прекратена
регистрация /разкомплектоване/ на 28.10.2016 г. за ирелевантно, тъй като ответникът следва
да понесе отговорността си за причинените от него имуществени вреди по лекия автомобил
на С*** М***. Не би могло прекратяването на регистрацията на МПС-то, да води до
освобождаване от отговорността на виновния водач. Ирелевантно е й твърдението в
отговора на исковата молба, че е заплатил на дъщерята на С*** М*** сумата в размер на
800 лева за причинените от него материални щети по лек автомобил марка и модел „М***
А***“.
8
По категоричен начин се доказа и размерът на ликвидационните разходи от
заключението на СИЕ, а имено 20 лева.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу ответника, поради което предявеният главен иск е основателен и следва да
бъде изцяло уважен. Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 14.12.2020 г. – до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 325 лева, от който 300
лева депозит за САТЕ и 25 ДТ. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева. Съгласно разпоредба на чл.78, ал.8
ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т. 1, предвижда
възнаграждение за исковото производство– от 100 до 360 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата,
съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на
ищеца следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение по гр. дело №
717/2021 г. в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на АТ. СТ.
Б., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Н*** Ф***“ № *** вх.***, ап.21, че съществува
вземане на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, бул. „С*** ш***“ № ***, представлявано от С*** Н*** А*** и П***
****** Д*** – изпълнителни директори, за сумата в общ размер на 1170 лева,
представляваща регресно вземане по щета № ***, от която: 1150 лева - изплатено
застрахователно обезщетение и 20,00 лева - ликвидационни разноски, за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „М*** А***“, с рег. № РА **** ВК,
собственост на С*** Д*** М***, в резултат на настъпило на 14.02.2016 г., около 08.00 часа,
в гр. П***, на кръстовището между ул. „Д*** Д***“ и ул. „С*** С***“ пътнотранспортно
произшествие (ПТП) по вина на ответника като водач на лек автомобил, марка и модел
„Ф*** Г***”, с рег. № РА *** АМ, застрахован по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, обективиран в застрахователна
9
полица № BG***, със срок на валидност от 04.12.2015 г. до 03.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 1732/18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3516/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА АТ. СТ. Б., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Н*** Ф***“ № *** вх.***,
ап.21, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С***, бул. „С*** ш***“ № ***, представлявано от С*** Н*** А***
и П*** ****** Д*** – изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 550 лева сторени разноски в исковото производство и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10