№ 27274
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110158126 по описа за 2021 година
Производството по гр. дело №58126/2021 год. по описа на СРС, II ГО,
170 с-в, е било образувано по искова молба, обективирана в „жалба“ на Н. О.
Г. от 05.03.2021 год., подадена пред Административен съд София- град,
производството по която било прекратено с влязло в сила определение от
16.06.2021 г. по адм. дело № 3099/2021 г. по описа на АССГ. С определение
№ 9951/04.10.2021 г. по адм. дело № 8854/2021 г. по описа на Върховния
административен съд на Република България е потвърдено горецитираното
определение на Административен съд София – град и „жалбата“ на Н. О. Г. от
05.03.2021 г., с която се иска изплащане на парично обезщетение за
неизползван отпуск е изпратена по компетентност на Софийския районен съд,
въз основа на която е образувано настоящото исково производство.
Производството пред административния съд е било образувано срещу
заповед № 369з-1586/20.08.2020 г., с която е наредено изплащане на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на Н. О. Г., като
заповедта е била издадена по подадено заявление, съдържащо искане за
изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода на незаконно уволнение, считано от 20.05.2015 г. до 11.10.2017 г.,
както и за 2018 г., 2019 г., и за 2020 г. С уточнителни молби от 04.01.2022 г. и
от 10.06.2022 г. пред СРС, IIГО, 170 състав, ищецът по настоящото дело
заявява, че за периода на висящност на делото по отмяна на незаконната
заповед, с която е било прекратено служебното му правоотношение в
1
структурите на ответника МВР – от 20.05.2015 г. до 10.10.2017 г. ишецът бил
лишен както от възможността да полага труд, така и да ползва платен
годишен отпуск, поради което претендира от МВР обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за този период, а именно от 2015 г. до
2017 г., общо 72 дни, или 4 месеца, както следва: за 2015 г. – 23 дни; за 2016 г.
– 40 дни и за 2017 г.-19 дни отпуск. Тъй като служебното му правоотношение
с ответника било отново прекратено със заповед №8121К-7521/24.06.2020 г.,
ищецът моли ответникът - Министерство на вътрешните работи да бъде
осъден да му заплати сумата от 9207,36 лв. представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2015 г. до 10.10.2017
г. Ищецът е изложил съображения за нарушение на Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С -762/2018 г. и С-
37/2019, съгласно което ищецът има право на платен годишен отпуск за
претендирания период.
Съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено
като недопустимо поради следните съображения:
След осъществена служебна проверка, съдът установи, че пред СРС,
IIГО, 78 с-в, е било образувано гр. дело №1857/2021 год. по искова молба на
Н. О. Г., обективирана в „жалба“ от 26.11.2020 г., с която е била предявена
претенция с правно основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР, за осъждане на ответника
МВР, да заплати на ищеца сумата от 9207,36 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на
незаконното уволнение от 20.05.2015 г. до 10.10.2017 г. По делото е
постановено решение 16.04.2021 г., с което претенцията е разгледана по
същество и е отхвърлена. Посоченото решение е обжалвано от страна на
ищеца Н. О. Г., като към настоящия момент не е влязло в законна сила. Видно
от изисканите справки по делото, инстанционната проверка на решението не е
приключила, тъй като срещу решение № 783 от 07.04.2022 г. по в. гр. дело
№7429/2021 г. по описа на СГС, III Б състав, с което е потвърдено
първоинстанционното решение по гр. дело №1857/2021 год. на СРС, II ГО, 78
състав е подадена касационна жалба, която е в процес на администриране.
Съпоставката на исковите претенции по двете дела, дава основание на
съда да приеме, че същите са с напълно еднакви страни и предмет –
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, с искане, което
2
касае един и същ период на претендираното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Следователно налице е пълна идентичност на двете
дела - вид на спора, предмет и страни по тях.
Съгласно императивната разпоредба на чл.126, ал.1 ГПК допустимо се
явява производството само на най - рано заведеното дело, в конкретния
случай гр.дело №1857/2021 год. по описа на СРС, IIГО, 78 с-в,, а
производството по настоящото гражданско дело /което е по-късно
образувано/ е недопустимо и следва да бъде служебно прекратено.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. дело
№58126/2021 год. по описа на СРС, IIГО, 170 с-в, на основание чл.126, ал.1
ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3