Решение по дело №324/2016 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 166
Дата: 28 юли 2016 г. (в сила от 24 ноември 2016 г.)
Съдия: Веселин Ангелов Петричев
Дело: 20165210200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер                                  .07.2016  год.гр.Велинград

 

В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

  На 25.07.2016 година

  В публично заседание в следния състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

 

  Секретар: М.Д.

  Прокурор:

  като разгледа докладваното от председателя

  АНХД №-324/2016г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                               Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

                               М.А.Я. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 192 от 24.06.2016г.  на директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с молба  същото да бъде отменено  тъй като при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения- не е налице детайлно описание на нарушението, в АУАН не се съдържа ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, нарушението не е индивидуализирано точно и това води до нарушаване правото на защита  на нарушителя да разбере в пълен обем за какво точно ще бъде санкциониран и да организира защитата си; не може да се определи лицето, което е привлечено към административно наказателна отговорност, тъй като АУАН е съставен на лицето М.А.Я., а НП – на М.А. Я.. При определяне на наказанието не е взета под внимание тежестта на нарушението, не са обсъдени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, касае се за маловажен случай, нарушението не е довело до съществено нараняване на обществен интерес, защитаван от закона и НП е незаконосъобразно поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено НП и в частта относно отнетите вещи, послужили при извършване на нарушението- каруца и бензиномоторна резачка, тъй като чл.20, ал.4 от ЗАНН предвижда  че не се допуска отнемане на вещи, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,  каквото е в случая. В съдебно заседание не се явява, като с молба иска отмяна на НП, като допълва съображенията си в тази насока и относно отнети   с НП вещи,  послужили за извършване на нарушението, като счита, че административно наказващият орган  е следвало да се съобрази  с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Не сочи  като  доказателство- фактура, издадена на името на Г.Д.К. за получен  от него на 03.09.2013г. моторен трион на стойност 959 лева.    

                              Ответникът по жалбата -Регионална Дирекция по горите гр.Пазарджик, чрез инж. В.- директор,  в писмено становище по жалбата,  счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока.

                              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

                              С акт за установяване на  нарушение от 08.05.2016г.,  е констатирано, че жалбоподателят М.Я. на посочената в акта дата и място-  местност гара Костандово,   община Ракитово, транспортира с каруца 0.96 куб.м. дърва от бял бор,  без превозен билет, доказващ произхода им-  нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. За извършеното нарушение е подаден сигнал  до РП Велинград по  повод на който сигнал прокурор Балева с постановление  от 17.05.2016г. е прекратила наказателното производство водено срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл.235, ал.2, вр. с ал.1 от НК и с преценката, че деянието е административно, препис от него е изпратен на РДГ Пазарджик за произнасяне по компетентност.  С обжалваното НП, наказващият орган е наложил на жалбоподателя Я., за извършеното от него нарушение, административно наказание-глоба в размер на 50 лева по чл.266 ал.1 от ЗГ. От показанията на горските служители Д.М. и С.Г. се установява, че на посочената в акта дата – 08.05.2016г. при обход в местността над гара Костандово,  са засекли каруца, натоварена с дърва от бял бор, транспортирани от  Я..  Извършена му е проверка във връзка с тях за документи, установили са от него самия, че няма и за това са му  съставени два акта- за това, че транспортира дърва без превозен билет, доказващ произхода на дървата и за това, че не са маркирани с КГМ. Дървата са измерени и откарани заедно с каруцата на отговорно пазене на КГП бял път гр.Ракитово, като резачката е конфискувана и предадена с разписка на отговорно пазене. Дървата са били прясно отсечени с резачката, като на момента са установили от него, че каруцата и резачката са лично негови. Във връзка с установеното нарушение и нарушител са се обадили на 112 и в отговор е дошла на място група от РУП Велинград. Свидетелят А.К. сочи, че на 08.05.2016г. около 14.15 часа колегите от подвижна охрана са го информирали, че е хванат нарушител над гара Костандово и   той се е отзовал на мястото заедно с дознатели. Конфискуван е материала, който е от сечището, съставени са актове за нарушенията, не са изразени възражения от нарушителя. 

                                С  оглед на горното съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като разгледана по съществото си, същата е   неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение, като се постанови съдебно решение, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление по следните съображения:

                                  По делото се установи, от събрания по делото доказателствен материал и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти, установени с относими и допустими гласни доказателствени средства, че жалбоподателят Я., на посочената в акта дата и място- местност гара Костандово, землището гр. Костандово, община Ракитово, е транспортирал с каруца 0.96 куб.м. иглолистни дърва от бял бор, без превозен билет, доказващ произхода им,  поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се административно наказание- глоба в размер на 50 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

                         За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на горските  служители  М., Г. и К., а така също отчита и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвокупност. Показанията на свидетелите-всичките служители на РДГ гр.Пазарджик са достоверни, най вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗГ. Установени са правно релевантните факти за съставомерността на нарушението, същите правилно са приведени  под състава на нарушената административно наказателна норма, приложено е правното основание на ответното по вид на нарушението наказание, като правилно е приложен материалният закон. Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП, което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя. Възражението, че има допуснати съществени процесуални нарушения са направени с бланкетно съдържание, без същите да са конкретизирани, поради което съдът е в невъзможност да изложи и правни съображения за тяхната неоснователност, но следва да отбележи, че и в производството по установяване на нарушението и в това по налагане на наказанието не са допуснати такива нарушения на съдопроизводствените правила. При спазване на разпоредбите на ЗАНН при  проведеното административно наказателно производство, безспорно е установено, че с поведението си Я.  е припокрил основните съставомерни признаци на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Същият е заловен в момента на транспортирането на прясно отсечен материал, която дървесина не е била  непридружена  с превозен билет.  Липсват доказателства, които в съпоставка с останалия по делото доказателствен материал, да водят до друга фактическа и правна обстановка и изводи. В АУАН действително са посочени нарушението правни норми-213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и всички релевантни за отговорността обстоятелства, касаещи съставомерността на описаното нарушение също са посочени и са конкретизирани съобразно и състава на посочената за нарушена правна норма. Налице е и единство на описанието по акта за нарушение и това залегнало в обстоятелствената част на атакуваното НП,  като в достатъчна степен нарушението е индивидуализирано от гледна точка на обективиращи отговорността признаци, а от друга страна тези обстоятелства са напълно идентично описани, както в акта, така и в самото НП. Относно изложеното в жалбата, че не може да се определи лицето, което е привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като АУАН е съставен на лицето Я., а НП на Я., съдът счита, че се касае за техническа грешка, която  грешка не е съществена и не се отразява на възможността на нарушителя да организира правилно и своевременно своята защита, с оглед на факта, че същият е достатъчно индивидуализиран чрез останалите свои имена и ЕГН. Относно изложените съображения в жалбата и в молбата в съдебно заседание за несъотвествие на стойността на отнетите вещи с характера и тежестта на  административното нарушение – чл.20, ал.4 от ЗАНН, и в този смисъл  АНО не е следвало да отнема процесните вещи, послужили за извършване на нарушението-каруца и бензиномоторна резачка, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на   Чл. 273. (1) Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Тази разпоредба  на Закона за горите се явява специална спрямо разпоредбата на ЗАНН- чл.20, ал.4 и затова тя намира своето приложение в случая и съобразно нея законосъобразно са отнети посочените вещи, тъй като е установено от доказателствата в производството, че вещите са собственост на жалбоподателя, послужили са за извършване на нарушението и в този смисъл, не е налице чужда собственост, използвана независимо и против волята на собственика за извършване на нарушението, в която хипотеза  би било незаконосъобразно тяхното отнемане.  В този смисъл Решение № 84 от 01.03.2016г. на по КНАХД № 21/2016  и Решение № 342/20.07.2015г. по КНАХД № 383/2015г. на  АС Плевен. /в този смисъл вж.   Решение №499/09.10.2014г.по КНАХД  на АС Пазарджик и Решение  №75/19.06.2015г. на АС Силистра по КНАХД № 47/2015г./ Не намира основание и претенцията на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл правилно АНО не я е приложил, като е извършил преценка в тази насока, който краен извод се споделя от съда, тъй като  с извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици и с него  се засягат важни обществени отношения, свързани с опазването на горския фонд от неправомерни посегателства.

                            При определяне на вида и размера на административното наказание  по отношение на  нарушението, АНО се е съобразил с чл.27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл.266 ал.1 от ЗГ наказание-глоба в размер на 50 лева,определена в нейния минимален размер. Наказанието е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено, като са взети предвид и личностните данни на самия нарушител, поради което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на наказанията да са  допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП.                            

                           Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

                                         Р         Е        Ш        И        :

 

                          ПОТВЪРЖДАВА НП-№-192/24.06.2016г. на директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което на                               М.А.Я. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба  в размер на 50 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл. 213, ал.1,т.2 от ЗГ,  отнети са  вещите, предмет на нарушението- 0.96 куб.м.иглолистни дървета от вида бял бор и вещите, послужили за извършване на нарушението- 1 бр. каруца  и 1 бр. бензиномоторна резачка STIHL-390 № *********,   като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.                         

                           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: