МОТИВИ към Присъда № 262/19.10.2017г., постановена по НОХД № 8290/2016г. по описа на Пловдивски
районен съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия М.А.М. – роден на *** ***, *****, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на
22.06.2015г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
условията на повторност в немаловажен случай – извършил е престъпление, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в
съучастие като съизвършител с М.М.Г. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв., 9 бр.
карти за пътуване за градския транспорт на обща стойност 315,00 лв., 340 бр.
билети за пътуване в градски транспорт на обща стойност 340,00 лв., пари – сумата
от 318,00 лв. или всичко вещи на обща стойност 1079,00 лв. от владението на И.С.М.
ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение и срещу М.М.Г. – роден на *** ***, *****, български
гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
за това, че на 22.06.2015г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.А.М. ЕГН ********** *** е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка платнена чанта на стойност
106,00 лв., 9 бр. карти за пътуване за градския транспорт на обща стойност
315,00 лв., 340 бр. билети за пътуване в градски транспорт на обща стойност
340,00 лв., пари – сумата от 318,00 лв. или всичко вещи на обща стойност
1079,00 лв. от владението на И.С.М. ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимите обвинения,
като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави кратък
анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че в хода на съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние,
като подс.М.М. е поискал огънче от пострадалия и е наблюдавал неговите
действия, а през това време подс.М.Г. е влязъл в автобуса, като е отнел чантата
на пострадалия св.М.. От свидетелските показания се установява, че в
последствие двамата подсъдими са преминали през св.А., като подс.М. носел в
ръцете си черна чанта и предупредил свидетеля, ако някой ги търси да заяви, че
не са ги виждали. В последствие именно подс.М. е върнал свидетелството за
управление на МПС на св.М., но не върнал останалите вещи. Предвид на изложеното
прокурорът счита обвинението за доказано по категоричен начин и предлага на
Съда да признае двамата подсъдими за виновни. Тъй като към момента на
инкриминираното деяние подсъдимите са били непълнолетни, представителят на
обвинението предлага да определи наказание лишаване от свобода, чийто размер
бъде съобразен с редукцията на чл.63 от НК. За подс.М.Г. прокурорът отчита
чистото съдебно минало към онзи момент и предлага наказание лишаване от свобода
да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. За подс.М.М.
прокурорът констатира, че същият е бил осъждан три пъти, поради което предлага
на Съда да наложи наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.
На подсъдимите да бъдат възложени и направените по делото разноски.
Сл.защитник на подс.М.М. – адв.К. счита, че обвинението
не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Навежда твърдения, че са налице
единствено косвени доказателства, а именно показания на пострадалия, който
обаче не видял именно подс.М. да е отнемал вещите, което води до липса на
доказателства за извършено престъпление. Заявява, че присъдата не може да
почива на предположения, поради което моли Съда да оправдае подзащитният й.
Алтернативно навежда доводи и за несъставомерност на деянието по отношение на
вещи, които не могат да бъдат предмет на престъплението кражба, а именно билети
и карти за градския транспорт, като моли съда да оправдае подзащитният й за
тези вещи на обща стойност 655 лв., тъй като това са удостоверителни вещи и не
могат да бъдат предмет на престъпление. Така с отпадането на тези вещи
защитникът констатира, че размерът на вредата е намалял до 424 лв., който
размер е изключително нисък и моли Съда да го отчете в своя съдебен акт, като
наложи на подс.М. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което
да се изтърпи ефективно.
Сл.защитник на подс.М.Г. – адв.А. също счита, че
обвинението не е доказано по категоричен начин спрямо подзащитният му, като
навежда твърдения за несъставомерност на деянието по отношение на 9 бр. карти
за градски транспорт и 340 бр. билети, които не могат да бъдат предмет на
престъплението кражба. Отделно от това констатира, че показания на св.М. и А.
били противоречиви, не се установявал механизмът на извършване на деянието,
като счита, че присъдата не може да почива на предположения. Ето защо моли Съда
да оправдае изцяло подзащитният му, тъй като престъплението не било доказано по
несъмнен и категоричен начин. Алтернативно моли Съда да приеме, че подзащитният
му не е бил извършител, а помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. Ето защо моли
Съда да приложи разпоредбата на чл.58 б.Б вр. с чл.55 ал.1 т.2 от НК и да
наложи наказание „Пробация“ или „обществено порицание“. Навежда твърдения за
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за подзащитният
му като тежко семейно и материално положение, липса на родителски контрол. Но
моли Съда да оправдае подзащитният му.
Подс.М.М. не се явява и не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение.
Подс.М.Г. разбира обвинението и не желае да дава
обяснения. В последната си дума изказва съжаление за стореното и моли за малка
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият М.А.М. е роден на ***г***, *****,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.М.Г. е роден на *** ***, *****,
български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс. М.М. е осъждан, като от значение за настоящото
производство са следните съдебни актове:
С определение от 26.09.2014г. по НОХД N 4883/2014г. по описа на ПРС, било одобрено споразумение, влязло в сила на
същия ден, с което подс.М. бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.195 ал1 т.4 пр.II, т.5 и т.10 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и му било наложено наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на
чл.69 ал.1вр. чл.66 ал.в от НК с изпитателен срок от три години.
С присъда по НОХД N
2519/2015г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД N1231/2015г. по описа на ПОС, влязла в сила на
04.05.2016г., подс.М. бил осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7
вр. чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което било постановено
да се изтърпи в поправителен дом при първоначален строг режим.
Изложеното до тук води до извода, че подс.М.М. е
извършил престъплението, предмет на настоящото производство в условията на
повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
През лятото на 2015г. св.И.М. работел като **********
към фирма „Алмусбус“ с.Царацово, обл.Пловдив. На 22.06.2015г. св.М. изпълнявал
задълженията си като управлявал автобус по линия N
1 в гр.Пловдив. Около 22,00ч. бил последният му курс, след което св.М. ***. В
близост на бензиностанция „ЕКО“ на бул.“Васил Априлов“ в гр.Пловдив горивото на
автобуса, управляван от св.М., свършило и машината изгаснала. Предвид на това св.М. се обадил на колеги от базата им за да
му донесат гориво, тъй като по правилата им следвало да зареждат от
ведомствената им станция. Докато чакал да му донесат гориво до него се
приближили подс.М.М. и подс.М.Г.. Двамата започнали да си приказват със св.М.,
като подс.М. поискал огънче. Така св.М. му услужил с огънче, като излязъл извън
автобуса. През това време дошли колегите му и му донесли гориво, което св.М.
трябвало да сипе в автобуса. Докато се занимавал с тези задължения видял, че
подс.М.Г. влязъл в автобуса, а подс.М. бил близо до него и го наблюдавал. Докато
подс.М. наблюдавал св.М., подс.Г. отишъл в предната част на автобуса и от
стъклото пред шофьорското табло взел оставената от св.М. черна чанта, в която
последният съхранявал дневния оборот на две смени от продадени билети в размер
на 318 лв., както и останали непродадени карти и билети – 9 бр.карти за
градския транспорт и 340 бр. билети. В
чантата също така били и личните документи на св.М. между които свидетелството
му за управление на МПС и лична карта. След като сипал горивото, Св.М. подкачил
последното в задната част на автобуса, след което отишъл към кабината, а
междувременно двамата подсъдими се отдалечавали от автобуса в посока Шекер
махала. Влезли в махалата и минали покрай група младежи, сред които били св.М.А..
Подс.М. носел в ръцете си черна чанта. Двамата подсъдими се спрели да говорят с
младежите, с които се познавали, като ги предупредили да не казват, че са ги
видели, ако някой ги пита. След това двамата продължили към домовете си.
След като запалил автобуса, св.И.М. *** и като
пристигнал там установил, че черната чанта с пари, билети и документи я няма.
За св.М. нямало съмнение, че двамата подсъдими – М. и Г. са му взели чантата,
тъй като те единствени били около него докато сипвал гориво, а и видял, че
подс.Г. бил в автобуса, докато М. стоял близо до него. Разговарял с колеги и
споделил за случилото се, като последните го посъветвали да отиде и да търси
двамата подсъдими в Шекер махала близо до мястото, където му били отнети. Така
св.М. ***, тъй като вече нямал в себе си свидетелство за управление на МПС.
Така св.М. влязъл в Шекер махала и докато обикалял видял групата младежи, един
от които бил св.М.А.. Св.М. спрял при тях и попитал дали са видели двамата
подсъдими, като ги описал по височина, но младежите отговорили, че не са ги
видели. Тогава св.М. се разплакал и се обадил в полицията. На място пристигнал
полицейски екип, на който св.М. описал двамата подсъдими и обяснил какво са
направили. Полицаите извикали св.А. и го питали за двамата подсъдими, а в
последствие св.А. им посочил дома на подс.М..
Св.М. подал жалба в полицията, но тъй като бил останал
без свидетелство и лична карта нямало как да изпълнява задълженията си като
шофьор. Поради това решил отново да се върне в Шекер махала и да издирва
двамата подсъдими. Докато обикалял и молел за помощ, успял да се срещне с
двамата подсъдими М. и Г.. Помолил ги да му върнат поне личните документи и
билетите, тъй като не можели да ги продават. Подс.М. се смилил над св.М. и след
няколко минути му занесъл свидетелството за управление на МПС и лична карта,
като ги върнал на св.М.. За билетите и картите се уговорили да се видят на
следващия ден и да му ги върнат. Св.М. се явил на уговорената среща, но
подсъдимите не отишли. Така на св.М. били върнати единствено свидетелството за
управление на МПС и личната карта, а останалите вещи не му били върнати.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И.С.М. и М.Я.А., чийто показания Съдът кредитира
изцяло.
От показанията на свидетеля И.М. се установява, че
последният е работел като шофьор на автобус, като по време на работа продавал
билети. Така съхранявал в черна платнена чанта дневния оборот и непродадени
билети и карти. В чантата също така държал личните си документи, между които
свидетелство за управление на МПС и лична карта. Тази чанта св.М. държал на
шофьорското табло до предното стъкло на автобуса. От показанията му се
установява, че горивото на автобуса свършило и той спрял в близост до
бензиностанция „ЕКО“. Докато чакал да му докарат гориво, при св.М. се
приближили двамата подсъдими М.Г. и М.М.. Последният поискал огънче от св.М.,
като през това време пристигнали и колеги на свидетеля с горивото. От
показанията на св.М. се установява, че докато сипвал гориво видял, че подс.Г.
влязъл в автобуса, а подс.М. бил около него и го наблюдавал. Малко по-късно св.М.
запалил автобуса, а двамата подсъдими тръгнали към Шекер махала. След като се
прибрал в базата си св.М. установил, че черната му чанта липсвала и за него
нямало съмнение, че тя била открадната от двамата подсъдими, които последно
били около него докато чакал гориво. Така от показанията на св.М. се
установява, че отишъл да търси двамата подсъдими и в ранните часове на следващия
ден се срещнал с тях, като на молбата му да му върнат поне документите, именно
подс.М. му занесъл свидетелството за управление на МПС и лична карта, които св.М.
съхранявал в черната чанта заедно с парите и билетите.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля М.Я.А.,
от които се установява, че видял двамата подсъдими – М.Г. и М.М. *** Шекер
махала, като подс.М. носел в ръцете си черна чанта. Двамата подсъдими
предупредили св.А. и неговата компания да не казват, че са ги видели, след
което се скрили. От показанията на св.А. се установява, че по-късно при тях
отишъл св.М., който търсел двамата подсъдими и ги описал по ръст и облекло.
Така за св.А. станало ясно, че двамата подсъдими явно са откраднали чантата на
св.М. и за това са искали да не бъдат издавани, че са минали покрай тях. В
последствие пристигнала и полиция, като св.А. посочил дома на подс.М..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като
непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи помежду си,
както и с приобщените по делото писмени доказателства.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, приета в хода на
съдебното следствие, се установяват стойността на вещите, предмет на
обвинението е както следва: 1 бр. мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв.,
9 бр. карти за пътуване за градския транспорт на обща стойност 315,00 лв., 340
бр. билети за пътуване в градски транспорт на обща стойност 340,00 лв., пари –
сумата от 318,00 лв. или всичко вещи на обща стойност 1079,00 лв.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза на подс.М.А.М. /лист 77-82 от ДП/. Видно от заключението, прието в
хода на съдебното следствие, се установява, че лицето не страда от психично
заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен
отчет към Център за психично здраве – гр. Пловдив. Не е злоупотребявал с
алкохол и наркотични вещества, няма и данни за психотично разстройство. Имал поведенчески
отклонения и асоциални прояви. Води се на отчет в ДПС при ІІІ РУ на МВР –
Пловдив. Настаняван е бил в ПД „Бойчиновци“ за срок от осем месеца. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
инкриминирания период – 22.06.2015 г., макар и непълнолетен. Бил е в ясно
съзнание, адекватен, не е бил под въздействие на алкохол или психоактивни
вещества, бил е с целесъобразни и мотивирани действия. Личността е в процес на
изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно
обусловен, съпричастен към приятеля си. Поведението му не е било болестно
/психотично/ мотивирано. С биологична, психична, емоционална и социална
незрялост, с преобладаване на чувствата над разума. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях, може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство в
качеството на обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.
В хода на досъдебното производство била назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на подс.М.М.Г. /лист 69-74 от
ДП/. Видно от заключението на последната, прието в хода на съдебното следствие,
се установява, че подс.М.Г. не страда от психично заболяване понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към Център за психично
здраве – гр. Пловдив. Не страда от наркотична или алкохолна зависимост. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
макар и непълнолетен. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно във
всички фази на наказателното производство в качеството на обвиняем. Може да
разбира и ръководи постъпките си.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица като пълни, обективни и компетентно изготвени, съобразени с поставените
задачи и специалните знания на вещите лица.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият М.А.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за
това, че на 22.06.2015г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай – извършил е
престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в съучастие като съизвършител с М.М.Г. ЕГН ********** *** е отнел
чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка платнена чанта на стойност 106,00
лв., пари – сумата от 318,00 лв. или всичко вещи на обща стойност 424,00 лв. от
владението на И.С.М. ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдът счита, че подс.М.М. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН за това да е отнел и 9 бр. карти за пътуване за градския транспорт на
обща стойност 315,00 лв. и 340
бр. билети за пътуване в градски транспорт на обща стойност 340,00 лв. и на основание
чл.304 от НПК да бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Посочените вещи са удостоверителни знаци, даващи право на притежателят им да
ползва определена услуга, в случая транспортна услуга. Тези знаци не са ценни
книги и не могат да бъдат приравнени като еквивалент на парите, поради което
последните нямат стойност и не могат да бъдат предмет на престъплението кражба.
Ето защо единствения правилен извод е подс.М.М. да бъде признат за невинен и
оправдан за повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че подс. М.М. е отнел вещите, предмет на
обвинението от владението на пострадалите лица, като е установил трайна
фактическа власт върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. Той, заедно с другия подсъдим
– М.Г. са действали като извършители, тъй като и двамата са имали намерение да
отнемат вещите, предмет на престъплението, като за целта всеки един от тях е
имал конкретна роля и по този начин подсъдимите са установили трайна фактическа
власт върху отнетите вещи – чл.20 ал.2 вр.с
ал.1 от НК. Подс.М.М. е наблюдавал действията на пострадалия свидетел и
така е създал условия за подс.Г. да отнеме вещите, предмет на обвинението, като
в последствие двамата са се отдалечили заедно с вещите и така са установили
трайна власт върху тях. Подс. М.М. е извършил деянието, предмет на настоящото
обвинение, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а деянието не е маловажен
случай, с оглед характеристичните данни на подсъдимия – повторност по смисъла
на чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.28 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимия М.М. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Извършил
е деянието като непълнолетен, но е разбирал напълно последиците от своето
поведение, което е установено от заключението на съдебно – психиатричната
експертиза. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал
е, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да
присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си и за
другиго на имотна облага. Извършил е престъплението като извършител и в съучастие
с другия подсъдим М.Г. и е имал съзнанието, че не е сам, обективирайки волята
си да осъществи замисленото престъпление заедно с другия участник в
изпълнителното деяние.
В хода на съдебното следствие защитникът на
подс.М. наведе твърдения, че подзащитният му не е извършил престъплението и
няма доказателства за това. Съдът подробно изложи в своите мотиви по-горе, че
са налице достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че
подс.М. заедно с подс.Г. са отнели вещите, предмет на обвинението, като за
тяхната престъпна дейност са налице гласни доказателства – показанията на пострадалия
свидетел, който подробно описва поведението на двамата подсъдими. От
показанията му Съдът прие, че всеки един от подсъдимите е имал своята роля в
отнемането на вещите и двамата именно са целели установяването на трайна власт
върху отнетите вещи. След извършване на престъплението именно подс.М. е бил
забелязан да носи чантата, предмет на престъплението, а в по-късен момент подс.М.
е върнал личните документи на пострадалия св.М.. Всичко това мотивира Съда да
приеме, че изложената защитна теза е голословна и не е подкрепена от каквито и
да било доказателства. Ето защо възраженията на защитника са неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
За извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и след редукция на
наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При определяне на
наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК следва да се отчетат
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия,
изминалото време от извършването на деянието до постановяването на присъдата. С
оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при
условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде малко над предвидения от закона минимален размер и
да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на
наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект
върху подсъдимия и обществото.
С оглед предходните осъждания на подс.М. следва да се
приложи разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да бъде определен
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на така наложеното наказание в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият М.М.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 22.06.2015г. в
гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с М.А.М. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. мъжка платнена чанта на стойност 106,00 лв., пари – сумата от
318,00 лв. или всичко вещи на обща стойност 424,00 лв. от владението на И.С.М.
ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Съдът счита, че подс.М.Г. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН за това да е отнел и 9 бр. карти за пътуване за градския транспорт на
обща стойност 315,00 лв. и 340 бр.
билети за пътуване в градски транспорт на обща стойност 340,00 лв. и на
основание чл.304 от НПК да бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл
обвинение. Както бе посочено по-горе в мотивите, посочените вещи са
удостоверителни знаци, даващи право на притежателят им да ползва определена
услуга, в случая транспортна услуга. Тези знаци не са ценни книги и не могат да
бъдат приравнени като еквивалент на парите, поради което последните нямат
стойност и не могат да бъдат предмет на престъплението кражба. Ето защо
единствения правилен извод е подс. М.Г. да бъде признат за невинен и оправдан
за повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че подс. М.Г. е отнел вещите, предмет на
обвинението от владението на пострадалото лице, като е установил трайна
фактическа власт върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. Той, заедно с другия подсъдим
– М.М. са действали като извършители, тъй като и двамата са имали намерение да
отнемат вещите, предмет на престъплението, като за целта всеки един от тях е
имал конкретна роля и по този начин подсъдимите са установили трайна фактическа
власт върху отнетите вещи – чл.20 ал.2 вр.с
ал.1 от НК. Подс.Г. е влязъл в автобуса, като е отнел чантата, в която
се намирали парите на пострадалия св.М., като през това време подс.М. е
наблюдавал пострадалия свидетел и ролята му е била да предупреди подс.Г. или да
разсее вниманието на св.М., с оглед възможността подс.Г. да отнеме вещите на
последния.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимия М.Г. е пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици.
Извършил е деянието като непълнолетен, но е разбирал напълно последиците от
своето поведение, което е установено от заключението на комплексна съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза. Същият е разбирал свойството и
значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася
вреди. Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на
престъплението, целейки набавянето за себе си и за другиго на имотна облага.
Извършил е престъплението като извършител и в съучастие с другия подсъдим М.М.
и е имал съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи
замисленото престъпление заедно с другия участник в изпълнителното деяние.
Защитникът на подс.Г. също наведе твърдения,
че обвинението не е доказано по категоричен начин, без да ги обоснове, а
алтернативно наведе твърдения, че подс.Г. е действал като помагач. Както бе
изложено по-горе Съдът прие, че всеки един от подсъдимите е имал своята роля в
извършване на престъплението, като защитната теза в случая е голословна и не бе
подкрепена с никакви доказателства. Доводите на защитника на подс.Г., че
последния е бил помагач също са голословни и не кореспондират със събраните по
делото доказателства, ето защо Съдът приема защитната теза за недоказана и
неоснователна.
За извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК и след редукция на наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства –
младата възраст на подсъдимия, изминалото време от извършването на деянието до
постановяването на присъдата, изказаното съжаление за стореното и съдействие на
разследващите. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде в предвидения от закона минимален
размер и да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на
наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект
върху подсъдимия и обществото.
Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.69
ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс.М.Г. е с чисто съдебно минало към
момента на извършване на деянието, а и Съдът счита, че за поправянето му не е
необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно. Предвид на това и на осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М.А.М., следва
да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 120.00
лв., представляваща направени по делото разноски.
На същото основание подс.М.М. следва да бъде осъден ДА
ЗПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пловдив и сумата от 130 лв., представляваща
направени по делото разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.М.М.Г. следва да
бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 290.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
На същото основание подс.М.Г. следва да бъде осъден ДА
ЗПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пловдив и сумата от 130 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Причини за извършване
на деянията – желание за лично облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.