Решение по дело №1328/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “В. Транс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат Г.К., срещу решение № 573/13.04.2023 г. по н.а.х.д. № 4869/2022 г. на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000321/22.06.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 34 т. 7 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ вр. чл. 21 ал. 1 т. 3 предл. второ от същата наредба е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила се иска решението да бъде отменено от касационната инстанция като наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се отмени като незаконосъобразно. В условията на евентуалност се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В с. з. на 28.09.2023 г. касаторът и директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, ответник по касация, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на касатора адвокат К. е подадена молба с. д. № 13475/26.09.2023г., с която касационната жалба се поддържа изцяло.

Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна с писмен отговор на касационната жалба е заявила чрез пълномощника си мл. експерт В. Станчева, лице с юридическа правоспособност, съгласно Удостоверение за правоспособност № 784/23.08.2017 г. на МП, становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната неоснователност.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 105 ал. 1 ЗАвП за нарушаването на чл. 34 т. 7 вр. чл. 21 ал. 1 т. 3 предл. второ от Наредба № 34/14.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, вменяващ в задължение на регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3, а именно автомобилът да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.

От обективна страна по делото е установено, че на 05.04.2021 г. в гр. Варна регистрираният търговец „В. Транс“ ЕООД е извършил таксиметрова дейност с автомобил марка „Рено“ с рег. № В****НТ, без за автомобила да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници за периода от 30.03.2021г. до 07.04.2021г.

Събраното в административнонаказателното производство писмено доказателство – Справка от информационната система на ИА „АА“ от 05.01.2022 г., без всякакво съмнение налага извода, че за процесния автомобил е имало извършен периодичен преглед за техническа изправност от 30.09.2020 г., но с валидност до 30.03.2021г. Следващият периодичен преглед е извършен на 07.04.2021г., поради което за периода след 30.03.2021 г. до 07.04.2021 г. регистрираният търговец не е следвало да извършва таксиметрови превози на пътници, предвид липсата на изискуемия за това документ за техническа изправност на превозното средство. Съотнасянето на този факт към данните по приложената като доказателство по преписката пътна книжка № 154 с вписвания за процесния период недвусмислено сочи на неизпълнение на императивно вмененото му задължение по чл. 34 т. 7 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, вр. чл. 21 ал.1 т. 3 предл. второ от същата наредба. В допълнение следва да се посочи, че нарушението и нарушителят са станали известни на контролните органи от ИА „АА“ на 05.01.2022 г., когато е извършена справката в информационната система на ИА „АА“ и от този момент са започнали да текат сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 ЗАНН. Считано от 05.01.2022 г. е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а АУАН № 319951 е съставен на 21.02.2022 г., т. е. преди изтичане на тримесечния срок, след който не може да се образува административнонаказателно производство, като същевременно АУАН е съставен и в едногодишния срок от извършването на нарушението. При това положение при правилно издирена санкционна норма АНО законосъобразно е издал срещу регистрирания търговец оспореното пред районния съд и потвърдено от него наказателно постановление.

Не се споделят доводите на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви за маловажност на нарушението. Макар и с лаконични мотиви, ВРС е посочил, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗАвП, процесното деяние не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В подкрепа е посочил, че от съдържанието на приложената към АНП пътна книжка се установява, че на посочената дата са извършени общо пет курса с посоченото МПС, което само по себе също сочи на завишена опасност на противоправното деяние. Следва да се отчете и факта, че таксиметровият превоз на пътници без надлежно извършен за автомобила преглед за техническа изправност обуславя завишен риск от настъпването на ПТП, което също е основание да се счете, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по вложения в чл. 28 ЗАНН смисъл.

Касационната инстанция споделя изцяло правните изводи на въззивната инстанция и не намира основания за приложение в случая на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно при съобразяване на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС. Нарушението се отличава с достатъчен интензитет с оглед общата продължителност на извършените на 05.04.2021 г. таксиметрови курсове - 3 ч. 40 мин., за да се приеме, че касаторът може да се освободи от реализиране на административнонаказателна отговорност. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства към момента на извършване на нарушението навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажно. С извършване на нарушението са засегнати важни обществените отношения, свързани с охраната на живота и здравето на участниците в движението. Изискването за извършването на таксиметрова дейност с автомобил, за който има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници гарантира ефективността на контрола по отношение на превозните средства, с които регистрираните търговци осъществяват дейността си по извършване на таксиметрови превози на пътници, така че да се предотврати използването от превозвачите на технически неизправни превозни средства с цел да не се компрометира безопасността на движение по пътищата. В случай, че МПС-то, с което се извършва таксиметров превоз не е преминало проверка за техническа изправност, същото не следва да бъде допускано до пътищата, отворени за обществено ползване. Поради тези съображения и като приема, че нарушението с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, касационният състав намира, че то разкрива типичната за тях обществена опасност и не са налице основания за квалифицирането му като маловажен случай.

В тази връзка неоснователно касаторът се позовава на практика на Административен съд – Варна, която поради липсата на идентичност относно фактите и приложимите правни норми, не може да се приеме за относима към настоящия случай.

Поради това, предвид доказаната съставомерност на административното нарушение и като се отчете компетентността на актосъставителя и на АНО, а също и отсъствието на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на наказателното постановление, касационният състав намира, че въззивното решение, с което процесното наказателно постановление е потвърдено, е правилно.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ следва да се присъдят, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, изчислен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да бъде определен на нормативно установения минимум от 80 лв., предвид невисоката правна сложност на делото, приключило само в едно съдебно заседание в касационната инстанция.

Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573/13.04.2023 г. по н.а.х.д. № 4869/2022 г. на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000321/22.06.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „В. Транс“ ЕООД за нарушение на чл. 34 т. 7 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ вр. чл. 21 ал. 1 т.3 предл. второ от същата наредба е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП.

ОСЪЖДА „В. Транс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: