ЕПУБЛИК
А БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
1087
гр.
Пловдив, 15.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на петнадесети юли,
две хиляди и двадесет и първа година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД №1582 по
описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4
от Административно-процесуален кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по
жалба на И.Т.К. с ЕГН ********** и от И.Д.К. с ЕГН **********, депозирана чрез
адвокат Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-001121 от 29.04.2021г. на
Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на
основание чл. 171, т.2а, б. б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
на И.Т.К. с ЕГН **********, принудителна административна
мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на И.К.
на 31.05.21г. чрез пълномощник-адвокат К., с приложено към административната
преписка пълномощно/, а жалбата е изпратена до Административен съд-Пловдив чрез
„Еконт“ на 14.06.2021г., разписка, представена от адвокат Д. с молба от
14.07.2021г. Жалбата е подадена в срок. Жалбата е депозирана и от И.Д.К. като
се твърди, че посоченото МПС, в Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
е съпружеска имуществена общност. Представено е Удостоверение за сключен
граждански брак с № ********** от
12.07.2014г. , Договор за покупко-продажба на МПС с дата 08.01.2015г., Свидетелство за
регистрация част първа с № ********* с дата 19.01.2015г.
С жалбата се претендира отмяната на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
С нарочна молба от 08.07.2021г. се иска
спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив.
В искането се сочи, че И.Д.К. в момента няма
друг автомобил, с който да ходи на работа, както и да превозва детето си до
детска градина, което изключително затруднява всекидневните й ангажименти. Сочи
се, че същата ще бъде принудена да наеме автомобил под наем като наемната цена
е около 200лв. месечно. Това само по себе си представлява вреда, която К. би
могла да претърпи вследствие на изпълнението на един незаконосъобразен
административен акт, който засяга чужда правна сфера без лицето да има някаква
вина.
Твърди
се, че биха настъпили значителни труднопоправими вреди, които не са
противопоставими по значимост на обществения интерес, чиято защита се преследва
с ПАМ. Излагат се още подробни съображения в тази посока.
Съдът
намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон
на Заповед № 21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, е процесуално допустимо,
подадено от страни, имащи правен интерес.
Следва
да се отбележи, че административният орган, в рамките на производството по
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, няма правомощие
да установява права на съсобственост върху МПС – обект на ПАМ /режими на СИО,
режим на разделност, брачни договори, трансформация на лично имущество и т. н.
/. По смисъла на ЗДвП, моторното превозно средство е собственост на лицето, на
чието име е регистрирано в създадените нарочни регистри за регистрация на ППС
/чл. 143 от ЗДвП/. Ето защо представеното Удостоверение за сключен граждански
брак, дори и да установява права на съсобственост върху МПС, предвид датата на
придобиване на автомобила, би имало единствено значение за извършването на
преценка относно наличието на право на жалба на невписан в регистрите
съсобственик, който съответно не е бил посочен като адресат на издадената
заповед за прилагане на ПАМ.
От фактическа страна Съдът установи следното: със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001121 от
29.04.2021г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив на основание чл. 171, т.2а, б. б от ЗДвП, е наложил на И.К.
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
Административният орган е наложил тази
принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН №GА416411 от 29.04.2021г. от младши
автоконтрольор към ОДМВР Сектор „ПП“. Със същият е установено, че на 29.04.2021г.,
около 16:01 часа, в гр. Пловдив, на бул. „България“ , кръстовището с ул.
„Победа“, посока изток/юг като водач на МПС БМВ 320 Д с рег. № ***, лична собственост
на И.Т.К., същият управлява МПС като отказва да бъде изпробван за наличие на
наркотични вещества и техни аналози с DRUG CHECK 3000-ARNL-0981.Издаден е талон за изследване
номер 088623.
Отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторна изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Констатациите, обективирани в АУАН, служат
като основание за издаване на Заповед №
21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив.
Съгласно чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При установеното от фактическа страна, Съдът
във връзка с посочените в искането за
спиране възражения и в съпоставка с
мотивите за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2А от ЗДвП, и след като съобрази изискванията на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК,
приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
е неоснователно.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на
заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той
презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60
от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на
условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението
на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката
на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ
искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или
трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на
презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които
съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства,
поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или
трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови
факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на
акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят / в случая жалбоподателите/ следва да заяви и докаже вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно
следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще
последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено
важен негов интерес.
В случая Съдът установи, че към жалбата не
са представени писмени доказателства, обосноваващи нови факти и обстоятелства,
поради които самото
предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда на оспорващия. Законът
предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство при
наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. б" от ЗДвП, независимо
дали автомобилът е еднолична собственост или в съсобственост, в случая в
съпружеска имуществена общност, т. е. законовата разпоредба предпоставя
засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен
интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата. При
сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е
допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на
жалбоподателката като съсобственик на автомобила да го ползва за лични нужди и
за нуждите на детето си, съдът намира, че превес има обществения интерес. В
случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна
мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е
наложена за защита на особено важен обществен интерес. И.К. не представя
доказателства, че МПС, описано в оспорената заповед, е единствено таковя, от
представената Справка за периода от 01.07.2020г до 30.06.2021г. от ТД на
НАП-Пловдив е видно, че през 2021г. / към настоящия момент/ осигурителният
доход на К. е 650лв., но не се представят данни за осигурителния доход на И.К.,
за да се установят доходите на семейство Ковачеви. Не е представено
доказателство за адреса на детското заведение, за да се установи на какво
отстояние се намира същото от адреса на жалбоподателя, който е ***, при това
Асеновград е сравнително малък град и разстоянията не са големи. Освен това до
работното място може да се пътува с градски транспорт, с такси, не е неизбежно
и крайно наложително да се ползва автомобил под наем. Същото се отнася и за
транспортирането на детето до детската градина.
Съдът намира, че конкретно в случая
предварителното изпълнение не е
прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в
правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим
начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че
е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.
Налага се изводът, че искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.
С оглед
на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Т.К. с ЕГН ********** и на И.Д.К. с ЕГН **********
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник
група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна
жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/