Определение по дело №188/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 43/28.02.2012 г., постановена по НОХД № 1267/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Г. Х. И. от с.К., общ.Ч.б., обл.П., с ЕГН *, за виновен в това, че в периода 21.05.2010г.- 25.05.2010г. в с.Р.л., общ.К., унищожил противозаконно чужда движима вещ – стъклопакет с размери 121х48 см., на стойност 17,75 лева, собственост на Основно училище „Н.Й.В.”, с.Р.л., общ.К. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Признал е подс.Г. Х. И. от с.К., общ.Ч.б., обл.П., с ЕГН *, за виновен и в това, че в периода 21.05.2010г.- 25.05.2010г. в с.Р.л., общ.К., повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – 45 литра нафта, собственост на ЦДГ”П.”, с.Р.л., общ.К., на стойност 98,10 лева, от владението на длъжностното лице Д.М.М. от гр.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, като го е оправдал по обвинението за това, че в периода 21.05.2010г.- 25.05.2010г. в с.Р.л., общ.К., да е отнел нафта в размер над 45 литра, на стойност над 98,10 лева от владението на длъжностното лице Д.М.М. от гр.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои и по обвинението по чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно – деянието да е извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – изкривяване на метален обков на прозорец.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.Г. И., едно общо наказание, а именно по-тежкото от двете – „лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.24 от НК е увеличил размера на така наложеното общо наказание „лишаване от свобода” с един месец, т.е. – на 1 година и 1 месец. Подсъдимият И. е осъден да заплати по сметка на РС-К. направените деловодни разноски в размер на 150.32 лева.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Г. И., с която по същество моли да бъде намален размера на наложеното му наказание, тъй като счита същото за прекомерно.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез служебно назначения му защитник – адв.К. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Изразява съжаление за извършената кражба и моли при преценка на размера на наказанието да се вземат предвид направените самопризнания и ниския размер на отнетата нафта.

Представителят на О. П. – К. намира жалбата за неоснователна и недоказана, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Счита, че по делото не са се събрали доказателства, които да водят до извод за отмяна или изменение на постановената присъда.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционния съд е събрал и проверил всички поискани от страните и относими към предмета на доказване доказателства, като е изяснил напълно делото от фактическа страна. На въззивното съдебно следствие не са събирани и не са искани и представяни от страните нови доказателства. Настоящата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Х. И. е роден на * г. с.К., общ.Ч.б., обл.П., живущ в с.В., общ.К., български гражданин, със с. об., н., осъждав, не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

В периода 21.05.2010 г. – 25.05.2010 г. подс.Г. И. отишъл в с.Р.л.. Предполагал, че в котелното помещение на детската градина в селото има нафта, поради което решил да открадне част от същата. Когато навън било вече тъмно, той тръгнал към сградата на детската градина. Преди да стигне до нея, минал покрай сградата на Основно училище „Н.Й.В.” и решил да влезе вътре. За целта счупил с юмрук стъклопакета на едното крило от прозореца на коридор на приземния етаж на училището, при което си порязал ръката. През направения отвор влязъл в коридора, като при придвижването си бутнал оставена на земята кутия с червен латекс, който се разлял. Стигнал до отключена съблекалня, ползвана от работници, извършващи ремонт в училището, след което излязъл от сградата по обратния път, при което стъпил с десния си крак върху разсипания преди това латекс и оставил следа от обувката си.

След това подс.И. се отправил към близката ЦДГ”П.”, където под терасата на първия етаж /с височина 70 см./ бил прозорецът на котелното помещение, като дясното крило било покрито с ламарина, закована с нитове, а лявото било остъклено и затворено от вътрешната страна с райбер. Подсъдимият с ръце успял да издърпа Þ изкриви ламарината от горния й ляв край, при което нитовете излезли. През образувалия се отвор проврял ръката си, достигнал до райбера от вътрешната страна на лявото крило, завъртял го и успял да отвори едното крило на прозореца. Промушил се през отворения прозорец, стъпил върху тръбите, които минавали под прозореца, а от тях на земята. Отишъл при крана на котела и го развъртял, но оттам не потекло гориво. След това открил крана на тръбите, свързващи монтираната отвън сградата 1000-литрова цистерна за нафта с котела в помещението, пълна с 500 литра нафта. Развинтил въпросния кран, при което от отвора на първия кран /на котела/ потекла нафта, която започнала да се излива на пода в помещението. Подс.Г. И. намерил в помещението три празни пластмасови туби – една с вместимост 25 литра и две с вместимост от по 10-11 литра. Напълнил трите туби от течащия кран, но не затворил добре крановете и останалото съдържание на цистерната се изляло на пода и се отекло през сифона на канализацията. Подсъдимият извадил тубите по обратния път през прозореца и ги занесъл на неустановено място.

На 28.05.2010 г. бил извършен оглед в ОУ”Н.Й.В.”, при който била установена и иззета дактилоскопна следа от вътрешната страна на алуминиевата дограма на прозореца, в близост до отварящия механизъм. Било е иззето и парче стъкло със засъхнало по него червено петно. При огледа на площадката на коридора била установена следа – стъпка от дясна обувка.

На 08.06.2010 г. бил извършен отново оглед на местопроизшествие били иззети проби – частици от червено петно на площадката пред физкултурния салон в мазето на ОУ”Н.Й.В.”, както и от червено петно оставено върху тръбите под прозореца на котелното помещение на ЦДГ”П.”.

Видно от извършената по делото дактилоскопна експертиза, намерената следа от вътрешната страна на алуминиевата дограма на прозореца е оставена от средния пръст на лявата ръка на подс.Г. И..

Видно от протокола на извършената по разследването морфологична експертиза, двете проби от иззетите частици от площадката пред физкултурния салон в мазето на ОУ”Н.Й.В.” и от тръбите под прозореца на котелното помещение на ЦДГ”П.”, са от идентично вещество – латекс /фасаген/ със съдържание калциев карбонат като пълнител. Установено е сходство по морфологични признаци и по органичен състав.

Видно от заключението на назначената по разследването стоково-оценителна експертиза, стойността на 500 литра нафта /дизелово гориво/ по 2.18 лв./л. възлиза на 1090 лева, а стойността на счупения прозорец на 17.75 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – отчасти обясненията на подсъдимия Г. И. дадени на досъдебното производство пред съдия, показанията на свидетелите Д.М., С.Б., Н.Е., Х.Т.- приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, които съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви; от заключенията по извършените дактилоскопна, морфологична и стоковооценителна експертиза, както и от другите писмени доказателства приобщени по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с приложените към тях фотоалбуми, заверени копия на складови разписки и искания за отпускане на материални ценности на ЦДГ”П.”-с.Р.л., характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост и др. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения на кои доказателства дава вяра и защо и съответно на кои не дава вяра и защо. С оглед извършения анализ, напълно обосновано районният съд е достигнал до извода, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин механизма на извършване на деянията и техния автор.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извода, до който е достигнал и решаващия съд, че подс.Г. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК – в периода 21-25.05.2010 г. в с.Р.л., общ.К., противозаконно унищожил чужда движима вещ – стъклопакет с размери 121х48 см., на стойност 17.75 лв., собственост на ОУ”Н.Й.В.”, с.Р.л., общ.К. и на чл.195, ал.1, т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК – в периода 21-25.05.2010 г. в с.Р.л., общ.К., повторно, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи -45 литра нафта, на стойност 98.10 лв., от владението на собственика ЦДГ”П.”, с.Р.л., общ.К., без съгласието на длъжностното лице Д.М. и с намерение противозаконно да ги присвои. Относно обективните и субективните признаци и на двете деяния, както и квалифициращите кражбата обстоятелства, първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които са правилни и не е необходимо да се преповтарят. В тази връзка, съдът съобрази и обстоятелството, че на въззивното производство се установи, че по делото няма спор относно фактите и квалификацията на процесните деяния, а спора се свежда единствено до размера на наложеното наказание.

За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния и обоснован извод, че обвинението се явява недоказано относно отнемането на нафта за разликата от 45 л. до 500 литра, съответно за разликата от 98.10 лева до 1090.00 лева, поради което за тази част от обвинението е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал. Поради липсата на протест от страна на държавното обвинение, въззивната инстанция не следва да излага подробни съображения относно тази част на проверяваната присъда. Относно признаването за невиновен и оправдаването на подсъдимия в частта на обвинението, че кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – изкривяване на метален обков на прозорец, квалифицираща деянието по чл.195, ал.1, т.3 от НК, настоящия състав намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни и необосновани, но липсата на протест препятства възможността постановената присъда да бъде отменена в тази й част и подсъдимия да бъде признат за виновен и по това квалифициращо кражбата обстоятелство, тъй като това би довело до утежняване на положението му, което е недопустимо, предвид, че въззивното производство е образувано единствено по жалба на подс.Г. И..

При определяне вида и размера на наказанието настоящия състав съобрази обществената опасност на всяко от деянията, обществената опасност на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието както по чл.216, ал.1 от НК, така и на деянието по чл.195, ал.1, т.7 от НК, следва да се определи като занижена с оглед ниската стойност /17.75 лева/ на унищожената вещ – предмет на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, съответно също така ниската стойност /98.10 лева/ на открадната вещ – нафта, предмет на деянието по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Обществената опасност на дееца следва да се определи като завишена предвид обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази младостта на дееца и изразеното разкаяние за извършеното, а като отегчаващо отговорността обстоятелството, че разглежданите деяния са две извършени в условията на реална съвкупност, непосредствено едно след друго и в изпитателния срок на предходно осъждане за кражба, при това само шест месеца след влизане на тази присъда в сила /11.12.2009 г./ Съдът съобрази и подбудите за извършване на деянията – облагодетелстване по неправомерен начин и демонстрация на незачитане на чуждата собственост и правовия ред. С оглед описаните обстоятелства относими към индивидуализацията на всяко от наказанията, настоящия състав намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи такива, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко за извършените от дееца престъпления. Т.е. не са налице условията за приложението на чл.55 от НК. Първоинстанционния съд е проявил максимално възможното снизхождение спрямо подсъдимия, като е определил наказания и за двете деяния в предвидения законов минимум – три месеца „лишаване от свобода” за престъплението по чл.216, ал.1 от НК и една година „лишаване от свобода” за престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и липсва каквото и да било основание за намаляване на размера, за което и да било от тях, каквото оплакване се прави от подс.Г. И.. В тази връзка следва да се посочи, че нито подсъдимия, нито защитника му сочат някакви конкретни обстоятелства, които не са били съобразени от решаващия съд при определяне на конкретните наказания, и които да водят до извод, че наложените такива са прекомерни и несъответстващи на извършените от дееца престъпления.

Правилно съдът след като е определил наказание за всяко от престъпните деяния на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно една година „лишаване от свобода”. Следва да се посочи, че е налице формална пречка за приложение института на чл.66 от НК, предвид предходно осъждане на подсъдимия за извършено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода – с присъда №97/26.11.2009 г. по НОХД №786/2009 г. по описа на РС-К., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, влязла в законна сила на 11.12.2009 г.. Нещо повече разглежданите престъпления са извършени в изпитателния срок на описаното осъждане, като му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпълнение за срок от 3 години. Решаващия съд е пропуснал обсъди и да се произнесе с присъдата за наличието на условията по чл.68, ал.1 от НК относно коментираното осъждане, което следва да извърши допълнително по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Решаващия съд правилно е определил съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а именно в затвор при първоначален строг режим.

На основание чл.24 от НК районният съд с оглед личността на подсъдимия и целите на наказанието е увеличил размера на определеното общо наказание „лишаване от свобода” с един месец. Това увеличение настоящия състав намира за прекомерно с оглед конкретните деяния и най-вече с оглед ниската стойност както на унищожената, така и на открадната вещ, поради което в тази й част присъдата следва да бъде отменена, като неправилна и необоснована.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание.

Извън описаната отмяна в частта й относно приложението на чл.24 от НК, присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание на основание чл.337, ал.1, т.1, във с чл.334, т.3 и чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 43/28.02.2012 г., постановена по НОХД № 1267/2011 г. по описа на Районен съд – К., в ЧАСТТА й, с която на основание чл.24 от НК, наложеното общо наказание е увеличено с един месец „лишаване от свобода”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.