Решение по дело №1672/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Х. Ж., [ЛНЧ], гражданин на Л. с адрес [населено място], [улица], против Решение № 4130/15.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на лицето е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят изразява несъгласие с отказа на ответния административен орган и настоява за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не встъпва в процеса.

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Начало на производството е сложено в ход с подаването на молба вх. № 105450-244/14.01.2025 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец от А. Х. А. от [държава], с която е поискана закрила в Република България (л. 148), която молба е изпратена на ДАБ при МС. Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба вх. № 93/16.01.2025 г. на РПЦ – Харманли, на която дата кандидатът е регистриран като А. (собствено) Х. (бащино) Ж. (фамилно), от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], Ш., обл. Б., гражданин на Л., етническа принадлежност – а., вероизповедание – ********, семейно положение – неженен, [ЛНЧ] (л. 147). Личните данни на кандидата за закрила са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност (л. 124).

С търсещия международна закрила е проведено интервю на 23.01.2025 г. в условията на ускорено производство (л. 119), в което е заявил, че е роден в [държава], [населено място], обл. Б., живял е винаги в [населено място], обл. Н., което е селото на майка му в Ю. [държава]. Семейството му – родители, брат и сестра са в [държава], заради войната са се преместили в Б., където живеят в едно училище. През август 2024 г. твърди, че са се преместили всички там. Ж. е учил в университета в Б. от 2021 г., по-точно е пътувал с автобуса от А. до Б. – около 20 минути с автобус. Трябвали му още два семестъра, за да завърши. Финансовото положение в [държава] твърди, че е станало много лошо, войната е започнала, а и много учебни заведения са спрели да функционират, включително и университетът, в който той е учил. Напуснал е [държава] през декември 2024 г. нелегално за [държава], паспортът му е бил изтекъл, а и летището в Б. тогава не е работело, след това в [държава] и оттам в България. В България посочва, че са дошли на 01.01.2025 г. нелегално, когато дошли в България, стигнали до определена точка и двамата човека, които ги водили, казали, че ще дойде някаква организация да ги прибере, дошла тази организация и извикали полицията, предполага, че тази организация е от Обединените нации, понеже им казали, че идват да им помогнат. На въпроса през кои държави е преминал и колко време е пребивавал там посочва единствено [държава] – [държава] – [държава] – България, но не и колко време е пребивавал там. Не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен в България не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не е арестуван и не е осъждан в държавата му по произход или в друга държава. От година – година и половина твърди, че в Ю. [държава] има война, която през последните няколко месеца е започнала да се разпространява в цялата страна и вече в [държава] няма елементарни условия на живот – няма инфраструктура, домът им в Ю. [държава] е бил разрушен през септември 2024 г. – един месец след като са напуснали А.. Имало е моменти на мир, но в тези моменти те събирали млади хора да ги подготвят за война, „Хизбула“ събирала млади хода да ги подготвят за война, когато напуснали А. през август 2024 г. селото и районът са били под контрола на Л.ската държава. След констатация на интервюиращия, че е казал, че „Хизбула“ събирала младежи да ги подготвя за война, а сега казва, че А. е била под контрола на държавата, жалбоподателят е посочил, че когато са напускали А. през лятото на миналата година заедно със семейството си, селото е било под контрола на „Хизбула“, но е имало и пропускателни пунктове на правителството. Лично него сочи, че никой не го е търсил от „Хизбула“, за да го готви за война, но са казали на баща му, че има двама сина и трябва да им даде единия, като това се е случило през септември 2024 г. по време на примирието. През септември 2024 г. посочва, че всички са били в Б.. На въпроса, когато е напускал [държава], Б. под чий контрол е бил, жалбоподателят е посочил, че тъй като е нямало президент, нямало и държава, властвали тези, които воювали с [държава], а в случая това са „Хизбула“. Б. посочва, че се намирал в самото начало на Ю. [държава]. На въпроса защо не са се преместили в друга част на [държава] – на север, там, където няма присъствие на „Хизбула“, Ж. е посочил, че в Северен [държава] нямали нищо, а и напоследък почти навсякъде имало „Хизбула“. Не е имал проблеми в [държава] заради това, че е арабин. На въпроса дали са имали проблеми заради изповядваната религия на мюсюлманин шиит, жалбоподателят е посочил, че е имал и това е била една от причините, за да не могат да отидат на север – това били стари проблеми от едно време – разделението между сунити и шиити. Не е имал проблеми с официалната власт в страната. Не е имал лични проблеми с „Хизбула“, единственият проблем е била самата война и това, че са искали да събират младежите. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е членувал във въоръжена групировка. Не е имало заплаха отправена лично към него. Върху него лично не е оказвано насилие. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България, жалбоподателят посочва, че домът им е разрушен, вече няма къде да учи, той е големият в семейството, освен това са казали на баща му, че има двама сина и трябва да даде единия, тогава той е решил да го изпрати извън страната, в един момент са започнали да ги заплашват едва ли не, че са длъжни да го направят. По време на тези заплахи е бил със семейството си в Б., през няколко дни са идвали хода от „Хизбула“ да го търсят и баща му все ги отпращал. На въпроса какво мисли, че може да му се случи, ако реши сега да се завърне в [държава], Ж. посочва, че ако се върне, ще бъде катастрофа, защото след като е напуснал страната, са отишли при баща му и са били ядосани, защото ги е излъгал, заплашили са го, че ще вземат и малкия му брат, който е на 19 години. Посочва още и че е дошъл в България с добри намерения, иска да се установи тук и да продължи образованието си, в момента учи български език, иска да вземе дом под наем и да продължи живота и образованието си и да остави позитивен отпечатък в тази държава.

С Решение № УПХ 10/04.02.2025 г. на интервюиращ орган при ДАБ, в производство, проведено в Регистрационно приемателен център – Харманли по реда на глава VI, раздел II от ЗУБ, молбата за предоставяне на международна закрила на А. Х. Ж. е отхвърлена като неоснователна (л. 104 и сл.). За да стори това, на първо място органът е приел, че искането в частта за предоставяне на статут на бежанец, е неоснователно, тъй като във връзка с притесненията на кандидата за закрила, че може да бъде привлечен в редиците на „Хизбула“, е установено, че в справка с вх. № МД-02-70/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се сочи, че „...Хизбула има присъствие в Б., но не стреми да вербува бойци сунити в [държава] сред партньорски организации, като същевременно привлича чуждестранни бойци от по-широкия арабски свят...“, т.е. Ж. не е бил обект на преследване и не се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са установени – лицето е заявило изрично, че не е имал проблеми на етническа и религиозна основа, не е имал проблеми с официалната власт в страната си на произход, не е членувал в политическа партия или организация, никой не го е заплашвал и върху него не е било оказано насилие, не се установява и спрямо него да е имало посегателства, които да са релевантни на преследване по чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. В бежанската му история не са установени субективният и обективният елемент на предвиденото в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ понятие „обосновано опасение от преследване“ – не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държавата, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Не са установени и предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Прието е също така, че не следва да бъдат обсъждани предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. На следващо място е констатирано и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ – установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне [държава], поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ – тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Констатирано е, че срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти на [държава], нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Извършена е и преценка за възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е прието, че в актуалната информация от приложената по преписката справка за [държава], е посочено, че: „На 27 ноември 2024 г. влиза в сила примирие в конфликта между [държава] и Л.ската групировка „Хизбула“, но обстановката в областта на сигурността остава непредвидима. Военна дейност, включително въздушни удари, не могат да се изключат, като напрежението остава високо, а ситуацията може да се влоши в кратки срокове. ... Понастоящем има размяна на минохвъргачни, артилерийски и въздушни удари на територията на [държава], главно по границата с [държава], но съща така и в други части на страната, включително Б., долината Б. и места на север от река Л.. ... На картата на [държава] са посочени местата на присъствие на „Хизбула“ в зелен /тъмен/ цвят. От посочената карта е видно, че по-голямата част на [държава] не е под контрола на „Хизбула“.“. Констатирано е, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на [държава], който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на Ж.. Отчетено е обстоятелството, че са налице инциденти в Ю. [държава], главно по границата с [държава], както и в други части на страната, включително Б., долината Б. и места на север от река Л. но тези инциденти в никакъв случай не могат да се характеризират като наличен въоръжен конфликт, граничещ с безогледно насилие, освен това в приложената по справката карта на [държава] е посочено, че ясно личи, че по-голямата част от страната не е под контрола на „Хизбула“. Мотивирано е също така, че не се установява спрямо кандидата за закрила да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. От представените доказателства е прието, че дори да се завърне в държавата си по произход, той би могъл да води нормален начин на живот, както и до сега – чуждият гражданин е споделил по време на интервюто, че не може да се премести на север, защото имало стара вражда между сунити и шиити, но в цитираната справка е прието, че се сочи, че не са открити данни за сериозни конфликти в [държава] на религиозна основа, т.е. молителят е имал избор да живее на друго място в страната си, но той не се е възползвал да остане в родината, а е взел решение да я напусне. Констатирано е и че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е заявил член на семейството му да има предоставен хуманитарен статут в Република България, същият не отговаря и на условията по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Недоволен от така постановеното решение, Ж. го е обжалвал (л. 98 и сл.), по повод на което е образувано адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, приключило с влязло в сила Решение № 2420/13.03.2025 г., с което решението на интервюиращия орган при ДАБ е отменено и преписката е върната за ново произнасяне (л. 83 и сл.). За да стори това, съдът е приел, че в случая не са били налице предпоставките молбата на жалбоподателя да бъде квалифицирана като „явно неоснователна“, а наличието на условията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ (и алтернативно по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ) е следвало да бъде преценено по същество в производството по общия ред и от компетентния за това административен орган по чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Освен това, съдът е приел, че на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, административният орган следва да вземе предвид и новите факти от значение за делото, които са осъществени след постановяване на обжалваното решение, но преди приключване на устните състезания, каквито се явяват представените от страна на жалбоподателя за пръв път в съдебно заседание, неоспорени от ответната страна писмени доказателства за писмено обявено с дата 28.11.2024 г. съдебно преследване на жалбоподателя и предприемане по отношение на него на наказателни мерки от „Ислямската съпротива“ поради избягването от негова страна на военна служба. Посочено е също така, че жалбоподателят твърди в съдебно заседание, че тези документи му били изпратени след провеждане на интервюто от неговото семейство в [държава] и същите следва да бъдат обсъдени от административния орган в производство по общия ред. След преценка на произхода и достоверността на така представените доказателства, е посочено, че следва да бъде извършена и повторна задълбочена преценка относно наличието и основателността на опасенията на кандидата от преследване, като се отчете евентуалният произход на преследването, неговите причини, респ. дали то води до нарушаване на основни права на човека, и закрилата, която може да бъде получена от жалбоподателя от държавата му по произход. Алтернативно е мотивирано, че следва да се прецени и евентуалното наличие на предпоставките, визирани в заявената в жалбата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, като въз основа на изследване на достоверни източници за страната на произход на жалбоподателя, се установи представлява ли заявеното в документа, озаглавен „Обявление за съдебно преследване на гражданин“ с дата 28.11.2024 г., действителна възможност Ж. да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства или наказание.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение във връзка с указанията на съда и тези, дадени в Докладна записка с рег. № УП 35493/31.03.2025 г., изготвена от ст. юрисконсулт в РПЦ – Харманли (л. 79), на 08.04.2025 г. с кандидата за закрила е проведено второ интервю в производство по общия ред (л. 68 и сл.).

Във второто интервю на 08.04.2025 г. А. Х. Ж. е посочил, че е напуснал [държава] през ноември 2024 г. (в предходното интервю е казал декември) нелегално за С., след това е отишъл в [държава] и оттам в България. В България е дошъл на 03.01.2025 г. нелегално (в предходното интервю е казал 01.01.2025 г.). Напуснал е родината си, защото имало война, имало „Хизбула“, която поради многото загуби с войната с [държава] започнали да набират бойци сред младежите, влизали във всяка къща и казвали, че трябва да отидат мъжете да се сражават за тях. Жалбоподателят и неговите родители били против това да участват във война, изпратили им уведомление, че трябва да се присъедини към тяхната организация, това се е случило на 02.09.2024 г., това е било първото уведомление, той го получил на 02.09.2024 г., след като е напуснал, са изпратили второ уведомление, родителите му са го получили – във второто уведомление пишело, че след като е избягал от патриотичните си задължения, ще бъде наказан. На въпроса дали носи документите, които е представил в съда и какви документи представя, жалбоподателя е посочил, че са потвърждение на неговите думи, преведени са на български език, както и че тези документи е представил в съда (л. 71-74). Родителите са му ги изпратили по един човек, който пътувал от [държава] – този човек пътувал често от [държава] до [държава] и от [държава] до България, изпратили ги по него. На въпроса по какъв начин е получил първото писмо, с което го викат да се присъедини към „Хизбула“ Ж. посочва, че е дошъл представител на „Хизбула“ при тях, където живеели – в едно училище в Б. и му връчили този документ. На констатацията на интервюиращия, че когато го е попитала кога е получил документа, той е казал – на 02.09.2024 г., а в документа пише, че на тази дата трябва да се присъедини към „Хизбула“, Ж. посочва, че е получил лично документа една седмица преди това (т.е. в края на м. август 2024 г.). Второто уведомление е получено на 28.11.2024 г. от неговите родители. На въпрос на интервюиращия датата 28.11.2024 г., която стои в началото на документа, дали е дата на издаване на документа или е дата на връчване, жалбоподателят е посочил, че не знае – в същия ден са го донесли на родителите му (т.е. на 28.11.2024 г. са го изготвили и донесли на родителите му). На констатацията на интервюиращия, че в първия документ, който е представил, е записано, че трябва да се включи към „Хизбула“ на 02.09.2024 г. и при положение, че е заявил, че го е получил седмица преди това, т.е. в края на август 2024 г., означава ли, че е знаел за този документ по време на първото интервю и не е съобщил, жалбоподателят посочва, че на първото интервю е съобщил за това уведомление, но след като му е било прочетено първото интервю, същият е казал, че на първото интервю не е споменавал за този документ, защото не е знаел, че трябвало да се докаже това, което е казал. На въпрос кога е напуснал родния си дом и са се преместили в това училище в Б., Ж. посочва, че през септември 2024 г., мисли, че е било 25 септември. Семейството му в момента живее в Ю. [държава] в [населено място], близо до селото на майка му А.. Преди да се преместят в Б. са живели в [населено място], преместили са се в Б. заради бомбардировките в района. На въпроса защо семейството му отново се връща в този район, откъдето е напуснало заради бомбардировки, жалбоподателят е посочил, че в момента има временно примирие между „Хизбула“ и [държава] и за това те са се върнали там. Попитан защо семейството му не се е преместило в друга част на [държава] – на север, там, където няма присъствие на „Хизбула“, а са се върнали пак в Южен [държава], Ж. посочва, че „Хизбула“ е върнала хората насила в Южен [държава], те не са искали, преди около месец – началото на март 2025 г. И най-сетне посочва, че е дошъл тук не за да живее на гърба на българската държава, иска да работи, да учи и вече знае малко български език, не може да се върне в Л., защото положението е много тежко и баща му ежедневно го викали на разпит, причината е, че той е избягал и моли молбата му да бъде удовлетворена. Документите, които е представил, посочва, че са копия, а оригиналите са в съда.

На 14.04.2025 г. Ж. е подал молба-декларация, с която иска да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за негова сметка на адрес в [населено място], като декларира, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните му жизнени потребности, известно му, че в този случай няма да получава финансова и материална помощ от ДАБ и е уведомен, че следва да декларира в Регистрационно-приемателния център всяка следваща промяна на адреса, на който ще пребивава, като е приложил и нотариално заверена Декларация съгласно § 1, т. 20, б. Б от ДР на ЗЧРБ (л. 61-63), във връзка с която молба е издадено и Решение № 41/27.05.2025 г. от Директор РПЦ – Харманли, с което на лицето е разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на посочения от него адрес в [населено място] (л. 43).

От кандидата за закрила е поискано да представи оригиналните документи на „Хизбула“, като на 30.04.2025 г. чуждият гражданин е представил цветни копия на документите, за които твърди, че са оригинали (л. 53-54).

При тези данни ответният административен орган е издал оспореното в настоящото производство решение, с което е отказал да предостави на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут (л. 13 и сл.). За да стори това, същият е приел, че А. Х. Ж. е Л.ски гражданин, видно от подписана Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, мюсюлманин шиит по религия и арабин по народност. Представените твърдения, относими към молбата за международна закрила са свързани с изявленията на чуждия гражданин, че е напуснал страната си заради войната и защото от „Хизбула“ искали да се присъедини към тях.

В хода на административното производство е прието, че не са установени законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на Ж., като е цитирана разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е мотивирано, че в така представената бежанска история, не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“. Изложените мотиви е посочено, че не са правно значими за търсената защита – той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държавата, партии или организации и недържавни субекти в страната му по произход. Чуждият гражданин е разказал по време на първото интервю, че със семейството си се преместили в столицата Б., заради войната в Ю. [държава], споделил е, че през август 2024 г., когато напускал [населено място], районът бил под контрола на правителството, а след това е заявил, че бил под контрола на „Хизбула“, но имало пунктове на правителството, разказал е още, че по време на примирията, от „Хизбула“ събирали млади мъже, за да воюват за тях, той лично не е имал среща с бойци на „Хизбула“, но твърди, че казали на баща му, че трябва да даде единия си син при тях. По време на второто интервю се сочи, че е споделил, че е напуснал родината си, защото имало война, от „Хизбула“ започнали да набират бойци сред младежите, влизали във всяка къща и казвали, че мъжете трябвало да се сражават за тях, заявил е, че той и родителите му били против това да участват във война, на 02.09.2024 г. му изпратили уведомление, че трябвало да се присъедини към „Хизбула“, след като напуснал страната си, изпратили още едно уведомление, което получили родителите му, в което пишело, че след като е избягал от патриотичните си задължения, щял да бъде наказан. Представил е 2 бр. копия на документи – Покана за присъединяване към редиците на защита на родината и Обявление за съдебно преследване на гражданин, заявил е, че оригиналите на документите е представил пред съда, разказал е, че първото писмо получил от представител на „Хизбула“, който дошъл при тях, докато живели в училище в Б.. От кандидата за закрила е поискано да обясни защо е казал, че е получил документа на 02.09.2024 г., а в документа пишело, че на тази дата е бил „приканен“ да се включи в защитата на „земята им от тираничния враг“, тогава кандидатът за закрила е обяснил, че е получил документа една седмица преди тази дата, второто писмо получили родителите му на 28.11.2024 г., тази дата стояла в началото на документа и чуждият гражданин е запитан какво означава тя – дата на издаване или дата на връчване на документа, но той не е успял да отговори на този въпрос, пояснил е, че на тази дата са донесли документа на родителите му. Ж. е заявил, че по време на първото интервю е казал за въпросното уведомление, но след това по време на прочита на интервюто е променил изявлението си, като е обяснил, че по време на първото интервю не е споделил за документите на „Хизбула“, тъй като не знаел, че трябвало да представи доказателства. В така представената бежанска история, административният орган е приел, че има противоречия, които се е опитал да изясни – в първото интервю на кандидата за закрила е дадена възможност да представи обстойно и подробно своята бежанска история, чуждият гражданин е заявил, че не е споменал за въпросните документи от „Хизбула“, защото не знаел, че трябвало да доказва думите си, т.е. да представи доказателства, в първото интервю е попитан: „Вас някой лично търсил ли ви е от „Хизбула“, за да ви готви за война?“, отговорил е: „Лично мен не, но са казали на баща ми – ти имаш двама сина и трябва да ни дадеш единия. Това се е случило през септември 2024 г., през примирието.“. Във второто интервю кандидатът за закрила е запитан: „По какъв начин получихте първото писмо, с което ви викат да се присъедините към „Хизбула“?, а отговорът му е бил: „Дойде представител на „Хизбула“ при нас, където живяхме – в едно училище в Б., и ми връчи този документ.“. Тези твърдения освен противоречиви, органът е приел, че навеждат и на съмнения относно истинността на документите – ако тези документи наистина са съществували по време на първото интервю, кандидатът за закрила е щял да съобщи за тях, а не да обяснява, че са казали на баща му да изпрати един от двамата си сина. Не са приети за истински така представените документи, поради липсата на задължителни атрибути в тях – липсва номер на документа и дата на издаване, липсва печат и кой го е издал. Посочено е също така, че по време на първото интервю кандидатът за закрила е заявил, че е напуснал Л. през декември 2024 г., а на второто интервю е казал, че е напуснал страната си през ноември 2024 г., като най-вероятната причина, според административния орган, за това разминаване е, че върху втория документ – Обявление за съдебно преследване стои датата 28.11.2024 г., на която според чужденеца, неговите родители са получили обявлението за съдебно преследване. Мотивирано е, че в нито един документ не се поставя напечатана дата за получаване на документа, датата за получаване обикновено се отбелязва при връчването на документа и тя е изписана на ръка, поради което не са приети за истински представените копия на документи. Що се отнася до притесненията на кандидата за закрила, че може да бъде привлечен в редиците на „Хизбула“ е посочено, че в справка с вх. № МД-02-219/22.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС е записано, че: „...Хизбула се стреми да вербува бойци сунити в Л. сред партньорските организации, като същевременно привлича чуждестранни бойци от по-широкия арабски свят. ...“. При тези данни, ответният административен орган е приел, че Ж. не е бил обект на преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В подкрепа на този извод се твърди, че е разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, според която „преследване“ е нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не е установено в конкретния случай. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са установени – чуждият гражданин изрично е заявил, че не е имал проблеми на етническа и религиозна основа, не е имал проблеми с официалната власт в страната си на произход, не е членувал в политическа партия или организация, никой не го е заплашвал и върху него не е било оказвано насилие. Не е установено да е имало и посегателства, които да са релевантни за преследване по чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. Посочено е и че не следва да бъдат обсъждани предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на Ж. по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Мотивирано е, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне Л., поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ – тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ – срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти на Л., нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Посочено е, че според тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание“, наложени на молителя в страната му на произход, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство, като твърдения от подобен характер Ж. не е направил, от което следва извод, че чужденецът не е бил подложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Въпреки установената липса на личен елемент за търсената закрила, случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Мотивирано е, че е необходимо в тази връзка извършване на преценка на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с решение от 17 февруари 2009 г. на Съда не Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква 4в“ от Квалификационната директива, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочено е, че съгласно решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. чл. 15, буква „в“ от Директивата във връзка с чл. 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на протичащия въоръжен конфликт, на безогледно насилие, преценявано от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикцията на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В актуалната информация от приложената по преписката справка с вх. № МД-02-238/09.05.2025 г. за обстановката в Л. е посочено, че става ясно, че: „В речта си при приемането на изборите Аун приветства зората на „нова ера“ в Л., обещавайки да освободи страната от безбройните й икономически и политически кризи. Той също така даде рядко обещание да „монополизира оръжията“ под мандата на държавата, ясен намек за арсенала на подкрепяната от Иран войнствена групировка Хизбула. ... Тежките удари, нанесени от И. по време на конфликта, съчетани с падането на съюзника му сирийския президент Б. ал-А. през декември, сериозно отслабиха Хизбула, съживявайки дългогодишен вътрешен дебат за разоръжаването на групировката. ...“. Страната се посочва, че вече има нов президент, „... с което сложи край на дългогодишна политическа патова ситуация и президентски вакуум.“. След извършено актуализиране на политическата и икономическата обстановка в страната, органът е установил, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Л., който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на Ж.. Констатирано е, че са налице инциденти в Южен Л., главно по границата с И., както и в други части на страната, които инциденти в никакъв случай не могат да се характеризират като наличен въоръжен конфликт, граничещ с безогледно насилие, освен това, в приложената по справката карта на Л. ясно личи, че по-голямата част от страната не е под контрола на „Хизбула“. В справката се посочва още, че: „новият кабинет насочи вниманието си към икономическите предизвикателства. Международният валутен фонд (МВФ) на 13 март приветства официалното искане на новия кабинет за финансова подкрепа за справяне с дългогодишната икономическа криза в страната. ... Б., 10 април (Ройтерс) – депутатът от Х. Х. Ф. заяви в четвъртък, че свързаната с Иран група е готова да започне преговори с Л.ското правителство за национална отбранителна стратегия, с фокус върху осигуряването на изтеглянето на И.ските войски от територията на Л.. ...“. Така представените данни, според административния орган, сочат за реалистични очаквания и коренно подобряване на ситуацията в Л., както в конфликта с И., така и справяне с вътрешно политическите противоборства с „Хизбула“. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението в съда в Люксембург, се сочи още, че в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Л. следва да е изключително, каквото видно от цитираната информация в справката на ДМД на ДАБ, то не е. Не е установено спрямо кандидата за закрила да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. От представените доказателства, органът е приел, че е показателно, че дори да се завърне в държавата си по произход, той би могъл да води нормален начин на живот, както и до сега. Чуждият гражданин е споделил по време на интервюто, че не може да се премести на север, защото имало стара вражда между сунити и шиити, но в справката от 22.04.2025 г. се казва, че не са открити данни за сериозни конфликти в Л. на религиозна основа. Молителят е имал избор да живее на друго място в страната си, но той не се е възползвал да остане в родината, а е взел решение да я напусне. След извършен анализ на бежанската история е установено, че причините, поради които е напуснал страната си, не са основателни. Не е прието, че молителят е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наред с това е отчетено обстоятелството, че цялото семейство на кандидата за закрила е останало да живее в Л.. Предвид информацията, че ситуацията в Л. не достига до границите на въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не са установени и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За заявителя е прието и че не съществува реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което и искането в тази част е прието за неоснователно.

Мотивирано е също така, че в конкретния случай липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е заявил член на семейството му да има предоставен хуманитарен статут в Република България, на молителя, според органа, не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

И не на последно място, административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа за забрана за връщане „non-refoulement“, регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според който: Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От анализа на събраните писмени доказателства по административната преписка не е констатирано наличието на горепосочените предпоставки. След извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, както и актуалната информация относно страната му на произход, е установено, че при евентуалното му завръщане в Л., той би могъл да води нормален начин на живот.

В хода на съдебното производство, като доказателства са приети, представени от жалбоподателя Обявление за съдебно преследване на гражданин и Покана за присъединяване към редиците на защитата на родината с превод на български език (л. 181 и сл.), Фиш за спешна медицинска помощ (л. 185), Медицинско становище от д-р М. П. – вътрешни болести и кардиология (л. 186), снимков материал (л. 187 и сл.), Доклад – състояние на Л. според международни организации, изготвен от жалбоподателя (л. 192 и сл.), Трудов договор № 160 от 18.02.2025 г., сключен между жалбоподателя и „Диамант Фуудс“ ООД и писмо от управителя на дружеството-жалбоподател (л. 195-196), както и писмо в подкрепа от Г. Е. Г. (л. 199), а така също и представена от ответника Справка относно Република Л. с вх. № МД-02-428/06.08.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ (л. 170 и сл.).

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган - Председателя на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Решението е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. В акта подробно и ясно са изложени фактическите и правни основания за формирания отказ, като е обсъдена бежанската история на жалбоподателя и обстановката в страната му на произход. При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени разбираем за него език (л. 136 и сл.). В хода на административното производство по общия ред е проведено изискуемото интервю за установяване на бежанската история, в хода на което е било осигурено присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила. Ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа (л. 90). Административният акт е издаден в съответствие с чл. 35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл. 73 от ЗУБ като последователно, обективно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. Спазени са в пълнота и дадените от съда указания – обсъдени са всички новопредставени доказателства и е извършена актуална справка за положението в Л..

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

При тази правна регламентация се явяват обосновани изводите на ответника, че чужденецът не представя бежанска история, която да разкрива основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Сочените от кандидата причини за напускането на страната му не попадат и в обхвата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, според които „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са заявени. Кандидатът не сочи други релевантни причини или обосноваващи опасения за преследване - не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в Л.. Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини.

До извод в обратната насока не водят и двата представени документа, оспорени от ответника, които се твърди, че изхождат от „Хизбула“. Това е така, защото, както правилно е приел и ответникът, за наличието на тези документи, Ж. посочва едва след като вече е било постановено решението за отказ в ускореното производство и в хода на неговото съдебно обжалване, поради което и съдът приема, че същите са изготвени за целите на съдебното производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при първото си интервю жалбоподателят заявява, че през месец август 2024 г. са се преместили в Б. – в едно училище и през месец септември 2024 г. – по време на примирието, от „Хизбула“ са казали на баща му, че има двама сина и трябва да им даде единия, или посещението от представители на „Хизбула“ следва да се приеме, че се е случило в училището в Б., където са живели жалбоподателят и неговото семейство.

Същевременно обаче, при второто си интервю Ж. посочва, че е напуснал родния си дом и се е преместил в Б. в училището през месец септември 2024 г., около 25 септември, т.е. до 25 септември е бил в А. (селото на майка му) и ако след тази дата се е преместил в Б., то следва да се приеме, че баща му е бил посетен от представители на „Хизбула“ след тази дата. Да, обаче, с представената Покана за присъединяване към редиците на защитата на родината Ж. е приканен да се включи в защитата на тази земя от тираничния враг на 02.09.2024 г., а и самият жалбоподател твърди, че на тази дата 02.09.2024 г. е била връчена поканата, като той самият я е получил. Или, от така представените данни не става ясно – нито кога жалбоподателят е напуснал селото на майка си, в което е живял – А. и са отишли да живеят в Б. в едно училище, още по-малко пък – къде е била връчена тази покана – в А. или в Б..

По идентичен начин стои въпросът и с другия представен документ – Обявление за съдебно преследване на гражданин, за който също се твърди, че изхожда от „Хизбула“, доколкото този документ е с дата 28.11.2024 г., на която дата жалбоподателят посочва, че документът е бил връчен на баща му, след като той вече е бил избягал, но при положение, че в първото интервю посочва, че е избягал през месец декември 2024 г., следва да се приеме, че още преди да избяга документът е бил връчен на баща му и едва след представянето на документа в хода на съдебното производството пред Административен съд – Хасково, жалбоподателят вече при второто интервю посочва, че е избягал през месец ноември 2024 г.

Все в тази насока следва да се посочи, че основният мотив на чужденеца за предоставяне на международна закрила изхожда от опасенията му, че ако се завърне в Л., ще бъде преследван от ислямската съпротива и ще получи най-тежки наказания. Това обаче не се доказа от събраните по делото доказателства.

Извън горното, в случая от представената от ответника актуална справка, са налице и данни, че в Л. е избран президент, който стартира процес по монополизиране на оръжията под мандата на държавата, стартиран е и процес по разоръжаване на палестинските фракции, в т.ч. и на „Хизбула“. Това обстоятелство в още по-голяма степен следва да се отнася и за жалбоподателя, който не е бил нито политически, нито военно ангажиран с този режим. След като жалбоподателят не изтъкава основателни опасения за преследване в нито една от хипотезите на чл. 8 от ЗУБ, то правилно и законосъобразно ответникът е приел, че липсват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец.

Правилни и обосновани се явяват и изводите на административния орган относно липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Изложените в тази насока от ответника съображения напълно кореспондират с текущата обществено-политическа, социална и военна обстановка в страната на произход на жалбоподателя. В представената от ответника актуална справка за състоянието на сигурността, военното, икономическото, социалното и политическото положение в районите на Л. към началото на месец август 2025 г. са налице данни за активни действия и мероприятия от страна на новия Л.ски президент за стабилизиране на обществения ред, постигане на баланс между общество на сигурност и права и свободи, както и разделение на властите. Без съмнение това състояние на обществено-политическата обстановка в Л. сочи на значително понижаване на риска от безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, спрямо момента на напускане на страната от жалбоподателя.

Съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила. Релевантен за горната преценка се явява и фактът, че чужденецът твърди, че към момента цялото му семейство не само живее в Л., но и са напуснали Б. и са се завърнали в Ю. Л. – в [населено място], близо до селото, в което преди това са живели, а именно А., без за който и да е негов член да са налице хипотезите по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗУБ.

Обосновани се явяват и изводите на ответника, че за жалбоподателя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. За него не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер. Тук следва да се посочи, че тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход (в този смисъл Решение № 4218/01.04.2021 г. по адм. дело № 1466/2021 г. на ВАС, Решение № 8973/07.07.2020 г. по адм. дело № 14546/2019 г. на ВАС, Решение № 3543/30.03.2015 г. по адм. дело № 7982/2014 г. на ВАС и др.).

Не са налице и основанията за прилагане на принципа „забрана за връщане“, заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Л., има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

В заключение, от събраните доказателства се обосновава извод, че дори да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот. Не се установява спрямо Ж. да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

За пълнота и с оглед, представените в хода на настоящото съдебно производство доказателства, от които се установява, че жалбоподателят се е установил да живее под наем в [населено място], където и работи, че има приятелка, с която възнамерява да създаде семейство, в т.ч. и че е започнал да учи български език, е необходимо да се посочи, че няма пречка, след като жалбоподателят се върне в държавата си по произход и в случай, че желае да пребивава на законово основание в Република България и да се устрои да живее тук, да предприеме процедура по Закона за чужденците в Република България.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 4130/15.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Ж., [ЛНЧ], гражданин на Л. с адрес [населено място], [улица], против Решение № 4130/15.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.