Решение по дело №293/2023 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 219
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20233520100293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Попово, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100293 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260
представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, действащи
чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.” гр. София, Булстат
*********, регистрирано с номер в единния регистър **********, представлявано от адв. Х.
Х. И., САК, с рег. № от единния адвокатски регистър **********, съдебен адрес за
връчване на книжа: гр. София, ул. ,,Три уши“ № 8, ет. 4. СРЕЩУ: В. Д. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Попово, ул. Б.№ , общ. Попово, обл. Търговище.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на
кредитна карта “MASTERCARD” от 22.02.2019 г., ищецът, „Юробанк България“ АД, е
предоставил на П.Г. П.а револвиращ кредит под формата на кредитна карта „Mastercard“ с
кредитен лимит от 1800.00 лв.
Ищецът претендира главница в размер на 1695.99 лв., представляваща сбор от всички
усвоявания, които Картодържателят е правил, след което са приспаднати направените
погашения.
Ищецът претендира, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, такси в размер на
103.26 лв. и застрахователни премии от 109.73 лв.
Починалата кредитополучателка Полина Георгиева П.а била наследена от нейния
син В. Д. П., който приел наследството и отговарял за задълженията по кредитната карта.
Съгласно Общите условия към Договора за кредитна карта, кредитният договор се
прекратявал и цялото задължение по него ставало изискуемо и дължимо.
Ищецът бил изпратил на наследника уведомление за задължението му чрез ЧСИ
Анелия Загорова.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 453.00 лв., което представлява
разходите на банката във връзка с охранителното производство и производството по
връчване на покани.
В полза на ищеца е била издадена заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу наследника, който е подал възражение срещу нея.
1
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1695.99 лв. - главница, сумата от 432.62 лв. - възнаградителна лихва за периода от
30.09.2019 г. до 31.01.2023 г., сумата от 94.75 лв. - мораторна лихва за периода от 30.09.2019
г. до 12.03.2020 г., сумата от 98.60 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
21.02.2023, сумата от 103,26 лв. - такси за периода от 19.06.2019 г. до 02.11.2020 г., сумата
от 109,73 лв. - застраховки за период от 28.06.2019 до 28.01.2020 г.; 453.00 лв. -обезщетение
за уведомяване за период от 16.02.2021 г. до 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.03.2023 г.;
Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че процесният договор не бил
сключен от майка на ответника или от представител на банката, като се оспорва авторството
му.
Сумата, предмет на договора, не била усвоявана и майката на ответника не е
получавала суми по сметката. Не била настъпвала предсрочна изискуемост и нямало
забавяне на вноски, за което е обявявано такова. Процесният договор бил недействителен
съгласно чл. 22 от Закона за защита на потребителите. Майката на ответника не е била
уведомена за условията на договора преди сключването му, а в договора липсвали условия,
при които разходите по кредита могат да бъдат променяни.
В договора липсвала информация за правото на ответника като потребител да получи
безвъзмездно и по всяко време от изпълнението на договора извлечение по сметка във
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. В договора
липсвала информация за размера на лихвения процент на ден в случай на упражняване на
правото на отказ от договора.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен
представител. Депозирано е писмено становище, в което са изложени доводи и съображения
в подкрепа на исковите претенции, като се моли за решение, с което същите да бъдат
уважени. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск по чл. 422 ГПК, чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ във
вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН ищецът носи тежестта да докаже, че е налице валидно
сключен договор за кредит с Полина Георгиева П.а, че ищцовата страна е изправен кредитор
по договора /предоставила е на кредитополучателя сумата, предмет на договора/, че
задълженията по договора са изискуеми, че ответникът е наследник на кредитополучателя
по договора за банков кредит, както и че е приел наследството на починалия
кредитополучател.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
Съдът намира искът за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес, а по същество за основателен по
следните съображения:
Видно от приетите доказателства по делото, се установява, че по силата и при
условията на Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” № MK96679 от
22.02.2019 г., ищецът, „Юробанк България“ АД, е предоставил на Полина Георгиева П.а
револвиращ кредит под формата на кредитна карта „Mastercard“ с кредитен лимит от
1800.00 лв. Уговорено е, че неразделна част от договора са Заявлението за издаване на
кредитна карта, Общите условия за издаване и използване на кредитни карти VISA,
MASTERCARD И AMERICAN EXPRESS на Банката и всички техни приложения, в това
число и Приложение № 1, съдържащо приложимата към Договора тарифа на Банката.
Кредитът е следвало да се използва и погасява съгласно Общите условия.
На 18.03.2020 г. кредитополучателят Полина П.а е починала и видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници изх. № 86К/20.04.2022 г. е оставила наследник по
2
закон - В. Д. П., ЕГН ********** (син).
От страна на „Юробанк България“ АД е подадена молба до Районен съд Попово за
образуване на производство по чл. 51 от Закона за наследството. Въз основа на нея е
образувано ч.гр.д. № 261/2021 г. по описа на Районен съд Попово, което е приключило с
прекратително Определение № 551/01.11.2021 г.. Видно от мотивите на посочения съдебен
акт, се установява, че в особената книга на РС- Попово за вписване на приемане и отказ от
наследство, е вписано изявлението на Д.П. за приемане на наследството на починалата си
майка П.П.а.
В изпълнение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, Банката, чрез ЧСИ Анелия
Загорова е изпратила до В. П. покана, с която наследникът е поканен в 7-дневен срок от
получаването да заплати наследственото задължение.
Поканата е връчена лично на В. П. на 31.01.2023 г.
След получаването на уведомлението, В. П., не е изпълнил своето задължение към
„Юробанк България“, поради което Банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417
от ГПК срещу В. П. за дължимите суми по главница, договорна лихва, обезщетение за
забава, заемни такси, както и законна лихва.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2652/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, което по правилата на местната подсъдност е изпратено по компетентност на
РС-Попово. Образувано е ч.г.д. № 184/2023г. по описа на РС – Попово, по което е издадена
заповед за изпълнение против длъжника В. Д. П. (в качеството му на наследник на П.Г. П.а),
като е разпоредено той да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД сумата от
2987.95лв., представляваща общо задължение на кредитополучателя към кредитора по
Договор за кредитна карта, от която сума главница – 1695.99лв., възнаградителна лихва за
периода от 30.09.2019г. до 31.01.2023г. – 432.62лв., мораторна лихва за периода от
30.09.2019г. до 12.03.2020г. – 94.75лв., мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
21.02.2023г. – 98.60лв., такси за периода от 19.06.2019г. до 02.11.2020г.-103,26лв.,
застраховки за периода 28.06.2019г.-28.01.2020т.-109,73лв., обезщетение за разноски за
периода 16.02.2021г. - 09.02.2023г. – 453.00лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 599.04лв. - разноски по
делото, от които 59.76лв. за заплатена д.т. и 539.28лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.
С Определение № 162/07.04.2023 г. по ч.гр.д. № 184/2023 г., поради постъпило
възражение от страна на длъжника, съдът е указал на „Юробанк България“ АД, че в
едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че
подписите, положени в процесните документи - Договор за издаване на кредитна карта
№МК 96679 от 22.02.2019г. и приложение №1 към Общи условия на „Юробанк
България”АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, MASTERCARD,
AMERICAN, EXPRESS от 22.02.2019г., са изпълнен от П. Г. П.а.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
картодържателят П.Г.П.а е усвоявала суми от разрешения кредитен лимит в общ размер на
1800.00лв. лева. В.л. дава заключение, че по кредита е била направена една единствена
вноска в размер на 108.00 лв.
ССЕ установява, че размерът на неизплатеното задължение на Кредитополучателя
към „Юробанк България"АД, включващо главница, лихви /в това число възнаградителна и
мораторна/ и такси и застраховки по Договора за издаване на кредитна карта е общо в
размер на 2534.96лв., а по отделни пера :
Главница – 1695.99лв.;
Възнаградителна лихва за периода от 30.09.2019г. - 31.01.2023г. - 432.63лв.
Мораторна лихва за периода от 30.09.2019г. до 12.03.2020г. - 94.75лв.
Мораторна лихва за периода от 14.05.2020г .- 21.02.2023г. - 98.60лв.
Такси - 103.26лв., които представляват такси за теглене от банкомат, такси надвишен
кредитен лимит, такси за хартиени месечни извлечения, такса блокиране на карта, такса
администриране на просрочен кредит.
Застраховки - 109.73 лв., представляващи застрахователни премии.
3
Съдът намира изготвените заключения за обективни и компетентни, поради което
изцяло ги кредитира.
Доколкото съгл. чл. 14.5 от Общите условия, договорът се прекратява при смърт на
Картодържателя, съдът намира, че вземането за главница се дължи в пълния претендиран от
ищеца размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /02.03.2023г/, до окончателното изплащане на задължението.
Възраженията на ответната страна за недействителност на договора са неоснователни.
Процесният договор е сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – в писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид
договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и разбираем
начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с
нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
По установителния иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН ищецът носи тежестта да докаже размера на
претендираната договорна лихва.
Видно от приложените по делото Общи условия се установява, че в чл. 10 от същите е
посочено, че Картодържателят заплаща на Банката, възнагражденията посочени в
Приложение № 1 към Общите условия, а в посоченото приложение е определен Годишен
лихвен процент /т.7/ в размер на 18.9 %
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 30.09.201 до 31.01.2023г. е 432.63лв.
От изложеното следва че исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде
уважена.
По установителните искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН относно лихва за забава и
дължими такси ищецът носи тежестта да докаже наличието на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава, размерът на претендираното обезщетение за забава, както и основанието
и и размера на претендираните такси, застраховки и разходи за уведомяване.
В конкретния случай безспорно се установи, че ответникът дължи на ищеца непогасена
главница по договора на кредит в размер на 1800.00 лв.
От заключението на вещото лице, се установява, че размерът на дължимата законна
лихва за забава за периода от 30.09.2019г. до 12.03.2020г. е 94.75лв., а за периода от
14.05.2020г. до 21.02.2023г. - 98.60 лв.
Размерът на дължимите такси според заключението на вещото лице са на стойност
103.26лв. и представляват такси за теглене от банкомат, такси за надвишен кредитен лимит,
такси за хартиени месечни извлечения, такса блокиране на карта, такса администриране на
просрочен кредит. Всички посочени такси са определение в Приложение №1 към Общите
условия и Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ прилага по
извършвани услуги на клиенти – физически лица.
От приложения по делото сертификат № МК № 96679 към групов застрахователен
договор по застрахователна програма „защита на плащанията“ № 6/А/2009, се установява, че
застрахованото лице /Картодържателят/ се е задължило да заплаща месечна застрахователна
премия от 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта. Според
заключението на вещото лице общата дължима и непогасена сума за застрахователни
премии е 109.73лв.
В настоящото производство ищецът претендира и обезщетение в размер на 453.00 лв.,
което представлява разходите на банката във връзка с охранителното производство по чл. 51
от ЗН и производството по връчване на покани.
Видно от чл. 20.3 от Общите условия се установява, че Картодържателя е длъжен да
покрие всички съдебни разходи, съответно признати възнаграждения на адвокатите на
банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или
съдебни искове за изплащане на претенциите на банката.
В конкретния случай от приложеното по ч.гр.д. № 2652/23 на РС – Варна платежно
нареждане се установява, че банката е заплатила на ЧСИ Анелия Загорова сумата от 48.00
лв. за връчване на покана до ответника, която сума следва да се присъди в полза на банката.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на разходите,
4
сторени от него по повод охранителното производство по чл. 51 от ЗН, тъй като видно от
Определение № 551/01.11.2022 г., по ч.гр.д. № 261/2021 г. по описа на Районен съд Попово
се установява, че производството по делото е прекратено, поради наличието на вписано
волеизявление от В. П. за приемане на наследството на починалата П.П.а, предхождащо
молбата на „Юробанк България“ АД, по която е инициирано делото.
С оглед горното съдът намира за изцяло доказани исковите претенции за лихви за
забава за забава за периода от 30.09.2019г.до 12.03.2020г. в размер на 94.75 лв. и за
периода от 14.05.2020г. до 21.02.2023г. в размер на 98.60 лв., както и тази за
застрахователни премии в размер на 109.73лв. и има за последица тяхното уважаване.,
Претенцията за обезщетение за разходите на банката във връзка с охранителното
производство по чл. 51 от ЗН и производството по връчване на покани следва да бъде
уважена до сумата от 48.00 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 453.00 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от предявените
претенции.
В случая ищецът е направил разноски в исковия процес в размер на 2115.92 лв., от
които 258.00 лв. за заплатена държавна такса, 600.00 лв. – депозити за съдебно-счетоводна
и графическа експертизи /350.00 лв. за съдебно-графическа и 250.00 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза/ и 718.56 лв. за адвокатско възнаграждение.
Следва да се отбележи обаче, че д.т. за исковото производство в случая е в размер на
59.76 лв., като разликата над този размер до размера на внесената сума от 258.00 лв., не
подлежи на присъждане, а на възстановяване, в случай, че бъде поискана.
На основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе по
направените в заповедното производство разноски, които в случая са в общ размер на 599.04
лв., от които 59.76 лв. за заплатена държавна такса и 539.28 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, да заплати на банката направените разноски в
исковия процес в общ размер на 1272.82 лв. и по заповедното производство в общ размер
на 517.84 лв.
За пълнота следва да се посочи, че при изчисляване на разноските, платените от
ищеца възнаграждения за в.л. по двете експертизи, се присъждат в цялост, тъй като те няма
касателство към частично отхвърлената претенция за обезщетение за разходите на банката
във връзка с охранителното производство по чл. 51 от ЗН.
С оглед изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Попово, ул. „А.З.“ , в качеството му на наследник на П. Г.П.а с ЕГН: **********,
ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор
Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, действащи чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и И.” гр. София, Булстат *********, регистрирано с номер
в единния регистър **********, представлявано от адв. Х. Х. И., САК, с рег. № от единния
адвокатски регистър **********, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „Три
уши“ № 8, ет. 4., СУМАТА от 1695.99 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/ - главница по Договор за издаване на кредитна карта № МК
96679 от 22.02.2019г, СУМАТА от 432.62 лв. /четиристотин тридесет и два лева и
шестдесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 30.09.2019 г. до
31.01.2023 г., СУМАТА от 94.75 лв. /деветдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 12.03.2020г., СУМАТА от 98.60
лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 21.02.2023, СУМАТА от 103.26 лв. /сто и три лева и двадесет и шест
5
стотинки/ - такси за периода от 19.06.2019 г. до 02.11.2020 г., СУМАТА от 109.73 лв. /сто и
девет лева и седемдесет и три стотинки/ - застраховки за периода от 28.06.2019 до
28.01.2020 г., СУМАТА от 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/ - обезщетение за разноски
за периода 16.02.2021г.-09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда /02.03.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разноски за разликата до пълния
претендиран размер от 453.00 лв.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „А.л.“ , ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор Димитър Шумаров
и прокурист Милена Ванева, действащи чрез пълномощник Адвокатско дружество
„Чаталбашев, Петкова и И.” гр. София, Булстат *********, регистрирано с номер в единния
регистър **********, представлявано от адв. Х. Х. И., САК, с рег. № от единния адвокатски
регистър **********, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. ,,Три уши“ № 8,
ет. 4, СУМАТА от 1272.82 лв. /хиляда двеста седемдесет и два лева и осемдесет и две
стотинки/ - направени в съдебното производство разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции и СУМАТА от 517.84 лв. /петстотин и седемнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ - разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6