РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пловдив, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000502 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от З**"О.**-З." АД, ЕИК***, гр.С
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 240/2022 по описа на
Пловдивския окръжен съд решение, в частта, с която З**"О.**-З." АД,
ЕИК***, гр.С, ул."С.С." №* е осъдено да заплати на И. А. К., ЕГН **********
и П. М. К., ЕГН **********, двамата от С.Б., ул."**" №*, обл.П., общ.С.
сумата от по 60 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените им с
решението по 150 000 лв. и дължимите им се според жалбоподателя по 90 000
лв., представляващи обезщетение претърпени от тях неимуществени вреди -
преживени психически болки и страдания от смъртта на сина им А.И. К.,
която е настъпила на *** при управляването от негова страна на лек
автомобил „Р.М.С.“, рег.№***, вследствие на пътно-транспортно
произшествие на същата дата на кръстовище, образувано между път „***“ и
път „***“, причинено от водача на товарен автомобил „***“, рег. №*** -
Р.В.М., застрахован с полица №***, валидна от 04.12.2020 г. до 03.12.2021 г.,
за което е последният е признат за виновен с влязла в сила присъда №
1
34/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20235300200243 по описа за 2023 г. на
ПОС, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от
03.12.2021 г. до окончателното им изплащане.
Решението се обжалва и в частите, с които „О.**-З.“ АД е осъдено да
заплати по сметка на ПОС държавна такса и заплатени от бюджета на съда
разноски. за размерите определени на база над признатото като дължимо
обезщетение от 90 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната
му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции за този размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 20.06.2022 г. в ПОС е постъпила изходяща от И. А. К., ЕГН
********** и П. М. К., ЕГН **********, двамата от с. Б. искова молба
против З**"О.**-З." АД, гр.С.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на *** около 16, 40 ч.
на кръстовището образувано между път „***“ и път „***“, Р.В.М.
управлявайки товарен автомобил „***“, рег. №*** не спрял на знак „Стоп“ и
блъснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Р.М.С.“, рег.№***,
управляван от А.И. К.. Вследствие на така настъпилото ПТП починал водачът
на лекия автомобил, който бил син на двамата ищци. По повод на този
инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. №*** г. и се образувало досъдебно производство № 576/2021 г. по описа
на РУ Асеновград.
По - надолу в обстоятелствената част на исковата молба е изложено
твърдение, че двата ищци приели изключително трудно загубата на сина си. В
подкрепа на това е посочено, че те заедно с починалия и двете им дъщери
били изключително сплотено семейство, имали изградена силна емоционална
и духовна връзка помежду си, която се съхранила във времето. Те се обичали,
подкрепяли и между тях царяло разбирателство. Двамата ищци общували
постоянно със син си и били в течение на всичко важно случващо се в живота
му. Семейството редовно се събирало по поводи и празници и се
2
наслаждавали на времето, прекарано заедно.
Смъртта на детето им изцяло променила начина им на живот и го
подчинила на скръбта от голямата загуба. П. К. с умиление си спомняла за
всички хубави мигове, преживени с нейния син. Непрестанно мислила за
трагичния инцидент, заради което се разстройвала и плачела. Станала
неспокойна и напрегната. Не могла да свикне с мисълта, че е загубила
обичния си син.
И. К., след загубата на сина си, ограничил социалните си контакти,
станал мрачен и мълчалив. Нямал желание за нищо, чувствал се смазан и
безпомощен, поради което се е затворил в себе си и страдал безутешно.
На тази база в обстоятелствената част е направен извод за наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на виновното лице, респ. че за
управлявания от него товарен автомобил имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество. Така е направен извод, че те могат да търсят обезщетение за така
претърпените вреди пряко от застрахователя.
Възползвайки се от тази възможност те депозирали пред ответника
молба вх.№** г. за изплащане на дължимото им се обезщетение за
неимуществени вреди. В предвидения в закона срок обаче определяне и респ.
изплащане на такова нямало.
На тази база е отправено и искане до съда за осъждане на ответното
дружество да заплати на всеки от ищците по 160 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина им,
ведно със законната лихва от 03. 12. 2021 г.
С отговора от страна на ответното дружество не е оспорено наличието
на валидна застраховка за товарния автомобил, но е изразено становище за
недопустимост, респ. неоснователност на исковете.
Доводите за недопустимост се извеждат от становището, че те били
предявени преди изтичане на определения от законодателя срок за
произнасяне на застрахователя по отправената към него претенция за
заплащане на обезщетенията.
По отношение на неоснователността на първо место е оспорен
описаният от ищците механизъм на произшествието, както и обвързващата
3
доказателствена сила на представения с исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. На тази база са изложени съображения,
че не може да се говори за виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач и причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците за репариране
неимуществени вреди.
При условията на евентуалност са направени възражения за
прекомерност на претендираните с исковата молба обезщетения като е
подчертано, че те не съответстват на възрастта на пострадалия, трудовата му
заетост, а и на социално икономическите условия в страната към момента на
инцидента.
Изложени са и доводи за наличие на съпричиняване с оглед на
следното:
- водачът на лекия автомобил управлявал същия към момента на
инцидента със скорост над максимално допустимата, което му попречило да
реагира адекватно на създалата се пътна обстановка и с това нарушил чл. 20,
ал.1 и 2 от ЗДП и чл. 21, ал.1 и 2 от ЗДП,
- към момента на настъпване на инцидента път „***“ бил затворен за
движение поради извършването на ремонтни дейности, а водачът на лекия
автомобил не се е съобразил с това и е навлязъл в кръстовището от път, по
който движението към онзи момент е било забранено и
- водачът управлявал МПС без поставен обезопасителен колан,
На база изложените твърдения е направено и общо възражение, че с
горните си действия починалият нарушил изискването въведено в чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДП с поведението си да не създава опасност и пречки за движението.
Оспорен е и началният момент, от който следва да се начислява и
законна лихва за забава.
В ДИМ са изложени доводи за неоснователност на защитните
възражения на ответника.
Отговора на ДИМ пък са преповторени защитните тези на ответника.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране
4
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е
формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от тях вреди е
от по 150 000 лв., а възражението за съпричиняване е намерено за
неоснователно.
По отношение на лихвата е прието, че същата се дължи от по-ранната
дата измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване
на застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия и такава е
присъдена от 03.12.2021 г.
Недоволен от осъждането е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
С нея актът на ПОС се обжалва за сумата равняваща се на разликата
между присъденото обезщетение от по 150 000 лв. и дължимото според
застрахователя такова от по 90 000 лв., т.е. за сумата от по 60 000 лв.
В самата жалба доводите за неправилност на решението са свързани с
това, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с принципа на
справедливост определен с текста на чл. 52 от ЗЗД, характера на установените
по делото отношения между ищците и починалия и изживяванията им след
смъртта му. Справедливият размер на обезщетение според жалбоподателя е
по 100 000 лв. По повод на същия е оспорен и изводът на съда за липса на
съпричиняване. В жалбата съществуването му се свързва с нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДП като се сочи, че починалият с оглед
управлението на автомобила със скорост под максимално допустимата не е
имал възможност да реагира адекватно и да избегне сблъсъка. На тази база е
посочено, че приносът ме следва да се определени на 10 %. И дължимото на
двамата ищци обезщетение да е в размер от по 90 000 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
5
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
6
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищците са предявили претенциите си за заплащане на обезщетение пред
ответното дружество на 03.12.2021 г. Доказателства за произнасяне по същото
и респ. изплащане на обезщетение до 03.03.2022 г. липсват, което пък води до
извод, че ищците имат интерес да претендират изплащане на такова по
съдебен ред.
Именно такива са били разгледаните от първоинстанционния съд
искове.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
7
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, както се спомена решението на ПОС се обжалва за разликата
между присъдените по 150 000 лв. и дължимите според застрахователя по
90 000 лв. Това сочи, че за последната сума решението е влезнало в сила, т.е.
със СПН е разрешен въпроса, както за наличието на предпоставките
обуславящи отговорността на застрахователя към пострадалите лица, така и
тези на застрахования към пострадалото лице.
Реално предмет на преценка по настоящето дело следва да бъде
единствено въпроса с размера на дължимите обезщетения за вреди и респ.
това е или не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
8
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които членовете на
семейството са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях.
В хода на тези разсъждения следва да се спомене и че определянето на
размера на обезщетението при смърт не е математическа операция по
събиране, изваждане, умножение или делене на константи, а сложен процес
по анализ на човешки съдби воден от мястото, което починалия е заемал в
живота на увреденото лице, респ. всичко това съобразено и с икономическите
условия в страната като цяло.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
починалият е син на ищците. В тази връзка съставът на ПАС намира за нужно
да посочи, че връзката между дете и родител започва от момента на
раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата се заздравява и
задълбочава. В хода на тези отношения първоначално родителите са тези
които осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота, градят
планове за живота на порастващите им наследници и обвързват своите такива
с тези на децата си. Така към 18-та година в съзнанието на всяко едно дете
неговият баща или неговата майка са най-близките му хора и първите към
които то се обръща за преодоляване на житейски трудности, получаване на
съвет и т.н. В последващия житейски път на детето независимо от
създаването на семейство, раждането на негови деца и т.н. при нормално
развитие на отношенията дете-родител за ПАС така създадената връзка не
отслабва по простата причина, че родителите като лица с по- голям житейски
опит са хората, които винаги помагат на своите дори и пораснали деца във
9
всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
получаваш синовна подкрепа.
За установяване отношенията в семейството до настъпване смъртта на
сина им, както и за изживяванията на двамата ищци след това по делото са
разпитани двама души свидетели.
Единият е съпруг на тяхната дъщеря. Той заявява, че е женен за нея от
23-24 г., когато починалият им син е бил 7-8 години и живеел на две къщи от
тяхната. От показанията му е видно, че семейството било добро, единно и
сплотено. Постоянно си помагали помежду си, а починалият от раждането до
смъртта си живеел заедно с родителите си. В тази връзка подчертано, че след
задомяването си той се преместил на горния етаж на къщата, който обзавел и
оправил. Независимо от наличието на собствено семейство в показанията се
споменава, че връзката между сина и двамата ищци не била прекъсната, те
постоянно били заедно, помагали си един на друг, а синът се грижил при
заболяване на някой от възрастните и т.н.
Другият разпитан по делото свидетел е П.Г.. Той освен че е бил пътник
в колата по време на инцидента е и приятел на починалия още от дете. По
повод семейните отношения в показанията си заявяват, че има спомени от 12
годишната си възраст и на тази база излага факти и обстоятелства идентични
с тези казани от зетят на ищците – живеене в едно домакинство, обич,
привързаност, взаимопомощ и т.н.
Двамата свидетели излагат и сходна информация за преживяванията на
ищците след смъртта на синът им. Говорят за шок при вида на колата,
припадък, болка, отчаяние, постоянна тревога и плач към момента на смъртта
и в последствие , когато се сетят и спомнят за сина си. Споменава се и за
10
промяна в начина на живот, потиснатост, напрегнатост и т.н.
За установяване психичните и психологични изживявания на двамата
родители по делото е назначена и комплексна психиатрична и психологична
експертиза. Констатациите на същата и за двамата са идентични. В
заключението си експертите споменават, че смъртта като внезапно и
неочаквано събитие е нарушила нормалният им жизнен цикъл и е
провокирала усещания за тъга и скръб със силен интензитет и негативен
облик - страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост,
нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален
резонанс, апатия, усещане за самота и празнина. Подчертава се обаче, че към
момента на експертизата двамата са психично здрави, а психическото и
емоционално им състояние вече е стабилно. Независимо от това е посочено,
че са налице и са възможни и за в бъдеще епизодични ситуативни реакции на
напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Така изложеното води до извод, че отношенията между ищците и синът
им са били нормални и обичайни, т.е. не са се характеризирали с някаква
свръх привързаност, нито пък с отчуждение и незаинтересованост.
Това води до извод, че преживените от ищците болки и страдания от
смъртта на сина им следва да бъдат обезщетени. При определяне на
обезщетението съдът е логично да изхожда и от икономическата обстановка в
страната. Това независимо от реално безценния характер на живота налага
определената за обезщетяване сума все пак да е съобразена със стандарта на
живот в нашето общество. Наред с това за ПАС от значение за размера на
обезщетението е и възрастта на починалото лице с оглед на факта, че
страданието от загубата на един млад и в началото на пътя си живот е
логично да е по- голямо от това при загубата на човек на средна и над средна
възраст.
Това води до заключение, че в случая справедливия размер на
обезщетение е от по 150 000 лв. за всеки от ищците
То следва да се присъди в пълния му размер независимо от правените от
ответното дружество възражения за съпричиняване.
Първо това според ПАС е така по причина, че в жалбата пред ПАС не се
поддържат тези направени пред първоинстанционния съд с отговора на ИМ
базиращи се на пътуване с превишена скорост, без обезопасителен колан и по
11
път в ремонт. В нея наличието на съпричиняване се свързва с доводи, че
починалият въпреки пътуването си със съобразена скорост не е реагирал
адекватно на пътната обстановка и с това е допринесъл за настъпване на
катастрофата. Те обаче реално се правят за първи път пред въззивната
инстанция и са преклудирани.
Същите дори и да подлежат на разглеждане се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че починалият се е
движел по път с предимство, а блъсналият го товарен автомобил по път без
предимство. Установява се и че управляваното от починалия МПС се е
движел със скорост по-ниска от максимално разрешените на кръстовището
40 км/ч., а товарният автомобил с такава над разрешените. Установява се
също, че на кръстовището и на пътя, по който се е движел товарния
автомобил знака стоп е бил спрял лек автомобил с цел да пропусне
управлявания от починалия такъв. Независимо от това намиращо се пред
камиона препятствие водачът му не е счел за нужно да намали и спре, а е
решил да заобиколи спрелият автомобил и да премине кръстовището. При
това видно от думите му на разпитания по настоящето дело шофьор на
камиона той дори не е възприел поставените на кръстовището знаци, с които
му се е указвало какво поведение трябва да има при наближаване на същото.
От друга страна на пътя, по който се е движел автомобилът на починалия
поставените знаци са били за движение по път с предимство, задължително
завиване на кръстовището наляво и надясно и за забрана на движение със
скорост над 40 км/ч. От показанията на свидетелите и заключението на
КМСАТЕ е видно, че от страна на починалият са спазени всички указания на
знаците. Това пък изключва извода за съпричиняване.
В хода на тези разсъждения е нужно да се спомене, че на починалият
водач не може да се вмени в задължение да предположи, че водачът на
товарния автомобил при наличието спрял пред него на кръстовището по
посоката му на движение лек автомобил, на знак стоп и на на приближаващ се
по път с предимство друг автомобил няма да спази правилата за движение
като намали и спре, а ще реши да заобиколи спрелия такъв и да навлезе в
кръстовището.
На база изложеното на всеки от ищците следва да се присъди
обезщетение от по 150 000 лв.
12
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент- 03.12.2021 г.
В този смисъл е и решението на ПОС и то ще следва да се потвърди,
вкл. и в частта за разноските.
Съответно за настоящето производство застрахователят следва да бъде
осъден да заплати на адв. М., адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА с
ДДС за осъщественото от нея процесуално представителство на двамата
въззиваеми в общ размер от 9720 лв., т.е. по 4 860 лв. за всеки от
въззиваемите.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 240/2022 по описа на
Пловдивския окръжен съд решение, в частта, с която З**"О.**-З." АД,
ЕИК***, гр.С, ул."С.С." №* е осъдено да заплати на И. А. К., ЕГН **********
и П. М. К., ЕГН **********, двамата от С.Б., ул."**" №*, обл.П., общ.С.
сумата от по 60 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените им с
решението по 150 000 лв. и дължимите им се според жалбоподателя по 90
000 лв., представляващи обезщетение претърпени от тях неимуществени
вреди - преживени психически болки и страдания от смъртта на сина им А.И.
К., която е настъпила на ***г. при управляването от негова страна на лек
13
автомобил „Р.М.С.“, рег.№***, вследствие на пътно-транспортно
произшествие на същата дата на кръстовище, образувано между път „***“ и
път „***“, причинено от водача на товарен автомобил „***“, рег. №*** -
Р.В.М., застрахован с полица №***, валидна от 04.12.2020 г. до 03.12.2021 г.,
за което е последният е признат за виновен с влязла в сила присъда №
34/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20235300200243 по описа за 2023 г. на
ПОС, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от
03.12.2021 г. до окончателното им изплащане, както и в частта осъждаща
„О.**-З.“ АД да заплати по сметка на ПОС държавна такса и заплатени от
бюджета на съда разноски. за размерите определени на база над признатото
като дължимо обезщетение от 90 000 лв.
ОСЪЖДА З**"О.**-З." АД, ЕИК***, гр.С, ул."С.С." №* да заплати на
адвокат Р. И. М.,адвокат при АК София, с личен номер ***, гр.С, ул."Ц.А."
№*, ет.* сумата от 9 720 лв. с ДДС представляваща адв. възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с осъществено процесуално представителство на
И. А. К., ЕГН ********** и П. М. К., ЕГН ********** в производството пред
ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14