РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2020                         Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На  трети септември        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  1538 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.И.Р. против Наказателно Постановление  № 20-0439-000137/ 27.03.2020г. на Началника на ІІІ  РУ ОД МВР-Варна, с което на И.И.Р.  е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, и не се представлява.

           Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но   ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          На 04.03.2020г. в гр.Варна ж.к Възраждане управлявал лек автомобилс  рег № В 2607РМ, и на кръстовището на бул. Трети март и бул. Ян. Хунияди преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Издаден бил АУАН затова, че водача управлява МПС без да притежава СУМПС. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

           В хода на съдебното производство бе разпитан свид. В.. Съдът кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и безпристрастно. Същият заявява, че не е очевидец и е отработил случая по жалба.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

         Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

          Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от приложените по преписката докладна записка, че въззивникът  е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В тази насока са дадените покозания на свид. В. -очевидец. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.   Твърдението на жалбоподателя, че е преминал на жълт светлинен сигнал, не само не се подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от показанията на свидетеля В..    С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от  100 лева.

         Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28  от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.   

 

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

              

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 20-0439-000137/ 27.03.2020г. на Началника на ІІІ  РУ ОД МВР-Варна, с което на И.И.Р.  е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП.

          ОСЪЖДА  И.И.Р. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: