№ 171
гр. Варна, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на осъдения А. С. Х., чрез адвокат Р. К., за
възобновяване на ВНОХД №189/2023г. по описа на Окръжен съд Разград на
основание чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Искането съдържа
аргументи за съществени нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 от
НПК, допуснати от инстанционните съдилища, по чл.13 и чл.14 ал 1 от НПК
за осигуряване на разкриването на обективната истина и за вземане на
решенията въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като неизпълнението на тези задължения е довело до
ограничаване на процесуалните права на осъдения, което не е отстранено,
изразяващо се в осъждането му при неизяснена фактическа обстановка
относно най-важния въпрос от предмета на доказване. На следващо място се
счита, че тези нарушения са довели и до неправилно приложение на
материалния закон, тъй като не е установено по несъмнен и категоричен
начин, че инкриминираният мотопед е МПС. Иска се производството да бъде
възобновено, присъдата и решението на РОС да бъдат отменени, а осъденият
1
признат за невинен. В с.з. пред ВАпС искането се поддържа от адв. М. П.,
която счита, че управляваното от осъдения електрическо превозно средство
не подлежи на регистрация, тъй като е индивидуално превозно средство, като
определяща е височината на референтната точка за сядане, а тя може да
посочена само от производителя.
Представителят на ВАпП счита решенията на първоинстанционния и
въззивния съд за правилни, поради което моли искането да бъде оставено без
уважение.
Осъденият моли за правосъдие.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено в срок от
изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, срещу присъда
на РС по НОХД № 175/22г. на РС-Исперих и решение на ОС, постановено
като въззивна инстанция по ВНОХД № 189/2023г. на РОС, непроверени по
касационен ред, поради което е допустимо. Наведените от защитника
основания по искането за възобновяване на наказателното производство по
чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК касаят допуснати, особено съществени, нарушения
по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК.
С атакуваната присъда подсъдимият А. С. Х. от село Вазово, община
Исперих, област Разградска, бил признат за виновен в това, в това, че на
29.08.2022 година в град Исперих, област Разградска, на кръстовището на
ул.“Шести септември“ и ул.“Места“ е управлявал МПС категория “L1e-B” по
смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.4 от Регламент /ЕС/ с № 168/
15.01.2013г. - електрически двуколесен мотопед /скутер/ марка „МОТО“,
модел 14, с номер на рама L8YMSGD7D9001580 с мощност на двигателя 1000
W /вата/, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил
следните разпоредби : чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“ и чл.2 от Наредба № I-45 от 24
март 2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от Министерството на вътрешните работи“, който гласи че
„Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
2
пътищата отворени за обществено ползване се представят за регистриране от
звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи
/СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация за
стопанските субекти“, с което е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК поради което и на осн.
чл.36 и чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от четири месеца. На следващо място, осъденият бил признат за виновен
и в това, че на 29.08.2022 година в град Исперих, област Разградска, на
кръстовището на ул.“Шести септември“ и ул.“Места“ е управлявал МПС
категория “L1e-B” по смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.4 от
Регламент /ЕС/ с № 168/ 15.01.2013г. - електрически двуколесен мотопед
/скутер/ марка „МОТО“, модел 14, с номер на рама L8YMSGD7D9001580 с
мощност на двигателя 1000 W /вата/, без регистрационна табела, без да
притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 21 - 0275 - 000398/ 20.07.2021г.
на Началник група към ОДМВР град Разград, Районно управление - Исперих,
влязло в сила на 06.11.2021 г., с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК
поради което и на осн. чл.36 и чл.54 от НК му били наложени наказания
„Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, и „Глоба“ в
размер на 500.00 /петстотин лева/. Съдът наложил на осн. чл.23 ал. 1 и ал. 3 от
НК като общо наказание по-тежкото - „Лишаване от свобода” за срок от една
година и три месеца, към което присъединил наказанието „Глоба“. Съдът
определил на осн. чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗПС общ първоначален режим на
изтърпяване на наказанието. На осн. чл.68 ал.1 от НК било приведено в
изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца,
наложено със Споразумение № 260008/ 01.10.2020г. по НОХД № 207/ 2020г.
по описа на Районен съд – Исперих, което също да бъде при първоначален
общ режим на изтърпяване. На осъденото лице били възложени разноските по
делото.
В производство по въззивна жалба на защитника на подс. Х. било
водено ВНОХД № 189/2023г. на РОС, с което присъдата била потвърдена
изцяло.
3
Съставът на настоящата инстанция провери присъдата и въззивното
решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и в рамките на
искането на осъдения, и за да се произнесе, съобрази следното:
1. Според защитника на осъденото лице, съдилищата са нарушили
разпоредбите на чл.13 и чл.14,ал,1 от НПК, предвиждащи задължение за
осигуряване на разкриването на обективната истина и за вземане на
решенията въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. По този начин е изведено основанието по чл. 348 ал.
1 т. 2 от НПК, съществено процесуално нарушение, което довело до
ограничаване на процесуалните права на осъдения, изразяващо се в
осъждането му при неизяснена фактическа обстановка относно най-
важния въпрос от предмета на доказване. От друга страна е формулирано
искане към настоящата инстанция за признаване на осъдения Х. за невиновен
в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Очертано е противоречие в същината на искането за възобновяване, като се
твърди, че фактическата обстановка не е изяснена, но се иска в нейните рамки
да бъде постановена оправдателна присъда.
В изпълнение на правомощията за проверка на правилността на подхода
при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на
доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, настоящата инстанция
установи, че всички искания по доказателствата, депозирани от защитата на
осъденото лице са били уважени от първоинстанционния съд. Въпреки
отправения в искането за възобновяване упрек, че пред въззивния съд не е
било проведено въззивно следствие, от материалите по делото се установява,
че нито във въззивната жалба, нито в хода на съдебното заседание, защитата
на осъдения е отправила искания за събиране на доказателства. Служебно
въззивната инстанция също не е установила необходимост от допълнителни
факти и обстоятелства.
Изследването на материалите по делото позволява категоричен извод,
че от първоинстанционния съд е била постигната активност, обективност и
максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на
доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за
упражняване на процесуалните права и е обособена оптимална
изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и
обстоятелства, по всяко от двете обвинения срещу Х.. Въззивният съд е
обсъждал надлежно формирана доказателствена основа по решаване на
основния въпрос – за вида на управляваното от осъдения превозно средство,
ключов обективен признак за ангажиране на наказателната отговорност по
двете деяния. Съставът на въззивната инстанция е отговорил на всички
отправени възражения от защитата – по съществото на оценката на
доказателствата и интерпретацията им чрез заключенията на съдебно
автотехническите експертизи; по отношение на степента на обществена
4
опасност на деянията и дееца и претенцията за малозначителност по чл. 9 ал.
2 от НК; за съотношението между ангажиране на
административнонаказателната и наказателната отговорност.
Различен е въпросът за изводите, които според защитата, съдилищата е
трябвало да формулират, доколкото двуколесният мотопед бил индивидуално
електрическо превозно средство и поради това не следвало да бъде
регистриран, съответно за управлението му не се изисква правоспособност.
Тезата на защитата е убедително отхвърлена в мотивите към присъдата
и решението на РОС. Съдът е подходил към изследване на този въпрос
напълно обективно, преценявайки представените от защитата и обвинението
доказателства, коментирал е заключенията на експертизите и относимите
нормативни източници.
След приобщаване на заключението на тройната САТЕ по делото не е
спорно, че височината на референтната точка на седене, може да бъде
посочена само от производителя на дадено ППС при проектирането му в
лабораторни условия по Правило №95 на ИКЕ на ООН. За конкретното
превозно средство не е налице посочване от производителя на двете
съществуващи референтни точки за сядане, не е налице технология за
установяването им според изискванията на ИКЕ на ООН. Съгласно
разясненията на вещите лица, превозното средство е на територията на
страната без да има сертификат, одобрен в ЕС, поради което и няма пълно
отразяване на изискуемите в ЕС данни. Тоест, липсата на посочване на
производителя на референтните точки към момента на наказателното
производство не може да бъде компенсирана, като характеристиките на
превозното средство се извеждат по останалите законово уредени критерии.
В съдебните актове съпоставките между източниците са подробни и
придружени с ясно формулирана воля по тяхната доказателствена стойност.
Съдът е разгледал писменото доказателство, НП № 22-0275-
00172/10.05.2022г., за което се твърди, че е било издадено след АУАН,
съставен срещу С. С., за това че на 06.04.2022г. в с. Вазово, управлявал
двуколесно индивидуално електрическо превозно средство без каска, за което
е бил наказан с глоба, и го преценил като неотносимо. Изводът не може да
бъде променен и с оглед показанията на свид Е.Х., с която осъденият живее,
допусната по искане на защитата. В с.з. пред РС Исперих, тя заявила, че е
майка на С. С., син и на осъдения, както и че към момента на проверката той е
управлявал същия скутер, без да бъде установено, че представлява МПС и се
нуждае от регистрация. Липсата на официална индивидуализация на
управляваното превозно средство, както и оперативната самостоятелност на
административнонаказващите органи, възпрепятстват еднозначната
констатация, че 16 годишното момче е карало този скутер, поради което и
посоченото НП не е в състояние да постави под съмнение установеното при
проверката, извършена спрямо осъдения на 29.08.2022г. В решението е
разгледано и писмото на ИА „АА“ МТС, препращащо към Регламент (ЕС)
5
168/2013г., част от нормативната основа, коментирана от инстанционните
съдилища.
И в присъдата, и в решението на въззивния съд е налице е категоричен
извод, че управляваното от осъдения електрическо превозно средство
подлежи на регистрация и за управлението му е необходима правоспособност.
Поради изложените съображения настоящата инстанция счете, че в
разглежданото производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При
извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на
поведението на осъдения факти и обстоятелства са спазени изискванията на
чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци,
които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по
формиране убеждението на двете редовни инстанции.
2. Защитата намира, че в наказателното производство е налице
неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е установено по
несъмнен и категоричен начин, че инкриминираният мотопед е МПС. Счита
се, че първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, в
противоречие и с цялата налична към момента съдебна и административна
практика по този въпрос, с конкретно позоваване на едно решение
№42/27.02.2023г. по ВАНД №331/2022г. на РОС.
В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически
положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от
решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на
РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о
Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о.,
Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество. В рамките на проверката по касационното основание по чл. 348 ал.
1 т. 1 от НПК, приложимо в производството по възобновяване, съдът
преценява дали по изградената фактическа съвкупност са последвали
съответни правни изводи и е приложен законът, който е следвало да бъде
приложен.
В конкретното производство фактите са установили, че управляваният
от Х. мотопед, като оборудван фабрично с електрически двигател, следва да
се квалифицира като моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП. Мощността му е по-малка от 4 kW - 1 kW, максималната скорост
не надвишава 45км/ч, а теглото – 100кг. от което следва, че същият попада в
категория “L1e-В“ което налага извод, че електрическият скутер е моторно
превозно средство – двуколесен мотопед. Преценката е след анализ на
разпоредбите на т. 11 и 14 от пар. 6 от ДР на ЗДвП и Регламент (ЕС)
168/2013г.
6
За да счита, че приложеният материален закон е неправилен, защитата
се позовава на дефиницията на т. 18 б от пар. 6 от ДР на ЗДвП, поясняваща,
че: "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно
средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна
скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на
точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато
превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R,
ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg.“. Твърдейки, че в конкретния случай,
референтната точка за седене на управлявания от осъдения мотопед не е
установена, защитата сочи, че не би могло да се изключи правната му оценка
като индивидуално електрическо превозни средство, респективно – да
попадне в изключенията по т. 11 на пар. 6 от ДР ЗДвП, и да не бъде приет за
МПС.
Тезата не се споделя от настоящата инстанция по следния решаващ
аргумент:
В легалната дефиниция по т. 18 б, пар. 6 от ДР на ЗДвП, действително
се съдържат няколко характеристики на едно индивидуално електрическо
превозно средство:
оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h,
без или с място за сядане с височина на точка R (референтна точка на
седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от
две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато
превозното средство е с три или повече колела,
със собствена маса до 50 kg.
Видно е, че двигателят, скоростта и масата са заложени като
задължителни характеристики, а мястото за сядане, респективно
референтната му точка, няма такова значение. И без място за сядане едно
превозно средство, което притежава останалите характеристики по т. 18 б, ще
бъде счетено за индивидуално електрическо превозно средство. Но ако няма
двигател, или масата му е по-голяма, то не би попаднало в тази
класификация.
Следователно, при установеното за вида на двигателя и скоростта,
решаващо значение за оценката на двуколесния мотопед, управляван от
осъдения Х., има неговата маса, надхвърляща 50 кг. Това обстоятелство
изключва приложимостта на т. 18 б от пар. 6 от ДР на ЗДвП и определя
мотопедът като МПС. Като последица, налице е обективният признак на
двете престъпления, в които е признат за виновен осъденият.
По отношение на преценката за ангажиране на наказателната, а не на
административнонаказателната отговорност на Х., към изложеното от РОС,
може да бъде допълнено:
7
Административната отговорност е насочена към ограничен кръг
правонарушения с по-ниска степен на обществена опасност, по арг. от
Решение № 296 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 914/2014 г., II н. о., докато
при оценка за висока степен на обществената опасност на конкретно
извършено деяние, то следва да бъде идентифицирано като престъпление и да
ангажира наказателната отговорност на дееца.
Конкуренцията между административна и наказателна отговорност,
когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и
административни норми, които охраняват един и същ обект на защита, е
задълбочено изследвана в практиката на съдилищата, при признаване
приоритета на реализиране на наказателната отговорност. Така в
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСНК, т. 3. „Съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на
чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. "г" от ЗАНН.
Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с
едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-
тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната.
Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-
значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-
интензивно въздейства върху дееца.“, Решение № 15 от 6.04.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1641/2014 г., II н. о. - „при идентичност на фактическите състави
обусловили ангажиране на административно-наказателна и на наказателна
отговорност на определено лице, приоритет има реализацията на
наказателната отговорност, чрез която се въздейства с най-интензивна форма
на държавната принуда върху дееца. … Българската правна традиция винаги е
признавала приоритета на реализиране на наказателната отговорност - Р.
564/2008 г., 1 н. о., 348/1998 г., 2 н. о., Т. р. 85/66 г. и 51/78 ОСНК. В подкрепа
на този извод са и редица решения на ВКС от последните години - Р.
594/23.01.2014 г., 1 н. о., 296/11.07.2014 г., 2 н. о., 184/07.05.2014 г., 3 н. о.“.
Правните изводи на съдилищата, при отчитане на детайлното
обсъждане от въззивния съд и на други относими нормативни актове, са
съответни на фактите и приложимия закон. Споделят се и формулираните
изводи за наличие на субективните признаци на всяко от двете престъпления.
Не следва да се изолира установеното за поредността в ангажирането на
наказателната отговорност на осъдения по тези престъпления, изключващо
оценка по чл. 9 ал. 2 от НК на конкретните деяния.
Съставът на настоящата инстанция установи, че не са публикувани
мотивите №42/27.02.2023г. по ВАНД №331/2022г. на РОС, но доколкото
решението не е сред задължителната съдебна практика, то не може да
обвърже изводите в настоящото наказателно производство. При изследване на
относимата практика на съдилищата бяха отчетени :Решение № 2057 от
1.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1228/2021 г.; Решение № 15 от
8
18.02.2022 г. на РС - Нова Загора по а. н. д. № 468/2021 г.; Решение № 339 от
31.03.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 262/2023 г.; Решение № 33 от
14.10.2022 г. на РС - Оряхово по а. н. д. № 141/2022 г.; Присъда № 52 от
27.10.2022 г. на РС - Нова Загора по н. о. х. д. № 460/2022 г.
С оглед на изложените съображения не се установява нарушение по чл.
348 ал. 1 т. 1 от НПК.
В искането не са формулирани доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание и допуснати от съдилищата съществени нарушения на
правилата по индивидуализация на наказанието. Настоящата инстанция не е
сезирана с изследване на тези въпроси, а при цялостната проверка на
производството не се констатират основания, налагащи възобновяване на
наказателното производство, поради особено драстични нарушения, свързани
и с примата на актовете по защита на основните човешки права.
Съобразявайки изложеното, съставът счете, че не се установяват
съществени процесуални нарушения, основание по чл. 422, ал. 1 т. 5 вр. чл.
348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искането за възобновяване на производството
следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. Х. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 189/2023 г. на
Окръжен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9