РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. Пловдив,
28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело № 2751 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е
по жалба на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.И. против Ревизионен акт № Р-16002117002919-091-001/28.02.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 268/15.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, поправено с Решение за поправка на
очевидна фактическа грешка №268/25.05.2018г. на Директор Дирекция
„ОДОП“-Пловдив, с който са установени публични задължения за данък по чл.48
ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 18841.58 лв. и прилежащи лихви в размер на
7335.00 лв.; за 2014 г. в размер на 11658.17 лв. и прилежащи лихви в размер на 3353.91лв.,
за 2015 г. в размер на 12666.52 лева и прилежащи лихви в размер на 2354.28 лева,
както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски
на самоосигуряващо се лице по периоди- за 2013г.
вноски за ДОО в размер на 3802.08 лева и прилежащи лихви в размер на 1749.36
лева, вноски за ЗО в размер на 1708.80 лева и прилежащи лихви в размер на
727.90 лева, за 2014година вноски за ДОО в размер на 4229.08 лева и лихва в
размер на 1512.81 лева, вноски за ЗО в размер на 1900.80 лева и лихва в размер
на 662.83 лева, за периода 2015г. вноски за ДОО в размер на 4656.48 лева и
лихви в размер на 1032.23 лева, вноски за ЗО в размер на 2092.80 лева и лихви в
размер на 463.92 лева. В жалбата се
твърди незаконосъобразност на РА, тъй като същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби по облагане и в нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на
обсъжданите доказателства. Оспорва се от негова страна съставения спрямо него
имуществен поток, който счита, че почива на неизяснена и неправилно възприета
фактическа обстановка. Счита, че от страна на ответника не са обсъдени,
неоснователно са подценени или напълно игнорирани важни факти и обстоятелства, които
са съставомерни относно изчисляване на паричния поток и релевантни за
действително получените доходи. Редовно призован, в съдебно заседание се явява
процесуалния му представител адв. И., който поддържа
жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора взима
становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като подробни
доводи се излагат в представената по делото писмена защита. Сочи се, че са
налице процесуални нарушения, касаещи събирането на всички необходими
доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата от значение на
ревизията. По изложените съображение се иска да бъде отменен обжалвания акт. Не
се претендират направените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата, Директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. К., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност
на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и на
база събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002117002919-020-001/15.05.2017
г., издадена от началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, връчена с разписка
на 29.05.2017г., с обхват по ЗДДФЛ- задължения
за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013
– 31.12.2015 г.; ЗО за самоосигуряващите се лица за
периода 01.01.2013 – 31.12.2015 г.. В нея е определен
срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата
на връчване на заповедта. Със ЗВР №Р-16002117002919-020-002/30.11.2017 г.,
връчена срещу разписка на 05.12.2017г. срокът на ревизията е продължен до 04.01.2018г..
Със Заповед №16002117002919-023-001/22.06.2017г ревизионното производство е
било спряно за периода от 22.06.2017г. до 22.09.2017г., като същото е
възобновено със Заповед №16002117002919-143-001/25.09.2017г.., считано от
25.09.2017г.. В хода на ревизионното производство било прието, че като местно
физическо лице С. Г. С. упражнява търговска дейност като Едноличен търговец
„Елит – С.С.“***, с регистрация от 05.12.2000година. Установено
е при ревизията, че се касае за данъчно задължено лице на основание чл.3 ал.1 и
чл. 6 от ЗДДФЛ, което подлежи на облагане за доходите, получени от него през
данъчен период 2013 – 2015г.. Същият е несемеен, като има две деца, навършили
18 години. Установено е, че през
ревизирания период жалбоподателят е самоосигуряващо
се лице чрез участието си като съдружник в различни търговски дружества- „Елит
-Смолян“ ЕООД, ЕИК202041161, където е едноличен собственик, „Сити Къмпани“ ЕООД
с ЕИК120556256, където също е едноличен собственик, „С.“ ЕООД с ЕИК120549484 в
което е едноличен съдружник, „Олимп-Сим“ ООД, в което
е съдружник с равен дял с останалите съдружници,
собственик и управител на ЕТ „Елит – С.С.“***
ЕИК120520340, съдружник в „С.-БЕАЗ“ ООД /в ликвидация/ с равен дял с останалите
съдружници. В тази връзка били изискани редица
доказателства, за което били връчени ИПДОЗЛ изх.№94-00-531/29.05.2017г., по
което след постановен отказ да бъде удължен срока за предоставянето им, било
документирано, че от страна на ревизираното лице не са представени исканите
документи и обяснения. Затова било изготвено и връчено ново ИПДПОЗЛ изх.№94-00-8786/27.09.2017г.,
по което били входирани декларация за разкриване на
банкова тайна, няколко писмени обяснения и документи във връзка с тях. Установено
е чрез изпратени ИПДПО от трети лица, че от страна на данъчнозадълженото лице
са ползвани редица банкови сметки: открит спестовен влог от 07.08.201003г. в
Банка „ДСК“ по който липсва движение на средства, банкова сметка ***, банкова
сметка ***, открита на 18.05.2011г. и без движение по нея, банкова сметка ***
„ОББ“АД, открита на 31.12.2015г и без движение на средства по нея, както и
банкова сметка *** „СИ Банк“ АД, открита на
12.11.2017г и без движение по нея. Изискани са редица справки от ОД на МВР и
Дирекция „Местни данъци и такси“ -гр.Смолян. С протокол №1353859/28.12.2017г.
били присъединени документите, касаещи извършена ревизия на ТД „С.“ЕООД /ПКО,
счетоводни регистри- оборотни ведомости, обяснения и договори, разписки/, за
които счели, че са изяснявани обстоятелства по внесени в брой в касата на
дружеството суми от ревизираното лице в общ размер на 206947.90 лева, от които
възстановени 3280.53 лева с разписка от 31.12.2014г.. С протокол
№1353860/04.01.2018г. са били присъединени документи, касаещи извършвана
ревизия на „Сити къмпани“ ЕООД, която е била неприключила към момента на
присъединяването им. От тях органите по приходите възприели, че за периода от
31.01.2013г. до 05.11.2014г. от страна на ревизираното лице са внесени в
дружеството различни суми, осчетоводени по дебита на сметка 501 „каса“ срещу
кредита на сметка 499 „други кредитори“, както следва- на 31.01.2013г сумата от
15000.00 лева; на 31.03.2013г. сумата от 15000.00 лева; на 31.05.2013г. сумата
от 15000.00 лева, на 30.06.2013г сумата от 15000.00 лева и на 31.07.2013г сумата
от 5000.00 лева, на 31.04.2014г сумата от 8000.00 лева; на 31.05.2014г. сумата
от 13000.00 лева и на 05.11.2014г. сумата от 14500.00 лева, общо суми в размер
на 100500.00лева. Възприели от тях, че в
последствие на 31.12.2015г. е върната част от тази сума в размер на последното
плащане от 14500.00лева, като нса осчетоводени и
суми, свързани с погасяване на банков кредит на дружеството в размер на
32953.78 лева, за която не е представен оправдателен документ. В тази връзка е
направена преценка на получените банкови извлечение от банкова сметка №BG91BPB179421074443101 на ревизираното лице при „Юробанк
България“ АД, движението по която касаело погасяване на банков кредит №573041 и
кредитна линия №573064, който е отпуснат на „Сити къмпани“ ЕООД, който е осчетоводен
към 01.01.2013г. с кредитно салдо в размер на
166304.80 лева. Също така счетоводно били налице покрити задължения по банковия
кредит през 2013г в размер на 12488.80 лева, през 2014г. в размер на 8805.14 лeва и през 2015г. в размер на 38915.53
лева, с което кредитното салдо по
банковия кредит към 31.12.2015г възлизало в размер на 106095.34 лева. Направен
бил извод, че преведените от личната сметка на ревизираното лице суми за
погасяване на банковия кредит, не са осчетоводени в дружеството „Сити къмпани“
ЕООД. Същевременно констатирали, че e направено погасяване през 2015г и на
сума в размер на 32953.78 лева, която не отговаря на направените погасявания на
банков кредит от личната сметка на ревизираното лице. Затова приели, че при
липса на първичен оправдателен документ следва да се приеме, че внесената сума
е от лични средства на ревизираното лице и се различава от направените от него
погасявания на кредита на дружеството от личната му банкова сметка. ***арта през 2015г. в размер на 5300.00 лева. По отношение на
ЕТ“ Елит- С.С.“ било възприето, че за част от ревизирания
период - 2013г., не е осъществявана дейност. За останалата част от периода на
ревизия той няма регистриран ЕКАФП, няма открити банкови сметки, води
едностранно счeтоводство, няма оборотни ведомости и главна
книга, липсват активи, на които да се осъществява ежегодна инвентаризация, няма
сключени договори за доставки за ревизирания период, няма договори за получено
финансиране. Били приети ГДД и ОПР за 2014г., съгласно които приходите били в
размер на 1200.00лева, разходите 123.27 лева, печалбата 1076.73 лева и начислен
данък 15% ГДО в размер на 161.15 лева, както и ГДД №21-3505/01.04.2016г. и ОПР
за 2015г., съгласно които приходите са в размер на 400.00 лева, разходи – 0
лева, печалба 400.00лева. Закупен е и на името на С.С.
1 бр автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ2211АМ и
няма декларирани недвижими имоти. Постъпили и писмени обяснения от него с
вх.№94-00-8786/28.12.2017г., в които той посочил, че към 01.01.2013г
е разполагал с налични парични средства в размер на 40000лева, част от които в
размер на 15000лева са му дарени от неговата майка. Друга част били получени от
ресторантьорска дейност, започната още през
1989година, продажба на ресторантьорско оборудване и
на недвижим имот- къща с двор, с обща площ около 900 кв.м., намиращ се в
с.Синеморец общ.Царево, обл.Бургас. Изложените с
обясненията обстоятелства не били възприети от органите по приходите, защото
същите приели, че липсват съотносими към тях писмени
доказателства относно изплатени дивиденти, като при проверка в инф. система на
НАП не е открита съответната информация за такива относно периода
2007-2015година. Констатирали, че единствените доходи на лицето за 2008г. са в
размер на 145.94 лева след удържан данък в размер на 16.22 лева, по ГДД за
2009г. доход като ЕТ в размер на 960.10 лева, през 2013г доход в размер на
12.64 лева, през 2014г по ГДД доход като ЕТ в размер на 1076.73 лева, за 2015г
по ГДД доход преди приспадане на дължим данък в размер на 1015.00 лева /дължим
данък в размер на 101.50 лева/, в едно с доходи от стопанска дейност като ЕТ в
размер на 400 лева /дължим данък в размер на 60 лева/. Предмет на изясняване
били и събраните доказателства, касаещи сключен договор за съвместна дейност от
12.10.2012г. между С.С. и свидетелят Р.Б., гражданин
на Р Турция, касаещ съвместна инвестиция на
територията на Р България. В тази връзка били приложени разписки за заплащане
на сума в размер на 100000 евро от свидетелят на ревизираното лице, които били
от дата 11.02.2013г за заплатена сума в размер на 7800 евро, 23.06.2013г за
изплатена сума в размер на 8500 евро, 15.10.2013г за сумата от 8700 евро, общо
за 2013г сума в размер на 25000 евро, както и от 01.04.2014г в размер на 9300
евро, 19.06.2014г. в размер на 4500 евро и на 28.09.2014г в размер на 8200
евро, общо за 2014г в размер на 25000евро. За
проверка на тези доказателства била получена справка за задгранични пътувания
на С. и свидетелят Б., при което с изкл. на датата 01.04.2014г., липсвала
съвпадение между датите на издадените разписки и пътуванията. За изясняване на
тези обстоятелства, от ревизираното лице било представено и копие от издадения
му задграничен паспорт, от който органите по приходите установили, че е имало
негови пътуванията за Р Турция и на датите 11.02.2013г., 23.06.2013г. и
19.06.2014г.. Независимо от констатациите на тази проверка, както и нотариално
приложената декларация от свидетелят Б., че е предал сумите на С., ревизиращите
органи приели, че поради липса на доказателства за изпълнение на анализирания
от тях договор, както и липса на доказателства за търсена отговорност при
неизпълнението му, то същите не са достоверни и не могат да бъдат включени в
паричните му постъпления през посочения период. Проведен бил анализ и на
представен от ревизираното лице договор за съвместна дейност от 17.01.2012г.
между него и М.С.Б., гражданин на К Испания. Установили, че е налице съществено
отклонение от страните по договора, като Б. е бил записан като „първа страна“,
която не дължи плащане, а е получател на средства, която следва със средства на
ревизираното лице да закупи недвижим имот на територията на к.к.Слънчев бряг, в който да построи сграда с предназначение
„ресторантьорска дейност“. Финансовата нивестиция била в размер на 150000 евро, дължима за срок от
две години, платими от ревизираното лице, като към момента на подписване на
договора от него били заплатени на Б. сума в размер на 35000 евро. Приложен бил
и протокол от 26.02.2014г, съгласно който Мануел Б. декларирал, че е получил от
С. сума в размер на 100000.00 евро. Представен бил Анекс от 29.03.2014г. към
договора от 17.01.2012г., съгласно който се отстранява допусната техническа
грешка при вписването на страните в него, като следва за „първа страна“ да се
приема С.С., а за „втора страна“ М. Б., като с него
ревизираното лице е декларирало, че е получило сума в размер на 100000 евро от
испанския гражданин. Документи за предаване на паричните средства не са били
предоставени на ревизиращите органи, поради което те направили преценка, че
тази сума не може да бъде включена като постъпили парични средства за
ревизирания период. Възприели при проверката и представените им 2 бр. договори
от 16.03.2013г., сключени със С.И.Д., за продажба на „ресторантьорско
оборудване“ и „музикално оборудване“, на обща стойност 19450 лева /първият за
9850.00 лева, а вторият за 9600 лева/. В тази връзка извели извод, че поради
липса на представени конкретни доказателства кога и по какъв повод е било
придобито това оборудване, нито дали в посочените от ревизираното лице
търговски обекти е била в действителност осъществявана ресторантьорска
дейност, поради което преценили, че тези суми не могат да бъдат включени като
постъпили парични средства за ревизирания период. Анализирали и постъпилото с
вх.№РД-20-154/11.01.2018г. обяснение от С. относно продажба на недвижим имот на
територията на с.Синеморец, , за който било посочено, че е собственост на ЕТ“С.С.-СС-С.С.“. В тази връзка била изискана справка от
информационната система на НАП, от която възприели, че след осъществено
прехвърляне на посоченото ЕТ, от 14.06.2000г. ревизираното лице не е негов
собственик и представляващ, като посоченият недвижим имот е придобит с
нотариален акт от 15.09.2003г., когато едноличен собственик и представляващ е С.Г.С.,
негова сестра. В последствие е извършено прехвърляне на имуществото на
посоченото ЕТ на „С.“ ЕООД, част от което е и посоченият недвижим имот, дворно
място с площ 815 кв.м., в едно с построената в него едноетажна жилищна сграда, намиращ се на
адрес в с.Синеморец, общ.Царево, като е конкретизира и цена в размер на 34000
лева. Затова ревизиращите не приели така даденото обяснение, като направили извод, че недвижимият имот е
собственост на ЮЛ, а не на ревизираното физическо лице, като от извършена
ревизия на търговското дружество са установили, че е декларирана продажба от
20110г., като е издадена и осчетоводена фактура №42/11.11.2010г.
на името на М.С.К.за продажба УПИ на стойност 6800.00 лева и е начислен ДДС в
размер на 1360.00 лева.
При така приобщените
и анализирани доказателства ревизиращите органи изготвили таблица за паричния поток на лицето. От
извършената съпоставка по него те приели, че е налице превишение на разходите над приходите както следва: за 2013
г. установили превишение в размер на 195385.39 лева;
за 2014г. установили превишение в размер на 124233.21
лв.; за 2015 г. установили превишение в размер на 133699.83
лева или общо за ревизирания период превишение в
размер на 453318.43 лева. При тези обстоятелства органът по приходи приел, че
са налице обстоятелства за ревизия при особени обстоятелства по смисъла на
чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи и
декларираните/получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват
на имуществото и финансовото му състояние за ревизирания период. Затова било
връчено на ревизираното лице Уведомление
изх.№Р-16002117002919-113-001/27.09.2017г., с което му било съобщено, че данъчната основа за
облагане с данък по ЗДДФЛ и осигурителния доход за установяване на задължения
за ЗОВ, вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица и
вноски за ЗО на самоосигуряващи се лица ще бъдат
определени по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. На тази база органът по приходите
извършил анализ на относими обстоятелства по чл.122
ал.2 т.1, т.3, т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК и приел, че за ревизирания период
от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.. е налице нарастване
на имущественото състояние на ревизираното лице, като са налице доходи с
неустановен произход, подлежащи на облагане с данък, получени в резултат на
разлика между действително извършените разходи, наличните парични средства в
началото на отчетния период и получените приходи/доходи през годините. Така за
периода 01.012013г. - 31.12.2013г. с оглед установеното превишение
на разходи над приходи ревизията приела, че е налице формирана по реда на
чл.122 ал.2 т.1, т.3, т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК данъчна основа в размер на
188415.79 лева, върху която е определен дължим данък на осн.
чл.48 ал.1 ЗДДФЛ при ставка 10% в размер на 18841.58 лева, в едно с дължимите
лихви за периода 01.05.2014г. до 18.01.2018г. в размер на 7120.40 лева. За
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. била
определена по реда на чл.122 ал.2 т.1, т.3, т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК
данъчна основа за облагане в размер на 116580.71 лева, върху която бил
определен дължим на осн. чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ данък
при ставка 10% в размер на 11658.07 лева, върху която е начислена дължима лихва
за периода 01.05.2015г до 18.01.2018г. в размер на 3221.13 лева. За периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г. с оглед установеното превишение на
разходи над приходи ревизията приела, че е налице формирана по реда на чл.122
ал.2 т.1, т.3, т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК данъчна основа в размер на
126665.23 лева, като отделно посочили и 400 лева доходи от ЕТ. Върху
установената по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа те определили на осн. чл.48 ал.1 ЗДДФЛ дължим данък при ставка 10% в размер
на 12666.52 лева, в едно с дължимите лихви за периода 01.05.2015г. до
18.01.2018г. в размер на 2210.01 лева.
Определени
били с оглед установеното превишени на разходи над приходи по реда на чл.122
ал.2 т.1, т.3, т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК и дължимите вноски като самоосигуряващо се лице за съответните периоди, като
органите по приходите приели, че предвид липсата на доказателства за произхода
на средствата, те се приравняват на доходи от трудова дейност. Така на база
годишен период за времето от 01.01.2013г. до
31.12.2013г., след приспадане на декларираните осигурителни вноски от
ревизираното лице, били определени и допълнително начислени вноски ДОО в размер
на 3802.08 лева при ставка 17.8 на сто от осигурителния доход от 21360.00 лева,
в едно с дължимите лихви за периода 01.05.2014г. до 18.01.2018г. в размер на
1436.84лв., както и вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1708.80 лева,
определена при ставка върху осигурителния доход от 8%, в едно с дължимите лихви
за периода 01.05.2014г. до 18.01.2018г. в размер на 645.77 лева. За времето от
01.01.2014г. до 31.12.2014г., при установеното по-
горе превишение на разходите над приходите, след
приспадане на декларираните осигурителни вноски от ревизираното лице, били
определени и допълнително начислени вноски ДОО в размер на 4229.08 лева при
ставка 17.8 на сто от осигурителния доход от 23760.00 лева, в едно с дължимите
лихви за периода 01.05.2015г. до 18.01.2018г. в размер на 1168.49лв., както и
вноски за ЗО за изравняване като самоосигуряващо се
лице в размер на 1900.80 лева, определена при ставка върху осигурителния доход
от 8%, в едно с дължимите лихви за периода 01.05.2015г. до 18.01.2018г. в
размер на 525.19 лева. За ревизирания период от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г., при установеното по- горе превишение
на платените разходите над декларираните доходи/приходи, след приспадане на
декларираните осигурителни вноски от ревизираното лице, били определени и допълнително
начислени годишни изравнителни вноски ДОО в размер на 4656.48 лева при ставка
17.8 на сто от допълнително осигурителен доход от 26160.00 лева, в едно с
дължимите лихви за периода 01.05.2016г. до 18.01.2018г. в размер на 812.45лв.,
както и вноски за ЗО за изравняване като самоосигуряващо
се лице в размер на 2092.80 лева, определена при ставка върху изравнителния
осигурителен доход от 8%, в едно с дължимите лихви за периода 01.05.2016г. до
18.01.2018г. в размер на 365.14 лева. За констатациите е бил издаден в срока по чл.117 ал.1
от ДОПК Ревизионен доклад № Р-16002117002919-092-001/18.01.2018 г., връчен на
23.02.2018г.. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не постъпило възражение срещу него.
В законоустановения срок е издаден процесния РА № Р-16002117002919-091-001/28.02.2018г.,
връчен на 08.03.2018г., срещу който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК жалбоподателят
е подал жалба пред Директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в която
оспорил констатациите и поскал същият да бъде отменен по отношение на определените
му публични задължения. Със своето Решение № 268/15.05.2018 г. горестоящият административен орган изцяло е потвърдил РА
относно установените публични задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, по КСО и ЗЗО за периода 2013г. - 2015г., като изцяло възприел мотивите на
ревизиращия екип, като при констатирана техническа грешка относно начислени
лихви за дължими изравнителни вноски за ДОО за 2015г. поправил същото с Решение
за поправка от 25.05.2018г.. И двата административни акта били надлежно връчени
на 23.07.2018г на упълномощен представител на ревизираното лице. Междувременно
с РА за поправка №П-16002118067369-003-001/18.04.2018г бил поправен и РА № Р-16002117002919-091-001/28.02.2018г.
в частта, касаеща за включване на деклариран и внесен
данък по ЗДДФЛ за 2015г в размер на 101.00 лева, като изрично е отбелязано, че
това не променя установените публични задължения на ревизираното лице. С оглед
на последната констатация, този акт за поправка е бил обжалван пред Директора
на дирекция „ОДОП“ –Пловдив който с Решение №396/09.07.2018г. го е потвърдил. Недоволен
от издадените решения, ревизираното лице инициирал настоящото съдебно
производство, като материалите по поправката на ревизионния акт са присъединени
по настоящото съдебното производство по обжалване на РА № Р-16002117002919-091-001/28.02.2018г..
В тази връзка в хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира редица
доказателства, с които да опровергае констатациите на органите по приходите. Така
в показанията си свидетелят Р.Б.оспорва констатациите на органите по приходите
относно липса на основания да се приеме, че не са били предоставени на
ревизираното лице в периода 11.02.2013г.- 28.09.2014г общо парични средства в
размер на 50000 евро съобразно приложените разписки. В тази връзка подробно
излага факти и обстоятелства касаещи реалното предаване на процесните
50000.00 евро и доверието, което е било изградено между него и С.С. като близки родственици, като
сочи, че тези средства за него са били предоставени с конкретна цел и
проектиране, което счита все още за осъществимо. Установява се от заключението
на приетата съдебно – счетоводна експертиза, че за проверявания период 2013г., 2014г.
и 2015 г., като се отчетат предоставените парични средства в полза на С.С. от С.С.- негова сестра и от
Софка Хаджийска, както и внесените по банковата му сметка в „Юробанк България“АД суми по договор за заем с Ганчо С. -
еднократна сума в размер на 39998 лева
на 06.01.2015г., като се отчетат за ревизирания период салдата по банковите
сметки, на база съпоставка между доходи и налично имущество и реализираните
разходи, при безспорност на постъпилите суми, които са надлежно документирани и
осчетоводени, са налице необходимите предпоставки същите да се включат в
разходната част на потока на ревизираното лице като плащане на суми по
главница, лихви и такси по погасяване на кредит за съответните периоди, както и
в приходната част от потока като суми, получени със съответното за това
основание- дарение и дадени в заем. Изведени са изводи и относно сума в размер
на 32953.78 лева, включена в потока за 2015г на ревизираното лице, като се сочи
на липса на документ, от който да се сутанови
произхода на тези средства и е възникнало задължение, без да е установено към
кого е то. Така е обосновано, че неоснователно внесената и осчетоводена от
дружеството „Сити Къмпани“ ЕООД сума, категорично не може да се вмени в
разходната част на потока, формиран от органите по приходите на ревизираното
лице. Дадено е заключение, че същата е основателно и законосъобразно
осчетоводена съгласно мемориален ордер №12/ м.12.2015г.. При така направената в
заключението съпоставка, не може да се изведе извода, че е налице превишение на разходите над приходите на ревизираното лице,
при което не следва да се дължат данъци за тези суми по реда на чл.48 ал.1 от ДОПК, като не са налице и основания за изравняване на осигурителните вноски
като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО, както и лихви
за несвоевременното им плащане.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните гласни
и писмени доказателства- показания на свидетелят Р.Б., които изцяло кредитира
като логични, последователни и съответни на представените по делото писмени
доказателства- разписки за получени парични суми с превод на български език,
договор за съвместна дейност от 12.10.2012г., на справки от задгранични
пътувания и извлечение от задграничен паспорт, издаден на С.С.,
както и декларация от 26.10.2017г. с нотариална заверка на подписа /л.309 от
делото/. Установява се и от приобщените по делото писмени доказателства: от
приобщената в хода на съдебното производство административна преписка по
обжалвания административен акт, постъпила с писмо вх.№15555/15.08.2018г на
Административен съд-Пловдив, както и заключение на проведената съдебно
–счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание от 30.01.2019г., оспорена от
ответника по същество, което съдът кредитира като обективно, логично, научно-
обосновано, методологически правилно изготвено, без
възникнали съмнения в неговата правилност,. Възраженията на ответника по
отношение него са свързани единствено с аргумента, че според него то само по
себе си не може да обори документално обоснованата теза на приходния орган, тъй
като основният спор е свързан с фактическото, а не с липсата на документално
получаване на заеманата/дарената сума от всяко едно от лицата на спорните по
делото суми.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на
обжалвания ревизионен акт, и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
По отношение на това дали са допуснати съществени
нарушения на производствени правила при издаване на обжалвания ревизионен акт, са
наведени от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Настоящият съдебен състав счита, че атакувания РА е издаден от компетентни
органи по приходите съобразно нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК и в предвидената
за това форма. С оглед
компетентността на органа, издал обжалвания РА, по делото е приложена Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, в едно
с приложенията към нея и последващите изменения. По
делото е представен и диск с данни от публичния регистър на електронните
подписи. От приобщените по делото
доказателства се установява също така, и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани
с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи, поради което не са налице основания за неговата
нищожност.
По отношение на съответствието на обжалвания
ревизионен акт с административно- производствените правила по ДОПК и материално
правните разпоредби по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО:
Съобразно постоянната
съдебна практика, последователно изразена
в Решение № 8190/27.06.2017г. по адм. д. №
3071/2017г. на ВАС - I Отделение; Решение № 15426/05.12.2012г. по адм. д. № 3124/2012г. на ВАС - VIII Отделение и др., настоящият
съдебен състав следва да разгледа въпросът по съществото на спора –
действително ли е налице недостиг на парични средства в патримониума
на жалбоподателят, за да се приеме, че същият има укрити
приходи или доходи, които подлежат на данъчно
облаган,е както и че получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът намира, че РА в обжалваната част, а именно:
- установените
задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 18841.58 лв. и
прилежащи лихви в размер на 7335.00 лева; за 2014 г. в размер на 11658.17 лв. и
прилежащи лихви в размер на 3353.91 лева и за 2015 г. в размер на 12666.52 лева
с прилежащи лихви от 2354.28 лева и допълнително установени задължения по КСО и
ЗЗО е постановен при неправилно
и незаконосъобразно тълкуване на процесуалния закон. Видно от ЗВР, с която е
сложено в ход ревизионното производство по отношение жалбоподателят, обхватът и
касае установяване на данъчни задължения за данък върху доходите на физическите
лица – свободни професии, граждански договори и др.. С процесния РА обаче са
определени задължения по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, които реално са на база приетото
за установено от органите по приходите превишение на
разходите над приходите на ревизираното лице, каквито практически РА квалифицира
на база констатираните несъответствия между разходите и доходите на С.С. на годишна база, след анализ на паричния му поток за
всяка една от обследваните години 2013г, 2014г и 2015 г.. За да определят
данъчната основа, ревизиращите органи са изготвили анализ на разполагаемите и
разходвани парични средства на лицето за ревизирания период на годишна база, определени
по реда на чл.122 ал.2 т.1, т.3,
т.4, т.8, т.10 и т.16 от ДОПК.
В РД и РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило
доказателства относно източника на дохода до размера на установеното
несъответствие за съответната година, то за целите на ревизионното
производство следва да се приеме, че тези превишения представляват други
облагаеми доходи. По този начин данъчната основа за облагане на този доход е
определена в размер на установените несъответствия /превишения/, след което
обаче за същите са определени задължения по особения ред на чл.122 ал.2 от ДОПК.
В тази връзка, съдът намира, че РА е незаконосъобразен, поради липса на
основания да се приемат фактическите изводи на органите по приходите и
механизмът на формиране на несъответствията. Обстоятелствата по извършените
вноски в полза на дружествата „С.“ ЕООД и „Сити Къмпани“ЕООД не са били
надлежно установени и не отговарят на действителните фактически обстоятелства.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства – заключение на
проведената ССчЕ, безспорно се установява, че са
налице плащания от лицата С.С., С.Х., заемни средства
от Ганчо С., с които е извършвано в ревизирания период погасяване на отпуснати
кредити на посочените дружества. Така в полза на жалбоподателят за 2013г е
извършено плащане от С.С. в размер на 19407.84 лева,
а от С.Х.в размер на 5220 лева, през 2014г от С.С. в
размер на 19515.39 лева, от С.Х.в размер на 2560 лева и през 2015г от С.С. в размер на 17120.14 лева и от Генчо С. в размер на
39998.00 лева. Постъпването на сумите е безспорно, документирано и няма
основание да не бъдат включени от органите по приходите в приходната част на изготвения спрямо
ревизираното лице паричен поток. Не се установява също така, че сумата от
32953.78 лева, осчетоводена през 2015г. в „Сити Къмпани“ЕООД, действително е
преведена от С.С. като единствен собственик и
представляващ. Налице са само предположения, които не могат да обосноват
включването на тази сума в разходната част на изготвения паричен поток на
жалбоподателят, защото липсват основания, от които да се приеме, че тя е
действително направен от него разход. По същият начин стои въпросът и с
получените средства от свидетелят Р.Б.и от испанския гражданин М.С.Б.. Показанията
на свидетелят и представените писмени доказателства- договори за съвместна
дейност със съответните разписки към тях и анекси, потвърждават изцяло
обясненията на ревизираното лице и опровергават извода на приходните органи.
Налице са факти и обстоятелства, които следва да бъдат възприети като реални
данни за осъществявана съвместна дейност, като те не могат да бъдат изключени
по изложените в административните актове съображения. Нормално е в търговския
оборот страните да се стремят да постигнат сътрудничество относно необходими за
развитието им дейности, като това да е свързано с предаване на парични средства
помежду им. Последващите обстоятелства по това, дали
се е стигнало до реализиране на проектите, не са достатъчни да опровергаят
включването на тези суми в приходната част на изготвения паричен поток на
лицето. В процесния
случай, органите по приходите претендират, че са разходвани средства, за които
няма данни как са придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства за
източника и основанието за наличността им, като въпреки това се правят изводи
за налични парични доходи, които не са декларирани надлежно. Съгласно
нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата посочени в т. 1 - 8. В случаят
те се позоват на разпоредбата на т.2- налице са данни за укрити приходи или
доходи, както и т.7 - получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. Нито едно от тези обективни предпоставки не са били
налице, защото не се установяват данни за укрити доходи или приходи,
респективно установи се, че получените приходи, респ. доходи на лицето, с
включване в изготвения му паричен поток на постъпилите суми от лицата С.Х., С.С., Г. С., Р.Б.и получени приходи от М. Б., както и липса на основания да се вкл. в разходната му част на осчетоводената
сума от 32953.78 лева от „Сити Къмпани“ ЕООД, не водят до извода за установено превишение на платените разходите над декларираните и
получени приходи. При липса на установено превишение, липсват основания да се определи нова данъчна
основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, респоктивно да
се начисли данък на осн. чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и
изравнят осигурителните вноски за самоосигуряващи се
лица за вноски ДОО и вноски ЗО за посочения данъчен период. Всичко изложено обосновава извод за
съществени нарушения на административно -процесуалните правила при
постановяване на РА, които налагат отмяната му в цялост. Предвид изложеното, съдът намира, че
незаконосъобразно е определена данъчната основа за доход по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК за процесните 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като са съобразявани суми,
представляващи т.нар. несъответствие между получените доходи и извършените
разходи /превишения на разходите/. По тези съображения РА следва да бъде
отменен относно допълнително определените задължения за данък по чл.48 ал. от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011г, 2012г и 2013 година, което произтича от
незаконосъобразно определените данъчни основи, формирани реално само от превишенията на разходите над доходите, ведно със
съответните лихви.
В случаят е необходимо да бъде съобразено още, че съгласно
разпоредбата на чл.110 ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Принципът на “законност”, установен в чл.2
ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите
да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “обективност”,
възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължение за органите по приходите
в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да
се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.
Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според
който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата
от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно
производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт,
които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които
позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за
установяване на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване,
развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия
отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява
властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му
документи и писмени обяснения. Във връзка с тази основополагаща
административно- правна концепция е необходимо да се направи още и уточнението,
че доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и
служебното начало в процеса налагат административният орган да обоснове
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт или пък са издирени служебно. Ето защо въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването, като доказателствената тежест се
състои в правото и задължението да се обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. На
тази база са направили и своите изводи органите при приходите при изготвяне на мотивировката си по отношение на
обжалвания административен акт. Тези им аргументи обаче са останали
необосновани и незаконосъобразни, като те са постановени в нарушение на
процесуалните правила и на установените в процеса принципи за обективност по
смисъла на чл.3 от ДОПК, на служебно начало съобразно чл.5 от ДОПК и
добросъвестност съобразно изискванията на чл.6 ал.1 от ДОПК. Установяването на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията
на ревизираното лице към бюджета, органите по приходите са интерпретирали при
липсата на достатъчно ясна и необходима доказателствена
основа, с което са възпрепятствали изцяло възможността на жалбоподателя да
организира защитата си и да представи необходимите за нея надлежни
доказателства. По отношение на доказателствената
стойност на частните документи, представени като доказателства за получени суми
(договори за съвместна дейност и разписки за получени суми, банкови извлечения),
представени при ревизията, органите по приходите са направили изводи,
несъвместими с тяхната действителна същност. Действително, тези
документи не са
нотариално заверени, но това не е
основание ревизиращият орган да приеме, че обстоятелствата, които те изясняват,
нямат за него обвързваща сила. На тази база той е формирал извод,
че същите са
съставени за целите
на ревизионното производството и
те не следва да бъдат ценени като
доказателства за фактическото предаване
на посочените в тях суми,
съответно следва да бъдат изключени от съвкупността на доказателства. Тази своя
мотивировка той не е надлежно обосновал. В този смисъл е и постоянната съдебна
практика, изразена в Решение № 2119/26.02.2015г., постановено по адм. дело № 5875/2014г. по описа на ВАС; Решение № 2117 от
26.02.2015г., постановено по адм. дело № 6132/2014г.
по описа на ВАС; Решение № 4496 от 22.04.2015г., постановено по адм. дело No 7644/2014г. по описа
на ВАС. По тези съображения съдът намира възражението на
ответната страна относно достоверната сила на представените в хода на
ревизионното производство, респ. в съдебно заседание доказателства, за неоснователно
и неаргументирано, поради което същото не се споделя. Неприетите от
ревизиращите органи парични средства, произтичащи от договори за съвместна
дейност от 17.01.2012 г. с М. Б. за предадена сума от 100000 евро и от
12.102012г с Р.Б., за които жалбоподателя счита, че следва да бъдат включени
при формиране на началното салдо към съответните данъчни периоди, на първо
място съдът съобрази, че се касае за реален договор, предметът на който е
предоставяне на парична сума в определен период от време на конкретен правен
субект. Така, след изтичане на срока, въпросната парична сума може да се търси
по съответния ред от предоставилия съконтрахент. От
този основополагащ правен институт се извлича и съдържанието на насрещните
права и задължения на страните - фактическото /реално/ предаване на паричната
сума в заем и съответно фактическото /реално/ връщане на тази сума на
заемодателя. Тези престации касаят съдържанието на процесното
правоотношение, като с тяхното осъществяване то се изчерпва. Или иначе казано,
дали се касае за предаването на една парична сума като действие по предоставяне
на паричен заем или пък се касае за връщане на заетата сума от заемателя на заемодателя, това са все правни действия,
които се обхващат от предмета на сключения договор. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той е
доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и
подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Повече от
ясно е, че като волеизявления за сключване на посоченият договор, писменият
документ, в който те са обективирани, не би могъл да
има каквато и да е материална доказателствена сила.
Договорът обаче винаги е реален и за да се приеме, че въпросните договори са
били сключени и са породили своето действие, за което е необходимо не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него,
но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая
пари/, за което има съответните разписки. Налице е възникнало облигационно
правоотношение, което поражда едностранно за получателя задължението да върне получената
сума пари при съответното им поискване по съответния за това ред. В настоящият
случай безспорно се доказа със събраните гласни доказателство - показанията на
свидетеля Беджеп
Баязкоц, че е било осъществено реално предаване на
паричната сума в размер на 50000.00 евро на жалбоподателя, което е било
извършено в брой. В този смисъл са и писмените доказателства, приложени по
административната преписка. Предвид факта, че тези документи са представени още
в хода на ревизионното производство с дадените от С.С.
обяснения, и при липсата на каквито и да било други данни по делото, единствено
възможният извод, който може да бъде направен е, че в случая се касае за
действително установени правоотношения. При тези обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че обсъжданата сума в размер на 50000.00 евро,
предоставена от Баязкоч по договор за съвместна
дейност от 12.10.2012 г., е получена от жалбоподателя
и следва да бъде включена в паричния му поток за 2013г. и 2014 г.. В този смисъл
следва да се посочи, че претендираните от
жалбоподателя като действително получени суми в общ размер на 24627.84 лева
през 2013г, 22075.39 лева през 2014г и 58194.14 лева през 2015г. от близки
негови родственици, също няма основание да бъдат
изключени при формирането на паричния му поток. Тази преценка се налага от приложените
по делото писмени доказателства – банкови извлечения, като същите са
представени още в хода на ревизионното производство, ведно с дадените писмени
обяснения от РЛ. Необходимо е да се констатира, че лицата С.Х., С.С. и Г. С. са от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, поради
което изявленията на ревизираното лице, дадени в хода на ревизинното
производство, следва се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната му заинтересованост. В тази връзка,
съобразявайки и нормата на чл.225 ал.2 от ЗЗД, която поставя изискването
дарението на движими имущества да става в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за
прехвърлянето им, то така направените
договори за дарения не страдат от пороците, посочени от органите по
приходите. Като вид движима вещ, парите могат да бъдат дарени чрез предаването
им. Процесните суми очевидно не са в големи размери,
поради което съдът приема, че майката и сестрата, респ. сина на ревизираното
лице, като близки лица на жалбоподателя, са разполагали с финансови средства,
които могат да бъдат предмет на дарение за конкретно поддържаните суми. В тази
връзка е следвало да се съобрази от ревизиращите, че семейната народопсихология
е така устроена, че необходимостта да се пести с оглед финансовото подпомагане
на най- близки родственици по низходяща линия никога
не е била поставена в непосредствена зависимост от ниският размер на социалните
доходи. Затова съдът намира, че що се отнася до произхода на дарените от
посочените лица на жалбоподателят средства не може да бъде изключен от
формирания му паричен поток с единствения аргумент за „съмнения относно техния
произход“, защото в случая безспорно са налице договори за дарения, които имат
своята доказателствена сила. Ако органите по
приходите имат съмнения за произхода у дарителите, то следва да се възползват
от законовите разпоредби и да установят по надлежния начин с какви доходи са
разполагали дарителите. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита,
че сумите в размер на 24627.84 лева през 2013 г., 22075.39 лева през 2014г и
58194.14 лв. през 2015 г., предоставени на жалбоподателя от неговия сина,
неговата майка и сестра, следва да бъдат признати и включени при изчислението
на паричните потоци за 2013,2014 и 2015г. . По всичко от изложеното,
съдът намира, че при постановяване на настоящото решение следва да бъде взето
предвид заключението на вещото лице, което е взело предвид паричния поток,
изготвен от ревизиращите и е включило посочените суми при изследване приходната част
от него. Съпоставяйки получени приходи през тази 2013 г., 2014 г. и 2015 г.,
при взетите под внимание посочени по-горе договори за съвместна дейност през
съответните години и направените разходи, както вещото лице е установило, за
нито една от тези ревизираните години не се установява недостиг на парични
средства от страна на жалбоподателя.
В предвид така
установеното в хода на съдебното производство, на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че с РА незаконосъобразно са
определени задължения на С.С. за ревизионни периоди
2013г., 2014г. и 2015 г. за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ, поради което РА следва
да бъде отменен.
При посочения изход на спора, следва на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя да се присъдят
разноски по делото- за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, депозит за
вещо лице по назначена експертиза в размер на 400 лева и изплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 2500 лева, което е съобразено с
минималния размер, определен в чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като те се констатираха в
общ размер на 2950.00 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева.
В предвид на изложеното и на осн.
чл.160 ал.1 и ал.2 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Г. С. с адрес *** Ревизионен акт № Р-16002117002919-091-001/28.02.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 268/15.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, поправено с Решение за поправка на
очевидна фактическа грешка №268/25.05.2018г. на Директор Дирекция
„ОДОП“-Пловдив, поправен с РА №П-16002118067369-003-001/18.04.2018г, потвърден
с Решение №296/09.07.2018г на Директор дирекция „ОДОП“-Пловдив, с които са
установени публични задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 18841.58
лв. и прилежащи лихви в размер на 7335.00 лв.; за 2014 г. в размер на 11658.17
лв. и прилежащи лихви в размер на 3353.91лв., за 2015 г. в размер на 12666.52
лева и прилежащи лихви в размер на 2354.28 лева, както и допълнително
установени задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице по периоди- за 2013г. вноски за ДОО
в размер на 3802.08 лева и прилежащи лихви в размер на 1749.36 лева, вноски за
ЗО в размер на 1708.80 лева и прилежащи лихви в размер на 727.90 лева, за
2014година вноски за ДОО в размер на 4229.08 лева и лихва в размер на 1512.81
лева, вноски за ЗО в размер на 1900.80 лева и лихва в размер на 662.83 лева, за
периода 2015г. вноски за ДОО в размер на 4656.48 лева и лихви в размер на
1032.23 лева, вноски за ЗО в размер на 2092.80 лева и лихви в размер на 463.92
лева.
ОСЪЖДА Централно управление на НАП, Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при да
заплати на С.Г.С., ЕГН
**********, с адрес ***
от 2 950. 00 (две хиляди деветстотин и
петдесет) лева, разноски по делото
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р България по реда на ДОПК.
СЪДИЯ: