О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
11
гр. Разград, 20 февруари 2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря …..изслуша
докладваното от съдията дело №30 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.60, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ “СТИВ+М–М. Н.“, гр.Разград против
разпореждането на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително изпълнение
на принудителната административна мярка (ПАМ), наложена със Заповед №
60-ФК/31.01.2020г. В нея се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, като
издадено при допуснато процесуално нарушение, в противоречие с материалния
закон и преследваната от него цел. С
оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.
Разградският административен съд, след като прецени събраните в хода на
производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.60, ал.3 от АПК от надлежна
страна. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни
съображения:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
60-ФК/31.01.2020г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски
обект"- смесен магазин, находящ се в гр.Разград, стопанисван от жалбоподателя
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС. В мотивите към заповедта
е посочено, че при извършената на 28.01.2020г. проверка в обекта е
направена контролна покупка на 0,154 кг.
пикантна наденица на стойност 1, 82 лв., като търговецът е издал фискална касова бележка №
0029827 на обща стойност 1, 82 лв. от наличното и работещо в обекта фискално
устройство, в която обаче не е отразено количеството на стоката. Прието е за
установено, че с деянието ЕТ „СТИВ+М-М. Н.“ е осъществил състав на нарушение по
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като издадената фискална касова бележка не съдържа
всички задължителни реквизити, посочени там. Тези обстоятелства са отразени в
съставения по реда и при условията на чл.50 от ДОПК Протокол за извършена
проверка №0388262/28.01.2020г. Въз основа на така установеното е прието, че са налице
фактическите и правни основания на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане
на ПАМ и е издадена процесната заповед.
В нея се съдържа и разпореждане, с което на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60, ал.1 от АПК се допуска предварително
изпълнение на наложената ПАМ. Като мотиви за това административният орган е
посочил, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид и с цел защитата на
особено важен държавен интерес и предвид това, че от закъснението на изпълнението
на акта може да последва значителна или
трудно поправима вреда. Липсата на реквизити в касовата бележка е от
категорията на най- съществените нарушения на данъчното законодателство. С това
свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане
на търговските обороти и като последица се явява неправилното определяне на
реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Посочено е, че на лицето
е направено писмено предупреждение по
реда на ЗАНН за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18. Аналогични са
мотивите, изложени във връзка с определяне размера на срока на наложената ПАМ,
като административният орган е определил срок от 5 дни, който е към минималния
размер, посочен от закона. Това обстоятелство сочи, че той е приел, че
конкретното деяние е с относително ниска степен на обществена опасност, поради
което за целите на ПАМ не е необходимо
да се прилага принуда с по-голяма тежест и срок.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на
чл.60, ал.1 от АПК, възприети от административния орган. Общото правило в
административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от този принцип е допустимо, но
само при наличието на изчерпателно изброените в чл.60, ал.1 от АПК основания и
то ако е необходимо в конкретния случай. Това е така защото очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай,
когато се констатират нарушения, обуславящи налагането на принудителна административна мярка по чл.186
от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на ПАМ по силата на
закона, както е сторил това в редица други специални закони. Ето защо при
допускане на предварително изпълнение на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК в
тежест на административния орган е да прецени всеки случай поотделно и да
посочи конкретните фактически основания, налагащи допускането на
предварителното изпълнение на акта, както и доказателствата, които ги
установяват. В случая това изискване не е изпълнено.
Изложените съображения са общи и касаят всички случаи, при които са налице
законовите предпоставки да се издаде ЗНПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Административният орган не е посочил конкретните факти и обстоятелства, както и
доказателства, които ги установяват, въз основа на които е приел, че
изпълнението на акта в конкретния случай ще бъде осуетено или сериозно
затруднено и/или от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и
трудно поправими вреди. Според принципа, залегнал в чл.6, ал.2 от АПК,
налагането на всяка утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и
пропорционално, съобразено със спецификите на конкретния случай. В казуса, с
оглед установените факти и обстоятелства, съдът приема, че с допуснатото
предварително изпълнение на издадената ЗНПАМ биха се засегнали в по-голяма
степен от необходимото правата и законните интереси на адресата.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че разпореждането,
с което е допуснато предварително изпълнение на ЗНПАМ, е издадено в
противоречие със закона и преследваната от него цел, поради което следва да се
отмени като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски в размер
на 350 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Те са своевременно предявени и доказани по размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 60-ФК/31.01.2020г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ “СТИВ+М–М. Н.“, гр.Разград
сумата от 350 (триста и петдесет) лева- дължими деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/