Определение по дело №1986/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2025
Дата: 13 септември 2016 г.
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20165300501986
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2025

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети граждански състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:        

                            

Председател: АННА ИВАНОВА

Членове:        ПОЛИНА БЕШКОВА

                      ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

                

като разгледа докладваното от съдия Кацарова

въззивно частно гражданско дело № 1986 по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от адв.Г.К. като пълномощник на Н.Т., против  определение № 45002 от 21.06.2016г. по гр.д. № 12982/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, V гр.с., с което съдът е върнал въззивна жалба, вх. № 19017 от 13.04.2016г., подадена от жалбоподателя Т.. Посочил е, че определеинето е незаконосъобразно, тъй като дължимата държавна такса е внесена и няма причини жалбата да бъде върната. Моли определението да бъде отменено.                     

В предоставения му срок ответникът по частната жалба не е депозирал отговор.

Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя, за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по същество – за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на въззивната жалба, вх. № 19017 от 13.04.2016г., подадена от жалбоподателя Т., е първоинстанционното съдебно решение № 1130/ 01.04.2016г., постановено по гр.д. № 12982/ 2015г. по описа на ПРС, V гр.с., в неговата цялост. Предмет на това съдебно решение и съответно на въззивна проверка, се явяват два обективно кумулативно съединени иска, като съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК държавна такса се дължи за всеки един от тях, като е в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по – малко от 50лв. Съответно, при обжалване на съдебното решение, съгласно текста на чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В случая цената на исковете е съответно 886,02лв. и 37,05лв. или дължимата държавна такса за въззивно обжалване е по 25лв. за всеки от исковете или в общ размер от 50лв. Жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 25лв. Повторно, след връщане на делото от въззивната инстанция с указания да се даде възможност на жалбоподателя да внесе пълния размер на държавната такса, такава възможност е била предоставена на същия. В дадения му едноседмичен срок, който започнал да тече на 08.06.2016г. и изтекъл на 14.06.2016г., жалбоподателят не представил доказателства за отстраняване на нередовноститена въззивната жалба.

Жалбоподателят е атакувал соченото определение, като е навел оплакване в насока, че дължимата държавна такса е внесена изцяло. Соченото съображение е неоснователно, тъй като за всеки от обективно кумулативно съединени иска се дължи отделно държавна такса, чийто общ размер възлиза именно на 50лв., каквито са били указанията на първата и на въззивната инстанция. На жалбоподателя двукратно е предоставяна възможност за представяне на доказателства за внесена държавна такса в пълен размер, но същият не е сторил това. Предвид неотстраняване на нередовностите на въззивната жалба в срок, правилно и законосъобразно   първоинстанционният съд е върнал същата, поради наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. С оглед изложеното, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Страните не претендират разноски.

Водим от горното и на основание член 278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 35106/ 04.07.2016г., подадена от адв.Г.К. в качеството му на пълномощник на Н.Т.Т., против определение № 45002 от 21.06.2016г. по гр.д. № 12982/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, V гр.с., за връщане на въззивна жалба, вх. № 19017 от 13.04.2016г., на жалбоподателя Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                             

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.