Решение по дело №8877/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31
Дата: 5 януари 2025 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20241110208877
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА Административно
наказателно дело № 20241110208877 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. И. М., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Ж. от
САК, против Наказателно постановление № 24-4332-004306/29.02.2024 г.,
издадено от началник - група в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание
лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 50,
00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че в
наказателното постановление не са посочени всички обстоятелства от състава
на нарушенията. Изтъква се и че е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като нарушенията не са подведени под съответстващата им правна
норма. Оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа
обстановка и се излагат доводи, че жалбоподателката не е извършила
нарушенията, за които е наказана по административен ред. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката В. М., редовно призована, не се
1
явява. Представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.
Ж. Ж. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление.
Излага доводи, че от събраните в съдебното следствие доказателства не е
доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушенията от
неговата доверителка. Изтъква, че единствените доказателства, обосноваващи
административното обвинение, се съдържат в показанията на свидетелката П.,
които процесуалният представител на жалбоподателя оценява като
недостоверни, нелогични и противоречащи на останалите гласни
доказателствени средства.
Наказващият орган – началник - група в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл.
юрк. С. М. с пълномощно от наказващия орган се прави искане жалбата да
бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН, от наказаното лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателката на 28.05.2024 г., видно
от разписката на страница втора, а жалбата е подадена на 10.06.2024 г. чрез
пощенски оператор, видно от датата на пощенското клеймо). Предвид горното
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката В. М. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "М", като й било издадено СУМПС № хххххххххх/08.10.2021
г. от СДВР, валидно до 08.10.2031 г.
На 09.01.2024 г. около 09:40 часа свидетелката П. П. се намирала в
магазина, който стопанисвала, в гр. София, на ул. "Хубча" № 8. Свидетелката
П. била паркирала собствения си лек автомобил марка "Рено", модел "Клио" с
рег. № хххххххххх пред магазина. Автомобилът бил паркиран успоредно на
бордюра, като зад него имало свободно място за паркиране. На мястото дошъл
свидетелят И.М., който имал уговорка с дъщеря си - жалбоподателката В. М.
заедно да посетят офис на "Виваком България" ЕАД. Свидетелят М. видял
свободното място за паркиране зад автомобила на свидетелката П. и застанал
там, за да го запази до идването на дъщеря си. Малко след това на мястото
2
дошла жалбоподателката В. М., която управлявала лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Лупо" с рег. № хххххххххх. Жалбоподателката М. се
насочила да паркира зад автомобила на свидетелката П., на мястото, запазено
от баща й - свидетеля М.. При паркирането обаче при движение напред
поради недостатъчен контрол върху моторното превозно средство, което
управлявала, жалбоподателката М., реализирала удар в паркирания отпред лек
автомобил марка "Рено", модел "Клио", с рег. № хххххххххх, собственост на
свидетелката П.. Ударът настъпил между предната броня на управлявания от
жалбоподателката М. лек автомобил и задната броня на лекия автомобил,
собственост на свидетелката П.. Свидетелката П. видяла удара между двата
автомобила, докато била в търговския обект, и излязла пред магазина, където
се намирали жалбоподателката и свидетелят М.. Свидетелката П. казала, че
жалбоподателката е ударила автомобила й и показала мястото на ужулването,
но свидетелят М. отговорил, че същото не е причинено от автомобила на
дъщеря му. След това свидетелят М. и жалбоподателката напуснали мястото
на настъпилото пътнотранспортно произшествие и посетили офис на
"Виваком България" ЕАД. Междувременно свидетелката П. изготвила снимки
на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, обадила се на единния
телефон за спешни повиквания 112, съобщила за станалото и на мястото бил
изпратен екип на ОПП - СДВР. Когато свидетелят М. и жалбоподателката се
върнали на мястото, свидетелката П. ги уведомила, че е повикала екип на
ОПП - СДВР. Независимо от това, първо жалбоподателката, а след нея -
свидетелят М., напуснали мястото на ПТП.
На мястото били изпратени свидетелят А. П. и И. И. - и двамата,
заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. Двамата
служители на ОПП - СДВР снели сведения от свидетелката П. и огледали
щетите по лекия автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег. № хххххххххх.
Свидетелката П. предоставила на служителите на ОПП - СДВР данни за
регистрационния номер на напусналия автомобил. Младши автоконтрольор И.
И. съставил протокол за ПТП № 1886013 (рег. № 413) от 09.01.2024 г. и скица
към него, както и били изготвени снимки на установения на мястото лек
автомобил.
На 19.02.2024 г. жалбоподателката В. М. се явила в служебно
помещение на ОПП - СДВР, където попълнила декларация, че на 09.01.2024 г.
3
именно тя е управлявала лекия автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег.
№ хххххххххх и изложила обстоятелствата във връзка с процесния случай.
На същата дата свидетелят Й. К. - младши автоконтрольор в ОПП -
СДВР, съставил АУАН серия АД бл. № 069869/19.02.2024 г., с който повдигнал
против жалбоподателката М. административнонаказателни обвинения за
нарушения на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на чл. 123 ал. 3 б. "в" ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел - С.Д. - служител в ОПП - СДВР,
както и в присъствието на жалбоподателката М., бил й предявен за
запознаване със съдържанието му и й бил връчен препис. При съставяне на
АУАН жалбоподателката вписала, че има възражения, но не изложила по -
подробни такива нито при съставяне на акта, нито в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН.
На 29.02.2024 г. Г.Б. - началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" в ОПП - СДВР издала обжалваното наказателно постановление
№ 24-4332-004306/29.02.2024 г., с което на основание чл. 185 ЗДвП наложила
на жалбоподателката М. административно наказание глоба в размер на 20, 00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1
т. 5 ЗДвП й наложила административно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 50, 00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите А. П., П. П., И.М., Й. К., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка - картон на
водача, протокол за ПТП № 1886013 /рег. № 413/ от 09.01.2024 г., ведно със
скица, декларация от 19.02.2024 г., АУАН серия АД бл. № 069869/19.02.2024
г., НП № 24-4332-004306/29.02.2024 г., сведение от П. П. от 09.01.2024 г.,
докладна записка от 09.01.2024 г., заповед № 513з-10527/02.12.2022 г. на
директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. - и двете на Министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., споразумение за прекратяване на
услуга от 08.02.2024 г., сключено между "Виваком България" ЕАД и
Сдружение спортен клуб "Оверфайт", приемо - предавателен протокол за
4
предоставено оборудване от същата дата, отговор от "ЗАД Армеец" АД изх. №
100-1780/05.11.2024 г., веществените доказателства - 2 броя черно - бели
снимки към протокол за ПТП № 1886013 (рег. № 413) от 09.01.2024 г.,
приложени на л. 45 - л. 46 от материалите по делото, 7 броя цветни снимки,
представени от свидетелката П. и приложени в полиетиленов плик в
материалите по делото.
Показанията на свидетелите А. П. и Й. К. не допринасят съществено за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Свидетелят П. е
посетил мястото на ПТП при изпълнение на служебните си задължения, но не
е очевидец на настъпилото ПТП, а е възприел на място единствено
паркирания автомобил марка и модел "Рено Клио" с рег. № хххххххххх и е
снел сведения от свидетелката П.. Свидетелят К. е съставил АУАН, но не е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, а акта е
съставил изцяло въз основа на материалите по административнонаказателната
преписка.
По отношение на това настъпило ли е ПТП, какъв е механизмът му и
какво е било поведението на участващите в него лица, се събраха
противоречиви показания чрез разпит на свидетелите П. П. и И. М.. Като
извърши преценка на показанията на двамата свидетели, оцени ги съобразно
със съответствието им с останалия събран доказателствен материал и
съобразно тяхната последователност, изчерпателност и съответствие с
правилата на житейската логика, съдът намери, че следва да кредитира
показанията на свидетелката П. П. и да им се довери. За разлика от свидетеля
М., при свидетелката П. не се установиха основания за заинтересованост от
изхода на производството. Няма данни свидетелката да се е познавала и да е
била в каквито и да било отношения с жалбоподателката преди процесния
случай, така че да се подозира субективен стремеж на свидетелката П. да
обвини именно жалбоподателката М. в реализиране на пътнотранспортно
произшествие. Свидетелят М., от друга страна, е баща на жалбоподателката,
което предпоставя и заинтересоваността му от изхода на производството.
Действително, свидетелката П. е единствен очевидец на настъпилото ПТП,
както навежда процесуалният представител на жалбоподателката, но
показанията й са достатъчно последователни, детайлни, категорични и
кореспондиращи на писмените и веществените доказателства, за да бъдат
възприети с доверие от съда. Така свидетелката П. е категорична, че е видяла
5
момента на удара между двата автомобила, както и го е чула вътре в магазина
при включен телевизор. Показанията на свидетелката П., че след тази случка е
установила щета по автомобила си, добре кореспондират на писменото
доказателство - протокол за ПТП № 1886013 /рег. № 413/ от 09.01.2024 г.
(където са отразени щети в областта на задната броня на паркираното МПС),
както и отговор от "ЗАД Армеец" АД, от който е видно, че пред
застрахователя по имуществената застраховка "Каско" е била предявена
претенция във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 09.01.2024 г.,
като на свидетелката П. е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 302, 15 лева. Показанията на свидетеля М., че не е имало удар
между паркирания автомобил и автомобила, управляван от неговата дъщеря,
че свидетелката П. е поляла бронята на автомобила с топла вода, за да се
разтопи снега и да се види мястото на увреждането, както и че свидетелката П.
не ги е уведомила, че е повикала служители на ОПП - СДВР, съдът прецени
като недостоверни и насочени към изграждане защитна теза на
жалбоподателката, тъй като се оборват от показанията на свидетелката П..
Така свидетелката П. твърди, че единствено с ръка е свалила снега по бронята
на автомобила, а не го е поливала с топла вода, както и че е уведомила
свидетеля М. и жалбоподателката, че е повикала екип на ОПП - СДВР, но
въпреки това те са си тръгнали. Впрочем, като нелогични съдът преценява и
показанията на свидетеля М., че е влязъл в магазина на свидетелката П.
единствено, за да си купи кафе, въпреки възникналия между тях словесен
конфликт, поради което и не ги кредитира, а се довери на показанията на
свидетелката П., че свидетелят М. е влязъл в магазина, за й обясни, че няма
смисъл да се обръща към органите на реда.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства и на веществените доказателства. Представените с въззивната жалба
споразумение, сключено с "Виваком България" ЕАД, и приемо - предавателен
протокол, са с дата, различна от посочената в наказателното постановление
(писмените доказателства са с дата 08.02.2024 г.). Същевременно обаче
показанията на свидетеля М., че поводът за срещата с дъщеря му на
процесната дата е бил именно ангажимент в офис на "Виваком България"
ЕАД, не се оборват от други доказателствени средства, поради което съдът
намери, че следва да им се довери.
6
Като веществени доказателства съдът кредитира приобщените
статични изображения - снимки - както тези, изготвени от свидетелката П.,
така и тези, изготвени от посетилите мястото служители на ОПП - СДВР,
доколкото същите кореспондират на гласните доказателствени средства и на
писмените доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен от свидетеля Й. К., заемащ длъжност младши
автоконтрольор II степен в 02 група "Специализирана група за контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия" на 02 сектор "Контрол, регулиране
и осигуряване на мероприятия" към ОПП - СДВР, оправомощен да съставя
актове за установяване на нарушения на ЗДвП, видно от приетата като
писмено доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи /т. 1.3.2. от заповедта/.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
група "Административнонаказателна дейност" в сектор "Административно
обслужване" към СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от заповедта/. От представените
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., се установява, че
издалата наказателното постановление Г.Б. заема длъжност началник на 01
група "Административнонаказателна дейност" на 03 сектор
"Административно обслужване" в ОПП - СДВР, поради което и е
оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателката М., предявен й е за запознаване със
съдържанието му и й е връчен препис.
Независимо, че в АУАН са посочени двама свидетели, от
7
доказателствата по делото се установява, че същият е съставен в присъствието
само на един от тях - С.Д., който е положил подписа си в графа "свидетели"
под № 2, а като свидетел в АУАН е посочена и свидетелката П. П., която обаче
не е положила подпис в АУАН, а единствено в графа "свидетели" срещу № 1 е
посочено "сведение чл. 43 ал. 1 ЗАНН". Така и свидетелката П., разпитана в
съдебно заседание, не съобщава да е присъствала при съставяне на АУАН.
Независимо, че свидетелят по акта е само един и не е присъствал при
извършване или установяване на нарушението, съдът намира, че нарушението
на нормата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН не е съществено и не е ограничило правото на
защита на въззивника, тъй като бе отстранено в съдебното производство, в
което като свидетел е разпитано лицето, очевидец на нарушението -
свидетелката П. П..
По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП:
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са
посочени признаците от състава на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, в това число и датата и мястото на извършването му, както
и нарушената законова разпоредба. Същевременно от събраните в съдебното
следствие доказателства се установи по категоричен начин, че
жалбоподателката М. е нарушила нормата на чл. 20 ал. 1 ЗДвП. Посочената
разпоредба задължава водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. От показанията на свидетелката П. П.,
както и от писмените доказателства - протокол за ПТП и скица, се установява
механизма на настъпилото ПТП - при паркиране жалбоподателката е
осъществила с автомобила движение на заден ход, след което - движение
напред, при която маневра е реализирала удар в паркирания пред нея
автомобил на свидетелката П. и му е причинила материални щети в областта
на задната броня. Така установеният механизъм на ПТП сочи, че същото е
настъпило именно поради неупражнен достатъчен контрол върху моторното
превозно средство. Нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП е формално, на просто
извършване и като елемент от състава му не е предвидено настъпване на
съставомерен общественоопасен резултат, поради което обстоятелството, че в
АУАН и НП не са описани причинените при ПТП имуществени вреди, не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Нарушението въззивникът М. е осъществила при несъзнавана
8
непредпазливост като форма на вината, тъй като не е съзнавала и предвиждала
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но като
правоспособен водач е могла и е бил длъжна да ги предвиди.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 185 ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. Административното наказание е
предвидено в абсолютно определен размер, който по аргумент от чл. 27 ал. 5
ЗАНН не може да бъде намаляван. Предвид всичко изложено съдът намери, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно
нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач
на моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП,
има задължението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието (чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на водачите
са различни в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са
били причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат
различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП
има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
В случая с АУАН по отношение на жалбоподателката В. М. е
повдигнато административнонаказателно обвинение затова, че след ПТП
"спира да установи нанесените щети, но не уведомява компетентните органи
на МВР", което актосъставителят е квалифицирал като нарушение на чл. 123
ал. 3 б. "в" ЗДвП. В наказателното постановление нарушението е описано по
идентичен начин, но е квалифицирано като такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.
Макар и пестеливо, съдът намира, че описанието на обстоятелствата
на нарушението в АУАН и НП, е достатъчно, за да позволи на
жалбоподателката М. да организира защитата си, както и за да се определи
предмета на доказване в производството. Посочени са времето и мястото на
настъпване на ПТП, действията на жалбоподателката - реализира ПТП, спира
да установи нанесените щети, както и онова задължение, което е имала като
водач на МПС, участник в ПТП, но не е изпълнила - не уведомява
компетентните органи на МВР.
9
От събраните в съдебното следствие доказателства се установи и че
жалбоподателката В. М. е извършила нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. М. е реализирала ПТП с
паркирания лек автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег. № хххххххххх,
след което и въпреки настояването на свидетелката П. да изпълни
задълженията си като водач на МПС, участник в ПТП, жалбоподателката М. е
напуснала мястото на ПТП, заедно с баща си - свидетелят М.. Впоследствие
двамата се върнали, след като приключили ангажиментите си в офис на
"Виваком България" ЕАД, но дори и след като свидетелката П. им съобщила,
че е уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП, двамата си тръгнали,
като първо от мястото на ПТП тръгнала жалбоподателката М., а малко след
това - и баща й свидетелят М.. Като водач на МПС, участник в ПТП, при което
са настъпили само имуществени вреди, жалбоподателката В. М. е имала както
задължение да спре, за да установи какви са последиците от произшествието
(което тя е изпълнила), така и задължението, произтичащо от разпоредбата на
чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП - при липса на съгласие с другия участник в ПТП,
без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба на МВР
и да изпълни дадените й указания (което жалбоподателката не изпълнила).
Предвид горното съдът намери, че от събраните в съдебното следствие
доказателства се установява, че жалбоподателката В. М. е осъществила от
обективна страна административнотото нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в"
ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателката е действала при пряк умисъл
като форма на вината - съзнавала е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните му
последици. М. е съзнавала, че като водач на МПС е участник в ПТП, но
въпреки това не е уведомила органите на МВР, а вместо това е напуснала
местопроизшествието.
Съдът прецени като неоснователни доводите във въззивната жалба, че
жалбоподателката не е била уведомена, че свидетелката П. е сигнализирала
органите на МВР, поради което и е напуснала мястото на ПТП. Разпитана в
съдебно заседание свидетелката П. е категорична, че е уведомила
жалбоподателката и баща й, че е повикала органите на СДВР. Съдът не даде
вяра на показанията на свидетеля М., дадени в противния смисъл, тъй като те
се оборват от показанията на свидетелката П., а противоречат и на
10
попълнената от жалбоподателката декларация от 19.02.2024 г.
Ето защо съдът намери, че жалбоподателката В. М. е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по
чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП. При посочване на правната квалификацията на
нарушението, и актосъставителят, и наказващият орган са допуснали
процесуални нарушения - така в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.
123 ал. 3 б. "в" ЗДвП, а в НП - като такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП. Съдът
намира обаче, че допуснатото нарушение от актосъставителя и от наказващия
орган при квалифициране на нарушението не е от категорията съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото на
защита на жалбоподателката и възможността й да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира защитата си
срещу него. Същевременно допуснатото нарушение при квалификацията на
нарушението може да бъде отстранено от съда чрез упражняване на
правомощието му по чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН, като наказателното постановление
бъде изменено в частта относно нарушението по пункт втори, което да бъде
преквалифицирано в такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП. Съгласно чл. 63
ал. 7 т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова
изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на
нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП са посочени в наказателното
постановление и са предявени на жалбоподателката, която е имала
възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията,
дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II
колегия по въпроса дали в производството по реда на Раздел V, Глава III
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба: "(...) районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
11
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП и е определил наказанията глоба и лишаване от
правоуправление, наложени на жалбоподателката М., в минималните размери,
предвидени в чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП. С оглед на забраната, предвидена в чл. 27
ал. 5 ЗАНН, определените в минимален размер наказания глоба и лишаване от
правоуправление не могат да бъдат намалявани.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушенията по чл. 20 ал. 1
ЗДвП и по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП не може да се приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН и същите да се квалифицират като маловажни предвид
императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.), която
предвижда, че за нарушения по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Още повече, че в случая се касае за две административни нарушения и
в резултат на поведението на въззивника е настъпило ПТП, при което са
причинени материални щети, което изключва възможността всяко от двете
нарушения да се преценява като такова с по-ниска степен на обществена
опасност.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта относно нарушението по
пункт втори, което да бъде преквалифицирано от такова по чл. 123 ал. 1 т. 3
ЗДвП в такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП, а в останалата си част - да бъде
12
потвърдено.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд са
проведени две съдебни заседания, както и че процесуалното представителство
на наказващия орган в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване на процесуален представител в
съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на наказващия орган за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Жалбоподателката няма право на присъждане на разноски, но и не
представя доказателства за извършване на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-004306/29.02.2024 г.,
издадено от началник - група в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185
ЗДвП на В. И. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание
"лишаване от правоуправление" за срок от 1 /един/ месец и "глоба" в размер на
50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП, В ЧАСТТА
относно правната квалификация на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото в такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
004306/29.02.2024 г., издадено от началник - група в ОПП - СДВР, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В. И. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
13
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14