№ 109
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно
гражданско дело № 20232000500072 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.220 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „П.“ АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. „С. № *, представлявано от Х. –
чуждестранно юридическо лице, представлявано от И.Д.А., против
протоколно определение от 19.09.2022 г., постановено по в.гр.д. № 982/ 2021
г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането
на частния жалбоподател за привличане на трети лица – помагачи.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно,
доколкото съдът не е съобразил, че по реда на чл.175 ГПК (отм.) привличане
на трето лице помагач може да се осъществи и пред въззивната инстанция.
Сочи се, че за молителя е налице интерес от исканото привличане, тъй като
собственик на процесния имот преди 1998 г. е била българската държава и
следователно същата, както и последващият му приобретател, като
заинтересовани лица, следва да бъдат конституирани за участие в процеса.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение.
В постъпилия отговор на частната жалба от Община Бургас същата
се оспорва, с доводи, че привличането на трето лице –помагач е недопустимо
пред въззивната инстанция.
Апелативен съд Бургас констатира, че частната жалба е подадена от
легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, като е спазен
преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК и са изпълнени останалите
1
процесуални предпоставки за допустимост. Ето защо, същата подлежи на
разглеждане по същество.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Производството пред Окръжен съд Бургас е било образувано след
обжалване с въззивни жалби, в това число и от настоящия частен
жалбоподател, на първоинстанционно решение, постановено от Районен съд
Бургас по установителен иск за собственост, съединен с претенции за
прогласяване нищожност на договор, осъдителни искове за предаване
владение на недвижими имоти, осъдителни искове за присъждане на
обезщетения за неоснователно обогатяване.
В съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 19.09.2022
г. частният жалбоподател е поискал в производството да бъдат
конституирани като трети лица помагачи „С.С.“ ЕАД и Държавата.
С атакуваното в настоящото производство определение съдът от
втора инстанция е отказал да допусне конституирането на третите лица, като
е изложил съображения, че привличането на трето лице – помагач, по реда на
приложимия отменен закон, може да се заяви най-късно в първото по делото
заседание пред първата инстанция, но не и пред въззивната такава.
Настоящият състав отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 175,
ал.1 ГПК (отм.), всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато
това лице има право да встъпи, за да помага, като привличането може да се
иска най-късно в първото по делото заседание.
По смисъла на т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т.д. № 1/2000 г. привличането на трето лице, като подпомагаща
страна, става не по негов почин, а по такъв на една от главните страни, за да
го подчини на силата на мотивите, с оглед бъдещ процес, който би водил
срещу него, при неблагоприятен изход на делото. Ето защо е прието, че
привличането трябва да бъде поискано от заинтересованата страна в
преклузивния срок, предвиден в чл.175, ал. ГПК (отм.), поради което е
недопустимо то да се извърши пред въззивната инстанция. Тълкувателната
воля на върховния ни съдебен орган е в този аспект обоснована, според
мотивите на акта, от разбирането, че срокът е гаранция за охраняване правата
2
на привличаното лице да вземе участие в делото от самото му начало, за да не
бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да
въздейства върху изхода на делото.
Като взе предвид изложеното, както и фактическата установеност в
настоящия случай, сочеща, че искането за привличане на третите лица –
помагачи е направено от молителя едва при въззивното разглеждане на
делото, настоящият апелативен състав намира, че същото е било
преклудирано, поради което привличането не е следвало да бъде допуснато.
Изводите в този смисъл на въззивния съд следва да се подкрепят.
Горното обосновава потвърждаване на определението на Окръжен
съд Бургас.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.09.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 982/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без
уважение искането на „П.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „С. № *, представлявано от Х. – чуждестранно юридическо лице,
представлявано от И.Д.А., за привличане на трети лица – помагачи.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3