№ 459
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502764 по описа за 2024 година
С решение № 3043 от 21.05.2024 г., по гр.д. № 9072/22 г., СГС, І-14 с-в,
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ
ЕТ „М. Р. – М. Д.“, срещу "Банка ДСК" ЕАД (конституирана по реда на чл. 227
от ГПК като правоприемник на "ОТП Факторинг България" ЕООД) иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищците при условията на активна солидарност сумата от 30 000 лв., частично
от 159 160 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.08.2022 г. до
изплащане на вземането.
С решението се ОТХВЪРЛЯ и иска, предявен от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А.
Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“, срещу Министерство на
правосъдието, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК за
осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна
солидарност сумата от 30 000 лв., частично от 152 160 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка осъществено противоправно
деяние от ДСИ Б. С. към СИС на КРС по изп.д. № 271/2012 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
1
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците К. Н. Р., К.
М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“. Твърди се, че съдът
не е обсъдил твърденията на ищците. Поддържат тезата си, че ищците не са
били уведомени надлежно за извършената от банката в полза на „ОТП
Факторинг“ ЕООД цесия преди образуване на изпълнителното производство,
нито в хода на последното от самия ДСИ. Сочи се, че поради факта, че
изпълнителното производство е образувано от „ОТП Факторинг“ ЕООД, а
изпълнителния лист е бил издаден в полза на банката, у длъжниците се
създала дезориентация и те не могли да организират защитата си по чл. 422
ГПК. Считат, че легитимацията на дружеството-взискател възниква именно от
уведомяването по чл. 99 ЗЗД, каквото валидно не е осъществено. Изтъкват, че
ДСИ е нарушил закона, като е изнесъл на публична продан недвижим имот,
собственост на ищеца – едноличен търговец, без взискателят да има
легитимация като кредитор по изпълнението. Считат, че ДСИ е следвало да
разпредели сумата на банката, като първоначален кредитор. Намират, че
имота е продаден на занижена цена в нарушение от съдебния изпълнител.
Изтъкват, че дружеството-цесионер е придобило дълга на необосновано
занижена цена от банката, а ипотекираният имот е продаден на цена по-ниска
от пазарната. Според жалбоподателите това е довело до обогатяване на
цесионера ОТП „Факторинг България“ ЕООД с разликата между покупната
цена на дълга и продажната цена на ипотекирания имот. Подчертава се, че ако
банката е била предложила на длъжниците-ищци цената, която е била
предложила на цесионера за вземането, то вероятно те биха погасили дълга.
Молят решението да се отмени и да се уважат исковете.
Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата. Сочи, че между страните
е било обявено за безспорно, че възражение по чл. 414 ГПК не е подавано,
поради което всички оплаквания относно материалната легитимация на
цесионера са преклудирани. Сочи, че цесионерът е бил упълномощен по
силата на договора за цесия да уведоми длъжниците, до които са изпратени
уведомителни писма. Изтъква, че в хода на изпълнението длъжниците са се
запознавали с всички книжа по него, вкл. с договора за цесия, а това е станало
и във връзка с множеството дела, които са се развили между страните. Счита,
че най-късно ищците са уведомени за цесията с писмения отговор по делото.
По същество поддържа довода, че не е реализиран фактическия състав за
обезщетяване на вреди на длъжниците, тъй като те са изпълнили спрямо лице,
2
което има правото да получи плащане. Отделно подчертава, че ищците К. Р.,
К. Р. и Е. Р. не са били увредени, тъй като продаденият имот не е техен. Сочи,
че действията по публичната продан са надлежно извършени от ДСИ. Твърди,
че цената на договора за цесия не е от значение за длъжниците, тъй като това е
въпрос на свободно договаряне между цедента и цесионера, като сочи
допълнително, че от страна на ищците не е правен никакъв опит за уреждане
на отношенията с банката във връзка с получения кредит.
Ответникът Министерство на правосъдието оспорва жалбата.
Подчертава, че несъобщаването на цесията не рефлектира върху дължимостта
на вземането (решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 666/2015 г., ВКС, ІV
ГО), а касае само обстоятелството, че преди уведомяването длъжникът може
да плати валидно и на стария кредитор, въпреки, че той вече е прехвърлил
вземането си. Сочи, че обезщетение може да се претендира само за
действително претърпени вреди, а не предполагаеми. Подчертава, че всички
жалба на ищците срещу ДСИ са отхвърлени от съдилищата.
Ответникът ДСИ Б. С. (ответник по обратния иск на Министерство на
правосъдието) намира жалбата за нередовна, както и за неоснователна. Счита,
че изложението преповтаря исковата молба, а решението съдържа всички
необходими мотиви.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 441 ГПК и чл. 54
ЗЗД.
Ищците К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М.
Д.“, твърдят, че срещу тях била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на 22.11.2011 г. в полза на "Банка ДСК" ЕАД, въз основа на
договор за кредит от 3.07.2007 г., но след това банката цедирала вземането си
на "ОТП Факторинг България" ЕООД с договор от 25.01.2012 г., за който
ищците не били уведомени. По искане на цесионера от 19.12.2012 г. пред ДСИ
при PC гр. Кюстендил било образувано изпълнително дело. Считат, че
взискателят няма активна легитимация, тъй като цесията не включвала
вземането по издадения изпълнителен лист, а вземане по договора за кредит и
3
поради липса на уведомяване по чл. 99 от ЗЗД. Твърдят, че тъй като
изпълнителното производство било образувано по искане на дружеството,
ищците били лишени от възможността да организират защитата си и да
предприемат действия относно подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
(респ. производство по чл. 422 ГПК), тъй като изпълнителният лист е бил
издаден в полза на банката, която била легитимния взискател. Изтъкват, че
ДСИ е действал противоправно, тъй като незаконосъобразно е конституирал
взискател, който не се легитимира с изпълнителен титул. Отделно намират, че
ипотекирания имот е бил продаден на занижена цена, което ги е лишило от
възможността да бъде погасено цялото им задължение, респ. да се получи
разликата от ипотекарния длъжник, ако имотът е бил продаден на реални
пазарни цени. Претендират "ОТП Факторинг България" ЕООД, заместено в
производството от „Банка ДСК“ ЕАД, да заплати солидарно на всички ищци
сумата 30 000 лв., като част от обща сума в размер на 159 160 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба, тъй като е налице неоснователно
обогатяване доколкото на взискателя по изпълнителното дело е разпределена
сума, която не му се дължи. От ответника Министерство на правосъдието се
претендира в условията на солидарност за ищците заплащане на сумата от
30 000 лв., като част от 152 160 лв., като обезщетение за имуществени вреди
(пропуснати ползи) от получаване на пазарната цена на имота, предмет на
принудително изпълнение, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането. Претендират и разноски.
Ответникът ОТП „Факторинг България“ ЕООД оспорва иска, като
поддържа, че има качеството на легитимиран взискател. Твърди, че бил
упълномощен от цедента и надлежно уведомил длъжниците за цесията. В
случай, че такова уведомяване не се приеме за валидно, изтъква, че то е
настъпило с връчените съобщения по изпълнителното дело, а в краен случай -
с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия и уведомителни
писма. Отделно сочи, че публичната продан е съобразен с изискванията на чл.
485, ал. 2 от ГПК.
Ответникът Министерство на правосъдието оспорва исковата претенция
като недопустима и неоснователна, вкл. и като погасена по давност. Намира
цесионера за легитимиран, а твърдените имуществени вреди – за ненастъпили.
Публичната продан счита за законосъобразно проведена, което е потвърдено
4
от съдебните актове по жалби на длъжниците срещу действия на съдебен
изпълнител.
От Министерството срещу ДСИ Б. И. С. е предявен обратен иск за сума
в размер на 25 000 лв., частично от 152 600 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Ответникът по обратния иск Б. И. С. (привлечен като трето лице
помагач) оспорва същия като недопустим и неоснователен, като прави
възражение относно липса на противоправно деяние, вреди и изтекла давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че по гр.д. № 3592/11 г., РС Кюстендил издал заповед за
изпълнение на 22.11.2011 г. и изпълнителен лист на 30.11.2011 г. в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД срещу К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. за сумата от 97 667,60 лв.
главница, 23 853,04 лихва, 262,91 такси, законна лихва от 21.11.2011 г. и
2435,67 лв. такси и 667,84 лв. юрисконсултско възнаграждение. (Претенцията
е основано на договор за кредит от 3.08.2007 г.)
Не се спори, че след това, с договор от 25.01.2012 г. банката продала
вземането (подробно описано в т. 2.1) на „ОТП Факторинг България“ ЕООД
(л. 19) за цена от 58 580, 22 лв. В чл. 5.4 от договора е предвидено, че цедента
изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето.
В изпълнение на това правомощие едноличното дружество е изпратило до
длъжниците уведомителни писма (л. 103 и сл.), като от известията за
доставяне е видно, че уведомлението за цесията до К. Р. е върнато като
непотърсен на 20.03.2012 г., до Е. Р. е върнато с отбелязване за непълен адрес
на 5.03.2012 г., а до К. Р. – с отбелязване на 1.03.2012 г., че лицето се е
преместило на друг адрес.
В общите условия към договора за кредит, действащи към подписване
на договора за кредит (л. 86) е вписано, че при всяка промяна на местоживеене
длъжниците следва да уведомят банката – чл. 13.10.
Установява се, че с молба от 19.12.2012 г. „ОТП Факторинг България“
ЕООД е сезирало ДСИ при РС Кюстендил и въз основа на изпълнителния лист
и договора за цесия, които са приложени към молбата, е образувано изп.д. №
271/2012 г. ДСИ Б. Стойков, в последствие присъединено към изп.д. №
5
111/2012 г.
По образуваното изпълнително дело К. Р. (л. 39 от приложението) е била
уведомена за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
14.01.2013 г. Останалите две длъжници не са били намерени на адресите при
еднократно посещение и уведомлението е било залепено на 10.01.2013 г.
Възбраненият на 13.10.2014 г. ипотекиран имот (собственост на ЕТ „М.
Р. – М. Д.“) е описан на 19.11.2014 г. Данъчната оценка на имота е в размер на
174 430 лв. и е проведена първа публична продан за периода от 16.02.2015 г.
до 16.03.2015 г. Експертната пазарна оценка по заключение на вещо лице е
изчислена на 312 200 лв., а определената началната цена по публичната
продан – 234 150 лв. (312 200 лв. - 25 % = 234 150 лв.) Тъй като проданта е
обявена за нестанала, по искане на взискателя е насрочена втора публична
продан (22.05.2015 г. до 22.06. 2015 г.) при начална цена в размер на 187 320
лв. (234 150 лв. – 20 % = 187 320). За втората продан не се е явил наддавач. С
молба от 02.07.2015 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан, която е обявена, за периода от 10.08.2015 г. до 10. 09.2015 г. при
начална цена в размер на 168 588 лв., представляваща предходната цена
намалена с 10%.
Имотът е закупен на цена от 171 000 лв. и възложен с постановление от
17.09 2015 г. (влязло в сила на 16.10.2015 г.). Разпределението на сумите,
постъпили при ДСИ е потвърдено от съда.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищците се домогват да
докажат, че получените от публичната продан средства са постъпили по
сметка на взискател, който не е бил материално правно легитимиран да
получи плащането и поради това се е обогатил неоснователно за сметка на
физическите лица. Аргументите в тази насока са, че цесията не е била
надлежно съобщена на длъжниците.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Установява се, че след издаване на изпълнителния лист за
вземането, произхождащо от договора за банков кредит, банката е сключила
договор за цесия (25.01.2012 г.) с едноличното дружество и в техните
6
вътрешни отношения последното е придобило вземането по силата само на
постигнатото за продажбата му съгласие. За да има действие спрямо длъжника
обаче, цесията следва да му бъде съобщена. Дружеството е било упълномощен
изрично, от името на цедента да уведоми длъжниците (съгласно изискването
на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД). Законът не съдържа ограничение относно начина на
узнаване на извършената цесия, доколкото целта на уведомяването е
длъжникът да бъде надлежно осведомен от своя кредитор, че следва да
изпълни задължението валидно на нов кредитор. Така и в практиката на ВКС,
на която се позовава ищецът - решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Възползвайки се от това оправомощаване
новият кредитор е изпратил писма до физическите лица длъжници, но никое
от тях не е било уведомено редовно – пратките са върнати с отбелязване, че са
непотърсени, адресът е непълен или лицето е напуснало адреса. От
приложените договор за кредит и общи условия на банката не може да се
направи извод за наличие на уговорки за фингирано връчване.
Видно от данните по изпълнителното дело, длъжниците не са били
надлежно уведомени за договора за цесия, тъй като няма данни към
изпращаните до тях съобщения да са били прилагани преписи от този
договор, нито изявления от цесионера от името на цедента, че е настъпила
промяна в кредитора.
В този смисъл по делото не се установява длъжниците да са били
надлежно уведомени за настъпилата цесия преди процеса. Този факт обаче не
рефелектира върху съществуването на тяхното задължение, нито спрямо
погасителния ефект на извършеното плащане в хода на изпълнителния процес.
Уведомяването на длъжника за сторената цесия по правило е установено в
интерес на същия с оглед необходимостта от яснота на кой кредитор той
следва да изпълни с погасителен ефект. В случая се установява плащане в
полза на новия кредитор – цесионер, и липсва плащане в полза на стария
кредитор – банката-цедент. В този смисъл не се установява липса на
основание и няма причина да се задължи „ОТП Факторинг България“ ЕООД
(заместен в процеса от банката) да върне получените средства. Обратно – по
делото се установява, че плащането е извършено въз основа на валиден
договор за цесия и е с погасителен ефект за дълга на ищците към банката,
възникнал по повод на договора за кредит.
7
Отделно от това следва да се вземе предвид и настъпилия в хода на
процеса факт, а именно, че с получаването на препис от отговора на исковата
молба, депозиран от „ОТП Факторинг България“ ЕООД, към който са
приложени уведомленията до ищците, уведомяването изискуемо от чл. 99, ал.
4 ЗЗД е обективирано. Следователно това е най-късната възможна датата, на
която може да се приеме, че ако до този момент ищците не са били известени
от цедента (чрез цесионера), то те вече са узнали за настъпилата цесия. В този
смисъл дружеството (съответно банката) имат право да задържат извършеното
в хода на изпълнението плащане, което има погисителен ефект спрямо дълга.
Искането за връщане поради неоснователно обогатяване (поради липса на
основание) е неоснователно.
(По сходен казус - решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
По отношение на иска с правно основание чл. 441 ГПК съдът приема
следното:
В цитираната норма е уреден специален вид отговорност, като
предпоставките за нейното реализиране са по-детайлно визирани, а именно –
наличие на противоправно поведение при осъществяване на процесуални
действия от съдебния изпълнител, вина, имуществени вреди, причинно-
следствена връзка между деянието на съдебния изпълнител и вредите. Касае
до деликтна отговорност, реализирана по относимите за това предпоставки.
(Така решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС).
Настоящият състав приема, че визирания фактически състав в случая не
е установен в цялост, поради което претенциите са неоснователни, по
следните съображения:
От събраните доказателства в настоящия процес се установява, че макар
и да не е имал такова нормативно установено задължение (предвид факта, че
процесните събития се развиват през 2015 г. и преди изменението на чл. 485 и
чл. 468 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г.), ЧСИ е назначил вещо лице, което е
извършило оценка на продаваемия имот и го е оценило на сумата от 312 200
лв. (при данъчна оценка от 174 430 лв.). Според чл. 468, ал. 1, изр. 2 началната
цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или
публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта, а именно 234 150 лв.
8
(312 200 лв. - 25 % = 234 150 лв.). Тъй като не е имало наддавачи, ДСИ, при
спазване на условията на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 от ГПК по искане на взискателят
в едноседмичен срок е пристъпил към нова продан. Цената за същата е в
съответствие с посоченото правило, а именно намалена с 20 % (234 150 лв. –
20 % = 187 320). За посочената цена също не са постъпили наддавателни
предложения и ДСИ е предприел действия по организиране на следваща
продан. Цената е намалена с 10 % (до 168 588 лв.,), което не е нормативно
предвидено, но е в съответствие с принципите на пазарното търсене,
доколкото за по-високи цени не е проявен интерес от бъдещи купувачи. Вярно
е, че тази цена е под посочената по-горе данъчна оценка, но изискването на
закона в чл. 485, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г.) касае само първата
публична продан.
Относими към настоящия спор са мотивите, изложени в определение №
1269 от 13.11.2013 г. по гр. д. № 4487/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, където е
посочено, че „оценката е основа за определяне на началната цена при
публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък
от пазарните очаквания - не може да се очаква проданта да привлече
наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Реалната пазарна цена -
паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен
имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната
продан, когато тя е проведена според процесуалните правила.“ Колкото и
ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена (за което няма
спор в настоящото производство), това би привлякло участието на повече
наддавачи. Наличието на повече наддавачи само по себе си гарантира по-
голяма възможност за осъществяване на търг и съответно купуване на имота
на цена много по-висока от първоначално обявената, респ. съответна на
пазарното търсене. В този смисъл дори да се приеме, че е определена по-ниска
начална цена, не може да се счита, че това е действие, което ангажира
отговорността на ДСИ. В случая дори по-ниската начална цена не е
провокирала пазарен интерес за имота и участие в наддавателната процедура е
взело само едно лице, при това в третият опит имотът да бъде реализиран на
пазара.
Предвид казаното не може да се приеме, че ДСИ е обективирал
противоправно поведение, нито че за ищците са настъпили вреди от такова.
Искът се явява неоснователен и надлежно е бил отхвърлен.
9
За пълнота по възраженията във въззивната жалба следва да се посочи
още следното:
Оплакването на жалбоподателите, че били дезориентирани тъй като
според изпълнителния лист дължали на банката, а изпълнителното
производство било образувано от трето лице, за което те не знаели, че е
кредитор, не може да промени изложените по-горе доводи. Както се посочи,
правата на длъжниците биха били увредени ако те са изпълнили без
погасителен ефект, което в случая не се установява. Не се установява от
страна на длъжниците да е подавано възражение по чл. 414 ГПК, нито
изпълнението да е било забавено поради неяснота в лицето на кредитора –
обратно, по делото е безспорно установено, че обслужването на кредита е
било вече забавено.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателите, че ако банката е
предложила на тях цената по договора за цесия, те вероятно са щели да
погасят дълга. Отношенията между банката-цедент и цесионер нямат връзка с
отношенията между банката и нейните длъжници. С договора за цесия на
цесионера се прехвърля правото той да събере целия размер на дълга, но
заедно с това право - и тежестта от това, че дългът може да се окаже
несъбираем. Поради тази причина обосновано цената на вземането може и е
логично да бъде занижена. Тези отношения по договора за цесия са
ирелевантни за правата на длъжника и размера на неговото задължение.
Предвид изложените доводи обжалваното решение, отхвърлящо
исковата претенция, следва да се потвърди.
При този изход на спора разноски се дължат на ответниците – на „Банка
ДСК“ АД и на Министерство на правосъдието – по 300 лв. за юрисконсултска
защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3043 от 21.05.2024 г., по гр.д. № 9072/22 г.,
СГС, І-14 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. Р., ЕГН **********, К. М. Р., ЕГН **********, Е. А. Р.,
ЕГН **********, М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“, ЕИК *********,
10
да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, разноски от 300 лв.
ОСЪЖДА К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. –
М. Д.“ да заплатят на Министерство на правосъдието разноски от 300 лв.
Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач
Б. С..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11