ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1316
гр. Плевен , 8.10.2021
г.
Административен
съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №745
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба от Т.Д.Й., изтърпяващ наказание в
ОЗ-Плевен.
Посоченият
ищец е подал исковата си молба в Административен съд-София град, където е образувано
административно дело 6525/201 год.по описа на АССГ.
В исковата
си молба е навел доводи, че искът му е срещу прокурор Н. П. от Окръжна
прокуратура гр.Плевен, т.к. на 24.02.2021 г. му е причинил неимуществени вреди с
това, че не му е разрешил да присъства на погребението на майка си, която е
починала на горепосочената дата, с което му е причинил болки, скръб и
психически страдания, поради това, че не е могъл да изпрати майка си. Посочил е
още, че познава Н. П. от 2011 г. във
връзка с дело, за което не бил съгласен на споразумение с него и от там започнали атаки и неоснователни искания. Сочи, че
прокурор П. умишлено е направил и в последния момент е издал отказ по преписката,
като се е мотивирал „с набедителни изтъквания и клевети, че мога да извърша
друго престъпление“, което счита за дисциплинарно нарушение по служба от страна
на прокурор П. . Твърди, че прокурор П. му е нанесъл и неимуществени вреди - болки,
скръб, психически страдания и клевети, тревожност , като не е позволил на ищеца
да присъства на погребението на майка си . На това основание претендира обезщетение в
размер на 500 000 лева причинени му
неимуществени вреди.
АССГ с Разпореждане №5299/19.07.2021 год. е оставил исковата молба без движение за
поправяне на конкретно посочени в разпореждането нередовности. С уточнение
вх.№27591/5.08.2021 год. ищецът изрично е уточнил, че поддържа първоначалния си
иск за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева от действия и бездействия
на прокурор П.-административен ръководител на Окръжна прокуратура Плевен, за
нанасени вреди-скръб и психически страдания за нарушаване на човешките му
права, тъй като не му е разрешил да присъства на погребението на майка си.
Изрично е посочил като ответник прокурор Н. П.
Административен
съд-София град, неясно на какво основание, е преценил, че е предявен иск по
реда на чл.285, ал.1 и чл.284, ал., от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ София, поради което и предвид, че мястото на увреждането било
гр.Плевен и ищецът изтърпявал наказанието си в затвора Плевен, прекратил
съдебното производство пред АССГ и изпратил делото на настоящия съд, където е
образувано адм.дело №745/2021 год.
От
всичко изложено обаче в първоначалната и в уточнителната молби на ищеца, за
съда се налага извод, че се претендират вреди от действия и актове на прокуратурата на Република България по
конкретна прокурорска преписка, по която е поискано и не е уважено искане за
прекъсване изтърпяването на наложеното на ищеца наказание . Съгласно чл.2 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и
при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)
(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999
г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2.
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на
наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда
на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или
размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОДОВ регламентира, че
исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. При анализа на изложените правни норми е видно, че
нито актовете на органите на Прокуратурата, нито действията и бездействията им
подлежат на контрол за законосъобразност по реда на АПК, а и обезщетението за
претърпени в резултат на тези актове, действия и бездействия вреди от граждани
и юридически лица не могат да бъдат реализирани по реда на този кодекс при
наличието на изрична процесуалноправна уредба. Поради това административният
съд, правораздаващ по АПК, принципно не разполага с материалноправна
компетентност да разглежда и да се произнася по жалби против прокурорски
актове, действия и бездействия, нито пък по искови молби за обезщетение на
вреди, претърпени от дейността на Прокуратурата.
Формулирано по различен
начин – каквито и претенции за претърпени вреди да заявява ищецът по отношение
на постановен прокурорски акт, респективно осъществено прокурорско
действие/бездействие, по водена прокурорска преписка/производство по реда на
НПК, по основателността и законосъобразността на произнасянията-постановления,
действия , бездействия той не може да ги реализира по реда на Административнопроцесуалния
кодекс и пред административен съд. Единственият
предвиден в действащото българско законодателство ред за защита против
посочените от него действия/бездействия/актове на прокуратурата, е този на
Наказателнопроцесуалния кодекс, респ. обезщетението за твърдени вреди от тях е
допустимо да се претендира по реда на чл. 2 от ЗОДОВ
вр. ГПК. Т.е. делата са подсъдни на
общите съдилища, като родовата подсъдност се определя според цената на иска.
В
този смисъл е и депозираното от И.Ф.Административен ръководител-Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура Плевен становище, относно подадената искова молба,
приложено на л.12 от настоящото дело.
Изложеното мотивира
извода на съда за наличие на прекратителното основание по отношение на
образуваното производство по исковата молба на Т.Д.Й. против прокуро от Окръжна
прокуратура Плевен Н. П. за твърдените
причинени от прокурор П. на
ищеца неимуществени вреди вследствие
отказа на прокурор П. да прекъсне изтърпяването на наложеното на Д. наказание по
повод погребението на майката на ищеца. С оглед предмета и стойността на
заявената претенция и на осн. чл. 2, ал. 3
от ЗОДОВ вр. чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК,
настоящият съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд – Плевен.
Предвид обаче, че
исковата молба първоначално е била предявена пред Административен съд-София град,
който е прекратил воденето пред този съд производство по адм.дело №6525/2021
год. и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд, на основание чл.135,
ал.1 във връзка с чл.135, ал.5 вр. ал.4 от АПК, следва делото да се изпрати на
смесен състав от съдии във ВКС и ВАС, за определяне на компетентния да разгледа
и да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на исковата
претенция съд.
Предвид изложеното и на
основание чл.135, ал.5 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело №745 по описа на Административен съд-Плевен за 2021
год..
ИЗПРАЩА делото на смесен
състав от съдии във ВКС и ВАС, за определяне на компетентния да разгледа и да
се произнесе по исковата претенция на Т.Й.Д. с адрес ***.
Определението не подлежи
на обжалване
Преписи от определението
да се изпратят на ищеца и на Окръжна прокуратура-Плевен.
СЪДИЯ: /П/