Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от К. Ж. К., ЕГН [ЕГН], против Агенция „Митници“ [населено място], представлявана от В. Т.. Навежда се в молбата, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, заемайки длъжността “главен митнически специалист ”. Навежда се, че по силата на сключен с ответника трудов договор № от 27.04.1990 г. и допълнително споразумение за промяна на трудово правоотношение № от 12.05.2014 г., изпълнявал длъжността „главен митнически специалист" в Митница Югозападна. Твърди се, че с допълнителното споразумение за промяна на трудовото правоотношение, сключено на дата 16.05.2014, на основание чл. 345,ал.1 от КТ във връзка с влязло в законна сила Решение № от 14.01.2011г., Решение на СГС,Решение №557/18.03.2012г. на ВКС на Р.България, ведно с това е връчено и Уведомително писмо №/ 49/13.05.2014г. С горепосоченото писмо № /49/13.05.2014г, е уведомен от работодателя за възможността да премине на длъжност по служебно правоотношение съгласно парагр. 9 от Предходни и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на К. и паргр. 36 от Предходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДСл. Твърди се, не е подавал ищеца писмено заявление по чл. 8 ЗДС, тъй като не притежава образователна степен „бакалавър“ за длъжността митнически инспектор. Навежда се, че е запознат ищеца с ПМС № / 26.06.2012 г., че въпреки разпоредбите на нормативния акт, в митница Югозападна са останали на работа в специализираната администрация служители по трудово правоотношение, като длъжностите „Главен митнически специалист“, „старши митнически специалист“ са трансформирани в „главен специалист“ и „Старши спициалист“, които длъжности фигурират в К.. Твърди се, че на 01.07.2014 г. е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради определяне на длъжността за заемане на държавен служител. Навежда се възражение, че ищеца е третиран по-неблагоприятно спрямо друг възстановен на работа по съдебен ред служител – Р. Н., чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование. Във зръзка с това прави довод, че действията на работодателя представляват пряко дискриминация по признак „убеждения“, поради подадени сигнали от ищеца до Прокуратурата на РБ за корупционни практики на служители в Агенция „Митници“. Навежда се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон поради несъответствие между фактическото и посоченото в същата правно основание. Твърди се, че с влязло в законна сила съдебно решение №125/14.01.2011г. на Софийски районен съд е възстановено трудовото правоотношение с ответника /прекратено на 17.12.2009г./ при действието на отменената Наредба за прилагане на Класификатора и Постановлението за нейното приемане и по отношение на новата Наредба и ПМС№129/26.06.2012г. има характер на „заварен случай". Съгласно чл.14,ал.1 и 2 от Закона за нормативните актове „Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба", както и „Обратна сила на нормативен акт ,издаден въз основа на друг нормативен акт ,може да се даде само ако такава сила има актът,въз основа на който е издаден". Изхождайки от този текст ,приетата нова Наредба за прилагане на К., самия класификатор и постановление №129/2012г. действат занапред . С цитираното по-горе Уведомително писмо №/49/13.05.2014г. съм уведомен за възможността да бъда преназначен на длъжността „митнически инспектор" която като функция и задължения се различава съществено от заеманата от мен длъжност "главен митнически специалист". В същото време има почти пълно съвпадение във функциите ,задълженията и изискванията за заемане на длъжността „главен специалист" по новия К.. При справка с Класификатора , новонаименованата длъжност „инспектор в Агенция Митници" попада в длъжностно ниво 11 и е експертно ниво 7, но в същото длъжностно ниво 11 попада и длъжността „главен специалист" , която е с наименование на длъжностно ниво „ ниво специалист 1" . В случая Класификатора поставя и двете длъжности в една група „ експертни длъжности" което означава ,че тяхната дейност е близка и се припокрива. Навежда се, че законодателя не е предявил изискване в коя по степен и вид държавна администрация може да работи лице със средно образование на длъжност „главен специалист" , от което се налага извода ,че такова лице може да работи и в Агенция „Митници". Твърди се от ищеца, че този начин на тълкуване най-вероятно е възприел и ответника след като е оставил на работа в специализираната администрация на Митница Югозападна служители по Т., същите са преназначени на длъжността от „главен митнически специалист" по отменения ЕКДА на длъжността „главен специалист" - т. 305, длъжностно ниво 11 от К. , приет с ПМС № / 2012 г. Прави искане пред съда да признае уволнението за незаконно и да бъде отменено, както и се прави искане да се възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението, както и да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 620.00 лв. за оставане без работа за периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 03.09.2014 г. до окончателното плащане, както и да се осъди ответника да заплати разлика в трудовото възнаграждение в размер на 460.00 лв. за периода от 01.08.2014 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 03.09.2014 г. до окончателното плащане, както и претендира сторените по делото разноски. Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва наведената от ищеца искова претенция, като оспорва иска като недопустимо и неоснователен. Навежда се, че ищецът К. Ж. К. е имал валидно трудово правоотношение с Агенция „Митници" за длъжността „главен митнически специалист". Ищецът след прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № /16.12.2009год. на Директора на Агенция „Митници" е възстановен на длъжност „главен митнически специалист", като въз основа на Решение № 14.01.2011год. на Софийски районен съд, Решение от 03.10.2011год. на Софийски градски съд и Решение № 557/18.03.2012год. на Върховен касационен съд е сключено Допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение №/12.05.2014год. Впоследствие със Заповед № /23.06.2014год. на Директора на Агенция „Митници" на основание чл. 325, ал.1, т.12 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с К. Ж. К.. Твърди се, че с С ПМС № от 26.06.2012 г„ в сила от 01.07.2012 г. е приета Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), както и Класификатор на длъжностите в администрацията (К.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите "главен митнически специалист", "старши митнически специалист" и "митнически специалист" в Агенция "Митници", съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността "инспектор" в Агенция "Митници" по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Съгласно посочения § 36 от ПЗР на ЗДСл, когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизане в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗДСл и подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г„ минималните изискванията за заемане на длъжността "инспектор" в Агенция "Митници"" (длъжностно ниво 11, експертно ниво 7) са следните: образователна степен - бакалавър, ранг - V младши, професионален опит - не се изисква, вид правоотношение - служебно. В тази връзка, директорът на Агенция "Митници" е изпратил до К. К. писмо с per. индекс /49 от 13.05.2014 г., получено от ищеца на ръка на 16.05.2014год. (видно от отбелязване върху писмото), с което е уведомен, че с § 9 ПЗР на Наредбата, приета с ПМС № / 26.06.2012год. и изменен с Постановление № на Министерския съвет от 14.03.2014год., е предвидена възможност да постъпи на държавна служба без участие в конкурсна процедура. Указана му е възможността в едномесечен срок от получаване на писмото да отправи писмено заявление по образец - Приложение № 1 към Наредба за документите за заемане на държавна служба, приета с ПМС № от 23.11.2011 г. (обн. ДВ, бр. 95 от 02.02.2011 г.), към което да подаде посочените в чл. 2 от тази наредба документи и да попълни декларациите по ал. 4 и ал. 5 от същия член. В указания срок, видно от докладна записка № 17.06.2014год. на Началника на Митница Югозападна, не е постъпило такова заявление от ищеца за заемане на държавна служба. Навежда се от ответника, че във връзка с това, длъжността "главен митнически специалист", заемана от ищеца по трудово правоотношение в Митница Югозападна е определена за заемане от държавен служител по силата на нормативен акт - § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, като преназначаването на длъжността "митнически инспектор" в Агенция "Митници" по служебно правоотношение се осъществява по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл. От представената административна преписка е видно, че в законоустановения срок ищеца не е подал заявление за назначаване на държавна служба до органа по назначаване. Следователно е налице правната хипотеза за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В К. изрично е уредена минималната образователна степен за длъжността "инспектор" в Агенция "Митници", а именно "бакалавър". Безспорно по делото е, че ищецът е със средно образование, следователно не отговаря на условието за преназначаване, при което съгласно К. е необходима минимална образователна степен "бакалавър". Поддържа се, че длъжността "инспектор", предвидена под № 295 в К. е различна от длъжността "инспектор в Агенция "Митници", предвидена под № Именно за длъжността "инспектор" под № 295 в К. се отнася и разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредбата за прилагане на К.. Двете длъжности са отделени в различни позиции в Класификатора като за длъжността "инспектор" минимално изискуемата образователно квалификационна степен ("професионален бакалавър по...") е по-ниска от предвидената за длъжността "инспектор в Агенция "Митници" ("бакалавър"). В новия Класификатор са прецизирани изискванията за заемане на длъжностите в държавната администрация, които досега бяха разнородни и не винаги съобразени с изискванията в специалните закони. Включени са нови длъжности, каквато е длъжността "инспектор в Агенция "Митници", тъй като са отчетени спецификите в дейността на Агенцията и по този начин е направено ясно разграничение по отношение на изпълняваните функции. Предвид новата правна уредба на длъжностите в администрацията, не може да се приравни длъжността "главен митнически специалист" в Агенция "Митници" с цитираните в исковата молба длъжности "главен специалист", тъй като съгласно § 9 от Наредбата за прилагане на К. не се предвижда възможност за преназначаване от други длъжности на длъжността "инспектор" в Агенция "Митници". Неоснователно в исковата молба се твърди, че длъжността „митнически инспектор", като функции и задължения се различава от длъжността „главен митнически специалист", което е заемал К. Ж. К.. Длъжността „инспектор в Агенция „Митници"" /изменена/ и длъжността „главен митнически специалист" /не съществуваща/ са с определени сходни цели, области на дейност, преки задължения и отговорности. И двете длъжности са осъществявали пряко дейностите по митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, имали са правомощия за съставяне на актове за установяване на митически, валутни, акцизни нарушение по нормативни актове, които са в компетенциите на митническата администрация. Неоснователно в исковата молба се твърди, че ищеца отговаря на длъжностно ниво 11 и експертно ниво 7. Видно от К. за заемане на длъжността на ниво 11 е необходима минимална образователна степен бакалавър. В Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността „митнически инспектор" е под № 297, длъжностно ниво 11, наименование на длъжностно ниво - експертно ниво 7 е и определена за заемане на служебно правоотношение. Длъжността „главен специалист" е под № в Класификатора, длъжностно ниво11, наименование на длъжностно ниво - ниво специалист 1 и е определена за заемане по трудово правоотношение. В Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията са дадени описания на длъжностите, позволяващи тяхното разграничаване по отношение на изпълнителните функции. Съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността „митнически инспектор" е експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, а длъжността „ главен специалист", съгласно чл.4, ал.З от Наредбата е експертна длъжност със спомагателни Функции. В наредбата също така е определено с какви дейности е свързано изпълнението на тези длъжности. Длъжността „инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в съответствие с дейността на администрацията, а длъжността „главен специалист" е свързана със техническа обработка на документи, със систематизирането на информация и административно обслужване. Независимо от това, че и двете длъжности са в длъжностно ниво 11, те не са идентични, а се различават съществено. В съответствие с тези нормативно определени изисквания се утвърдени и длъжностни характеристики за различни длъжности в Митница Югозападна. В длъжностната характеристика за длъжността „митнически инспектор" основаната цел е осъществяване на дейност по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства лица, митнически и придружаващи ги документи, а в длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист" основната цел е подпомагане и осигуряване на дейността на служителите на ръководна Дейност, както и на служителите, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива. Единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 от КГ е длъжността да е била определена за заемане от Държавен служител. Прекратяването на правоотношението с ищеца от заеманата по трудово правоотношение длъжност "главен митнически специалист" е при фактическите основания на чл. 325, т. 12 от КГ Налице е изрична нормативна разпоредба - § 9 от Наредбата за прилагане на К.. С тази разпоредба лицата, заемащи длъжностите по трудово правоотношение "главен митнически специалист", "старши митнически специалист" и "митнически специалист" са определени да заемат длъжността "инспектор" в Агенция "Митници". Фактическият състав на посоченото уволнително основание се изчерпва с наличието на валиден нормативен акт, който определя длъжността за заемане от държавен служител. Когато определената за заемане от държавен служител длъжност се изпълнява по трудово правоотношение, то се премахва на основание т.12 именно, защото за съответната длъжност се учредява служебно правоотношение, което е различно по своята правна природа от трудовото правоотношение. Навежда се, че в конкретния случай дадената длъжност „главен митнически специалист" е определена с нормативен акт за заемане от държавен служител. Утвърждаването на длъжностно разписание е ирелевантно за приложението на хипотезата на чл. 325, т. 12 от КТ, както и не е необходимо издаването на нова длъжностна характеристика (в този смисъл Решение № 484/20.05.2009 г. на САС по к. гр. д. № 187/2008 г., ГО, 7-ми състав; Решение от 03.01.2008 г. на САС по кае. гр. д. № 683/2007 г.,1-ви състав). В случая, Директорът на Агенция "Митници", без да е задължен по закон е утвърдил длъжностно разписание, което е влязло в сила от датата на влизане в сила на нормативните промени и което напълно съответства на новите нормативни изисквания. От момента на влизане в сила на нормативните промени до момента на възстановяването на ищеца от съда, длъжността „главен митнически специалист" продължава да не съществува, което е видно от длъжностни разписания на Агенция „Митници", Митница Югозападна от дати 01.04.2014год. и 16.06.2014год.. Работодателят е изпълнил волята на съда и е допуснал ищеца до работа. Тъй като длъжността „главен митнически специалист" е несъществуваща работодателя е дал възможност на ищеца да бъде преназначен на длъжност „митнически инспектор". Доказателство за изложеното е длъжностно разписание от 16.06.2014год., стр.6, от което е видно, че К. К. е отделен от табличния вид, поради невъзможност да бъде включен в длъжностното разписание, тъй като длъжността не съществува, няма код по Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжностно ниво от К./КДД, както и минимални изисквания за заемане на длъжността. Поддържа се, че с оглед изложеното, правилно в заповедта е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като единствено изискване за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение е да е налице основанието на чл.325, ал.1, т.12 от Кодекса на труда, а то е било налице към момента на упражняване на потестативното право да се прекрати трудовото правоотношение. При съществуващата съдебна практика / решение №231/12.06.201 Згод. по гр. дело № 1353/201 Згод., ГК, 4 ГО на ВКС/ се налага извода, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, защото е достатъчно длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение / не е спорно, че това е станало с НПКДА/ и без значение обема на правата и задълженията на длъжността по трудово и на длъжността по служебно правоотношение. Оспорва и твърдението, че ищеца е третиран по неблагоприятно спрямо друг възстановен по съдебен ред служител Р. М. Н., тъй като с допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение № 4252/21.11.201 Зг. същият е възстановен на длъжност „старши митнически специалист", в изпълнение на Определение № 385/ 20.03.201З г. на ВКС, считано от 15.11.2013 г. Посочения в исковата молба случай не е идентичен с процесния, тъй като Агенция „Митници" не може да не възстанови уволнен служител въз основа на съдебното решение, с които няма сключено и до този момент валидно служебно правоотношение при условията и по реда на параграф 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Служебното правоотношение по своята правна природа е различно от трудовото правоотношение на възстановения служител. Считам за неоснователен и предявения иск за изплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа. Предвид акцесорния характер на този иск, същият предпоставя наличието на незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а Заповед № 2949 от 23.06.2014год. на Директора на Агенция „Митници" е правилна и законосъобразна, поради което оспорвам иска по основание и размер. Претендира се обезщетение, предпоставките за присъждане на което не са налице, тъй като обезщетението се отнася за бъдещ период, още повече, че следва да бъде изискана справка от компетентна институция, каквато е НАП. Прави искане за отхвърляне на исковете, като претендира сторените разноски. В съдебно заседание, ищецът се явява лично, за него се явява и надлежен процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства. Ответникът не изпраща законен представител, за него се явява процесуален представител, който оспорва така предявените искове по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Предявени са пет обективно евентуално съединени искове. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото- обективно кумулативно евентуално съединени иска, като по първия иск спорното материално право е правото на работника да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, свързано със спорното материално право на установяване и осъществяване на дължимото поведение – преназначаване на работник, чрез подписване на допълнително споразумение, ограничавайки права на друг, който също е със средно образование, като се прекратява трудовото правоотношение, основано на лично и обществено положение, което е проява на дискриминация, която правна квалификация е чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.; по втория иск правото на възстановяване на предишната работа, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; по третия иск правото на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; по четвъртия иск правото на работника да иска заплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, която правна квалификация е чл. 128, т. 2 от КТ, по петия това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Налице е валидно възникнало трудово правоотношение между ищеца в качеството му на работник, на длъжност “главен митнически специалист” в Митница Югозападна, и ответника в качеството му на работодател. Със заповед за уволнение № 2949/ 23.06.2014 г. на Директора на Агенция Митница – София, трудовото правоотношение е прекратено на основание поради определяне на длъжността за заемане за държавен служител. С писмо от 13.05.2014 г., ищецът е уведомен за възможността да подаде заявление по чл. 8 ЗДСл. да заеме длъжността „митнически инспектор“ по служебно правоотношение. Ищецът не е подал заявление за заемане на длъжност по служебно правоотношение, поради което не е заел такава. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е подавал регулярно сигнали както до директора на Агенция митници, така и до прокуратурата, в които е сигнализирал за извършени нарушения на митническото законодателство. От писмо с дата 06.11.2014 г. на директора на Агенция митници се установява, че в митница Югозападна от общо 37 души персонал на длъжност главен, старши и младши митнически специалист, са освободени 18 души, като 17 души са преминали на длъжност по служебно правоотношение, а двама души са преназначени на длъжност по трудово правоотношение. Установява се също, че общо 6 души са преназначени на длъжност по трудово правоотношение, които преди това са заемали длъжност главен, старши и младши митнически специалист. В хода на производството е разпитана като свидетел С. С., от показанията на която се установява, че длъжността “Главен митнически специалист” не съществува в структурата на Агенция “Митници”, в частност и в Митница Югозападна от м. юли 2012 г., когато е приет новия класификатор на длъжностите и наредбата за неговото прилагане с Постановление на МС № 129 от м. юни същата година. С влизането в сила на тези нормативни актове АМ предприе съответните действия за това хората да отговарят на новия класификатор в администрацията. В тази връзка всички служители, които заемали длъжностите младши, старши и главен митнически специалист били уведомени, че такива длъжности не съществуват по този класификатор и можеха да бъдат преназначени и да заемат длъжност митнически инспектор, ако отговарят на условията за заемането на длъжността, а минималната образователна степен е бакалавър. Установява се, че има разлика между “митнически инспектор” и “митнически специалист”. Главен, старши и митнически специалист след това станаха митнически инспектори. Припокриват се функциите с митнически инспектор и митнически специалист, но има различни длъжности. Всички служители, които притежават висше образование били преназначени на длъжността, а на останалите се прекратили трудовите правоотношения. Това били може би над 15 човека, а се преназначили се около 20 човека - това е за цялата Митница Югозападна. Установява се, че митница Югозападна е правоприемник на три бивши митници – Кулата, К. и Б., като ищеца е бил съкратен през 2009 г. По отношение на К. К. се приложила същата процедура, когато имало съкращения през 2012 г., като при възстановяването на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението, тази длъжност вече я е нямало. Той е възстановен на несъществуваща длъжност, какъвто е бил към момента на уволнението му. Той е възстановен на длъжност “главен митнически специалист” и едновременно с това му е връчено писмо, с което го уведомяват, че вече длъжността не съществува, че може да бъде преназначен на друга длъжност, ако отговаря на изискуемия се ценз. Докато тече срока на писмото той е получил трудово възнаграждение. Той е бил в Митническо бюро К. и там е бил докато тече едномесечния срок. На практика е бил в процес на изчакване, както и за АМ. Дали е изпълнявал някакви конкретни функции, свидетеля не установа, като е имало в агенцията други такива сходни случаи, както е с К. К.. Който може се преназначава, който не може – следва прекратяване на трудовото правоотношение. Има длъжности, които не изискват висше образование, като има един такъв сходен случай в агенцията, в който лице е назначено на длъжността “митнически специалист”, но поради несъществуването на длъжността, е преназначен на друга длъжност по трудово правоотношение. Служителя следва да подаде заявление, че има желание да бъде назначен на друга длъжност. Установява свидетеля, че разликата между длъжността “главен митнически специалист” и длъжността “главен специалист” е, че “главен митнически специалист”, съществувала до м. 06. 2012 г. се различава по преки задължения, отговорности и функции. “Главен митнически специалист” е била длъжност, свързана с прекия митническия контрол, проверка на документи на лица, стоки, превозни средства. Съща така е важно да се отбележи, че “Главен митнически специалист” е имал правомощия да съставя актове за митнически нарушения, докато длъжността “главен специалист” е длъжност, която изпълнява дейност, свързана с подпомагане на дейността другите експертни и ръководни длъжности. Например с обработка на информация и други такива подпомагащи функции и дейности не са свързана с прекия митнически надзор. Показанията на свидетеля се явяват последователни, логични и пълни, дадени от лице, което има лични възприятия досежно релевантните за спора факти, поради което съдът кредитира последните като достоверни. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявенитe искoве са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни в материалното правоотношение и правен интерес от предявяване на иска, породен от твърдяната незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, издадена от ответника и претенцията за обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа. Не е налице спор, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжност "главен митнически специалист", съгласно трудов договор и допълнителни споразумения. Със заповед № 2949/ 23.06.2014 г. на Директора на Агенция Митница – София, трудовото правоотношение е прекратено на основание поради определяне на длъжността за заемане за държавен служител. Съдът намира, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна по следните съображения: Предвид тежестта на доказване ответникът по спора следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е валидно взето и от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. Съгласно разпоредбата на трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. В случая от значение е дали обжалваното уволнение е извършено при наличие на единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, а именно: валидно взето, от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. В производството по оспорване на заповедта за уволнение на това основание, съдът не изследва дали ищецът е подал заявление по за преназначаване и дали същият отговаря на изискванията на . Актът, с който работодателят отказва да издаде акт за назначаване на същата длъжност като държавен служител или мълчаливия отказ има административноправен характер и подлежи на контрол по реда на административното правораздаване и на АПК. В случая с в сила от 01.07.2012 г., приета с е въведен нов класификатор на длъжностите в администрацията. Съгласно §9 от ПЗР от наредбата служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите "главен митнически специалист", "старши митнически специалист" и "младши митнически специалист" в А М съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността "инспектор" в А М по служебно правоотношение при условията и по реда на (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). предвижда, че когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че ищецът е изпълнявал длъжност "главен митнически специалист" по трудово правоотношение с ответника. Съгласно новия класификатор длъжността "главен митнически специалист" се заменя с нова длъжност, която обаче следва да се заеме по служебно правоотношение. Налице е валидно взето решение /ПМС и Наредба/ от компетентен орган, а именно Министерски съвет за изменение на класификатора и за приемане въпросната длъжност да бъде заемана по . В тази връзка за работодателя /ответник/ е възникнало потестативното право едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение на ищеца, каквото и е реализирал законосъобразно с оспорваната заповед. Както съдът отбеляза по – горе ирелевантно към предмета на спора е дали ищецът е подал заявление за преназначаване по образец по смисъла на , както и неговата образователна степен, извършването на подбор и прочие. Тези факти биха имали значение, само в производството по оспорване на отказа на административния орган, имащ и качеството работодател, да преназначи ищеца по служебно правоотношение пред съответния административен съд. От друга страна обаче, съдът следва да изследва наведеното възражение в исковата молба, че спрямо ищеца е извършено дискриминационно деяние, като ищеца е третиран по-неблагоприятно спрямо друг възстановен на работа по съдебен ред служител – Р. Н., чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 129/ 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование, които действия на работодателя са квалифицирани като представляващи пряка дискриминация по признак „убеждения“, поради подадени сигнали от ищеца до Прокуратурата на РБ за корупционни практики на служители в Агенция „Митници“. По делото не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото, че лицето Р. Н. е възстановен на работа по съдебен ред служител, чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 129/ 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование. При тези обстоятелства, ищецът доказа фактите, на които основава своите искания и които са от значение за делото, предвид тежестта на доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, в производството за защита от дискриминация страната, която твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже само фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая, ищецът е доказал фактите, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация - че лицето Р. Н. е възстановен на работа по съдебен ред служител, чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 129/ 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование. От своя страна ответникът не е доказал категорично, че не е нарушено правото на равно третиране или е била налице основателна причина за извършването на определените като дискриминационни действия или бездействия - съществуването на фактическо основание за това поведение – легитимността на разликата в третирането - законово определено различно третиране, което не представлява дискриминация - че лицето Р. Н. е възстановен на работа по съдебен ред служител, чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 129/ 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование, тъй като това обуславя законна цел. Напротив, установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищецът не третиран по същия начин от ответника при издаването на заповедта за уволнение. При тези факти, отстраняването на ищецът от заеманата длъжност, поради изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение, като впоследствие същия служител не е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование, както е процедирано с други лица в сходна ситуация, съставлява извършено от ответника нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно нарушение на забраната за пряка дискриминация, основана на личен признак и обществено положение. Това е така, тъй като предвид установения начин за процедиране след закриване на определени длъжности, участниците в тези процедури следва да се третират равно, при предварително определени критерии, за да не се уволни конкретен участник поради личното си положение. В настоящия случай, равно третиране при провеждане на процедура по закриване на определени длъжности и заемане на нови длъжности не се установи от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Конституцията на РБ, всеки има право на труд, като държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Безспорно е, че за да се реализира и гарантира осъществяването на едно конституционно заложено право, следва да се изпълнят и вменят съответните задължения за съответните правни субекти, които организират и контролират неговото реализиране. В случая, възстановен на работа по съдебен ред служител, чиято длъжност „старши митнически специалист“ е закрита с ПМС № 129/ 2012 г., като впоследствие същия служител е възстановен на работа в митницата на длъжност, заемана със средно образование, е поставено в зависимост от действията на Агенция Митници, като последната следва да проведе процедурата и извърши класирането при равно третиране на участниците в нея, което не се установи в настоящия случай. Въз основа на тези данни, ищецът сочи факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Съгласно чл. 9 от ЗЗД. в такива случаи в тежест на ответника е да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. От разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства се установява, че определени служители са преназначени на длъжност, заемана със средно образование, без да се посочва конкретно при какви условия е извършено това и при каква цел. От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи от приложението на разпоредби, предвидени в специални закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДискр. От представените от ответника доказателства не доказват, че в конкретния случай не е било нарушено правото на ищеца на равно третиране. Конституцията на Република България, в разпоредбата на чл. 6, установява гаранцията за недискриминация - всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, като всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. При упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи, е регламентирана общоприложима забрана за дискриминация. Тази забрана за дискриминация е гаранция за недискриминация, която е конституционно защитена. Съществува запрет определени лица да извършват постъпки, насочени към ограничаване на права или създаване на привилегии за лица, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Конституцията установява правното задължение на определени лица да осъществяват правните последици, изразяващи се в неограничаване на права или несъздаване на привилегии за лица, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. На това правно задължение противостои изискването за изпълнението на тези правни последици, което изискване се поставя от страна на правните субекти, които се ползуват от правните последици, изразяващи се в еднакво отношение към различните групи хора в обществото, неограничаване правата на определени категории граждани по народностен, расов, политически или религиозен признак, несъздаване на привилегии, основани на тези признаци. От изложеното следва извода, че в разпоредбата на чл. 6 КРБ е уредено правото на недискриминация, универсално по характер, материално по правна природа. Така даденото субективно право поставя въпроса с реализирането му, тъй като активния правен субект се ползува от правните последици и изисква и очаква изпълнението им - третиране на лицето, неповлияно от визираните признаци пол, раса, религия и прочие, или поставянето на субекта в неблагоприятно поведение спрямо друго лице, повлияно от тези признаци, докато по отношение на пасивния правен субект лежи задължението да изпълни правните последици - да се въздържа от действия. Това е единственото задължение на пасивния правен субект, тъй като той не притежава блага, правно значими за активния правен субект. Липсата на насрещен, конкретно определен правен субект, който да притежава блага, правно значими за носителя на субективното право на недискриминация, обуславя извода, че последното право се упражнява посредством правната връзка. При правната връзка това, по повод на което правото възлага субективни права и юридически задължения, принадлежи на субекта на правната връзка, който чрез самостоятелно поведение, насочено към съответното благо, удовлетворява своите интереси, докато при правното отношение, осъществяването на процеса е обусловен от взаимодействието на страните. В настоящия случай, съдът приема за установено по делото, че е допусната пряка дискриминация за процесната процедура по отношение на ищеца по делото, основана на лично положение, като не е оценил и класирал същия за заемане на длъжност по трудово правоотношение съобразно установеното образование, поради което следва да се преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, което обуславя незаконосъобразност на наложеното уволнение. С оглед основателността на иска за отмяна на незаконното уволнение, то следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- да бъде възстановен ищеца на предишната работа, а именно – главен митнически специалист в митница Югозападна. По иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, с оглед доказателствената тежест, се ангажираха доказателства от ищеца за обстоятелството, че е останал без работа, както и за размера на трудовото му възнаграждение, поради което следва да се уважи за периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. в размер на 620.00 лв.. По иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.08.2014 г. до 01.10.2014 г., съдът намира за неоснователен, тъй като през този период следва датата на уволнението – 23.06.2014 г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено искането на ищецът за заплащане на разноските, сторени в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА наложеното дисциплинарно наказание „ уволнение” на ищеца К. Ж. К., ЕГН [ЕГН], обективирано в Заповед № / 23.06.2014 г. на Директора на Агенция Митница – София, за незаконно и ОТМЕНЯ наложеното дисциплинарно наказание „ уволнение”, обективирано в Заповед №/ 23.06.2014 г. на Директора на Агенция Митница – София. ВЪЗСТАНОВЯВА К. Ж. К., ЕГН на заеманата преди уволнението, обективирано в Заповед № 23.06.2014 г. на Директора на Агенция Митница – София, работа, представляваща – „главен митнически инспектор“ в митница Югозападна. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ [населено място], представлявана от В. Т., да заплати на К. Ж. К., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 620.00 лв.(шесттотин и двадесет лева), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.09.2014 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудовото възнаграждение в размер на 460.00 лв. за периода от 01.08.2014 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 03.09.2014 г., като неоснователен. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ [населено място], представлявана от В. Т., да заплати на К. Ж. К., ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 300.00 (триста лева) лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокат. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ [населено място], представлявана от В. Т., да заплати по сметка на Районен съд- Благоевград сумата в размер на 110.00 лв. лв. (сто и десет лева), представляваща държавна такса за производството. Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |