РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 01 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 206 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Активно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Ц.П.Р. с ЕГН **********, И.С.Р. с ЕГН **********, В.С.П. с
ЕГН **********,*** и А.С.И. с ЕГН ********** *** против Т. П.А. с ЕГН **********
***, П.К.И. с ЕГН ********** ***, П.И.И. с ЕГН ********** ***, М.И.К. с ЕГН **********
*** и Ц.А.И. с ЕГН ********** *** , с която е предявен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на три недвижими имота, находящи се в землището на с.
Ъглен, ЕКАТТЕ 85010, община Луковит, обл. Ловеч, а именно: ЛОЗЕ от 0,512 дка,
четвърта категория, в м. „Над кантона“, съставляващо имот № 175046 по картата
на землището, при граници /съседи/: имоти №
175047, № 175009, № 175010, № 175045 и № 000201; НИВА от 10,013 дка, четвърта категория, в м.
„Соватски дол“, съставляваща имот № 017001
по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: имоти № 000016, № 017009
и № 017002; НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м.
„Лазаричиното“, съставляваща имот № 213003 по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: имоти № 213002,, № 300012, № 213004, № 213016, № 213017 и № 213018 на основание давностно владение, продължило
повече от 10 години.
В исковата молба се твърди, че на
09.05.2005 г. първата ищца Ц.П.Р., по време на брака си със С.И.Р., починал на
12.09.2010 г., сключила предварителен договор за покупко-продажба на процесните
имоти с наследодателя на ответниците Й.П.Д., като при сключването на договора
ищцата заплатила на продавача уговорената продажна цена за трите имота в общ
размер на 1500 лева. Твърди се, че владението върху имотите било предадено от
продавача на ищцата Ц.П.Р. в деня на сключване на предварителния договор. Страните по договора незабавно уведомили
арендатора на имотите за договора и от
тогава ищцата Ц.Р. получавала гражданските плодове от процесните имоти /рентни
плащания и наем/. Продавачът починал на
13.06.2005 г. и след смъртта му ищцата Ц.Р. уведомила всички негови наследници
за договора и никой от тях не й възразил. Твърди се, че от сключването на
предварителния договор на 09.05.2005 г.
ищцата Ц.П.Р. съвместно със съпруга си С.И.Р. владеели за себе си процесните имоти, а след смъртта
на последния на 12.09.2010 г. ищцата Ц.П.Р. заедно с останалите трима ищци, всичките като
наследници на С.И.Р., продължили
неговото владение върху процесните имоти.
Ищците считат, че на основание чл. 79 от ЗС са придобили правото на собственост върху
процесните имоти по силата на давностно владение, продължило през периода
09.05.2005 г. - 09.05.2015 г., през който период са владеели имотите безспорно,
явно, несъмнено и непрекъснато за себе си. Твърди се, че първата ищца Ц.П.Р. и
ответниците са наследници на продавача по предварителния договор Й.П.Д.. Твърди
се, че през април 2016 г. ответникът Ц.А.И.
потърсил ищците с предложение да
продадат процесните имоти, на което ищците възразили, тъй като считат,
че само те са собственици на имотите, с
което обосновават и правния си интерес
от иска.
В съдебно заседание ищците се
представляват от процесуален представител, който поддържа исковата претенция и
моли за уважаването й, като в писмени бележки излага подробни съображения за
това. Претендира разноски.
Ответниците П.И.И., М.И.К. и П.К.И. в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват иска като
неоснователен. Оспорват истинността на представения с исковата молба
предварителен договор за продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от
09.05.2005 г. досежно автентичността на подписа на продавача Й.П.Д.. По
същество процесуалният представител моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Ответниците Т.П.А. и Ц.А.И. не изразяват становище по
основателността на иска.
Като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА страна:
Не е спорно, а и се
установява от удостоверение за наследници Изх. № 01-147/19.04.2016 г., изд. от
Кметство с. Ъглен, че първата ищца - Ц.П.Р. и ответниците Т.П.А., П.К.И., П.И.И.,
М.И.К. и Ц.А.И. са наследници по закон на Й.П.Д., починал на 13.06.2005 г., без
деца. Последният е оставил за свои наследници преживяла съпруга Ц.Ц.Д.,
починала на 25.03.2006 г. без деца и оставила за единствен наследник ищцата Ц. П.Р. /племенница/, и ответниците, които са низходящи
на двете му сестри - Н.П. С., починала на 24.09.2005 г. и Ц.П. Ц., починала на
15.07.2001 г.
С Решение № 12 от
06.15.1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Луковит е възстановено
правото на собственост на Й.П.Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху земеделски имот, находящ се в землището на с. Йглен, ЕКАТТЕ
85010, община Луковит - ЛОЗЕ от 0,512 дка, четвърта категория, в м. „Над
кантона“, съставляващо имот № 175046 по картата на землището, при граници
/съседи/: имоти № 175047, № 175009, №
175010, № 175045 и № 000201.
С Решение № 14 от
06.05.1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Луковит на основание
чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Й.П.Д. върху два
земеделски имота, находящи се в землището на с. Ъглен, ЕКАТТЕ 85010, община
Луковит, а именно: НИВА от 10,013 дка, четвърта категория, в м. „Соватски дол“,
съставляваща имот № 017001 по плана за
земеразделяне, при граници/съседи/: имоти № 000016, № 017009 и № 017002 и НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м.
„Лазаричиното“, съставляваща имот № 213003 по плана за земеразделяне, при
граници /съседи/: имоти № 213002,, № 300012, № 213004, № 213016, № 213017 и №
213018.
От представените скици
№№ К03239, К03240, К03241, издадени на 25.04.2016 г. от Общинска служба по
земеделие - Луковит се установява актуалният статут на имотите.
По делото е представен Договор за продажба на
недвижими имоти по чл. 19 от ЗЗД от 09.05.2005 г., сключен между наследодателя Й.П.Д.,
като продавач, и ищцата Ц.П.Р., като купувач, с предмет гореописаните три
земеделски имота за сумата от 1500 лева, които продавачът е получил напълно и в
брой при подписване на договора. В п. ІІІ от договора е посочено, че владението
върху недвижимите имоти се предава на купувача от момента на сключване на
договора.
Така представения
документ е оспорен от ответниците досежно авторството на подписа на продавача,
с оглед на което е открито производство
по чл. 193 от ГПК. Вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза
дава заключение, че подписа, положен в статуса „Продавач“ в оспорения документ
срещу името на Й.П.Д. е изписан от лицето Й.П.Д..
От представената
декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД се
установява, че ищцата Ц.П.Р. към датата
на сключване на предварителния договор за продажба на процесните недвижими
имоти е била в брак със С.И.Р.. Последният, видно от удостоверение за
наследници изх. № УГ01-2680/21.04.2016 изд. от Столична община, София 02 РН
Красно село, е починал на 12.09.2011 г. и негови наследници са съпруга Ц.П.Р. и
децата му А.С.И., И.С.Р. и В.С.П. – ищци по делото.
По делото е приет
Договор за аренда на земеделска земя от 14.10.2004 г., сключен между ЕТ „Ц.-Ц.П.“ гр. София, като арендатор, и Й.П.Д.,
чрез пълном. К.Н.Д., като арендодател, с
предмет два от процесните имоти: : НИВА
от 10,013 дка, четвърта категория, в м. „Соватски дол“, съставляваща имот №
017001 и
НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м. „Лазаричиното“, съставляваща
имот № 213003 – общо 24,910 дка, за срок от 10 години /2004 – 2014 г./.
По делото са представени
ведомости в оригинал на арендатора „ЕТ „Ц.-Ц.П.“ за рента за стопанските 2011/2012 г.,
2012/2013 г. и 2013/2014 г., в които е отразено срещу подпис плащане на рентата
за отдадената под аренда общо 24,910 дка
земеделска земя, собственост на Й.П.Д..
Установява се от
представените писмени доказателства /заповеди на директора на ОДЗ – Ловеч за
разпределение ползването на масиви в землището на с. Ъглен за стопанските
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., служебна
бележка от ОбСЗ – Луковит, писмо от ОбСЗ - Луковит/, че след изтичане срока на
договора за аренда от 14.10.2004 г. имоти № 017001 и № 213003 са включени в
разпределението на масивите за ползване по чл.37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ като
т.нар.“бели петна“, като рентното плащането за тях е получено от ответника Ц.А.И..
Последният е подал на 19.06.2018 г. три заявления за изплащане на сумите за
стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Представено е и
извлечение от банкова сметка *** П.И.И., в което е отразено извършено на
01.03.2019 г. плащане от Община Луковит за бели петна с. Ъглен 2014 и 2015 г.
По делото са ангажирани
гласни доказателства. От показанията на св. Р.В.А. и св. А.С.А. се установява,
че рентата за отдадените под аренда с
договора от 14.10.2004 г. земеделски земи е получавана от ищцата Ц.П.Р. в някои
години чрез св. А. по устна уговорка
между тях и с представителя на арендатора в с. Ъглен – св. К.Н.Д., като във
ведомостите е полагал подпис св. А.. Това обстоятелство се установява и от
показанията на св. К.Д., която е извършвала арендните плащания. Последната сочи,
че след смъртта на наследодателя Й.Д.от рентата се е интересувала и съответно я
е получавала единствено ищцата Ц.Р., като в някои години плащането е ставало чрез св. А., без писмено
пълномощно, след устно уведомяване по телефона от Ц.Р.. Свидетелката твърди, че е плащала рентата на
ищцата Ц.Р., тъй като последната й е показала някакъв документ – според нея
завещание от Й.Д.. Едва след изтичане
срока на договора за аренда през 2014 г., когато трябвало да се сключи нов договор,
свидетелката разбрала, че има и други наследници на Й.Д., които претендират.
Така и не се стигнало до сключване на нов договор за аренда. Св. Д.П.П.свидетелства, че приживе Й.Д.му е
споделял намерението си да прехвърли на ищцата Ц.Р. срещу гледане къщата и
имотите си. Не знае след смъртта на Й.Д.кой
е стопанисвал двете ниви и лозето, тъй като за периода от 2006 г. до 2011 г.
свидетелят е бил в чужбина. От показанията на св. А. се установява, че лозето е
изоставено и не се обработва от никой от около 10 години.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Ищците черпят правото си на собственост от твърдяно
давностно владение, започнало от 09.05.2005 г. на основание сключен предварителен договор за
продажба със собственика и необезпокоявано до момента на предявяване на иска.
Съгласно чл.
79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е
годно владението да породи правните последици на придобивната давност е
необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е постоянно /да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /да не е било прекъсвано за период по дълъг от 6 месеца – чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е
установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че
действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
За да се уважи претенция за
собственост на основание изтекла придобивна давност, позоваващият се на нея
следва да установи чрез главно, пряко и пълно доказване наличието на всички
елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, като липсата на
категоричност за която и да е от законовите материалноправни предпоставки
изключва този придобивен способ.
На първо място по делото
безспорно се установи, че на 09.05.2005 г. между наследодателя Й.Д.и първата
ищца Ц.Р. /по време на брака й със С.И.Р./ е сключен предварителен договор за
продажба, като въз основа на него ищцата е получила владението върху процесните
земеделски имоти, т. е. един от наследниците е установил владение върху имотите
още докато наследодателят е бил жив. Същевременно
обаче наследодателят - продавач по предварителния договор е починал на
13.06.2005 г. като между придобиването на владението от страна на ищцата Ц.Р. и
смъртта му не е изтекъл необходимият срок, за да са приеме, че ищцата е
придобила по давност имотите. При наследяването като общо правоприемство
владението преминава върху всички наследници, независимо от това, че е възможно
само един от тях да остане в наследствения имот. Фактът, че владението
преминава към всички наследници /съобразно идеалните им части/ не се променя и
от предходното владение, установено от някой от съсобствениците, щом към
смъртта на наследодателя той не е придобил имота по давност. В този смисъл е напр. Решение № 45 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6619/2013 г., II г. о. Т. е. фактическата власт, упражнявана от Ц.Р. между
09.05.2005 г. до 13.06.2005 г. не е породило правни последици за възникване на
вещно право в нейна полза. След смъртта на Й.Д.владението върху имотите по
силата на наследственото правоотношение е преминало към всички негови
наследници /съпруга, починала на 25.03.2006 г., чийто единствен наследник е
първата ищца, и наследниците по съребрена линия – ответниците/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. Манифестирането следва да се изразява в конкретни
действия, които са стигнали до знанието на другите съсобственици и които
изрично отричат техните права върху имота. Същите следва да са свързани с
отблъскването им от имота и възпрепятстването да упражняват собственическите си
права върху него.
В случая дори и да се приеме, че първата
ищца Ц.Р. е получавала рентата по
сключения приживе от наследодателя договор за аренда на процесните две ниви,
чийто срок е изтекъл на 01.10.2014 г., този факт сам по себе си не е основание
за придобиване на имотите по давност.
Установи се, че след прекратяване на договора поради изтичане на срока, нов
договор за аренда не е сключен от ищцата. От показанията на св. Д. става ясно,
че друг договор не е сключен, тъй като тогава се установило, че има и други
наследници, които претендират. Но дори и да беше сключен такъв договор също не
би бил основание за придобиване на имотите по давност. Сключването
на договори за аренда, отдаването на вещта под наем, получаването на
гражданските плодове само от някой от съсобствениците не съставляват действия,
които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика и не могат да се
третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за
себе си. Тези действия обаче са такива по обикновено управление и в тази връзка
не могат да се приемат категорично като извършване на своителни действия, които
да превърнат лицата, получаващи рентата,
от държател във владелец на идеалните части на останалите съсобственици, както
и да водят до отблъскване на владението на останалите съсобственици и довеждане
до знанието им на намерението на тези лица да владеят имотите като свои.
Ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от
правомощията на съсобственика по чл.
31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не отричат правата
на другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват извод за
несъмнено владение. В този смисъл е установената практиката на ВКС(Решение № 8/19.02.2014
г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г. о., Решение № 192/16.02.2017 г. по гр.
д. № 763/2016 г. ВКС, І г. о., Определение № 79/12.02.2018 г. по гр. дело №
2311/2017 г. на ВКС II г. о.). По отношение на процесния имот – лозе, от
събраните доказателства не се установи и обективният елемент на владението -
ищците лично или чрез другиго да са упражнявали фактическата власт върху имота,
доколкото от свидетелските показания се установи, че от около десетина години
лозето е запустяло, никой не го обработва.
С оглед събраните в хода на процеса
доказателствата по делото се налага извода, че ищците не са придобили по
давност процесните поземлени имоти в продължение на 10 години, тъй като не се
установи владението върху имотите да е било постоянно, непрекъснато, явно и
несъмнено.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сторените по делото разноски в
размер на 1305,00 лева съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за извършването им.
Внесеният от ищците депозит
в размер на 458,17 лева за назначаване
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на
особен представител на ответника П.И.И. следва да се възстанови на
ищците.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.П.Р. с ЕГН **********, И.С.Р. с
ЕГН **********, В.С.П. с ЕГН **********,*** и А.С.И. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответниците Т. П.А. с ЕГН **********
***, П.К.И. с ЕГН ********** ***, П.И.И. с ЕГН ********** ***, М.И.К. с ЕГН **********
*** и Ц.А.И. с ЕГН ********** ***, че ищците са собственици на три недвижими
имота, находящи се в землището на с. Ъглен, ЕКАТТЕ 85010, община Луковит, обл.
Ловеч, а именно: ЛОЗЕ
от 0,512 дка, четвърта категория, в м. „Над кантона“, съставляващо имот №
175046 по картата на землището, при граници /съседи/: имоти № 175047, № 175009, № 175010, № 175045 и №
000201; НИВА от 10,013 дка, четвърта
категория, в м. „Соватски дол“, съставляваща имот № 017001 по плана за земеразделяне, при
граници/съседи/: имоти № 000016, № 017009 и № 017002; НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м.
„Лазаричиното“, съставляваща имот № 213003 по плана за земеразделяне, при
граници /съседи/: имоти № 213002,, № 300012, № 213004, № 213016, № 213017 и №
213018 на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.П.Р. с ЕГН **********, И.С.Р. с
ЕГН **********, В.С.П. с ЕГН **********,*** и А.С.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. П.А. с ЕГН ********** ***, П.К.И.
с ЕГН ********** ***, П.И.И. с ЕГН ********** ***, М.И.К. с ЕГН ********** ***
и Ц.А.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1305,00 лева, представляващи сторените
по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА
внесеният депозит в размер на 458,17
лева за особен представител да се възстанови на ищците Ц.П.Р. с ЕГН **********, И.С.Р. с
ЕГН **********, В.С.П. с ЕГН **********,*** и А.С.И. с ЕГН ********** *** по
посочена от тях банкова сметка.
***жен съд
Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: