Решение по дело №2254/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20192230102254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1224

                                            01.11.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №2254 описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 288а, ал.3 във  връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, като се иска ответника да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд исковата сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и разноските по делото. Твърди се, че ищцовата страна е възстановила изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Великобритания, обезщетение за имуществени вреди в размер на исковата сума за конкретно посочено ПТП. Сочи се, че виновен за катастрофата е ответникът С., който управлявал МПС с конкретно посочен ДКН, като при маневра удря друг движещ се автомобил и причинява процесното ПТП, като управлението на автомобила е осъществено без сключена задължителна застраховка "ГО". Сочи се, че с регресна покана ответникът е поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но не е погасил задължението си.

От страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, като исковата претенция се оспорва като неоснователна. Не се оспорва, че е настъпило ПТП на територията на Великобритания, причиненото от незастраховано МПС с българска регистрация, както и обстоятелството, че ищцовата страна е възстановила на компенсационния орган изплатената сума. Оспорва се, че не съществува деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, а именно, че вредите не са причинени от ответника в платения размер. Излагат се съображения, като се твърди, че не може да се направи извод за виновно поведение на ответника.  Иска се отхвърляне на исковата претенция и се претендират направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ищцовата страна-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД се представлява от пълномощник и исковата молба се поддържа. В случай на отхвърляне на иска се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

            Ответникът се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание Иска се отхвърляне на иска като неоснователен.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

            На 21.08.2013г. във Великобритания е настъпило ПТП, за което е изплатено от Националното бюро на Великобритания обезщетение за имуществени вреди на неучастващо в настоящия процес лице. За произшествието не е съставен констативен протокол. Управляваният от ответника автомобил нямал задължителна застраховка „гражданска отговорност” към момента на ПТП-то. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изплатило на органа във Великобритания сумата 4601,76 лева. Впоследствие ищецът "Гаранционен фонд" е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи горепосочената сума. Ответникът не е възстановил на ищеца горепосочената сума, но и не се установява ПТП-то да е причинено в резултат на негово виновно противоправно поведение, което като пряка и непосредствена причина да е причинило вреди.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви, относими, допустими и неоспорени от страните изцяло кредитира.

            Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:           Предявеният иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ е допустим и изцяло основателен. Посочената правна норма е приложима в процесния случай, тъй като е действала към момента на настъпване на ПТП-то. С оглед отговора на ответника, между страните не е спорно настъпването на посоченото в исковата молба ПТП и участие в ПТП-то на МПС, което не е имало застраховка гражданска отговорност. Безспорно бе установен и факта на възстановяване на претендираната сума от ищеца на съответния компенсационен орган с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза ищецът, като изпълняващ чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата  и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение – действие или бездействие и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди. В случая представените писмени доказателства, не са достатъчни и не установяват виновно поведение на ответника, което да е довело до настъпването на вредоносен резултат. Липсата на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД по отношение на ответната страна, води до извода за неоснователност на предявената искова претенция.

            Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ следва да се отхвърли изцяло, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

            По правилата на процеса на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото, като в случая поради основателност на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в намален размер, а именно сумата  600 лева.

            Ръководен от горното, съдът

 

                                                         Р Е          Ш         И         :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, със съдебен адрес ***, офис №13 чрез адв.Н.П. ПРОТИВ С.Г.С. с ЕГН-********** *** иск с правно основание чл. 288а, ал.3 във  връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата 4601,76 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2 ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С. с ЕГН-********** *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :