Решение по дело №3159/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260009
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500103159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260009                                        21.02.2022 г.                             град С.З.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари                         две хиляди, двадесет и втора година

в открито заседание, в следния състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Таня Кемерова,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 3159 по описа за 2020 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.А.Х. против П.Р.Б.- гр. С., с цена на иска 250 000 лева. Ищецът твърди, че на 09.10.2012г. бил задържан от служители на ОД на МВР - гр.П., а на 10.10.2012г. с постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.му било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.248а, ал.3 вр. ал. 1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал. 1 от НК, за това, че през месец септември 2012г. в гр.С. и гр.П., в съучастие, като помагач на С.А.А.- управител на „Р.*“ ЕООД, за да получи кредит от „К.А.Б.“ ЕАД в размер на 2 000 000 лева представил неверни сведения удостоверяващи осъществяването на стопанска дейност и бъдеща стопанска дейност на фирмата кредитоискател, както и за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК, за това, че по същото време и на същото място, в съучастие, като помагач на С.А.А.- управител на „Р.*“ ЕООД, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у неустановени към момента лица - служители на „К.А.Б.“ ЕАД, че фирмата „Р.*“ ЕООД иска кредитиране за осъществяване на стопанска дейност и с това  направил опит да причини на „К.А.Б.“ ЕАД имотна вреда в големи размери, в размер на около 2 000 000 лева. Посочва се, че след привличането му като обвиняем, с постановление на наблюдаващия прокурор, Х. бил задържан за 72 часа с цел осигуряването му пред съда за участие в производство по реда на чл.64 от НПК. На 13.10.2012г. с протоколно определение по ЧНД №1570/2012г. по описа на Окръжен съд – П., спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по

досъдебното производство. Определението на ПОС било потвърдено с протоколно определение №277 от 23.10.2012г. по ВЧНД №445С/2012г. по описа на Апелативен съд – П., което било окончателно. На 22.10.2012г. – ден преди съдебното заседание по ВЧНД №445С/2012г. по описа на Апелативен съд – П., с Постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.на И.Х. било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал. 1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал. 1 от НК, както и в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2, т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал. 1 от НК. С постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП – П., на 07.12.2012г. на И.Х. било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3, предл.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. На 11.12.2012г. в производство по реда на чл.65 от НПК Окръжен съд гр.П.разгледал искането на ищеца за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”, по което искане с протоколно определение № 939 по ЧНД №1852/2012г. на ПОС мярката за неотклонение била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 10 000 лева. Определението на ПОС било потвърдено с протоколно определение №323 от 18.12.2012г. по ВЧНД №527/2012г. по описа на Апелативен съд - П.. Сумата била внесена още същия ден и ищецът бил освободен от следственият арест. След изменението на мярката му за неотклонение и освобождаването му от следствения арест с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.12.2012г. на Х. била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”. На 17.08.2015г. с постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.на И.Х. за пореден път било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т. 1, предл. 1, т.2, т.3 предл. 1 и т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК. На 27.08.2015г., Х.  бил привлечен отново като обвиняем, този път за три престъпления - 1. За престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК; 2. За престъпление по чл.210, ал.1, т. 1, предл. 1, т.2, т.3 предл. 1 и т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; 3. За престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Сочи се, че след приключване и предявяване на разследването в съда бил внесен обвинителен акт срещу ищеца. Образувано било НОХД №985/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.П., по което НОХД с определение №1168 от 12.09.2017г. на основание чл.369, ал.4 от НПК, което било окончателно, било прекратено изцяло образуваното и водено срещу И.Х. наказателно производство по ДП №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - гр.П.и по преписка вх. №7592/2011г. по описа на Окръжна прокуратура - П.. Ищецът сочи, че в периода 09.10.2012г.- 12.09.2017г. по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - гр.П., той бил незаконно обвинен в извършването на три престъпления по всички, от които воденото спрямо него наказателно производство било изцяло прекратено с цитираното по-горе определение от 12.09.2017г. по НОХД №985/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.П.. По същото досъдебно производство бил и задържан неоснователно с мярка за неотклонение „задържане под стража” и престоял в следствения арест за период от 09.10.2012г. до 18.12.2012г. или за период от 2 месеца и 9 дни, през който период претърпял изключително сериозни психически и морални страдания, които не били отшумели и до настоящия момент.

Били му повдигнати обвинения за три тежки умишлени престъпления, за всяко едно, от които се предвиждало наказание „лишаване от свобода”, което довело до постоянно напрежение и страх у него за бъдещето от сериозното наказание, което можело да му бъде наложено. Наред с повдигнатите тежки обвинения в опит за измама в размер на 2 000 000 лева, както и представяне на неверни сведения за кредитиране в размер на 2 000 000 лева, за един доста продължителен период от време Х. бил и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, което сериозно ограничило свободата и гражданските му права, което пък от своя страна допълнително засилило стресовото му състояние, свързано с психични преживявания. След изменението на мярката му за неотклонение и освобождаването му от следственият арест през месец декември 2012г. на И.Х. била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ без разрешение на наблюдаващия прокурор, което ограничило правото му на свободно предвижване. Продължителното задържане под стража и преживеният сериозен психически стрес от воденото спрямо него наказателно производство довели и до сериозно влошаване на здравословното състояние на И.Х., в резултат на които същият бил многократно хоспитализиран в различни болнични заведения за лечения на възникнали усложнения от предишно съществуващо заболяване - захарен диабет, както и за лечение на хипертонична болест на сърцето.

В исковата молба се посочва, че продължителното задържане и тежко обвинение не само довели до морални страдания за ищеца, поради наложеното ограничение, но и сериозно рефлектирали и върху общественото мнение за личността му. След отмяна на мярката за неотклонение и освобождаването му от следствения арест, Х. твърди, че се сблъскал с негативното отношение към него в обществото, хората виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник. Това довело до тежка депресия, като ищецът не виждал как отново хората щели да го приемат като нормален и равен на тях човек. Репутацията му била нарушена, авторитетът му пред обществото бил злепоставен и уронен, а той се затворил в себе си и ограничил до минимум социалните си контакти. Ищецът посочва, че състоянията на потиснатост, тревожност и депресивност в следствие на неправомерното интервениране върху личността му от органите на ответника не само не били отшумели към настоящия момент, но довели и до сериозни и непоправими последствия върху психиката му. Всички гореизброени претърпени, търпими и понастоящем неимуществени вреди от ищеца изразяващи се в изключително сериозни психически и морални страдания, които не били отшумели и до настоящия момент, вследствие на неоснователно повдигнатите му обвинения и задържане под стража, счита, че следва да бъдат обезщетени от ответника по реда на ЗОДОВ. Съобразявайки се с характера и интензитета на причинените вреди, тежестта на повдигнатите обвинения, периода от време, през който срещу него било водено наказателно преследване, както и периода, през който същият бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и общественият критерий за справедливост залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, ищецът счита, че претендиралата от него сума в размер на 250 000 лева справедливо ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди.

Моли,  съдът да постанови решение, с което да осъди П.Р.Б.да му заплати сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.. Претендира сумата да му бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на определението за прекратяване - 12.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по водене на делото разноски.

 

Ответникът Прокуратурата на Р България, чрез Ю.С.– прокурор в ОП – С.З.оспорва иска по основание и размер. Посочва, че не е налице фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ и излага конкретни съображения:

Посочва, че по отношение на разпореждането на съда, с което било прекратено наказателното производство, основанието за прекратяване било поради невнасяне в законовия срок на делото с обвинителен акт. При прекратено наказателно производство от съда на основание чл.369, ал.2, вр. с чл.268, ал.1 НПК не бил налице фактическия състав за възникване на отговорността на държавата, тъй като в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изрично били изброени хипотезите, при които можело да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Хипотезата на прекратено наказателно производство по чл.369, ал.2 НПК била извън приложното поле на ЗОДОВ, тъй като не било налице прекратяване на наказателно производство, поради това, че деянието не било извършено от лицето или че извършеното деяние не било престъпление. Прекратяването на производството, поради изтичане на определения от съда преклузивен срок за внасяне на обвинителен акт, не било равнозначно на неизвършване на деянието от този, спрямо който било повдигнато и поддържано обвинение, нито, че деянието, за което било повдигнато и поддържано обвинение не било престъпление. Посочва, че с изтичане на предвидения срок се изключвала единствено възможността по отношение на извършителя да се търси наказателна отговорност. Прекратяването на производството по съществото си било санкция, че прокуратурата не  реализирала в разумен срок наказателната репресия, като съдът прекратявал наказателното производство на формално основание, без да разглежда събраните по делото доказателства и да се произнася по същество за законността на повдигнатото от прокуратурата обвинение.

Твърди, че претенцията била недоказана и тъй като, дори да се приеме, че прекратеното наказателно производство можело да бъде основание за завеждане на исковата молба, с него бил доказан само първият елемент на фактическия състав по ЗОДОВ. В тежест на ищеца било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Твърденията за търпени вреди, изразяващи се в сериозен психически тормоз, негативно отношение на обществото, тежка депресия, нарушена репутация не били подкрепени с доказателства, като от приложената медицинска документация не можело да се направи извод, че здравословните проблеми на ищеца били в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Претенцията от 250 000 лв. - неимуществени вреди била прекомерна, тъй като наказателното производство с продължителност от около 4 години и 11 месеца не било извън разумния срок. Делото било с фактическа и правна сложност, повдигнати били обвинения на множество лица, разпитвани били свидетели и назначени експертизи. Посочва се, че във връзка с твърдените вреди от взетата мярка за неотклонение - „задържане под стража" следвало да се съобрази, че мерките се вземат от съда, а освен това, същата била с продължителност само 2 месеца и 9 дни. Във връзка с твърдените вреди от наложената „забрана за напускане пределите на страната" липсвали доказателства мярката реално да ограничила правата на ищеца, т.е. да препятствала пътуване в чужбина. Възразява и срещу началния момент, от който била поискана законовата лихва. Счита, че същата е дължима от датата на влизане на определението на съда в сила, но по настоящото производство бил изтекъл 3 - годишния давностен срок и лихвата било дължима спрямо датата на завеждане на исковата молба 11.12.2020г, а не от по-ранен момент.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

Правното основание на иска е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи твърдените в исковата молба обстоятелства, че се е осъществил фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване. Ищецът следва да докаже, че спрямо него е повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, че наказателното производство е прекратено, че са настъпили неимуществени вреди за него и наличие на причинно- следствена връзка между вредите и действията на ответника по повдигане и поддържане на обвинението. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в отговора на исковата молба.

 

От представените по делото документи е видно, че  на 10.10.2012г., с постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.на ищеца И.А.Х. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.248а, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал. 1 от НК, затова, че през месец септември 2012г. в гр.С. и гр.П., в съучастие, като помагач на С.А.А.- управител на „Р.*“ ЕООД, за да получи кредит от „К.А.Б.“ ЕАД в размер на 2 000 000 лева е представил неверни сведения удостоверяващи осъществяването на стопанска дейност и бъдеща стопанска дейност на фирмата кредитоискател, както и за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал. 1, вр. с чл. 18 ал. 1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за това, че по същото време и на същото място, в съучастие, като помагач на С.А.А.- управител на „Р.*“ ЕООД, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у неустановени към момента лица - служители на „К.А.Б.“ ЕАД, че фирмата „Р.*“ ЕООД иска кредитиране за осъществяване на стопанска дейност и с това е направил опит да причини на „К.А.Б.“ ЕАД имотна вреда в големи размери, в размер на около 2 000 000 лева. С постановление на наблюдаващия прокурор при ОП - П., Х. е задържан за срок от 72 часа. На 13.10.2012г., с протоколно определение по ЧНД №1570/2012г. по описа на Окръжен съд – П., спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по посоченото досъдебно производство. Определението на ПОС е потвърдено с протоколно определение №277 от 23.10.2012г. по ВЧНД №445С/2012г. по описа на Апелативен съд - П., което е окончателно. На 22.10.2012г., с Постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.на И.Х. е повдигнато ново обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал. 1 от НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. С постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП – П., на 07.12.2012г. на И.Х. е повдигнато ново обвинение в извършване на престъпление по чл.248а ал.3, предл.2, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На 11.12.2012г. Окръжен съд гр.П.е постановил протоколно определение № 939 по ЧНД №1852/2012г. на ПОС, с което  мярката за неотклонение е изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 10 000 лева. Определението на ПОС е потвърдено с протоколно определение № 323 от 18.12.2012г. по ВЧНД №527/2012г. по описа на Апелативен съд - П.. Страните не спорят, че сумата за гаранцията е внесена същия ден и ищецът е освободен от следственият арест. С постановление на наблюдаващия прокурор от 28.12.2012г. на Х. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”, без разрешение на наблюдаващия прокурор. На 17.08.2015г. с постановление на следовател по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - П.за пореден път е повдигнато ново обвинение на ищеца Х. в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т. 1, предл. 1, т.2, т.3 предл. 1 и т.5, вр. с чл.209 ал.1, вр. с чл.18 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК. На 27.08.2015г., Х. е привлечен отново като обвиняем, за три престъпления - 1. За престъпление по чл.248а ал.3, вр. с ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК; 2. За престъпление по чл.210, ал.1, т. 1, предл. 1, т.2, т.3 предл. 1 и т.5, вр. с чл.209 ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; 3. За престъпление по чл.248а ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Не е спорно, че след приключване и предявяване на разследването в съда е внесен обвинителен акт срещу ищеца. Образувано е било НОХД № 985/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.П., по което с определение №1168 от 12.09.2017г. на основание чл.369, ал.4 от НПК, е прекратено образуваното и водено срещу И.Х. наказателно производство по ДП №211/2012г. по описа на ОСО при ОП - гр.П.и по преписка вх. №7592/2011г. по описа на Окръжна прокуратура – П.за извършени престъпления по чл.248а ал.3, вр. с ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК; по чл.210, ал.1, т. 1, предл. 1, т.2, т.3 предл. 1 и т.5, вр. с чл.209 ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; по чл.248а  ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като с новия обвинителен акт не са отстранени констатираните от съдията – докладчик съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на предходния обвинителен акт, като наред с това са допуснати и нови такива. Определението като окончателно е влязло в сила от същата дата. Постановено е връщане на делото на ОП- П.за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, съобразно разпореждане № 2643 от 11.07.2017г., влязло в сила на 22.08.2017г., с което е прекратено на основание чл. 249, вр. чл. 248, ал.2 т.3 НПК съдебното производство по НОХД № 985/2017г. Видно от писмо № 7592/2011г. от 17.01.2022г. на ОП- П., по ДП 211/2012г. по описа на ОСО при ОП –П., изготвен е и е внесен в съда нов обвинителен акт срещу Б.З., Р. Н., П.К., Д.А.и Г.Ч., и е образувано НОХД № 1887/2019г. по описа на ОС – П., което е висящо.   

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят А.Д.Н. установява, че научил от медиите или от интернет, че ищецът е задържан. Твърди, че дотогава той се е ползвал с много добро име в обществото, като добър бизнесмен, като добър човек, приятел. Разбрал, че е искал да тегли някакъв кредит, като залага имот. Учудил се, че е задържан въобще. Бил е задържан около 40 или 50 дни и като се върнал от следствието в П.е бил много зле  - физически много отслабнал и психически много зле. Той има диабет, който се е влошил и почти не е приказвал. В К. се е говорело, че е станал престъпник. Ищецът е научил и много зле го е приел, много зле се е чувствал и продължава да го чувства и до сега, докато се прекрати делото му след 5 години,  До тогава е бил много потиснат. След това е малко по-добре.

Свидетелката Ц.И.Х. - дъщеря на ищеца, установява, че е видяла баща си малко преди Коледа, понеже тя е отишла да го вземе от ареста в П.. Внесла е гаранция за освобождаването и същия ден надвечер са го пуснали от ареста. Ищецът е бил отслабнал, едва е ходил, дъщеря му го е придържала и му е помогнала да се качи в колата. През целия път се е опитвала да води разговор, но ищецът не е реагирал. След като са се прибрали вкъщи, ищецът отново не е осъществил никаква комуникация с майка й и сестра й. Ищецът е отишъл в спалнята си и не е имал желание да говори с никого и телефоните не е искал да види. Свидетелката Х. установява, че семейството й живее в с. Е., на 5 км. от К.. Твърди, че баща и не е искал да ходи никъде, не е искал да излиза на двора. В селото се е говорило, че И.Х. се е опитал да открадне 2 000 000 лева от държавата, че е крадец, искал е да ограби държавата. Това се е отразило зле на баща и, сринало е самочувствието  му, не е искал да говори със семейството си, да излиза навън. На Коледа,  също е останал 15 минути и се е прибрал в стаята си. Ищецът е бил доста зле откакто се е върнал от ареста до 2017г., докато се прекрати делото. Дотогава е бил коренно различен човек -  не е искал да говори, да излиза, да се вижда с хора. След прекратяването на делото през 2017г., клюките и слуховете са си останали и хората не са разбрали за прекратяването му.  Преди делото е бил леко пухкавичък на килограми, имал е някакви нормални здравословни проблеми. С психиката не имал никакви проблеми. След задържането му, той доста време си е оставал вкъщи. Не е искал да яде и пие, бил е блед. Роднините му са се притеснили и са го накарали да отиде на лекар. Оказало се, че има диабет, проблем със щитовидната жлеза, проблем с кръвното, свалил е доста килограми. Психически - също. Започнал е да пие много хапчета, които близките му са купували, защото той не е излизал. Започнал е да ходи по болници, в К., в С. са го приемали, лежал е в болниците. Изпращали са  документите в С. по имейл, след което е трябвало да видят пациента. Хоспитализирали са го за 4-5 дни за изследвания и след това са го  изписали. След 1 месец отново е влязъл в болница. Доста пъти е влизал в болница. Към момента пие шепа хапчета, ходи в болницата. В края на миналата година е бил в болница в П.за една седмица. Опитва се да говори нормално, но според свидетелката няма подобрения.

 

Свидетелката П.П.К. твърди, че е разбрала от медиите, от предаването „Господари на ефира“, че ищецът е задържан. За първи път след това го е видяла на третата седмица. Бил е много зле, отслабнал е около 10-15 кг., пребледнял е бил, много притеснен. Бил е много уплашен и стресиран, защото е в ареста. Бил е зле психически. В ареста е изкарал към 2-3 месеца. След освобождаването му го е видяла след месец. Състоянието му също е било лошо, отключил е диабет, щитовидната му жлеза го е заболяла, оттогава не е добре, нито физически, нито психически. Преди това е бил общителен, разговорлив, усмихнат човек, но от тогава е станал различен. Из К. и в селото, в което живее са тръгнали слухове. Той е разбрал за слуховете, че е мошеник, измамник. Това състояние според свидетелката продължава и до момента. Към момента частично е възстановил предишния си психологичен статус, но здравословно е много зле - високо кръвно, диабет много висок, щитовидна жлеза също се е отключила, полиневропатия.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на свидетелите за събитията, за които говорят, доколкото по делото не са налице други доказателства, които да ги опровергават.

 

По делото са допуснати две съдебни експертизи, които са представили заключения. От заключението на съдебно – психологическата експертиза се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило като е предизвикало повишаване на нивата на субективен стрес и тревожност в умерени граници, което е позволило когнитивните процеси/ памет, мислене, внимание/ и контрола над собственото поведение да останат съхранени и ефективно действащи. Задържането под стража на ищеца се е отразило върху отделните сфери на живота му/ работа, взаимоотношения със семейството, роднини и други, грижа за собственото здраве , организиране на свободното време/ по начин типичен за подобни случаи, т.е. без силно негативни и трайни последици, на фона на адекватното му и целесъобразно поведение в тези сфери.    

От заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че престоят на ищеца в следствения арест вероятно е бил свързан с ограничени възможности за диетично хранене и адекватна физическа активност, които са неизменна част от лечението на захарния диабет. Според вещото лице липсват конкретни изследвания, но може да се допусне възможността за повишаване на кръвната захар /тоест възможно е временно влошаване на здравословното състояние/. Но съгласно Епикриза от клиника по ендокринология, военномедицинска академия - МБАЛ С. - 01/04/13 - 05/04/13, три и половина месеца след излизане от следствения арест диабетът е бил задоволително компенсиран и периодът от 2 месеца и 9 дни е бил достатъчно кратък, за да доведе до трайни увреждания.

Що се отнася до воденото спрямо ищеца наказателно производство, продължило до септември 2017г, според вещото лице можем да го определим като състояние на хроничен стрес, който както и стреса от всяко друго естество се отразява върху нивата на кръвната захар. От друга страна проследявайки състоянието на пациента във времето въз основа на показателите, определящи адекватното лечение на захарния диабет, според вещото лице можем да заключим, че той и лекуващият го екип са успявали адекватно да контролират заболяването. В хода на захарния диабет са се появили и прогресирали усложнения на диабета, но те не могат да се класифицират като ранни, обусловени от воденото спрямо ищеца наказателно производство, а по-скоро са съответни на давността на заболяването и неговата естествена еволюция.

 

По отношение на доказания през юни 2020г. хипертиреоидизъм според експерта е много малко вероятно появата му да има отношение към престоя на ищеца в следствения арест и воденото спрямо него наказателно производство, поради дългия период между двете събития и невъзможността да са изключи наличието на други отключващи фактори.

Съгласно медицинската документация хоспитализациите на ищеца И.Х. във връзка със захарния диабет и придружаващия го метаболитен синдром са планови, без данни за остри усложнения на диабета. Пациентът е бил в добро общо състояние, поддържал е постоянно телесно тегло и задоволителни нива на кръвната захар. Проследяван е етапа на развитие на заболяването, появата и прогресията на диабетни усложнения и необходимостта от актуализиране на антидиабетното лечение. Всички действия са били насочени към оценка на моментното състояние на заболяването и избор на най- подходящо поведение в конкретния момент. Според вещото лице не може да се приеме, че има причинно-следствена връзка между престоя на ищеца в следствения арест и воденото спрямо него наказателно производство и последващите хоспитализации.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за три тежки престъпления, за които НК предвижда наказание лишаване от свобода до 6 и до 8 години. Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 10.10.2012г., с привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 12.09.2017 г., с влязло в сила определение от тази дата, постановено по НОХД № 985/2017г. на П.ския окръжен съд на основание чл. 369, ал.4 НПК, тъй като с новия обвинителен акт не са отстранени констатираните от съдията – докладчик съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на предходния обвинителен акт, като наред с това са допуснати и нови такива. За периода от 10.10.2012г. до 18.12.2012г. ищецът е бил задържан в следствения арест в гр.П.. Наложена му е мярка за процесуална принуда“ забрана да напуска пределите на страната без разрешение на наблюдаващия прокурор.

Не е спорно, че наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК (отм.) – поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда с обвинителен акт по отношение на деянията, за извършването на които ищецът е бил привлечен като обвиняем, и са допуснати нови процесуални нарушения относно деянието, за което е бил внесен обвинителен акт. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че основанието за прекратяването на наказателното производство не е елемент от фактическия състав за възникване на отговорността на държавата, тъй като в закона били изброени изрично хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 НПК (отм.) следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в  чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от ищеца. В този смисъл са Р-248/16.10.2014 г., ІV г. о. и Р-291/16.11.2011 г., ІІІ г. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. 

 

Установи се, че до момента на образуване на наказателното производство, ищецът е бил уважаван бизнесмен, с добро име в обществото, ползващ се с уважение сред съгражданите си в село Е. и гр.К.. Безспорно се установи, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство, с влязъл в сила акт е 10.10.2012г.–12.09.2017г. - почти 5 години. Наказателното производство срещу ищеца е приключило извън разумния по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок. Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило на ищеца стрес, дискомфорт, неудобство, притеснения, негативни преживявания, депресивни състояния и страх за бъдещето си. Отразило се е на психиката му и на здравето му. Загубил е авторитет сред приятелите и познатите си, хората са променили отношението си към него. Преди весел и общителен човек, ищецът се е затворил в себе си, ограничил е контактите си с членовете на семейството, близките и познатите си. Загубил е апетит, отслабнал е значително, обострили са се съществуващи заболявания.

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се установи по делото, че П.Р.Б.е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение срещу И.Х. за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3 и чл. 210, ал.1  НК, от привличането му като обвиняем по ДП – 10.10.2012г., до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, с който се прекратява производството - 12.09.2017г. Ищецът е обвинен в извършването на три тежки престъпления по смисъла на НК. По отношение на обвиняемия – ищец е наложена първоначално най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода  от 10.10.2012г. до 18.12.2012г., а след това „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. Наложена му е мярка за принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ по чл. 68, ал.1 НПК. Няма данни ищецът да е бил осъждан преди образуването на наказателното производство.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че повдигнатото обвинение е оказало силно негативно въздействие върху личния, обществения и социалния живот на ищеца Х.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото състояние на ищеца, който е преживял стрес, тревожност и притеснение за бъдещето си. Изпитвал е притеснение и неудобство сред познатите си и близките си от повдигнатото му обвинение. Засегнат е бил личния и обществения му авторитет, честта и доброто му име. В резултат на наказателното преследване, продължило почти пет години, ищецът е преживял силен психо-емоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие. Задържането под стража и предприетите срещу него многобройни процесуално-следствени действия са довели до ограничаване на социални контакти и на ежедневната кому­никация с близки и приятели. Изпитваните чувства на несигурност за бъдещето, заедно с всички  действия на прокуратурата се довели до увреждане на душевното му спокойствие и комфорт. Преживеният стрес по време на задържането в ареста и на продължилото почти 5 години наказателно производство срещу ищеца  от своя страна е довел до повишаване на нивата на кръвната захар, което състояние обаче е било овладяно своевременно и адекватно от  медицинските специалисти. Освен това, така повдигнатото и с години поддържано неосно­вателно обвинение за извършени от ищеца тежки престъпления е станало достояние на широк кръг от лица, поради разгласяването му в медиите, бил е злепоставен и компрометиран пред обществеността в селото, където живее и в близкия град К.. Това е довело и до засягане на професионалната му репутация и социалния му живот. Ищецът е ограничил контактите си с близките си и приятелите си. Повдигнатото и поддържано срещу него неправо­мерно наказателно преследване е повлияло негативно върху живо­та, личната и професионална репутация, честта и достойнство му, съществено е засегнало доброто му име в обществото. Същевременно повишените нива на стрес и тревожност, в резултат на воденото срещу него наказателно производство са били в умерени граници, което е позволило съхраняването и ефективното действие на когнитивните процеси и контрола над собственото поведение. Задържането под стража на ищеца се е отразило върху отделните сфери на живота му по начин, типичен за подобни случаи, без силно негативни и трайни последици на фона на адекватното му и целесъобразно поведение в тези сфери.  От друга страна повишените нива на кръвна захар, в резултат на задържането под стража за период от два месеца и 9 дни са задоволително компенсирани и това не е довело до трайни увреждания. Заболяването му – захарен диабет е било адекватно овладяно и контролирано. Проявилите се и прогресирали усложнения на диабета, според вещото лице не са обусловени от воденото спрямо него наказателно производство, а са съответни на давността на заболяването и естествената му еволюция. Останалите заболявания, с които е диагностициран ищеца по- късно нямат отношение към наказателното производство и престоят му в ареста. По - късните хоспитализации на ищеца, във връзка със захарния диабет и придружаващия го метаболитен синдром са планови, без данни за усложнения на диабета и не може да се приеме, че има причинно – следствена връзка между престоя в следствения арест и воденото наказателно производство срещу него и последващите хоспитализации.  

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства, с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Видно от доказателствата по делото, ищецът Х. е обвинен в извършването на три тежки престъпления по смисъла на НК, за които законът предвижда  наказание лишаване от свобода до 6 и до 8 години. Наказателното производство срещу ищеца е продължило почти 5 години, като по отношение на него е взета първоначално най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 2 месеца и 9 дни, а след това по – лека мярка „парична гаранция“, наложена му е и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е търпял интензивни душевни болки и морални страдания за продължителен период от време. Тези му негативни преживявания са продължили, макар и в по – малка степен и след приключване на наказателното преследване.  

 

С оглед на така установеното по делото, като се отчете фактът, че воденото наказателно производство е започнало и приключило извън разумния срок –в продължение на почти 5 години; повдигнато обвинение е за три тежки умишлени престъпления, наложената мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за 2 месеца и 9 дни, а след това –„парична гаранция“ за продължително време; наложената „забраната да напуска пределите на страната“, извършваните следствени действия с обвиняемия, многократното внасяне на делото в съда и връщане на прокуратурата; доброто обществено положение на ищеца в населеното място, където живее, настоящия съдебен състав намира, че следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания са малко над обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи. Следва да се вземе предвид и, че пострадалият е преживял тежко последиците от повдигнатото и подържано обвинение, това е имало отражение върху здравето и психиката му, професионалното му положение, авторитета му сред приятели и познати, върху социалния му кръг. Повдигнатото обвинение е получило широк обществен отзвук в медиите, който отзвук макар, че не се установява да е предизвикан от преки действия на прокуратурата е в резултат на действията по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца.

Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на Х., като отчете като обусляващ по – голям размер на същото, продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите мерки за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените и съдебни действия с обвиняемия, публичното разгласяване на обвинението, общественото и социално положение на пострадалия, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 18 000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО. Ето защо в посочения размер от 18 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 250 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на определението на ОС - П., с което се прекратява производството – 12.09.2017г. Предвид възражението на прокуратурата, направено в отговора на исковата молба, за изтекъл 3- годишен давностен срок на законната лихва, съдът намира, че същата се дължи за три години назад от завеждане на исковата молба, считано от 11.12.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.    

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло – 10 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати деловодните разноски за експертизи в размер на 780.58 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА П.Р.Б., гр.С., бул.*****, Булстат ***** да заплати на И.А.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв. Т.Й. сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при ОП – П., наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила Определение от 12.09.2017г. , по НОХД № 985/2017г. на Окръжен съд – П., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2018г., до окончателното й изплащане. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 18 000 лв. до претендирания размер 250 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.Р.Б., гр.С., бул.*****, Булстат ***** да заплати на И.А.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв. Т.Й. сумата 10 лв. десет лв./, представляваща платената по делото държавна такса. 

 

ОСЪЖДА П.Р.Б., гр.С., бул.*****, Булстат ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата 780.58 лв. /седемстотин и осемдесет лева и 58 ст./, представляваща направени разноски в производството за експертизи.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - П..   

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: