№ 973
гр. Сливен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103916 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 150 и чл.127а от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Сключеният
между тях граждански брак бил прекратен с влязло в сила Решение № 1371 от 26.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6269/2018 г. по описа на СлРС, като било утвърдено постигнато
между тях споразумение по реда на чл. 51 от СК, съгласно което родителските права по
отношение на родените от брака деца Ж. Н. К. и Д. Н. К. били предоставени за упражняване
на нея, местоживеенето на децата било определено при нея, определен бил режим на
контакти на бащата с децата, както и дължимата на децата издръжка.
С Решение № 260145 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4586/2020 г. по описа
на СлРС, определената издръжка била увеличена от 160 лева на 220 лева за детето Ж. и от
140 лева на 180 лева за детето Д., като ответникът би осъден да заплаща същата считано от
14.12.2020 г.
Твърди, че от определянето на посочената издръжка макар и да били изминали по-
малко от две години, в страната били настъпили значителни промени в икономическите
условия, които се отразявали негативно във финансовото осигуряване на ежемесечната
издръжка на децата. През последната година драстично нараснала инфлацията, в резултат на
което нараснали цените на стоките от първа необходимост и това налагало по-високи
разходи за ежедневната издръжка на децата както по отношение на разходите за храна, така
и по отношение на разходите за облекло и обувки, за задоволяване на културните им
потребности и разходите за училище. Детето Ж. щяло да бъде ученичка в 7-ми клас и й
предстояла подготовка за изпити за прием в художествената гимназия. В тази връзка същата
1
посещавала курсове по рисуване. Посещавала и курсове по английски език два пъти
седмично, а във връзка с предстоящата матура, предстояло да взема допълнително уроци по
български език и математика. Разходите за детето Д. също нараснали. Детето щяло да бъде
във втори клас и за него били необходими допълнителни разходи за учебни помагала.
Посещавал тренировки по карате и баскетбол, таксите за които нараснали, а през летните
месеци посещавал и лятна занималня.
Сочи, че към настоящия момент страните нямали задължения за издръжка към други
деца, имали постоянни доходи, което им позволявало да посрещнат обективно нарасналите
нужди на децата им. Нейното постоянно брутно възнаграждение за последните 6 месеца
възлизало на 6864 лева, получавала и месечни семейни добавки за две деца в размер на 88
лева. Ответникът към настоящия момент, след завръщането си от Канада, също имал
постоянни доходи, които месечно надвишавали сумата 2500 лева. Освен това имал доходи и
от отдаден под наем недвижим имот, които възлизали месечно на 400 лева.
Освен предпоставките за искането да бъде изменена определената за децата издръжка
ищцата сочи, че са налице и предпоставките на закона за разрешение заместващото съгласие
на бащата за издаване на паспорти и за пътуване на малолетните деца в чужбина,
придружавани от нея – тяхната майка, или от друго изрично упълномощено от нея лице, без
да се иска предварителното писмено съгласие на бащата до всички страни в ЕС и
Европейското икономическо пространство и до Р Турция, считано от датата на
постановяване на решението, до навършване на пълнолетие на децата или за друг по-кратък
срок.
Поради изтичане на срока на издадените на децата по-рано паспорти за пътуване в
чужбина и планувана от нея почивка с тях през 2021 г., поискала от ответника съгласието му
за издаване на паспорти и за пътуването, но същият отказал. През м. април 2022 г. детето Ж.
с нейно съгласие се записало в училище за участие в лагер на остров Тасос, ответникът
отначало се съгласил, но впоследствие без никакви аргументи отказал да даде съгласието си.
Преди няколко месеца заедно с децата обмисляли отново през лятото на 2022 г. да
организират почивка в Турция и отново провели разговор с ответника за необходимото им
съгласие за издаването на паспорти и съгласие за конкретното пътуване. Отказът на
ответника бил категоричен и той изрично заявил, че децата щели да пътуват в чужбина
когато навършели 18 години.
Твърди, че несъгласието на бащата за пътуване на децата в чужбина винаги силно ги
разстройвало. Особено тъжна по този повод се чувствала през тази година Ж., тъй като това
нямало да й позволи не само да отиде заедно с другите деца на лагер, но и да гостува заедно
с отбора по волейбол, в който тренирала в Сърбия, по покана на приятели на отбора.
Необходимостта на децата да пътуват в чужбина била свързана както с нуждата от
обогатяване на мирогледа и общата им култура, така и с практикуването на изучавания от
Ж. английски език и упражнявания спорт, а за детето Д. с възможността да участва в
международни състезания по практикувания от него спорт. Това искане било обосновано
също и от видимото дезинтересириране на бащата от общуването с децата. От пролетната
2
ваканция през м. април, ответникът не бил пожелал да ги вземе при себе си нито веднъж,
включително и през изтеклите летни месеци. През м. август децата гостували на баба си –
майката на ответника, за две седмици, през което време ответникът бил ходил да ги види за
няколко часа през неделните дни.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да измени
определената по гр. д. № 4586/2020 г. по описа на СлРС издръжка, като я увеличи от 220
лева на 300 лева за детето Ж. и от 180 лева на 250 лева за детето Д. и осъди ответника да я
заплаща на майката, като майка и законен представител на малолетните деца, платими до
25-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска до навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на други правоизменящи я обстоятелства, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до изплащането й, както и да даде
разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорти и за пътуване в
чужбина на малолетните деца, придружавани от тяхната майка или от друго изрично
упълномощено от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата, до
всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство, както и до Р Турция,
неограничен брой пъти през годината, за срок от постановяване на решението, до
навършване на пълнолетие на децата или за друг по-кратък срок.
Претендира разноските по делото, както и разноските за възнаграждение на
процесуалния представител за предоставената й по чл.38 ал.2 от ЗА безплатна защита и
съдействие по предявените искове.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
претенцията на ищцата по така поисканото увеличение на издръжката на двете малолетни
деца. Не оспорва факта на промяна на икономическата обстановка в страната, но твърди, че
на този етап няма финансова възможност да плаща така поисканата увеличена издръжка и
не е съгласен същата да бъде увеличена.
Оспорва твърденията на ищцата, че отдавал недвижим имот под наем и получава
доходи в размер над 2500 лева месечно, като твърди, че ищцата има недвижими имоти,
които отдава под наем. Оспорва твърденията за увеличените разходи във връзка с
посещаваните курсове от децата, като моли съда да задължи ищцата да представи квитанции
за платените такси за курсовете, които твърди, че посещават децата и, че разходите им са се
увеличили с посочените суми.
Твърди, че не отговарят на истината твърденията на ищцата, че той се е
дезинтересирал от децата. Напротив, той се опитвал по всякакъв начин да поддържа контакт
с тях, но тя му пречела за това, като настройвала децата против него, не им позволявала да
разговарят по телефона с него и се опитвала по всякакъв начин да ги отчужди от него като
техен баща. Счита себе си за добър родител и силно се вълнувал от развитието и обучението
на децата, като следял тяхното развитие. По празниците трудно вземал децата при себе си,
тъй като ищцата не ги давала. Тя определяла произволен режим на контакти между тях,
което водело до тяхното отчуждаване. Нуждите на децата не винаги били това, за което
3
настоявала майката, понякога това били нейни прищевки и неразумно харчене на средства, с
цел да спечели любовта и привързаността на децата.
По отношение иска по чл. 127а от СК сочи, че разногласията на родителите по
въпроса за издаването на документ за самоличност на дете, позволяващо му напускането на
пределите на страната, придружено от другия родител, се разрешавали единство съобразно с
прекия интерес на детето, а не с този на родителите му в рамките на настоящото съдебно
производство. Съдът не бил сезиран с въпроса за посещението на детето с придружаващия
родител в конкретни държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничен брой
пъти през определен период от време.
Счита, че не следва да бъде обезпечена възможността на децата да пътуват в чужбина
чрез издаването на необходимите лични документи за пътуване на дете в чужбина
придружавано от другия родител, което било в съответствие със задължителната съдебна
практика на ВКС, обективирана в ТР 1/2016 г. и при евентуалното уважаване на подадената
искова молба за спорна съдебна администрация по чл. 127а от СК по въпросите свързани с
издаването на необходимите лични документи за пътуване на дете в чужбина, съдът
следвало да съобрази и обстоятелството, че поисканото от ищцата разрешение заместващо
съгласието на бащата децата да излизат за неограничени периоди по време, предхожда
задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в посоченото решение и поради
това не отговаряло на изискванията на това решение. Така че поисканото разрешение за
пътуване на децата в чужбина следвало да се ограничи само до определен кръг от държави,
за конкретни еднократни или многократни посещения, но не глобално за целия период на
действие на задграничните паспорти или до навършване на пълнолетие на децата, а за
период не по-дълъг от една или две календарни години.
В с.з. ищцата лично и чрез процесуален представител, моли съда да уважи
предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител, който моли съда да отхвърли исковата претенция за увеличение издръжката
на двете деца на страните до поискания от ищцовата страна размер. Относно иска по чл.
127а от СК заявява, че не възразява по снабдяването на децата с паспорти за пребиваване в
чужбина, но по отношение на режима на пребиваване, се иска съобразяване с тълк. решение
1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 1371 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6269/2018
г. по описа на СлРС е утвърдено постигнато между страните споразумение по реда на чл. 51
от СК, съгласно което родителските права по отношение на родените от брака деца Ж. Н. К.
и Д. Н. К. били предоставени за упражняване на майката, местоживеенето на децата било
определено при нея, определен бил режим на контакти на бащата с децата, както и
дължимата на децата издръжка.
4
С Решение № 260145 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4586/2020 г. по описа
на СлРС, определената издръжка е увеличена от 160 лева на 220 лева за детето Ж. и от 140
лева на 180 лева за детето Д., като ответникът е осъден да заплаща същата считано от
14.12.2020 г.
Представена е служебна бележка от основно училище „Д-р Иван Селимински“ гр.
Сливен, в уверение на това, че Ж. Н. К. е редовен ученик в 7-ми „а“ клас през учебната
2022/2023 г., както и че Д. Н. К. е редовен ученик във 2-ри „а“ клас през учебната 2022/2023
г.
Представена е служебна бележка в уверение на това, че детето Д. Н. К. посещава
редовно – три пъти седмично тренировки по карате в Карате клуб „Аякс“ гр. Сливен, за
които заплаща месечна такса от 60 лева.
Представена е служебна бележка в уверение на това, че детето Ж. Н. К. посещава
детска школа „Млади виртуози“ с профил изобразително изкуство от 6 годишна възраст.
Към настоящия момент детето се подготвя за специализирания изпит по рисуване
необходим за прием в Национална художествена гимназия гр. Сливен след 7-ми клас.
Уроците се провеждат веднъж седмично по 120 минути и такса 20 лева.
Приети са като доказателства 6 бр. квитанции и приходни касови ордери за заплатени
суми за уроци, 2 бр. фискални бонове за закупени учебници и учебни помагала.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свид. Д.К.И. сочи, че познава страните и техните деца. От 20 години
били приятелки с ищцата. Същата била много добър и взискателен родител, грижела се за
децата. Детето Ж. било в 7-ми клас, предстояли й матури, ходела на уроци по математика и
български, както и по рисуване, защото искала да кандидатства в художествената гимназия.
Ходела на уроци по английски, както и на тренировки по волейбол. Уроците били платени,
един урок по бълг. език бил 25 лева, един по математика – 20 лева, а с един урок на седмица
нищо не ставало. От малка рисувала, като рисуването й доставяло удоволствие. Почти във
всяко училище организирали летни лагери- Водели ги на Тасос. Ж. искала да ходи, но
нямала паспорт. Щели да ходят на почивка в Турция, по същата причина не могли да отидат.
Бащата първо обещал, че ще даде съгласие, после се отказал. Не бил дал съгласие към
настоящия момент. Лятото децата били две седмици в Бургас, били при баба си, бащата за
кратко ги е видял. Той имал нова съпруга и живеел с нея в нейното жилище, а своето давал
под наем. Това го знае от В.. Ответника не го била виждала най-малко от две години. Знае,
че живее на семейни начала и от децата и от В.. Пак от децата и от В. знаела, че дава
апартамент под наем, не знае за каква сума. Знае, че ответникът рядко се чувал с децата, не
ги търсел често. Не вярвал някой да им забранява, тъй като лятото били при баба си, не при
баща си и той ги бил видял само за два дни. И децата го били молили и В. за такова
съгласие. Жилището се намирало точно до жилището където живеела майка му, били два
съседни апартамента.
В показанията си свид. П.Н. сочи, че познава страните и техните деца от много
5
години. Децата комуникирали с нейните деца, тренирали заедно. Децата ходели редовно на
училище. Майката полагала необходимите грижи, децата ходели на допълнителни уроци
когато имали нужда. Момичето ходело на волейбол, момчето на карате. Във всяко училище
организирали екскурзии, обикновено на остров Тасос. От волейбола ходели понякога на
обменен опит и на състезания в чужбина, но Ж. не била ходила, защото нямала разрешение
от бащата. Това не се отразявало добре на детето, чувствало се отдалечено от самия спорт и
от групата. Искали за лагери разрешение, за почивка в Турция, в Гърция също, майката била
отишла, но децата не могли. Бащата не им давал разрешение за паспорт и пълномощно да
може майката да ги изкарва. Имали уговорка преди, той спрял да я спазва, имало дело, сега
нямало такава уговорка, плащал си само полагаемата издръжка, нищо повече. Имал
собствено жилище, но там мисли, че живеели наематели. В един вход били с жилището на
майка му. Той не търсел децата. Когато те го търсели, той бил обиден, че не го търсели. От
децата го знаела това. Когато били лятото в Бургас, били при баба си и бащата ги посетил
само два пъти. В Сърбия имало организиран лагер, който впоследствие се провалил. От
децата и по-скоро от детето Ж. знаела, че давал жилището си под наем.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
По предявеният иск с пр. осн. чл. 150 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Установи се, че с решение № 260145/25.02.2021 г-, постановено по гр.д. 4586/2020 г.
на СлРС е изменена определената с решение от 26.11.2018 г. издръжка, която ответникът да
заплаща на ищцата КМЗП на малолетните деца Ж. и Д., като е увеличена от 160 на 220 лева
за детето Ж. и от 140 на 180 лева за детето Д..
От момента на изменение размера на издръжките за малолетните деца е е изминал
период повече от година и половина. Безспорно са изменени обстоятелствата, при които е
определена в този размер. Увеличиха се инфлационните процеси в страната, особено през
последните месеци, увеличиха се цените на храните и други стоки от първа необходимост,
поради което и нарастват средствата за издръжка на едно дете. Децата са съответно на 13 и
8 години и са ученици, като се нуждаят от значителни средства за отглеждане и възпитание.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че детето Ж. ходи на уроци
по английски, български език и математика, тъй като й предстоят матури и кандидатстване
в Художествената гимназия, тренира волейбол. За това са необходими значителни средства.
Детето Д. ходи на карате.
6
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл. 142, ал. 1 от
СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което дължи издръжка.
С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на децата от средства за
издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче не
може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и
с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини
да се определи нейния размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите
според възможностите им. Принципът за определяне на издръжката според възможностите
и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка, е основен принцип в СК.
Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. "възможностите" на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и
"непосредствените грижи" от родителя, който упражнява родителските права.
Установено е по делото, че брутният месечен трудов доход на майката е около 1692
лева. Брутният месечен трудов доход на бащата, съгласно приложения трудов договор е
1100 лева.„
Не се установи по категоричен начин, че ответникът реализира допълнителен доход
от наем на недвижим имот и в какъв размер. Съдържат се твърдения в показанията на
свидетелите, че същият отдава под наем свой собствен апартамент, но това обстоятелство не
се доказа с други доказателствени средства..
Отчитайки установените фактически положения, свързани с нуждите на децата,
материалните възможности на техните родители и упражняването на родителските права от
майката, съдът намира, че бащата може да заплаща издръжка в размер на 200 лева за детето
Д. и в размер на 240 лева за детето Ж..
При трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното дете е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което предпоставя увеличение
на присъдената вече издръжка и без да е налице изменение във възможностите на
задължения родител, тъй като промяната в нуждите на издържания и промяната във
възможностите на задълженото лице са алтернативно посочени предпоставки. Понастоящем
нуждите на децата са нараснали, тъй като е нараснала възрастта им, променени са
потребностите и интересите им с оглед не само възрастта, променени са и социално-
икономическите условия на живот в страната. Следователно, констатираното изменение в
нуждите на търсещия издръжка е достатъчно основание съгласно чл. 150 СК за изменяване
размера на дължимата издръжка, а именно за нейното увеличаване.
По предявеният иск с пр. осн. чл. 127а от СК.
За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и
на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал. 2 от СК.
7
Поради това правото да се иска решение, заместващо съгласието на родителя за пътуване в
чужбина независимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има
възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да
вземе решение за пътуване на детето зад граница, без да е необходимо да се преодолява
несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за
даване разрешение за пътуване в чужбина се установи по категоричен начин в настоящото
производство от събраните по делото гласни доказателства . Детето Ж. е имало възможност
да отиде на летен лагер на о. Тасос. Майката е имала желание да ги заведе на почивка в
Гърция и Турция, но поради липса на разрешение на бащата, тези пътувания не са се
осъществили..
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интересът на децата. Интересът на децата да пътуват в чужбина не може да бъде преценяван
абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този
въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на
риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и
пътуване на децата в чужбина и защитата на тяхната личност и здраве следва да се определи
според данните в конкретния случай.
Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на децата
от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия
пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства,
но и от нуждата от обогатяване на мирогледа и общата им култура, за което би допринесла
екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности; участия в летни
лагери, състезания, олимпиади, провеждани в чужда държава. Правото на малолетните деца
да напуснат пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради липсата на
съгласие от един от родителите.
Съдът намира, че молбата за заместване липсващото съгласие на ответника за пътуване
в държавите, членки на Европейския съюз и Р. Турция е основателна., Исканият период
обаче- до навършване на пълнолетие на децата е сравнително продължителен и не е в
съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Децата са съответно на 13 и 8 години и поисканият срок на разрешение за пътуване в
чужбина се явява неоправдано продължителен за детето Д.. Когато се касае за малолетни
деца, какъвто е и настоящият случай, в техен интерес е разрешението за пътуване в чужбина
да се ограничи със по-кратък срок, тъй като след изтичането му, ако между родителите все
още няма съгласие за пътуване без ограничения от децата, съдът отново ще следва да бъде
сезиран с искане по чл. 127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за
разрешаването на този въпрос обстоятелства – с оглед интересите на децата, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е
налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност техните
интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок би било допустимо само в
8
изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с извънреден характер, които налагат
даването на разрешение от съда до навършването на пълнолетие от детето, а такива не се
установяват в рамките на настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г.
по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о. /. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на децата предполагат те да могат да
напускат територията на Република Б., придружавани от тяхната майка или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице за неограничен брой пътувания до всички държави
в Европейския съюз и Р. Турция, така както е поискано в ИМ за период от пет години.
След изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде постигнато
съгласие за пътуване на децата без ограничения, майката разполага с възможността отново
да инициира производство по чл. 127а, ал. 2 СК, при което съдът, след като съобрази всички
обстоятелства, настъпили през изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно
разрешението за пътуване.
Въпреки, че с отговора на исковата молба ответникът не възразява да бъдат издадени
паспорти на децата за задгранични пътувания, съдът следва да се произнесе по така
направен от от ищцата искане и да постанови издаване на такива паспорти на малолетните
деца.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Л. А. възнаграждение за предоставената по чл. 38, ал.2 ат ЗА
безплатна защита по иска с пр. осн. чл. 150 от СК съразмерно с уважената част в размер на
240 лева.
Ищцата дължи на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска с пр. осн. чл. 150 от СК в размер на
100 лева. Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за
двата иска. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ищцата за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като с измененията на
Наредба № 1/2004 г. заплатеното адвокатско възнаграждение е в размерите , посочени в
наредбата.
Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от
страните, следва да останат в тяхна тежест, така, както са направени. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата
по чл. 127а, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което то ползва и двамата
родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. върху увеличения размер на
издръжката в размер на 57.60 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определената с Решение № 260145 от 25.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 4586/2020 г. по описа на СлРС месечна издръжка, която Н. П. К. с ЕГН
********** от *******, се е задължил да заплаща на В. Д. С. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, като майка и законен представител на непълнолетните деца Ж. Н. К., родена
на *** с ЕГН ********** и Д. Н. К., роден на **** с ЕГН **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 220 лева на 240 лева /двеста и четиридесет лева/ месечно за детето Ж.
и от 180 лева на 200 лева /двеста лева/ месечно за детето Д., платими до 25-то число на
текущия месец, считано от датата на предявяването на иска – 13.09.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъснява вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
РАЗРЕШАВА малолетното дете Ж. Н. К., родена на *** с ЕГН ********** с майка
В. Д. С. с ЕГН ********** и баща Н. П. К. с ЕГН **********, което разрешение да
замести необходимото съгласие на бащата Н. П. К. с ЕГН ********** за напускане на
територията на Република България на детето Ж. Н. К., придружавано от майка си В. Д. С.
с ЕГН ********** или от упълномощено от нея лице като пътува до всички държави на ЕС
и Република Турция до навършване на пълнолетие.
РАЗРЕШАВА малолетното дете Д. Н. К., роден на **** с ЕГН ********** с майка
В. Д. С. с ЕГН ********** и баща Н. П. К. с ЕГН **********, което разрешение да
замести необходимото съгласие на бащата Н. П. К. с ЕГН ********** за напускане на
територията на Република България на детето Д. Н. К., придружавано от майка си В. Д. С.
с ЕГН ********** като пътува до всички държави на ЕС и Република Турция за срок от
пет години , като ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на разрешение за пътуване на детето
извън посочения период.
РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на малолетното дете Ж. Н. К., родена на *** с
ЕГН ********** с майка В. Д. С. с ЕГН ********** и баща Н. П. К. с ЕГН **********,
което разрешение да замести необходимото съгласие на бащата Н. П. К. с ЕГН **********
за издаването на паспорт на детето Ж. Н. К., родена на *** с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на малолетното дете Д. Н. К., роден на **** с
ЕГН ********** с майка В. Д. С. с ЕГН ********** и баща Н. П. К. с ЕГН **********,
което разрешение да замести необходимото съгласие на бащата Н. П. К. с ЕГН **********
за издаването на паспорт на детето Д. Н. К., роден на **** с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН ********** да заплати на адв. Л. Г. А. – АК- Сливен,
10
****, разноски в размер на 240 лева.
ОСЪЖДА В. Д. С. с ЕГН ********** да заплати на Н. П. К. с ЕГН **********
разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на СлРС
в размер на 57.60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11