О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260106
гр.Свищов, 11.11.2020г.
Подписаната Теодора Стоянова –
съдия-докладчик по гр.д.1072/2020г. по описа на СвРС, след като се запознах с материалите по делото, намирам че предявения
иск е недопустим и исковата молба следва да се върне.
Гр.д. 1072/2020г.
на СвРС е образувано по искова молба на "Е.П.П.” АД с ЕИК ******, със седалище *** **** ,***** ***, ****№***, представлявано от П. С. С.,Я.М. Д. и Г. К., чрез юрисконсулт В.М. против „Ф.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.И.К.– Управител.
Твърдят, че „Ф.“ ЕООД с ЕИК ****** е клиент на "Е.П.П.” АД с кл.№ *****, във връзка с продажба на ел.енергия в обект с абонатен номер № *****, находящ се в
с.****. Не е изпълнил задължението за заплащане на
доставяната и консумирана ел.енергия по фактури издадени за периода
13.06.2019г. до 11.03.2020г.,в обект с аб.№***** – с.*****, козмет. цех. Претендира се и мораторна лихва за всяка една от претендираните
суми по издадените фактури от датата на падежа до 12.06.2020г. За тези суми - 226,49 лв. (двеста двадесет и шест лева и
49ст.)-главница по фактури за периода 13.06.2019г. до 11.03.2020г., с 6,52лв.
(шест лева и 52ст.)-лихва от дата на падежа на всяка една вноска до
12.06.2020г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –30.06.2020г. до изплащане на вземането, ищецът
е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 621/2020г. на СвРС е издадена
Заповед за изпълнение №409/2.07.2020г. Заповедта
била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Поради това и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и
в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК ищецът предявил в настоящото производство искове за установяване
съществуването на тези вземания.
Съдът в настоящия си състав намира, че
исковете са недопустими поради липса на специална положителна абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването им.
Връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК е процесуална предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за указание на съда до заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за
изпълнение, а оттам - и за допустимостта на иска, само в случаите, когато
заповедта за изпълнение е връчена при тези условия на длъжник - физическо лице.
Този извод се обосновава с две групи съображения:
На първо място, граматическото
тълкуване на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК изисква заповедта за изпълнение да
е връчена "при условията" на чл. 47, ал.
5 от ГПК, а е безспорно, че разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК се отнасят за връчване
на съдебни книжа със съобщение /в т. ч. и на заповед за изпълнение - чл.
47, ал. 7 от ГПК/ на физически лица.
Казано иначе, условията по чл. 47,
ал. 5 от ГПК, при които е допустимо съдът да приложи
съдържащата се в тази разпоредба фикция за редовно връчване на съобщението с
изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, в който адресатът не се
е явил в канцеларията на съда или общината, за да получи съдебните книжа,
касаят липса на установена друга възможност за връчване на съдебните книжа само
ако адресатът е физическо лице. В този смисъл,
разпоредбата на чл. 50, ал. 4
от ГПК пък се отнася до реда за връчване на съобщения на търговци и юридически
лица и съдържащото се в нея препращане към уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК като способ за връчване
на съобщението не означава, че то се залепва при предпоставките, т. е.
"при условията" на чл. 47, ал. 1 от ГПК, нито че фикцията по чл. 47, ал.
5 от ГПК се прилага "при условията", предвидени за
адресат-физическо лице. Ако връчителят не намери
достъп до канцеларията на адресата - търговец или юридическо лице на последния
вписан в Търговския регистър негов адрес на управление по седалището му или не
намери на този адрес някой, който да е съгласен да получи съобщението, съдът на
основание чл. 50, ал. 4 от
ГПК разпорежда залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на този адрес, без да е длъжен да издирва никакъв
друг адрес на адресата /"Второ уведомление не се залепва" - чл.
50, ал. 4, изр. второ от ГПК/. Следователно в този случай
съдът ще приложи фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на препращането към уведомлението като способ за
връчване на съдебни книжа, но не и при условията, които са предвидени за
приложението на тази фикция ако адресат на връчването е физическо лице.
И на следващо място - систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл.
47, ал. 1-7 от ГПК и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК сочи, че
връчването на заповед за изпълнение на длъжник - физическо лице при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК няма
за последица назначаването на негов особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК на разноски на заявителя в заповедното
производство, а осигурява /при наличие, разбира се, на съответно волеизявление
от заявителя/ образуването на исково производство, в което ако за
ответника-длъжник по заповедта за изпълнение обстоятелствата по чл. 47, ал. 1-3 и 5 от ГПК остават неизменени
в исковото производство, същият би бил надлежно представляван от особен
представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК. Такъв особен представител обаче е недопустимо
да бъде назначаван на ответник - търговец или юридическо лице. Следователно, ако се приеме, че в заповедното производство
редовното връчване на уведомление на търговец или юридическо лице по реда на
чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 5 от
ГПК поражда допустимост на иск по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, то ако в исковото производство връчителят също не намери достъп
до канцеларията на търговеца/юридическото лице - ответник по иска на последния
му вписан в Търговския регистър адрес на управление по седалището му, респ. не намери някой, който да е съгласен да получи съобщението,
такъв ответник не би имал никаква защита от особен представител. Така целите на чл. 47, ал. 1-7, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК не биха били изобщо постигнати, нещо повече - те са
изначално непостижими, а резултатът в значително преобладаващия брой случаи би
бил единствено обременяване на ответника с нови разноски за исковото
производство, което едва ли е цел на законодателя, особено след измененията в
ГПК /обн. ДВ, бр. 86/2017 г./.
Поради това съдът счита, че липсата на възможност ответникът
- търговец или юридическо лице да бъде надлежно представляван от особен
представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК в исковото производство е най-същественият аргумент да се приеме, че
изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК от залепване на уведомление в заповедното производство по
последния вписан в Търговския регистър адрес на управление по седалището на
длъжник - търговец или юридическо лице няма за последица задължение на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
да указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяване
съществуването на вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение.
Вписаният в Търговския регистър адрес на управление на търговец
или юридическо лице е обявеното от него на всички място, чрез което този субект
осъществява своите правоотношения в гражданския и търговския оборот и в
публичните правоотношения, в които встъпва, включително и в
гражданско-процесуалните такива. Затова ако на това
място липсва достъп до негова канцелария или не се намира лице, което да е
съгласно да получи съобщението от съда за връчване на заповед за изпълнение, с
изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК от залепването на уведомление на този адрес, ако надлежен
представител на адресата не се е явил в съда или в общината за получаване на
съдебните книжа, заповедта за изпълнение следва да се приложи като редовно
връчена на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, същата влиза в сила и въз основа на нея съдът следва да
разпореди издаване на изпълнителен лист.
В конкретния случай по ч. гр. д. № 621/2020 г. по описа на РС – Свищов, съдът е издал заповед за изпълнение
на 2.07.2020г. Съобщението за
връчването ѝ
на адреса на управление на търговеца -длъжник е върнато в цялост като невръчено
с отбелязване на връчителя от 13.07.2020 г., че на
посочения адрес не живее никой и няма табела ,която да указва, че там се
помещава фирма „Ф.“ ЕООД. Въз основа на отбелязаните от връчителя обстоятелства относно
невръчването на съобщението съдът в заповедното производство е разпоредил
залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. На 26.08.2020г. връчителят
е залепил уведомлението на вратата на същия адрес . До
изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК –до 9.09.2020г.
представител на
длъжника не се е явил в съда, за да получи предназначените за връчване съдебни
книжа. В свое разпореждане от 15.09.2020г. съдът
в заповедното производство е приел, че заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск.
По горните съображения
настоящият състав на съда, сезиран с предявените искове, намира, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 9.10.2020 г. и въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът в заповедното производство е
следвало да издаде изпълнителен лист, поради което предявените искове са
недопустими, независимо от дадените указания за предявяването им от съда в
заповедното производство.
Исковата молба следва
да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а образуваното производство
да бъде прекратено като недопустимо.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на
настоящото производство е обусловено от извод на съда, че заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 621/2020г. на
СвРС
е влязла в сила на 9.10.2020 г., след влизане в сила на настоящото определение заверен
препис от него следва да се докладва по заповедното производство във връзка с
отправеното в самото заявление искане на заявителя за издаване на изпълнителен
лист.
Водим
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от "Е.П.П.“ АД с ЕИК ******, със седалище *** **** ,*** ***,
**** №***,
представлявано от П.С. С.,Я. М.Д. и Г. К., чрез юрисконсулт В.М. против „Ф.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.И.К.– Управител, по която е образувано гр.д.1072/2020г. на СвРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.1072/2020г. на СвРС
поради влизане в сила
на 9.10.2020г. на
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 621/2020 г. по описа на СвРС
.
Опредлението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски
окръжен съд.
След влизане в сила на настоящото
определение заверен препис от него да се докладва по № 621/2020 г. по описа на СвРС
във
връзка с отправеното в заявлението искане за издаване на изпълнителен лист за
заявените вземания.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: