ПРОТОКОЛ
№ 18
гр. Сливен, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Ив. К. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20222200200024 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор И..
Обвиняемият Ц. В. Г., редовно призован, не се явява.
Обвиняемата АНТ. ИЛ. П., редовно призована, не се явява.
За двамата обвиняеми се явява адв. Мариана М. упълномощен
защитник от досъдебното производство.
Съдът беше уведомен от служител на ОЗ „Охрана”, че е налице проблем
с логистиката, свързана с осигуряване присъствието на обвиняемите лица и е
необходимо технологично време за представянето им пред съда.
Съдът прекъсна заседанието за 30 мин.
Заседанието по делото продължава в 14,15 ч.
На поименното повикване се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор И..
Обвиняемият Ц. В. Г., редовно призован, се води в съдебно заседание.
Обвиняемата АНТ. ИЛ. П., редовно призована, се води в съдебно
заседание.
За двамата обвиняеми се явява адв. М. М., упълномощен защитник от
1
досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по внесено искане от ОП – Сливен с
правно основание чл. 64 ал. 1 от НПК, за вземане на постоянна мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемите Ц. В. Г. и АНТ. ИЛ. П.,
привлечени като такива за престъпление по чл.115, вр. чл. 20 ал. 2 НК.
Към искането е приложено ДП № 26/22 г. по описа на РУ на МВР –
Нова Загора.
САМОЛИЧНОСТ на обвиняемите:
Ц. В. Г. – роден на ***, български гражданин, неграмотен /може да
полага подпис/, женен, безработен, постоянен адрес и адрес за призоваване
***, осъждан, ЕГН **********.
АНТ. ИЛ. П. – родена на ***, българска гражданка, начално
образование, омъжена, работи като общ работник в ***, постоянен адрес и
адрес за призоваване ***, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ. М.: Нямам искания по чл. 274 от НПК. По доказателствата
представям два броя характеристики от Община гр. Нова Загора, заверен
препис от трудова книжка на П. и удостоверение на дъщерята на двамата
обвиняеми.
ОБВ. Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ОБВ. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
2
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане по чл. 64 от НПК.
АДВ. М.: Запознати сме с искането. Намираме същото за
неоснователно.
ОБВ. Г.: Съгласен съм със защитника си.
ОБВ. П.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
СТРАНИТЕ: Няма да представяме други доказателства.
Съдът СЧИТА, че следва да приобщи към доказателствения материал
по делото приложеното досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на
МВР – Нова Загора, както и представените от адв. М. два броя
характеристики, удостоверение за раждане на лицето М.Ц.В., заверен препис
от трудова книжна на обв. АНТ. ИЛ. П., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
всички материали по досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на
МВР – Нова Загора, както и представените в съдебно заседание от защитника
на обвиняемите два броя характеристики, удостоверение за раждане на
лицето М.Ц.В., заверен препис от трудова книжна на обв. АНТ. ИЛ. П..
СТРАНИТЕ: Запознати сме с материалите от досъдебното
производство. Нямаме други доказателствени искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, поддържам искането на
прокуратурата. От събраните по делото доказателства може да се направи
3
обосновано предположение, че двамата извършители са извършили
престъплението, в което са обвинени. Макар и досъдебното производство да е
само от десет дни под надзора на ОП, налице са няколко свидетели–очевидци
на жестокия побой нанесен на пострадалата, които в крайна сметка е
причинил смъртта й. Налице са доказателства, че и двамата обвиняеми са
нанасяли множество удари на пострадалата в жизненоважни органи, поради
което обвинението е повдигнато за съизвършителство. От друга страна
изключителната жестокост, с която са нанасяни ударите, тяхната
многобройност и безогледност води в случая до извод, че и двамата са
допускали настъпването на смъртта като възможна последица и са били
съгласни с този резултат, макар и да не са го целили пряко. Тоест правилно
деянието е квалифицирано по чл.115 от НК. От изложеното е видно, че е
налице първата предпоставка на чл. 63 от НПК за вземане на исканата мярка.
Налице и втората такава предпоставка: има опасност обвиняемите да се
укрият или да извършат друго престъпление и освен всичко друго тази
опасност се презюмира по силата на закона. Към момента няма налични
доказателства, които да оборват предположенията. Отделно от горното,
предвид обвиненията и високите предвидени наказания, е налице реална
опасност обвиняемите да се укрият с оглед избягване на наказателната
отговорност. Възможно е също да се опитат да повлияят или да заплашат
свидетели с оглед същите да пригодят показанията си към тяхната защитна
теза. И не на последно обв. Г. е осъждан, което е свидетелство, че е склонен
към престъпни прояви. Това още повече утежнява положението му и е стимул
да търси начин да се укрие. Моля по изложените съображения да уважите
искането на прокуратурата като смятам, че исканата мярка е най-адекватна
към момента.
АДВ. М.: Уважаема г-жо председател, считам, че искането на Окръжна
прокуратура - Сливен за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение и на двамата обвиняеми за неоснователно и като
такова, моля съдът да го отхвърли. Считам, че не е налице нито една от
законовите предпоставки на чл. 63 от НПК за вземане на най-тежка мярка за
неотклонение. На първо място считам, че от събраните до момента
доказателства не може да се направи обосновано предположение, че са
извършили тежкото умишлено престъпление – убийство, за което е
ангажирана наказателната им отговорност. Безспорно досъдебното
4
производство се разглежда от ОП само от няколко дни, но от датата на
процесното събитие до момента са изминали повече от 4 месеца и не може да
се твърди, че е в началната си фаза, доколкото още от момента на смъртта на
пострадалата е стартирало досъдебно производство, макар и при друга
прокуратура. По-скоро към момента в по-голямата си част доказателствата са
събрани и въз основа на тях не се налага обосновано предположение, че
обвиняемите са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение.
Действително е имало спречкване, същото е свързано с бягството на
непълнолетната дъщеря на обвиняемите със сина на пострадалата и
предполагаемото укриване на информация относно местонахождението на
децата. При това спречкване има разменени удари, но е малко вероятно в
следствие на тях да се е получило тежкото увреждане – руптура на далака,
видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, което
увреждане да е в причинно-следствена връзка с по-късно настъпилата смърт,
най-малко поради големия интервал от време от увреждането до смъртта.
Считам, че получените увреждания, настъпилата смърт, механизмът на
получаване на увреждането и причинно-следствената връзка между същите и
смъртта - тези въпроси не са обследвани в пълнота в заключението на вещото
лице и по първоначалната и допълнителната експертиза са съвсем
повърхности. Руптурата на далака е свързана с излив на кръв, което е живото-
застрашаващо състояние и е малко вероятно да продължи 8 дни при един
физически активен човек, като пострадалата. Освен това при събрани гласни
доказателства и изявлението от самата пострадала при възникналата
ситуация, че същата е употребявала системно алкохол, включително и в деня
на смъртта си концентрацията е била с 1,1 промил алкохол в кръвта. С приема
на алкохол се ускорява кръвоизлива предвид разширяване на кръвоносните
съдове и по този въпрос вещото лице не се е произнесло отразил ли се е
приемът на алкохол, възможно ли е руптурата на далака да е с такава давност
не само от датата на инцидента до настъпването на смъртта, но и от датата на
поставяне на диагноза на пострадалата – цироза, което е установено от
съдебно-медицинската експертиза на труп. Много вероятно е пострадалата да
е получила по друго време, по друг начин и в следствие на удари причинени
от друго лице, нараняванията които са довели до смъртта й и само
съвпадението с процесните събития от 20.09 да водят към извод, че
подзащитните ми са евентуални извършители. Има данни, че е била бита и
5
тормозена от сина си – същият, който е избягал с дъщерята на подзащитните
ми. Когато пострадалата е върнала двете деца у дома, съответно момичето е
отишло при родителите си – обвиняемите, възможно е да е имало реакция от
страна на сина, който син употребява наркотици и е тормозил майка си.
Изявления в тази насока има от самата пострадала пред тримата полицейски
служители посетили дома на пострадалата след подаден сигнал на тел. 112.
От разпита на полицейските служители четем, че пострадалата е обяснила
пред тях, че е била ударена само от обв. Г. и само в областта на кръста. Не е
споделила за други наранявания, особено пък множество и по цялото тяло и
особено в жизненоважни органи, както твърди прокуратурата. Проведеният
разговор между полицаите и пострадалата е около 21:00 часа според
показанията им. В 22:00 часа на същата вечер пострадалата подава сигнал на
тел. 112 и се оплаква, че й е нанесен побой. Какво се е случило в този един
час, който да промени оплакванията, остава неустановено. Безспорно са
събрани множество гласни доказателства от свидетели-очевидци на
събитията от онази нощ, но всички те са пристрастни, тъй като са близки на
пострадалата. Единствените безпристрастни, обективни и категорични са тези
на полицейските служители. Те са с особена важност, тъй като полицаите
пресъздават точните оплаквания, нейните преживявания и възприятия, а не
показанията на пристрастни свидетели. Пострадалата не е посочила като
участваща в събитията обв. П. и по отношение на нея не е налице
обоснованото предположение за извършване на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение. На следващо място не е налице и втората
предпоставка - реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат
друго престъпление. За реалното съществуване следва да се прави извод въз
основа на доказателства в конкретното производство и въз основа на
процесуалното поведение на обвиняемите. От доказателствата по делото се
установява, че двамата имат постоянен адрес, трайно установени са в
страната, няма техни пътувания или труд в чужбина, имат задължения по
отглеждане на непълнолетно дете, от процесното деяние до повдигане на
обвинението са изминали повече от 4 месеца, през които спокойно те биха
могли да напуснат страната ако са имали такива намерения. Научили са
веднага за смъртта на Събка, разпитвани са, наясно са, че съмнения падат и
върху тях, но въпреки това не са се укрили. Няма основание да се счита, че и
към момента ще го направят. Ако прокуратурата твърди, че е налице
6
хипотетична възможност по отношение на това двамата да се укрият извън
страната би могло да се вземе по отношение на тях мярка за неотклонение по
чл. 68 от НПК, а не това да бъде самостоятелен аргумент за определяне на
мярка за неотклонение Задържане под стража. Обв. П. е трайно трудово
ангажирана видно от представения препис от трудовата й книжка - повече от
10 години работи и към момента това са основните доходи на семейството.
Задържането й ще доведе до оставане без работа, съответно семейството без
средства, а детето без грижи. Обв. П. е неосъждана, с много добри
характеристични данни видно и от представените по делото характеристики
издадени от Община Нова Загора. Същата би могла да се определи като
извършител с ниска степен на обществена опасност. До този момент не само,
че не е осъждана, но не е извършител на каквито и да било нарушения, тиха
скромна, неконфликтна, трудолюбива, полага грижи за семейството,
несклонна към агресия и противообществени прояви. Г., макар и осъждан, е
осъждан не за престъпление против личността, а случилото на 20.09 с
проявена агресия по отношение на човек е изолиран случай и е свързано само
с афектирането им във връзка с бягството на дъщеря им – непълнолетна, за
която те имат други планове, не и да се жени, съответно на тази ниска възраст
и да се случва това, което към онзи момент е било факт. Също може да се
определи като извършител с ниска степен на обществена опасност обв. Г.,
предвид много добрите характеристични данни, а за двамата доброто
процесуално поведение, съдействие, въпреки че не са направили
самопризнания, които да пасват на обвинителната теза, те и двамата разказаха
последователно истината за събитията от онази нощ. Предвид изложеното
моля съдът да остави без уважение искането на ОП - Сливен за вземате на
мярка за неотклонение Задържане под стража и по отношение и на двамата,
като неоснователна. Алтернативно, при вземане мярка за неотклонение ако
съдът счете, че такава се налага, моля да бъде взета по-лека, като моля и
считам за подходяща мярка за не отклонение Домашен арест за обв. Г., който
не е трудово ангажиран и стоейки у дома ще може да полага грижи и
упражнява контрол върху детето, а за подзащитната ми П. моля за мярка за
неотклонение Парична гаранция, за да й се даде възможност да продължи да
упражнява труд и да реализира доходи за семейството.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия Г..
7
Обв. Ц. В. Г.: Съгласен съм с адвоката си. Не искам да ми се налага най-
тежката мярка за неотклонение.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемата П..
АНТ. ИЛ. П.: Съгласна съм с адвоката си. Не искам най-тежката мярка.
Моля да ми бъде определена по-лека мярка за неотклонение. Детето ми може
да живее при баба си. Ако съдът уважи искането на прокуратурата, моля да
уведомите работодателя ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на Г.: Искам да ме пуснете да
отида при децата.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемата П.: Искам да
работя, да гледам семейството си. Моля за по-лека мярка.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът ОБЯВИ определението си и РАЗЯСНИ на
страните правото на жалба и протест.
Производството е образувано по искане на ОП – Сливен за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв.Ц. В. Г. и АНТ.
ИЛ. П. по досъдебно производство № 26/22г. по описа на РУ на МВР- Нова
Загора, вх.№ 28/2022г, пор.№ 7/2022г на ОП-Сливен.
В с.з. представителят ОП-Сливен поддържа искането си. Обосновава
последното с предвидената в чл.115 от НК санкция, а именно-наказание
лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години. Твърди се, че от
събраните до настоящия момент доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъплението,
за което са обвинени. В искането още се изтъква, че за престъплението, за
което са обвинени П. и Г., законодателят е предвидил наказание не по-малко
от десет години „Лишаване от свобода“, а в тези случаи се презюмира
реалната опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
Към настоящия момент не били налични доказателства, които да оборят тази
презумпция. В допълнение се сочи още, че от справката за съдимост на обв.Г.
се е видно, че същият е осъждан, което още повече би могло да го мотивира
да се укрие.
Защитникът на двамата обвиняеми адв. М. оспорва искането. Счита, че
8
не следва да се уважава искането на прокуратурата за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на обвиняемите лица. Счита, че не е
налице опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
Акцентира върху съдействието, което е оказано на разследващите органи,
върху добрите характеристични данни на обвиняемите, както и върху
трудовата заетост на обв. П.. Предлага да бъде взета по-лека мярка за
неотклонение както следва: за обв. Г. Домашен арест, а за обв. П. Парична
гаранция.
Към становището на защитника адв. М. се присъединяват и
обвиняемите Г. и П..
Упражнявайки правото си на последна дума обв.Г. сезира съда с искане
да му бъде взета мярка за неотклонение, различна от исканата от ОП-Сливен.
При предоставяне на обв.П. възможност да реализира правото си на
последна дума, последната заявява, че иска по-лека мярка за неотклонение, а
в случай, че съдът уважи искането на прокуратурата да бъде уведомен
работодателя й за взетата спрямо нея мярка за неотклонение.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и като изслуша
становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 26/2022г по описа на РУ на МВР-Нова
Загора, вх.№ 28/2022г., пор. № 7/2022г. по описа на окръжна прокуратура-
Сливен е започнато на 28.09.2021г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за
престъпление по чл.127, ал.1 от НК за това, че на 28.09.2021г. в гр.София е
била склонена или подпомогната Събка И.а Илиева към самоубийство и е
последвало такова.
След проведено разследване, с постановление на Районна прокуратура-
София от 23.12.2021г. делото е изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура - Сливен, на основание чл.35, ал. 2 от НПК, с оглед
съставомерност на деянието по чл.124, ал. 1 от НК.
В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от
13.01.2022г. е повдигнато обвинение на Ц. В. Г. за престъпление по чл.115, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 20.09.2021г., в гр.Нова Загора, в съучастие с
АНТ. ИЛ. П., като съизвършител, чрез нанасяне на множество удари по
цялото тяло, предизвикали разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина, умишлено е умъртвил Събка Асенова Илиева от гр.Нова
Загора, като смъртта е настъпила на 28.09.2021г. в гр.София.
9
С постановление на разследващия орган от същата дата е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК и на АНТ. ИЛ. П.
от гр.Нова Загора за това, че на 20.09.2021г., в гр.Нова Загора, в съучастие с
Ц. В. Г., като съизвършител, чрез нанасяне на множество удари по цялото
тяло, предизвикали разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната
кухина, умишлено е умъртвила Събка Асенова Илиева от гр.Нова Загора,
като смъртта е настъпила на 28.09.2021г. в гр.София. При предявяване на
обвинение на 17.01.2022г. двамата обвиняеми не са се признали за виновни.
С Постановления от 17.01.2022г. на ОП-Сливен двамата обвиняеми са
задържани, считано от момента на предявяване на обвинението на
17.01.2022г. до довеждането им пред Окръжен съд-Сливен за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство
№ 26 / 22 на РУ на МВР-Нова Загора, вх.№ 28/2022г., пор. № 7/ 2022г на
Окръжна прокуратура, но не повече от 72 часа.
В хода на разследването са извършени процесуално-следствени
действия: оглед на местопроизшествие, разпит на лицата, които са
придружавали пострадалата на летището в гр.София, както и на тези, които
са присъствали на инцидента на 20.09.2021г. в гр.Нова Загора. Разпитани са и
полицейските служители, посетили дома на Събка Илиева в гр.Нова Загора,
по повод подаден от нея сигнал на тел.112. Назначена и изготвена е съдебно-
медицинска експертиза, с която са изяснени причината за настъпване на
смъртта на пострадалата, травматичните увреждания, които са и причинени,
механизма на получаването им, установено е и наличието на алкохол в кръвта
на пострадалото лице. Чрез назначената допълнителна съдебномедицинска
експертиза е установена причинно-следствената връзка между нанесените на
Събка Илиева удари, описани в показанията на разпитаните в хода на
разследването свидетели, констатираните находки по време на аутопсията
/включително разкъсаната слезка/ и настъпилата смърт
Събрани са доказателства относно съдебното минало на обвиняемия Г..
Видно от справката за съдимост на обвиняемото лице, същото е осъждано
двукратно. Със Споразумение от 26.03.2014г. по НОХД 0 92/2014г. по описа
на РС-Нова Загора за престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр.чл.195, ал.1,т.2 и
т.4 от НК му е наложено наказание „Пробация“.В тази връзка се установява,
че обв.Маринов е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3
от НК за деяние, извършено на 23.04.1997г и е реабилитиран по право. Със
10
Споразумение от 11.07.2017г. по НОХД № 252 /2017г. по описа на РС-нова
Загора за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1 от НК му е
наложено наказание“Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което е
отложено за изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание са представени писмени доказателства във връзка с
трудовата заетост на обв. П. – същата работи в ***, както и характеристики на
двете обвиняеми лица, в които се съдържа информация за добри
характеристични данни на П. и Г..
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка съдът изведе
правните си изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемите лица Г. и П. е
основателно и като такова следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице предпоставките, съдържащи се в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение- за престъплението, в което са обвинени двете лица,
законодателят да предвижда наказание „Лишаване от свобода“ или друго по-
тежко наказание и доказателствата да сочат, че съществува реална опасност
обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
На първо място събраният доказателствен материал е достатъчен, за да
се направи обосновано предположение, че обвиняемите са съпричастни към
деянието, за което им е повдигнато обвинение по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК,
което е наказуемо с лишаване от свобода. За престъплението, за което на
двете лица е повдигнато обвинение, законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода“ повече от десет години- в конкретния казус е в
диапазон от десет до двадесет години. Следователно се касае за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
На второ място е налице хипотезата на чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК
доколкото лицата са привлечени като обвиняеми за престъпление
предвиждащо наказание Лишаване от свобода за повече от 10 години.
Следователно е налична законовата презумпция за съществуваща реална
опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
Съвкупният доказателствен материал, съдържащ се в досъдебното
производство, както и ангажираните от защитата писмени доказателства, не
налагат обратен извод в тази насока. Вярно е твърдението на защитника адв.
11
М., че двамата обвиняеми са съдействали за разкриване на обективната
истина по делото. Макар и дан е са се признали за виновни по повдигнатите
им обвинения двамата са дали подробни обяснения за инкриминирания
инцидент. Също така е вярно, че са разпитани множество свидетели, които са
били очевидци на нанесения на пострадалата побой от обвиняемите.
Безспорно е също, че са изминали четири месеца от инкриминираното
деяние, като през този период обвиняемите са имали възможност да напуснат
пределите на страната. Въпреки това обаче настоящият състав на Окръжен
съд – Сливен намира, че съществува опасност двамата обвиняеми да
въздействат на разпитаните свидетели в насока промяна на техните
показания, в случай че спрямо тях не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение. Действително, представените характеристики съдържат
позитивни данни за обвиняемите, а осъждането на обв. Г. не е за
престъпление свързано с личността. Безспорно обаче е установено чрез
разпитаните свидетели, че и двамата обвиняеми са проявили дръзко и
агресивно поведение спрямо пострадалата Събка Илиева. От изложените по-
горе съображения окръжният съд намира, че са налице и двете предпоставки,
които обуславят уважаването на искането за вземате на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо двамата обвиняеми.
С оглед направеното изявление от обв. П. по реда на чл. 63 ал. 7 т. 2 от
НПК за задържането под стража на обв. П. следва да бъде уведомен нейният
работодател ***.
Доколкото бе установено, че за непълнолетното дете на двамата
обвиняеми се грижат техни близки, съдът не следва да прилага разпоредбата
на чл. 63 ал. 12 от НПК, а именно, в случай на липса на лица, които да
осъществяват грижи по отношение на детето последното да се настани
незабавно чрез съответната Община или Кметство в интернат.
Поради изложените съображения и на основание чл. 64 ал. 4 и 5 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Ц. В. Г. , ЕГН **********, обвиняем по
досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.
№ 28/22 г., пор. № 7/22 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, мярка за
12
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ВЗЕМА по отношение на АНТ. ИЛ. П., ЕГН **********, обвиняема по
досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.
№ 28/22 г., пор. № 7/22 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано, в
тридневен срок, считано от днес пред Апелативен съд - Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд - Бургас на 25.01.2022 г. от 14:00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от определението да се изпрати незабавно на Ареста при
Затвора – Сливен.
Препис от определението след влизането му сила да се изпрати на ОП –
Сливен и на работодателя на обв. П. - ***.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,45 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13