№ 3110
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110217080 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17080 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 19-
4332-011529 от 14.06.2019 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 12 от Закон за движението по
1
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП; на основание чл.
185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, както и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
считайки че нарушението не е доказано. Излагат се доводи, за допуснати съществени
процесуални нарушения, поради липсата на точно и ясно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които същите са извършени. Алтернативно се посочва, че са
налице достатъчно смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа, на които
процесният случай да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание
и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 30.04.2019 г. В.В. - мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата нарушения по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, по чл. 186, ал. 7 от
ЗДвП и по чл. 161, ал. 3 от ЗДвП. Съставеният АУАН е бил предявен на нарушителя на
същата дата, който го приел, посочвайки, че има възражения, без да ги конкретизира. В
срока по чл. 44 от ЗАНН били подадени допълнителни писмени възражения, в които
били изложени доводи във връзка със СУМПС на нарушителя.
Въз основа на АУАН на 14.06.2019 г., ГБ - началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия, съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на
АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна
на НП поради допуснати нарушения на процесуалните правила.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
2
На 27.02.2019 г. М. Б. Д. пристигнала в Република България с полет от
Амстердам, Нидерландия.
На 30.04.2019 г. в гр. София, около 18:01 ч., тя управлявала лек автомобил марка
„Хонда Джаз“, с рег. № СВ № МА, по бул. „България“ с посока на движение от бул.
„Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ , като се движела в лента,
сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, обозначена с пътна маркировка М18 и пътен знак Д1. На
кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, жалбоподателката бил спряна
от органите на реда за извършването на проверка. Тя представила СУМПС номер
D6795-51907-0613, издадено от Канада, към което липсвал легализиран превод. При
проверката, органите на ОПП-СДВР, установили и, че с електронен фиш серия
М/971421 от 02.08.2018 г. на жалбоподателката била наложена глоба за нарушение на
ЗДвП. Наложената глоба била заплатена. Прието било, че жалбоподателката е
нарушила ЗДвП, за което и бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка, съдебният състав прие за установена въз
основа на анализ на показанията на свидетелите В.Й. и А.Я., както и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - справка
картон на водача, самолетни билети, превод от английски на български език на
шофьорска книжка, копие на шофьорска книжка, издадена от Канада, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатираното
в АУАН управление на МПС в лентата за движение на превозни средства от
обществения транспорт, като разпитан в настоящото производство, св. Я. посочва
механизма, по който следва да е установено управлението на МПС от
жалбоподателката. Действително, с оглед на изминалото време и типичността на
ситуацията, свидетелят няма ясни спомени за отделни детайли от случилото се, но
потвърждава посоченото от него в АУАН относно движението на жалбоподателката,
като съдът кредитира тези показания като логични и непротиворечиви и не се
установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е предубеден или
заинтересован.
Настоящата инстанция констатира противоречие в доказателствената
съвкупност относно наличието на неплатена глоба от жалбоподателката и
използваното от нея СУМПС.
От представената от СДВР справка за нарушения на водача е видно, че
действително жалбоподателката има предходни глоби за нарушения на ЗДвП, но
посоченият в НП фиш серия М/971421/02.05.2018 г., е бил заплатен. Справката не е
датирана, но липсват други приложени писмени доказателства, от които да се изведе,
че посоченият фиш, към момента на проверката, не е бил доброволно заплатен, с оглед
3
на което съдът намира, че констатациите в АУАН в тази част се оборват от
доказателствените материали по делото.
На следващо място, видно от представените писмени доказателства – самолетни
билети, жалбоподателят е пристигнал в България, с полет от Амстердам, на 27.02.2019
г. Не се спори, че жалбоподателят притежава шофьорска книжка с номер D6795-51907-
06113, издадена от Канада, както и че на 02.05.2019 г., документът е преведен и
нотариално заверен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба когато пътна лента е сигнализирана за
движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.
За нарушение на тази разпоредба в чл. 183, ал. 4, т. 12 от ЗДвП е предвидено
налагането на административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателката е управлявала МПС в пътна лента,
обозначена със съответната маркировка и пътен знак, като предвидена за движение
само на превозни средства от обществения транспорт. С оглед на това съдът приема, че
тя е осъществила от обективна страна вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина небрежност,
тъй като нарушителката не е предвиждала общественоопасните последици от деянието
си, въпреки че е била длъжна и е имала субективната и обективната възможност да
стори това.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание „глоба" е с
фиксиран в закона размер, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, доколкото с поведението си жалбоподателката е
създавала препятствия за своевременното движение на обществения транспорт в града.
При така възприетата фактическа обстановка не се установява жалбоподателката
да е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и чл. 161, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В
наказателното постановление се съдържат твърдения в тази насока, но те не се
подкрепят от събраните по делото доказателства, доколкото в приложената справка е
посочено, че жалбоподателката е заплатила наложените и глоби.
На следващо място разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП единствено
4
приравнява издадения фиш, който не е платен доброволно, в установения от закона
срок, на влязло в сила наказателното постановление и се явява годно изпълнително
основание, събираемо по принудителен ред. Нормата не съдържа конкретно правилно
за поведение и не би могла да ангажира административнонаказателна отговорност на
основание обща санкционна разпоредба, каквато е чл. 185 от ЗДвП.
Относно нарушението по пункт 3 от НП, квалифицирано като такова по чл. 161,
т. 3 от ЗДвП, съгласно тази разпоредба, свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, когато е придружено от легализиран
превод на български език. Действително към момента на извършване на проверката
СУМПС на жалбоподателката не е било придружено с легализиран превоз на
български език. АНО обаче не е отчел, че жалбоподателката е български гражданин.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. По делото се установи, че жалбоподателката е влязла на
територията на страната на 27.02.2019 г., от което следва, че до момента на проверката
– 30.04.2019 г., не е изтекъл максимално допустимият срок от 3 месеца, поради което
за нея все още е съществувала възможност да управлява МПС с чуждестранно
СУМПС.
В допълнение, нарушението по чл. 161, т. 3 от ЗДвП, не попада в нито една от
хипотезите на посочената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не
се твърди, че жалбоподателката е неправоспособен водач, тя притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, не е загубила правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
свидетелството й за управление на моторно превозно средство не е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или да е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Поради
това и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, не е приложима. Нещо
повече, за това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание от 20 лв., но
доколкото нарушението се явява несъставомерно, то съдът не следва да изменя НП в
частта относно наложената санкция.
Безспорно тежестта да докаже обвинението в извършено административно
нарушение се носи от административно наказващия орган. За да се наложи
административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е
осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение, като
изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и
предположения.
По гореизложените съображения, доколкото не бе доказано твърдяното виновно
поведение на жалбоподателката, жалбата се явява частично основателна и НП следва
да бъде отменено като постановено при нарушение на материалния закон в частта
относно наложените наказания за нарушения на чл. 186, ал. 7 и чл. 161, т.3 от ЗДвП и
потвърдено в частта относно нарушението по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 19-4332-011529 от
14.06.2019 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в
частта, с която на М. Б. Д., на основание чл. 183, ал. 4, т. 12 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-4332-011529 от 14.06.2019 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в частта, с която на
М. Б. Д. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, както и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6