М О Т
И В И
към присъда № 61/18.07.2012 г., постановена по НОХД 377/2012 г.
Подсъдимият
Я.Я.А. е предаден на съд с обвинение в това, че на 4.03.2012 г. в землището на гр. Б., П.ска област, местността „***********”,
отдел 278 подотдел „Н” съставляваща горски фонд, стопанисван от Териториално
поделение „ДГС” – К., Ю.Д.П. ***, без редовно писмено позволително е събирал и
извозвал дърва, немаркирани по надлежния ред с Контролна горска марка, а
именно: 1,5 пр.куб.м.дърва за огрев от дървесен вид топола на обща стойност
46,37 лева - престъпление по чл. 235, ал.1 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, но за
престъпление по чл. 235, ал.6 от НК и наложи наказание – глобаа в минималния
предвиден в закона размер от 100 лева.
Подсъдимият
Я.Я.А. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното. Пледира съдът да му наложи наказание -глоба.
Защитникът
подсъдимия пледира съдът да признае подзащитния му за виновен в престъпление по
чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК и да му наложи наказание – глоба в минимален
размер. Счита, че при постановяване на присъдата си съдът следва да отчете
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и ниската стойност на
дървата за огрев.
След
запознаване с фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
след преценка на доказателствата по делото, събрани в досъдебното производство,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Я.Я.А. е роден на *** г. в гр.К., ****, ЕГН **********.
Подсъдимият А. ***, бил безработен, семейството му
преживявало от социални помощи и временна (сезонна) работа. В началото на м.
март 2012 г. останал без дърва за огрев и решил да отиде да си насече в
околностите на град Б., в близост до ромската махала. На 4.03.2012 г. отишъл в
местността „***********” в землището на град Б., находяща се в близост до
ромската махала, в западна посока, над автомобилния мост на река **. Местността
попадала в отдел 278 подотдел „Н” и била стопанисвана от Териториално Поделение
ДГС –К. от Ю.Д.П. ***. Я. събрал дървета от дървесен вид топола и пренесъл на
няколко пъти до дома си в ромската махала на селото с каруца. Там ги складирал
в двора си.
На 5.03.2012 г. свидетелите К.П., Д.Д. и Т.Б. – служители
на Териториално Поделение ДГС –К., извършвали проверки за незаконно съхранение и добив на дървен
материал. На същата дата посетили дома на подсъдимия и видели струпаните там
дърва. Дърветата не били маркирани с каквато и да било горска марка.
Свидетелите установили, че дървата са добити едва преди няколко дни – ясно
личало, че са пресни. Подсъдимият признал, че сам е събрал и донесъл дървата
през един от предишните дни и че не разполага с документи за законен произход
на същите, за превоз и съхранение. Посочил, че е събрал дървата от земята в
непосредствена близост до ромската махала на селото, в западна посока, над автомобилния мост на река
**. Дървата били измерени от свидетелите и същите установили, че количеството
им е 1.50 куб.м. и са от дървесен вид топола.
Впоследствие подсъдимият А. лично посочил на св. Д.И. – старши лесничей в ТП ДГС
– К. мястото, откъдето добил и извозил дървата. Така свидетелите установили, че
то попада в горския фонд, в отдел 278, подотдел „Н”, стопанисван от
Териториално Поделение ДГС –К. от Ю.Д.П. ***. Свидетелят И. лично извършил
замервания със служебен „GPS” и установил точното местонахождение и номера на
отдела и подотдела съгласно действащия лесоустройствен технически план.
Описаната местност представлявала държавен горски фонд. В този отдел и местност
в инкриминирания период ТП ДГС- К. извършвало редовна сеч на тополови култури и извоз на същите до
временен склад. На мястото били складирани и подготвени за извоз трупи. Свидетелят К.П. съставил на подсъдимия
констативен протокол серия Л02К, № 052597 от 5.03.2012 г , и акт за
установяване на административно нарушение –серия Л02Л, № 003527. Свидетелите
продължили да извършват проверки в квартала, поради което не успели да изземат
намереното количество дърва, а подсъдимият след няколко дни ги изгорил.
Пазарната стойност на незаконно добитата дървесина за
1,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид топола възлиза на 46.37 лева.
От приложената по делото справка от ТП ДГС – Розино се
установява, че на подсъдимия не е било издавано позволително за сеч и извоз на
дървесина на територията на същото, както и че отдел 278 подотдел „Н”
съставлява горски фонд.
Горната
фактическа обстановка съставлява обстоятелствата, отразени в обвинителния акт,
които съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК.
Фактите се подкрепят изцяло от доказателствата, събрани в досъдебното
производство - показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло като
обективни, безпристрастно депозирани и кореспондиращи с писмените
доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК. Показанията на свидетелите и
писмените доказателства съответстват изцяло с обясненията на подсъдимия дадени
в досъдебната фаза, които съдът кредитира изцяло като доказателствено средство.
Не са налице противоречия в доказателствата, които да налагат нарочен коментар
и изключване на доказателствени източници.
Като
обективна и безпристрастна настоящия състав на КРС преценява изготвената в
досъдебното производство съдебно–стокова експертиза. Вещото лице, разполага с
необходимите познания, отговорило е пълно и изчерпателно на поставените му
въпроси и съдът дава вяра на депозираното заключение изцяло.
Съдът
при постановяване на присъдата си ползва и писмените доказателства по делото
– акт за установяване на административно
нарушение, констативни протоколи, справка и бюлетин за съдимост, характеристична справка, които са събрани в
предвидения от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в пряка
връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Я.Я.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.235, ал.6 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 04.03.2012 г. в
землището на гр.Б., П.ска област, в местността „***********”, отдел 278
подотдел „Н” съставляваща горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „ДГС”
- К. Ю.Д.П. ***, в маловажен случай, без редовно писмено позволително, е
събирал и извозвал дърва, немаркирани по надлежния ред с Контролна горска
марка, а именно: 1,5 пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
топола, на обща стойност 46,37 (четиридесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки), поради което съдът го признава за виновен в това престъпление.
От
обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал.1 от НК в настоящия
случай се осъществява чрез събиране и извозване на незаконно добит дървен
материал. Механизмът на осъществяване на изпълнителното деяние в двете му форми
се установява от обясненията на подсъдимия и се подкрепя от показанията на
свидетелите и от акта за установяване на административно нарушение. Дървеният
материал е незаконно добит, доколкото същият не е бил маркиран по установения в
Закона за горите ред, не е издавано разрешение за сеч и превозни билети.
С оглед
стойността на съхранявания материал настоящият състав намира, че случаят се
явява маловажен, по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици.
За да
определи вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия А., съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Престъплението, за което е повдигнато
обвинение не е с висока степен на обществена опасност – предвидено е наказание
лишаване от свобода за срок до една година или пробация или глоба от 100 до 300
лева и не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Съдът намира подсъдимия за
лице с ниска степен на обществена опасност – същият е неосъждан, с добри
характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
признанието на вината и пълното съдействие, което подсъдимия е оказал за
разкриване на обективната истина още в досъдебното производство.
Обстоятелството че към момента на деянието подсъдимият е бил безработен, но
пожелал да се грижи за семейството си, съдът възприема като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Като
отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед
принципа на индивидуализация на наказанието, съдът намира, че е налице е превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. На основание чл. 57, ал.1 от НК
съдът намира, че най-подходящо по вид в настоящия случай е наказанието глоба в
минималния предвиден в закона размер, а именно – 100 лева.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия и направените
по делото разноски в размер на 39.00 лева за възнаграждение на вещо лице.
С така
наложеното наказание КРС намира че ще бъдат постегнати целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.