№ 144
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500058 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 27132/25.11.2021,
постъпила във ВОС на 11.01.2022г, подадена от ЕВГ. ИВ. ГР.- длъжник по изп.д.№
522/2018г по описа на ЧСИ Петя Иванова, per.№ 883, против действията на ЧСИ,
изразяващи се в постановено отказ да прекрати производството по изп.дело поради
настъпила перемпция по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, обективиран в Разпореждане изх.№
1117/19.11.2021г по изп.дело.
Счита същия за незаконосъобразен, като излага следните доводи:
В молбата си до ЧСИ длъжницата се е позовала на това, че последното изп.действие е
било извършено през м.септ.2018г, след която дата не са били извършвани никакви
изп.действия, които да доведат евентуално до прекъсване на перемпцията.
С молбата на взискателя от вх.№ 249/7.02.2020г бил посочен способ за изпълнение за
насрочване на опис и която според ЧСИ прекъсвала перемпцията. След запознаване с делото
на място, жалбоподателката установила, че в молбата се иска извършване на справки в НОИ
и НАП за получавани възнаграждения, които справки ЧСИ действително бил извършил, но
последващи изп.действия не са били предприети.
На 12.06.2018г на длъжницата била изпратена ПДИ изх.№ 7464/12.06.2018г и тя е
била уведомена за образуваното изп.дело, както и че е бил наложен запор върху всички
банкови сметки в банките, посочените в ПДИ, както и върху трудовото й възнаграждение.
Впоследствие, няколко дни по-късно, същите били вдигнати до края на м.юни 2018г. След
1
това нямало други наложени запори, видно от приложеното удостоверение.
Твърди се, че след посочената дата 12.06.2018г-/датата на налагане на запора/ не са
били извършвани други изп.действия и взискателят не е поискал извършването на такива.
Обстоятелството, че взискателят бил поискал от ЧСИ да направи насрочване на опис
не прекъсва перемпцията, тъй като такъв опис изобщо не бил насрочван и изобщо не се бил
състоял.
Позовава се на т.10 от ТР № 2/2013г по т.д.№ 2/2013г давността се прекъсва с
предприемане на конкретно изп.действие, каквото би представлявало, например, налагане
на запор или възбрана, възлагане на вземане за събиране, извършване на опис и оценка на
движима вещ, извършване на продан и други.
В конкретния случай нито едно от изброените в TP действия не е било проведено.
Според TP извършването на справки не представлява основание за прекъсване на
перемпцията.
Ирелевантно е и обстоятелството, че към дата 12.09.2021г е бил поискан нов способ
за изпълнение, вследствие на което е наложен запор върху трудовото й възнаграждение
едва през м.11.2021г.
Счита, че към този момент перемпцията вече е била настъпила и затова производството по
изп.дело е следвало да бъде прекратено по право, а ЧСИ-само да констатира този факт
Подаването на нова молба с посочване на изп.способ и ефективно извършване на
запор, както е в настоящия случай, след изтичането на 2год. срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е
ирелевантно, тъй като не може да бъде спрян срок, който вече е изтекъл.
Поради изложеното моли за отмяна разпореждането на ЧСИ № 883 за отказ да
прекрати изп.дело № 522/2018 и вместо него да бъде постановено прекратяването му.
Моли за присъждане на сторените за настоящото производство разноски в размер на
226,90лв.
Въззиваемата страна „МАКС КОЛЕКТ“ООД – взискател в изп.производство, в
срока по чл.436 ал.2 ГПК е депозирал писмен отговор със становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата по следните съображения.
С подадената молба за образуване на изп.производство взискателят е поискал и
предприемането на съответните действия по принудително изпълнение чрез налагане на
запори върху открити банкови сметки на името на длъжницата, както и върху
възнаграждения и/или вземания, които има от трето лице - работодател, и др.
С последваща молба вх.№ 2492/07.02.2020г дружеството-взискател е поискало да
бъде извършена справка за наличие на регистрирани трудови договори, по които Евгения
Ив.Г. е страна, а в случай, че такива липсват, да се пристъпи към принудително изпълнение
чрез извършването на опис на движимите вещи-собственост на длъжника, находящи се на
2
постоянния/ настоящия адрес на лицето в гр.Варна.
Ето защо счита, че не е изтекъл предвиденият в ГПК 2-годишен срок, през който
взискателят да е бездействал и да не е поискал извършването на изп.действия и затова
изп.дело НЕ подлежи на прекратяване, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Поради изложеното моли за оставяне жалбата на длъжника без уважение като
неоснователна и да бъдат потвърдени действията на ЧСИ Петя Иванова.
Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за
юриск.възнаграждение в размер на 200лв, съгл.чл.78 ал.8 ГПК във връзка чл.37 от ЗПП и
чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай, че бъдат присъдени такива на жалбоподателката, прави възражение за
прекомерност, като й бъдат присъдени в законово установения минимум съгл. Наредба №
1/9.07.2004г за мин.размери на адв.възнаграждения.
По делото е приложено писмено становище от ЧСИ ПЕТЯ ИВАНОВА, рег.№ 883, за
неоснователност на жалбата. Счита изложените в жалбата доводи за неоснователни. Поради
предприетите от взискателя своевременно действия не е настъпила законовата перемпция.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, след
е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред
лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК –
длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Ето защо
дължи произнасяне по основателността й.
Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните
фактически изводи
Изп.дело № 522/2018 при ЧСИ Петя Иванова, рег.№ 883, е образувано по молбата
на взискателя „Макс Колект"ЕООД на 4.06.2018г с приложен ИЛ, изд. от ВРС по ч.гр.д.
№ 13476/2016г, по силата на който длъжницата ЕВГ. ИВ. ГР. е осъдена да заплати сумата от
24,90лв-главница; 2,74лв -мораторна лихва; 57,80лв-неустойка за предсрочно прекратяване
на договор; 149лв-неустойка за невърнато устройство, ведно със законна лихва за периода от
2.11.2016г до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по гражданското
дело в размер на 325лв.
В молбата за образуването на изп.дело изрично е посочено, че взискателят не възлага
на ЧСИ правомощията, предвидени в чл.18 ЗЧСИ, както и че желае да се пристъпи към
принудително изпълнение чрез налагане на запори върху открити банкови сметки на името
на длъжницата, а също и върху възнаграждения и/или вземания, които има от трето лице -
работодател, и др.
Съобразно молбата ЧСИ е наложил запори върху откритите банкови сметки на името
на длъжника, за което са изпратени запорни съобщения до банките от дата 12.06.2018, на
3
която дата е било изпратено и ПДИ до длъжницата, връчено й на 25.06.2018. Впоследствие
същите са били вдигнати от ЧСИ
С последваща молба вх.№ 2492/7.02.2020г дружеството-взискател е поискало по
делото да бъде извършена справка в НОИ за наличие на регистрирани трудови договори, по
които ЕВГ. ИВ. ГР. е страна, като е посочил начин на изпълнение – налагане запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата, а в случай, че такива не бъдат открити, да се
пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис на движимите вещи -
собственост на длъжника, находящи се на постоянния/настоящия адрес на лицето във гр.
Варна.
От данните по делото е видно, че такива справки са били направени и не са били
открити данни за налични трудови договори на длъжницата към него момент.
Впоследствие, поради липсата на постъпили плащания, взискателят „Макс Колект"
ЕООД е подал нова молба вх.№ 2492/ 12.09.2021г за извършване на справка за наличие на
актуално регистрирани трудови договори, по които ЕВГ. ИВ. ГР. е страна и за налагане на
запор върху трудовите възнаграждения.
След извършена нова справка в НОИ е установено, че длъжницата има регистриран
трудов договор с „ЦБА“АД от 4.05.2020 и затова в изпълнение на отправеното искане е бил
наложен от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, получавано от
„ЦБА"АД, обективирано в изпратено запорно съобщение до работодателя й изх.№
16082/1.11.2021г.
С молба вх.№ 25933/15.11.2021 длъжницата е отправила искане до ЧСИ за
прекратяване на изп.производство поради настъпилата перемпция и за вдигане на
наложените запори върху трудовото й възнаграждение, по което ЧСИ се е произнесъл с
отказ, обективиран в обжалваното разпореждане.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съобразно ТР № 2/26.06.2015г по тъл.к.д.№ 2/2013 на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изп. действие в рамките на определен изп.способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ, като напр. налагане на запор или
възбрана.
Неоснователен е доводът в жалбата, че с молбата от 7.02.2020 било отправено само
искане за извършване на справка. От съдържанието на същата, описано по-горе е видно, че
взискателят е поискал и предприемането на съответните действия по принудителното
изпълнение чрез налагането на запор върху трудово възнаграждение и/или вземания на
длъжницата или върху банкови сметки, стига да се установи наличието им. Данните по
делото сочат, че към него момент за длъжницата не са били открити такива. Това, обаче, не
означава, че взискателят е бездействал. Тъкмо обратното. Действията му сочат на системно
търсене събиране на вземането му. Следователно, същият е проявил активност и затова
4
срокът за перемпцията е бил прекъснат и не е изтекъл.
Следва да се отбележи и това, че в молбата за образуването на изп.дело взискателят
изрично е заявил, че не делегира на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ, т.е. по инициатива
на ЧСИ да се извършват справките и да се предприемат съответните изп.способи, в който
случай бездействието на СИ би било приравнено на това на взискателя със съответните
последици. Това е така, защото прекратяването на изп.производство в хипотезата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК е предпоставено от бездействието на самия взискател, но не от това на ЧСИ.
Само в случай на делегиране правата на взискателя върху ЧСИ би довело до перемиране на
изп.производство поради бездействието от страна на ЧСИ.
Ето защо изп.дело не следва да бъде прекратявано от ЧСИ Петя Иванова поради
настъпила перемпция, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата и затова постановеният от
ЧСИ отказ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени
сторените за настоящото производство разноски за юриск.възнаграждение в размер на
200лв, съгл.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 27132/ 25.11.2021, постъпила
във ВОС на 11.01.2022г, подадена от ЕВГ. ИВ. ГР. ЕГН ********** от гр.Варна
бул.“Ген.Колев“ № 14 вх.Б ет.1 ап.4, длъжник по изп.д.№ 522/2018г по описа на ЧСИ Петя
Иванова, per.№ 883, против действията на ЧСИ, изразяващи се в постановено отказ да
прекрати производството по изп.дело поради настъпила перемпция по реда на чл.433 ал.1
т.8 ГПК, обективиран в Разпореждане изх.№ 1117/19.11.2021г по изп.дело.
ОСЪЖДА ЕВГ. ИВ. ГР. ЕГН ********** от гр.Варна бул.“Ген.Колев“ № 14 вх.Б
ет.1 ап.4,да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
5
управление гр.София, р-н“Красно село,“ бул.“Христо Ботев“ № 17 ет.1 офис 208,
представлявано от Управителя Христо Йорданов Йовев, чрез адв.Кристиян Габриелов
Бояджиев, сумата от 200лв /двеста лева/ - разноски за юриск.възнагр-е, на осн.чл.78 ал.3 вр.
ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6