Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия С. ДАСКАЛОВА
при секретаря Анелия
Докузова, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№480 по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №751 от
25.04.2019г., постановено по гр.дело №4636/2018г. по описа на Районен съд-П., съдът е признал за установено на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 от ГПК, че С.Ф.С., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „******” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, представляван от инж. М. Н. С.-Управител,
следните суми: 938.87лв. - главница,
дължима по фактури за периода 30.08.2014г. – 29.08.2017г. за предоставени и
незаплатени ВиК услуги, 218.05лв. -
лихва за забава за периода 30.08.2014г. – 29.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6646/2017г. на ПлРС –
29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като претенциите за главница
за разликата до 1357.43лв. за периода 30.04.2013г. – 29.08.2014г., и за лихва
за разликата до 366,39лв. за периода от 31.05.2013г. – 29.08.2014г., отхвърлил като погасени по давност.
Със същия съдебен акт осъдил С.Ф.С., ЕГН **********,***, да заплати на „******” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представляван от инж. М. Н. С.-Управител,
разноски съобразно уважената част от исковете по гр.д № 4636/2018г. в размер на
672.22лв.
Със същото решение
осъдил С.Ф.С., ЕГН **********,***, да заплати на „******” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. ******, представляван от инж. М. Н. С.-Управител,
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6646/2017г. на РС-П. в размер
на 264.75лв.
Срещу решението, в частта му с която е признато за установено,
че С.С. дължи на „******” ЕООД суми за
предоставени и незаплатени ВиК услуги, ведно с лихва за забава и законната лихва
върху главницата, е постъпила въззивна жалба от адвокат Р.В.Х. ***-особен представител на С.Ф.С.. Във въззивната жалба се излагат съображения, че постановеното решение
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС-П. е основал решението
си на документи, наименовани карнети,
и е приел въз основа на тях, че имотът е водоснабден и в него има монтирани водомери. Посочва се,
че карнетът не съдържа реквизити на първичен счетоводен документ, и РС-П.
погрешно е възприел представените като годно доказателство. Твърди се, че
първоинстанционния съд неправилно е приел фактури, издадени на починало лице А.
Я. С. и с тях е вменил задължение на С.С.. Посочва се, че няма
доказателства сградата да е в режим
етажна собственост и същата да е присъединена към водопроводната мрежа. Твърди се, че няма безспорни доказателства, че отношенията между страните са уредени
съгласно Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги,
Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, публикувани на
29.08.2014г. във вестник „Новинар“ и на
29-31.08.2014г. във вестник „Посредник“. Във въззивната жалба се излагат
аргументи, че по делото няма доказателства, че в имота на С.С. е консумирана вода, както и че не са доказани
валидни облигационни отношения между страните. Отправено е искане към ОС-П. да отмени решението
в обжалваната му част, като алтернативно се извършва позоваване на изтекла
давност.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „******” ЕООД П. („ВИК“ ЕООД П.), чрез адвокат Д.Ц.
от САК, в който се поддържа, че решението на РС-П. е правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи, че въззивната жалба е недопустима и
неоснователна. Сочи се, че е недопустима, тъй като е подадена от особен
представител и последният няма представителна власт. Твърди се, че никъде в първоинстанционното решение не се сочи, че
карнетът е първичен счетоводен документ, нито е
имало подобни твърдения от страна на дружеството-ищец в първоинстанционното
производство. Развити са съображения, че представените документи са такива за
отчитане на изразходваното количество вода за
конкретната партида, за конкретния водоснабден имот и отразяват данните на наличните уреди за индивидуално измерване
(водомери). Изложени са доводи, че въззивницата С.С. е
потребител-абонат на услугите, че е придобила имота и има качеството собственик, а фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството клиент на услугите на дружеството.
Поддържа се, че потребителят има валидни
договорни отношения с „******” ЕООД, които са уредени съобразно общите
условия, тъй като в 30-дневен срок от
влизането в сила на общите условия, не са били предложени други условия. Отправено
е искане до Окръжен съд-П. първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло като правилен и законосъобразен.
С
Определение №1093/23.07.2019г., постановено по в.гр.д. №480/2019г. по описа на
ОС-П., настоящият въззивен състав е оставил без уважение Молба Вх. №8589/19.07.2019г. от „******“
ЕООД-П., чрез адвокат Д.Ц. от САК, като
в мотивите на определението е прието, че съдебната практика е константна, че особеният представител има процесуална
легитимация да подава въззивна жалба. С акт на Районен съд-П. - Определение
№3839/15.10.2018г., на лист 79 от първоинстанционното производство, адвокат Р.Х.
*** е назначен на осн. чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител на С.С., което включва участието му в съдебното производство
пред всички инстанции, до неговото приключване. В Уведомително писмо
Изх.№1437/02.10.2018г. на Адвокатска колегия-П., на лист 75 от
първоинстанционното производство, е
изрично вписано „ЗА ВСЯКА СЪДЕБНА
ИНСТАНЦИЯ“. Другото оплакване, съдържащо се в молбата, досежно определеният
размер на възнаграждение за особен представител, също е прието за
неоснователно, като е указано на въззиваемата страна „******“
ЕООД-П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение, да внесе по сметка на
Окръжен съд-П. възнаграждение в размер на 351 (триста петдесет и един) лева
за особен представител на С.Ф.С..
Указанията са изпълнени, като е внесен
депозит за особен представител на С.С. и е представено заверено копие на
платежно нареждане/вносна бележка.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 18.09.2019г.
въззивникът С.С. не се явява, представлява се адвокат Р.В.Х. ***-особен
представител. Адвокат Х. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че няма безспорни доказателства, че имотът е
водоснабден и е имало изградена някаква
инсталация. Отправя искане до Окръжен
съд-П. първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Претендира
разноски за особен представител.
В
проведеното пред въззивния съд заседание на 18.09.2019г. въззиваемата страна „******” ЕООД не се представлява. Постъпила е молба, че
поради служебна ангажираност на
процесуалния представител на дружеството, същото няма да има пълномощник, който
да участва в съдебно заседание. Не се възразява да бъде даден ход на делото.
Поддържа се представения писмен отговор по подадената жалба и заявените в него
обстоятелства. Отправено е искане до Окръжен съд-П.
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендират се
направените по делото разноски, като към молбата е представен списък по чл.80
от ГПК, съдържащ общ размер на разноски 351 лева, представляващи депозит за
особен представител.
П.ски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно
правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в
жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд- П. е правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 6646/2017г.
по описа на РС-П. се установява, че „******” ЕООД е депозирало на 29.08.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П., срещу длъжник С.Ф.С.. Издадена е Заповед за изпълнение № 4368/30.08.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК за сумите – главница 1357,43 лева,
лихва 366,39 лева от 31.05.2013 г. до 16.08.2017 г. и законната лихва върху главницата от
29.08.2017 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 34,48 лева за деловодни разноски и 360 лева адвокатско възнаграждение
с начислен ДДС. С Разпореждане №5281/15.05.2018г. РС-П. е указал на заявителя „******”
ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок
от получаването на разпореждането от съда. Искът е предявен в законоустановения
срок.
Установява се от справка по лице на Служба по вписванията-П.,
за периода от 01.01.1992г. до 28.01.2019г., че е отбелязано вписване на договор за покупко-продажба
акт № 73, акт том 19, 2007 г., дата от входящ
рег.18/10/2007 на СВ-П., като лицата С.Ф.С.
и А. Я. С. (отбелязани като „купувач“) са закупили на 18.10.2007г. с договор за
покупко-продажба от Община П. (отбелязана като „продавач“) следния имот: Апартамент № 12 в гр. П., ж.к. ********
с площ от 84,66 кв.м., ведно с маза №12
от 3,80 кв.м. Съгласно справката, на 22.10.2007г. и на 16.10.2017г. са вписани
подновявания на ипотека върху горепосочения имот с ипотекарни длъжници С.Ф.С.
и А. Я. С..
Установява се от
представените фактури, че за абонатен номер ********** са издавани карнети, с
посочен абонат А. Я. С. (до
10.06.2015г.), а след тази дата с
посочен абонат С.Ф.С., както и фактури, с посочен получател А. Я. С. (до месец март 2015г.), а
считано от април 2015г. с посочен получател С.Ф.С.. В представените карнети са вписани показания от
два водомера – един в баня, и един - в тоалетна, отразени са датите на отчитане
и датите от индивидуалните водомери. В карнетите има полагани подписи за
периода от 13.02.2013г. до 10.06.2015г. на
име на А. Я. С..
Установява се, че
приложените пред РС-П. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор са били публикувани във вестник „Посредник“,
издание от 29-31 август 2014г. и във вестник „Новинар“, издание от 29.08.2014г.
Пред РС-П. е назначена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице *е посочило, че е
извършило проверка на документите по делото и финансово-счетоводните документи във
„******“ ЕООД П.. Дадено е заключение, че в имота има два регистрирани водомера-в
баня и тоалетна, с цитирани номера на пломба, както и че в дружеството е налице удостоверение за
наследници №990415/03.04.2015г., издадено от Община П., че на 16.11.2013г. А.
Я. С. е починал и негов наследник под №1 е С.Ф.С.. Вещото лице е констатирало,
че в счетоводството на „ВиК“ ЕООД П. в
модул „Инкасо“ са заведени аналитични партиди на всеки потребител и издадените
за него фактури, процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в
справката декларация по ЗДДС за данъчния период, през който са издадени. Вещото
лице е установило, че по процесните фактури няма данни за извършени плащания. В
заключението е прието, че по фактурите размерите
на задълженията са следните: главница 1357,43 лева, лихва 370,89 лева от 31.05.2013
г. до 29.08.2017г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение). Съгласно заключението, за периода 29.08.2014г. – 29.08.2017г.
непогасените по давност суми са както следва: главница 938,87 лева, и лихва 218,05 лева. В заключението се приема
също, че счетоводните записвания са правилно и редовно направени и са спазени
изискванията на счетоводното законодателство.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред
Районен съд – П. е иск с правно основание чл. 415 вр. чл.124 ГПК.
Окръжен съд-П. намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Изложените
от РС-П. изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства и
констатациите и изводите на съда са напълно аргументирани. Те се споделят
изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция. Въззивната жалба е неоснователна,
а първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни обстоятелства по
делото, както и всички относими наведени от страните доводи.
Неоснователни са възраженията на особения
представител, че няма доказателства за
консумирана вода в имота, както и че не са доказани облигационни отношения между
страните. Предвид представената справка от Служба по вписванията, С.С. със закупуване на имота и придобиване
качеството собственик са явява потребител. Имотът е присъединен към мрежата на „ВИК“ ЕООД П., съставени са
карнети, които са подписвани от обитател на жилището. Ирелевантно е кое точно
лице от живущите в имота е подписвало карнетите, и дали имотът фактически се
обитава от С.С. или друго лице, доколкото имотът е собственост на С.С. и същата има качеството
съсобственик. Вътрешните отношения между съсобствениците подлежат на уреждане
между самите страни и не са предмет на настоящото производство. През 2007г.
имотът е закупен от С.С. в съсобственост с ****. Качеството „клиент“ на С.С. е възникнало още с придобиване на правото на
собственост, като първоначално партидата
е на името на другия съсобственик ****, а последствие на самата нея. В
приетата и неоспорена експертиза на вещото лице
е посочено, че в документацията, съхранявана от дружеството е налично
удостоверение за наследници на ****, от което е видно, че същият е починал и С.С. е негов наследник. Настоящият въззивен състав
намира за правилни изводите на РС-П., че
в случая е относим чл. 62, ал.5 от Общите
условия на дружеството, като С.С. следва да заплаща всички дължими суми за
имота след датата на промяна на собствеността. Сумите за услуги се дължат от С.С. от момента на
придобиване на собствеността, т.е. 2007г. Издавани са фактури, които са
надлежно осчетоводени и са годно доказателство в настоящия процес. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява общата стойност на дължимите услуги. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен
начин,че е налице реално и коректно отчитане на ползваните „ВиК“ услуги, същите
са дължими от страна на въззивницата С.С.
и не са заплатени в 30-дневния срок след датата на фактуриране. За
въззивницата С.С. е възникнало предвиденото в чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор задължение за заплащане на начислената й сума за ВиК
услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 69, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор
заявление, в което да предложат различни
условия, а предложените от потребителите и приети от ВиК операторите различни условия се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. Доколкото няма данни С.С. да се е възползвала от тази
процедура и тя да се е осъществила, настоящият въззивен състав счита, че по
отношения на нея са валидни Общите условия, доколкото в процеса
не е навеждано твърдение за наличие на
допълнително споразумение.
Неоснователни са
възраженията на особения представител, че РС-П. е обосновал решението си на документи, наименовани карнети, и е приел
въз основа на тях, че имотът е
водоснабден и в него има монтирани
водомери, както и че тъй като карнетът не съдържа реквизити на първичен
счетоводен документ, РС-П. погрешно е
възприел представените като годно доказателство. Никъде в обжалваното решение РС-П. не е правил
подобни правни изводи. В мотивите си РС-П. е приел тези писмени доказателства
досежно месечното отчитане на потребените услуги. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който удостоверява отразени в него неизгодни обстоятелства, ако е
подписан. В случая, съгласно заключението на експертизата, част от карнетите са подписани, за периода
13.03.2013г.-13.01.2015г. показанията на водомерите са отчитани на място, т.е. в карнета е
посочено реално потребление и
са положени подписи. Правилно РС-П. с
протоколно определение от 05.02.2019г. не е допуснал представяне на карнетите в
оригинал и оспорването им по реда на чл. 193 ГПК, доколкото подписи се съдържат
в карнета на ****, а не на С.С.. Правилно РС-П. с протоколно определение от
14.03.2019г. е оставил без уважение
искането на особения представител адвокат Х. за откриване на производство
по реда на чл. 193 ГПК по отношение на
оригиналите на фактурите, доколкото подписите не са задължителен реквизит.
Съдебно-счетоводната експертиза сочи също
така, че считано от 09.02.2015г. до 10.08.2015г. показанията на водомерите са
отчитани на място, т.е. в карнета е посочено реалното потребление, като са
положени подписи, но начисляването е
правено служебно по 5 куб.м. на всеки обитател, а за причина е посочено, че не
е извършвана периодична проверка на водомерите
в имота, която е следвало да бъде извършена през м.10.2014г. Вещото лице
е отразило също така в констативно-съобразителната част на експертизата,
че е извършена проверка на място и
съставен констативен протокол от 13.07.2015г., съгласно който разходът се дължи на „теч от казанчето“. Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е прието като неоспорено от страните, като
ако особения представител е имал някакви възражения по отношение на него, или
е счел, че следва да бъдат задавани и
допълнителни задачи, е било необходимо да отправи своевременно искане пред РС-П.,
което към настоящия момент се явява преклудирано по смисъла на чл. 266 ГПК.
Неоснователни са
доводите на особения представител, че
РС-П. е зачел документи, наименовани фактури, издадени на починалото лице А. Я.
С. и с тях вменил задължение на С.С.. Във възприетото по-горе от фактическа
страна е изложено, че част от фактурите
са издавани на получател ****, а другата
част на С.С.. Двамата са съсобственици, а вещото лице установило наличие на
документи при дружеството, че **** е починал на 16.11.2013г. Предоставените
услуги са дължими от С.С., предвид
качеството й на съсобственик, независимо че за част от периода партидата е
водена на името на другия съсобственик.
Възраженията на адвокат Х. относно изтекла давност са били
правилно съобразени от РС-П. при постановяване на решението. Погасителната давност
по чл. 111, б. „в” от ЗЗД е тригодишна върху периодичните платежи, и е изтекла
за вземанията, дължими за периода 30.04.2013г. – 29.08.2014г. за главница, така и за лихви за периода
31.05.2013г. -29.08.2014г. Тъй като
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 29.08.2017г.,
то правилно РС-П. е отхвърлил иска частично
и го е уважил до размера на сумите 938,87 лева - главница за периода 30.08.2014г.
– 29.08.2017г., и 218,05 лева лихва за забава за периода 30.08.2014г. –
29.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6646/2017г. на ПлРС – 29.08.2017г. до окончателното изплащане
на сумите. Предвид обстоятелството, че РС-П. вече е обсъдил възражението на
давност, настоящият въззивен състав намира за неоснователно направеното алтернативно позоваване на
изтекла давност във въззивната жалба от
особения представител адвокат Х..
Въззивната инстанция споделя изцяло
правните изводи на РС-П., въз основа на цялостната преценка на събраните
доказателства в хода на съдебното дирене.
Предвид гореизложеното,
и тъй като Районен съд –П. е
достигнал до същите фактически и правни изводи, както въззивната съдебна
инстанция, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78 ГПК, С.Ф.С.,
ЕГН **********,*** следва да бъде осъдена да заплати на „******” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представляван от инж. М.
Н. С.-Управител сумата от 351 (триста петдесет и
един) лева разноски
за особен представител пред въззивната
инстанция.
Водим от гореизложеното, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 751 от 25.04.2019г., постановено по гр.дело №4636/2018г.
по описа на Районен съд-П., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, С.Ф.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „******”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано
от инж. М. Н. С.-Управител сумата от 351 (триста
петдесет и един) лева, представляващи разноски за
особен представител пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.