№ 2498
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20252120105246 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т. П. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б. ***, чрез адв. Н. М. М. от АК-Ямбол, със съдебен адрес гр. Я.,
***, партер против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и с адрес на управление гр.
С., ***, чрез адвокат Х. М. - САК, тел. ***, със съдебен адрес: гр. С., ***, с която се иска да
бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № 1215710/ 27.12.2024г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК.
Твърди се в исковата молба, че на 27.12.2024г. ищцата е сключила с „Кредирект“ ЕООД
Договор за потребителски кредит № 1215710, по силата на който е получила в собственост
сумата от 1500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и ГПР в размер на
63,19%. В договора било уговорено, че заемателят следва да погаси кредита на 10 месечни
вноски, от които 3 х 62.50 лв. и 7 х 251.46 лв. в срок до 27.07.2026г.
В чл. 6 от договора за кредит страните уговорили поне едно от следните обезпечения:
поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени
изисквания или безусловна банкова гаранция. Съгласно чл.13.5 от договора при
неизпълнение на изискването на чл. 6 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 1 292.28лв., която се заплаша разсрочено, като се кумулира към падежните вземания
съгласно Приложение №3.
Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на
1
съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната
лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното
противоречие е добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Уговорената в процесния договор
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като
неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща
изискванията на ЗПК по смисъла начл. 21 ЗПК. Договорения фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 50.00% се явява прекомерно висок, като договорката за лихва се явява
нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Счита договора за нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от
ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена
скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора
ГПР 63.19% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.
Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на
ГПР, което от своя страна нарушава основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин /чл. 10. ал.1 ЗПК/.
Счита за нищожна на собствено основание и неустоечната клауза, която предвижда силно
ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Това създава предпоставки
кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Тази неустойка
изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито
оскъпяване на кредита и има характера на възнаградителна лихва. Кредиторът го е именувал
„неустойка“, за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като съгласно чл. 19.
ал. 3. т. I ЗПК разходите за обезщетения не се взимат предвид при изчисляване на ГПР.
Вземането се явява допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което
съставлявало печалба за търговеца - скрита под формата на неустойка лихва.
По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното
съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на
договорът за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната
сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по
заема.
Счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като
2
те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Твърди, че до момента на
завеждане на иска ищцата е платила сумата от 1647 лв.
Моли за уважаване на претенцията. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/
възнаграждение в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на иска.
Счита, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.
Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е
договорена, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В
условията на евентуалност заявява, че ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще
се счита изначално за неуредена между страните, респективно невключването й в ГПР не
влече нищожност на целия договор.
Изразява пространно становище по валидността на договора. Счита, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Изпълнени са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). В подкрепа на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен
заем № 1215710, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в
кредитното правоотношение, попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на
договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес Стандартен
европейски формуляр (СЕФ).
Счита, че от лог файла се установява, че още преди подписване на договора за заем
кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал
параметрите и условията му, а договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна
на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.
Твърди, че нормативно определеният лимит на ГПР към датата на сключване на договора
от 65.20%, а ГПР в процесния договор е в размер на 63.19%, който не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава.
Счита, че неустойката не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят
е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а
неустойката е договорена под отлагателно условие - чл. 2 от Споразумението, сключено
между страните. Страните са се споразумели, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение в 14-дневен срок от сключване на договора, от 15 ден ще бъде дължима
3
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Сочи, че видно от Справката за движения по
договора, неустойката по процесния договор е начислена едва на 15 ден от сключването му.
Твърди се още, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е
индивидуално уговорена и е съставена на ясен и разбираем език, което изключва преценка за
неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на
договора. Уговорена е като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с
цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в
Погасителния план. Позовава се на съдебна практика.
Счита твърденията за противоречие на договорната лихва с добрите нрави, поради
превишаване с повече от три пъти размера на законната лихва за неоснователни, тъй като в
закона липсва подобно ограничение. Такова е налице единствено по отношение на ГПР.
Излага пространно становище относно действителността на клаузата за неустойка. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че на 27.12.2024 год. са сключили договор за потребителски кредит,
съгласно който ответното дружество-кредитор е отпуснало на ищеца- кредитополучател
кредит в размер на 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и ГПР в размер
на 63,19%. В договора било уговорено, че заемателят следва да погаси кредита на 10
месечни вноски, от които 3 х 62.50 лв. и 7 х 251.46 лв. в срок до 27.07.2026г.-1947.72 лева и
неустойка за непредставяне на обезпечение от 1 292.28лв.
Така общият размер на задълженията на ответника по договора за кредит възлиза на 3240
лв., в т.ч. отпуснат кредит, договорна лихва и неустойка, разсрочени на месечни вноски.
Падежната дата на последната погасителна вноска е уговорена на 27.06.2026год.
Няма спор също и че ищецът е получил сумата по кредита.
При така установените факти, искът се явява основателен.
Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, сключен по реда на
ЗПФУР, по който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в посочения размер,
като становището на настоящия състав за основателност на иска почива на следните, по-
долу изложени аргументи.
Договорът за кредит се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с
целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което икономически по-
силната страна е наложила и без което договорът не би бил сключен (чл.6, ал.6 от договора)
- предоставяне на мъчно за предоставяне обезпечение (чл.6, ал.1), неизпълнението на което в
4
крайна сметка да доведе до заплащането на неустойката по чл.18, ал.1. Същата, в размер на
1292.28 лв., всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена
отделно, с цел заобикаляне, предвид лихвения процент, ограничението на чл. 19 ал.4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално
известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния
план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с еднакъв
размер, чийто брой е равен на броя на погасителните), т.е. е дължима не при неизпълнение
на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар
прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Съгл. § 1, т.1 от
ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Въпреки това, т.нар. „неустойка“ не
фигурира в общите разходи за потребителя - според чл.5 от договора, ГПР е изчислен при
допускания без неустойка, макар стойността й, поради нейната изначална дължимост, да е
пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния
процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и
т.2 от ДР на ЗПК.
Следва изводът, че договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22 от
ЗПК, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР,
който следва да съдържа т. нар. „неустойка“ по чл.18, ал.1, имаща характер на скрита
възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на недобросъвестно договаряне от по-
силната икономически страна, с цел прикриване действителните разходи по кредита.
Ищцата е зпалатила сума в общ размер на 1647 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ
размер от 129,60 лева - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК и 150 лева-
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за справедливо по отношение на насотящия
иск.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск на Т. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б. ***,
чрез адв. Н. М. М. от АК-Ямбол, със съдебен адрес гр. Я., ***, партер против „Кредирект”
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н. П., че
сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1215710/ 27.12.2024г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК., като
5
ПРОГЛАСЯВА нищожността му.
ОСЪЖДА „ Кредирект” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от Н. П. да заплати Т. П. С., ЕГН ********** деловодни разноски в размер
на 279,60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6