РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Ямбол, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101463 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. от гр. Ямбол, чрез
пълномощник - адв.Н. М. от АК - гр. Я. против „КРЕДИСИМО“ АД - гр. София, с който се
претендира от съда да прогласи за нищожен на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10,
във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД договор за потребителски кредит №*** г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ищецът Д. Д. Т..
С исковата молба ищецът Д. Д. Т. твърди, че е сключил с ответното дружеството
договор за потребителски кредит за сумата от 1223.88 лв. при ГПР - 48,23 % и ГЛП – 40.00
%, която следвало да се върне на 4 бр. погасителни вноски. Сочи се, че съгласно чл. 4.1 от
договора е следвало да се сключи с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство с цел обезпечаване договора за кредит. По силата на договор за
поръчителство, дължимото възнаграждение за поръчител било в размер на 514.00 лв.
Поддържа се, че сключеният договор е нищожен на осн. чл.22 ЗПК и на осн. чл. 26, ал.1 от
ЗЗД, вкл. предложение 2 и 3 от ЗЗД. Поддържа се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10,
чл.19, ал. 4 от ЗПК, в договора за потребителски кредит липсват условията за прилагането
на посоченият ГЛП. Не ставало ясно и дали възнаграждението на поръчителя в размер на
514.00 лв. е включено в ГПР.
В този смисъл се поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Поддържа се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че
двете дружества „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД имат един и същи собственик на
капитала. Поддържа се, че клаузата по чл.4, ал.1 от договора предвиждаща обезпечение на
1
кредита е недействителна, като водила до нееквивалентност на престациите, като
длъжникът е бил задължен да сключи договор за поръчителство. Поддържа се, е процесната
клауза в договора е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Сочи се, че на осн. чл.143 от
ЗЗП възнаграждението по договор за поръчителство е следвало да се отрази в ГПР.
Поддържа се, че възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и следва да
бъде включен в ГПР. В обобщение се поддържа, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.10
и чл.10, ал.1 и 2 от ЗПК.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан по размер. Не се оспорва, че
ищецът има валидно сключен договор за потребителски кредит № *** г. с ответника
„Кредисимо“ ЕАД. Не се оспорва и сключеният договор за поръчителство между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД от същата дата. Твърди се, че по договора за кредит ищецът е получил
сума в размер на 1223,38 лв., от които - 1200 лв. били усвоени от кредитополучателя за
потребителски цели, а сумата от 23,38 лв. кредитополучателят заплатил свое задължение за
застрахователна премия, като плащането е било извършено директно от „Кредисимо“ ЕАД
към застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, т.е. по
отношение на сумата от 23,38 лв. правоотношението има характеристика на стоков кредит,
тъй като е ползвано от кредитополучателя за закупуване на стока/услуга - застраховка. Сочи
се, че съгласно приложеният към отговора на ответника погасителен план към договора за
кредит, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 4 вноски, като всички
плащания възлизали на сумата от 1328,72 лв., от които 1223,38 лв. - главница и 105,34 лв. –
възнаградителна лихва. Твърди се, че по договора има постъпило само едно плащане в
размер на 100 лв. Оспорва се твърдението, че договора нарушава разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Сочи се, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Поддържа се още, че наличието на свързаност между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на
кредита. Поддържа се, че договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД не
е задължително условие за получаване на кредит. Поддържа се и излагат подробни
съображения, че договорът не е сключен в нарушение на чл. 19 от ЗПК. Иска се да бъде
прекратено производството по предявеният евентуален иск. При условията на евентуалност
се поддържа, че същият не е основателен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищеца по
първоначалната ИМ Д. Д. Т., с който и предвид обстоятелството, че ответникът по
насрещният иск е заплатил единствено сумата от 100 лв., се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника по насрещния иск Д. Д. Т. да заплати на ищеца по
насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1223,88 лв. - главница, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното погасяване на
задължението.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли така предявеният от ищеца по
2
насрещният иск главен иск, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по насрещният иск Д. Д. Т. да заплати на ищеца по него сумата от 1123,88 лв. –
главница, представляваща чистата стойност на договора за потребителски кредит № *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното погасяване на задължението.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по насрещният иск Д. Д. Т. е
депозирал такъв, с който отново се поддържа, че оспорва като нищожна клаузата по т.4 от
договор за потребителски кредит е нищожна на осн. чл.11, т.10, чл.10, ал.1 и 2 от ЗПК, чл.22
от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и чл.12, ал. 1, т.7-9, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Иска се от съда да отхвърли предявеният насрещен иск от „Кредисимо“ поради
недействително сключен договор за потребителски кредит.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: зав. копие на разписка №
*** г., зав. копие на Договор за потребителски кредит № *** г., зав. копие на Приложение №
1 към Договор за потребителски кредит № *** г. и зав. копие на Общи условия за
предоставяне на кредити зав. копие на договор за предоставяне на поръчителство от
15.11.2023 г.; декларация съгласие, за определяне изискванията и потребностите и за
присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“ на клиентите на
„Кредисимо“ ЕАД съгласно групов договор № ***; справка извлечение от системата на
Кредисимо; данни за осигурени лица.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: Съгласно т.8 от Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит № *** год., ГПР по кредита е в размер на 48,23%; ГПР включва
единствено договорената възнаградителна лихва, съгласно т.7 от Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит № *** год.; Възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляването на ГПР; Посоченият в
процесния договор за кредит ГПР съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, който
ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България; При
включване на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
514,00 лева в ГПР, същият би се увеличил и би надхвърлил петкратния размер на законната
лихва; На 20.03.2024 год. е внесена сума в размер на 100 лева, с която са погасени
задължения по Договор за потребителски кредит № *** год. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.11.2023 год., от които: главница по Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.11.2023 год. – 21,07 лева, разходи по извънсъдебно събиране на
просрочени вземания – 70,00 лева и лихва за забава – 8,93 лева; Размерът на непогасените
задължения по Договор за потребителски кредит № *** год. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.11.2023 год. е общо 1 821,65 лева, от които: главница – 1 223,88 лева,
договорна лихва за периода 15.11.2023 год. – 10.03.2024 год. – 104,84 лева и възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство – 492,93 лева.
3
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 15.11.2023 год. между страните по делото Кредисимо ЕАД в качеството
на кредитор от една страна и от друга Д. Д. Т. в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ***.
Видно от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него,
последният неразделна част от договора /чл.2, ал.1 от Договора/, заемната сума по кредита е
1223,88 лева, общата сума по кредита е в размер на 1328,72 лева и включва главница и
лихва, като изплащането на заемната сума е разсрочено на четири месечни погасителни
вноски, с падеж на последната месечна погасителна вноска – 10.03.2024 год.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл.4, ал.1 от Договора е предвидено,
в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Посочено е още че в този случай, срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от
предоставяне на обезпечението. В ал.3 на чл.4 от Договора съответно е посочено, че в
случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.
Между страните не е спорно, а и това се установява от представените по делото
писмени доказателства, че между Д. Д. Т. и трето неучастващо по делото лице, но въз основа
на процесния Договор за кредит е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата 15.11.2023 год.
В Раздел IV „Възнаграждение“, чл.8, ал.1 от Договора за поръчителство е предвидена
възможност овластяване на заемодателят да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно приложение № 1, видно от което
възнаграждението към поръчителя е в общ размер на 514 лева и е включено към
погасителните вноски по договора за кредит, доколкото падежа на изплащане на
възнаграждението съвпада с падежа на погасяване вземането по договора за кредит.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
ЗПК, поради което и с оглед характера на договора за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК.
Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
4
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено
от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения
следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД т. е. кредиторът и поръчителят са свързани
лица.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10
дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1200
лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер
от всички задължения по договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това
дружество е свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то
разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от
една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия
ресурс, а от друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за
осъществяване от длъжника. В случая ищецът е бил поставен в положение, при което е
принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с трето лице - „Ай Тръст“
ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
5
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 48,23 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече-
както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване
в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание чл. 22 ЗПК, вр.
с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК на договора за потребителски кредит е основателна и следа да бъде
уважена.
В случая не е предявен иск против „Ай Тръст“ ЕООД, поради което съдът не дължи
произнасяне, но доколкото с исковата молба са наведени възражения в тази насока, респ. в
отговора си по чл.131 ГПК ответника въвежда твърдения, по същество че договора е
действителен, за пълнота единствено следва да се посочи отново, че в случая договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, поради което
действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. В конкрлетната хипотеза процесният договор, сключен между ищеца въз
основа договора за кредит с посочено от ответника трето лице - „Ай Тръст“ ЕООД, не е
договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД. Той има правните характеристики на
възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно
правно действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да й заплати
6
възнаграждение за това.
По предявените като насрещни искове, главен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.240 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.23 ЗПК,
съдът намери следното:
Предвид недействителността на процесния договор за потребителски кредит
неоснователен се явява предявения като главен насрещен осъдителен иск, с който на
договорно основание се претендира от съда да посатнови решение, с което да осъди
ответника по него да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 223,88 лева главница,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претнеция до
окончателното погасяване на задължението, поради което и като такъв следва да се
отхвърли.
При това положение съдът дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност насрещен осъдителен иск по чл.23 ЗПК.
Иска се заплащане на сумата от 1 123,88 лева - главница, представляваща чистата
стойност на договор за потребителски кредит № *** год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
Не е спорно между страните, че заемната сума е 1 223,88 лева, от която ответникът по
насрещния иск е усвоил лично 1 200 лева, а със сумата от 23,88 лева е заплатено задължение
на ответника за застрахователна премия, извършена от „Кридисимо“ към застрахователя от
името и за сметка на кредитополучателя.
Към датата на предявяване на насрещния иск – 03.07.2024 год. кредитът е бил изцяло
изискуем, доколкото видно от погасителния план, падежът на последната погасителна
вноска е на 10.03.2024 год. Тоест и към момента на приключване съдебното дирене по
делото, е изтекъл срока на договора, поради което вземането по него е дължимо изцяло,
поради настъпване на падежа на цялото задължение.
Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, какъвто е
настоящия случай, съгласно чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, респ. не погасената част от нея, но не дължи лихва или други разходи по кредита
/главнци по нищожни каузи, разходи по извънсъдебно събиране на просрочени по
недействителен договор парични вземания, лихви и за забава и прочие/.
От заключението на вещото лице се установява, че макар и след падижаране на цялото
вземане, ответникът по насрещния иск-кредитополучател по договора за потребителски
кредит е извършил плащане в размер на 100 лева, поради което искът се явява основателен в
претендирания от ищеца размер – 1 123,88 лева и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявения от Д. Д. Т. против „Кредисимо“ ЕАД иск и на
7
основание чл.78, ал.1 ГПК, същият има право на разноски в пълен размер – 822,00 лева, от
които 422,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лева – заплатена държавна
такса и 350,00 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице по делото. Съдът намира
възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца по
първоначалната искова молба адвокатско възнаграждение за неоснователно, същото е
съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а и съдът не намери същото за прекомерно, доколкото с
исковата молба са въведени множество правни основания за нищожност на процесиня
договор за потребителски кредит, които са били в тежест на доказване на ищцовата страна,
респ. с отговора на исковата молба са въведени множество правни възражения против
основателността на предявения иск, срещу които пълномощника на ищеца е осигурил
правна помощ и защита за ищеца.
Ищецът по насрещния иск е представляван по делото от юрисконсулт.
Разноските за юристконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Предвид изложеното, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева,
като съобрази и посоченото такова от ищеца по насрещния иск в представения списък по
чл.80 ГПК.
С оглед уважаване на предявения при условията на евентуалност насрещен осъдителен
иск, ищецът по него „Кредисимо“ ЕАД също има право на разноски в пълен размер – 200
лева, от които: 50,00 лева заплатена държавна такса, и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, Договор за потребителски кредит № *** год., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“ 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от
*** С.Р.Я. от една страна и от друга Д. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***.
По предявените от „Кредисимо“ ЕАД срещу Д. Д. Т., насрещни искове:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от *** С.Р.Я. против Д. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к. „*** иск, с който се иска да бъде осъден Д. Д. Т. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД
сумата от 1 223,88 лева главница, представляваща главница по договор за потребителски
8
кредит № *** год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата претнеция до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК, Д. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.
„*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от *** С.Р.Я., по банкова сметка *** при Банка „***, сумата от 1 123,88
лева - главница, представляваща чистата стойност на договор за потребителски кредит №
*** год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция – 03.07.2024 год. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от *** С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к. „*** сумата от 822,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, Д. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, ап. ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“ 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от
*** С.Р.Я., по банкова сметка *** при Банка „***, сумата от 200,00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9