РЕШЕНИЕ
№ 12973
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20211110157429 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 от Кодекса за
застраховането за сумата от 1011 лева.
Ищецът-И. Р. М. твърди, че между него и ЗАД „А“ АД е бил сключен договор
за застраховка „Автокаско“ и „Злополука“ обективиран в застрахователна полица №////
за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №/////, със срок на действие от 06.08.2020
год. до 05.08.2021 год.. Излага, че на 11.12.2020 год., в гр. София, при движение по бул.
„Ботевградско шосе“, в посока центъра на града, е участвал в ПТП, при което при
маневра смяна на пътните ленти, с цел да влезе в крайпътен имот, е ударен от лек
автомобил „Форд Фокус“, в резултат на което са получени увреждания в задната част
на автомобила. Сочи, че за реализираното на произшествето е съставен Протокол за
ПТП №/// год.. Твърди, че за настъпилото събитие при ответното дружество била
образувана преписка по щета №////, като с писмо с изх. №Л-314/18.01.2021 год. отказва
да изплати застрахователното обезщетение с мотиви, че водачът на застрахования при
него автомобил не се е съобразил с пътната маркировка, което е проявена форма на
груба небрежност, тъй като е допуснато нарушение на задължение, произтичащо от
ЗДвП. Излага, че поради отказа на ответното дружество да заплати застрахователното
обезщетение е извършил ремонт на увредения автомобил на стойност 1011 лева, от
които 652 лева за закупуване на нови части и 359 лева за ремонти дейности. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
1
заплати сумата от 1011 лева, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на отказа
на застрахователя да заплати претендираното обезщетение-18.01.2021 год. до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД „А“ АД оспорва предявеният иск. Твърди че не са налице
предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като вредите са
причинени вследствие на груба небрежност от страна на водача на застрахования
автомобил, изразяваща се в нарушение на ЗДвП-пресичане на двойна непрекъсната
линия-М2, както и в отнемане на предимството на попътно движещия се в своята пътна
лента автомобил. Твърди, че не са били налице извънредни обстоятелства, които да
възпрепятстват водача на застрахования при него автомобил да възприеме правилно
пътната обстановка. Твръди, че е налице изключен риск съгласно ОУ към
застрахователния договор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.08.2020 год. е бил сключен застрахователен договор между И. Р. М. и
„ЗАД А“ АД с комбинирана застрахователна полица № //// за застраховки „Каско” и
„Злополука“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №/////. Застрахователният договор е със срок на
действие от 06.08.2020 год. до 05.08.2021 год.. Като застрахователна сума е посочена
26999 лева. Съгласно Общите условия Раздел IV Изключени рискове т.14.5 вр. т.14 не
се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС причинени при,
от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования,
член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на
МПС, превозващите с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното
събитие. В Раздел Дефиниции т.17 е посочено, че като „груба небрежност“ се
квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия: преминаване
през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат
бариери, независимо дали от устройството се подават звукови или светлинни сигнали,
забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при
забранителен звуков или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери
и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на
МПС с незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или
свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне;
управление с гуми, чиито технически характеристики не съответстват на законовите
изисквания и сезонните условия; паркиране в непосредствена близост до стоителни
2
обекти и всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение
на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на
застрахованото МПС от вреди.
В Протокол за ПТП №//// год. като причина за произшествието е посочено, че
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се движи по бул. „Ботевградско шосе“ от ул.
„Япаджа“ към „Околовръстен път“ и на кръстовището с ул. „Челопешко шосе“
реализира истава причина за ПТП с лек автомобил „Форд Фокус“.
Във връзка с процесното ПТП е издадено Наказателно постановление №20-
4332-023255, влязло в законна сила на 20.05.2021 год., с което на И. Р. М. е наложена
глоба в размер на 200 лева за това, че на 11.12.2020 год. на бул. „Ботевградско шосе“
като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №///// с посока на движение от
ул.“Околовръстен път“ към ул. „Япаджа“ ина кръстовището с ул. „Челопешко шосе“,
поради неправилно движение преминаване в съседна пътна лента през маркировка М2,
за да влезе в крайпътен имот не пропуска и реализира ПТП с движещия се в дясна
пътна лента лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №/////.
За установяване на механизма на ПТП са ангажирани гласни доказателства в
лицето на В. П. Ц, които съдът кредитира като непосредствено възприети и достоверни
доколкото кореспондират с останали събрани по делото доказателства. От същите се
установява, че тя е управлявала другия автомобил участник в произшествието. От
показанията й се установява, че нейният автомобил се е движил в дясна лента, като е
искала да се включи в движението по Ботевградско шосе, когато лекият автомобил
управляван от ищеца се е появил пред нея, без да е дал мигач и пресичайки двойна
непрекъсната линия, като я е засякъл.
Във връзка с реализираното ПТП при застрахователя ЗАД „А” е образувана
ликвидационна преписка по щета № /////23.12.2020 год., по която на ищеца е отказано
изплащане на застрахователното обезщетение.
От приетата авто-техническа експертиза се установява, че стойността
необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, към датата на
настъпване на ПТП е 1310,81 лева. Вещото лице е дало заключение, че не е извършван
оглед на мястото на ПТП, като данни за пъната маркировка-двойна непрекъсната
линия се съдържат в протокола за ПТП. Посочено е, че произшествието е било
предотвратимо при условие, че водачът на застраховия при ответника автомобил е
пропуснал, движещия се в дясна пътна лента лек автомобил „Форд Фокус“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на
3
застрахователно събитие. В производството е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството относно наличието на застрахователно провоотношение по
застраховка „Каско“ за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №/////, към процесния
период.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от
датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да го допусне да извърши оглед на застрахования автомобил.
В случая основанието ответникът да откаже да изплати застрахователното
обезщетение е, че водачът на застрахования автомобил е проявил груба небрежност,
изразяваща се в изразяваща се в нарушение на ЗДвП-пресичане на двойна
непрекъсната линия-М2, както и в отнемане на предимството на попътно движещия се
в своята пътна лента автомобил „Форд Фокус“.
Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е
било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от
установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото /Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по
описа на ВКС, ТК, І ТО/, която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3
от КЗ/.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай са налице
предпоставки, даващи основание на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение, като се установява соченото от ответното дружество
основание за отказ, предвидено в чл. 14.5 от ОУ, а именно когато щетите са настъпили
вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
4
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозващите с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното
събитие.
В случая съдът приема, че виновен за настъпване на застрахователното събитие
е ищецът И. Р. М., който е нарушил ЗДвП, като не е съобразил поведението си с
маркировката на пътя и е пресякъл двойна непрекъсната линия М2. За да достигне до
извод за наличие на тази пътна маркировка съдът се съобрази с отразеното в Протокол
за ПТП №1789149. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП и е изготвило
протокол за ПТП, а участниците в него са подписали същия. С оглед на изложеното
съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен в него. Изложеното мотивира
съда да приеме и че виновен за настъпилото ПТП е водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“. Освен това във връзка с произшествието са издадени и АУАН
№//// год. срещу И. Р. М. и наказателно постановление от 09.01.2021 год., което е
влязло в сила, в които е описан същия механизъм на ПТП. В този смисъл са и
показанията на свидетеля В. Ц, като от същите се установява, че е пресякъл двойна
непрекъсната линия, без да даде мигач, като е засякъл управлявания от нея лек
автомобил „Форд Фокус“.
В действащото законодателство не е налице легална дефиниция на понятието
"небрежност" в гражданското право, но в теорията и константната съдебна практика е
прието, че същата представлява не полагане на дължимата грижа на един общ,
абстрактен модел - грижата на добрия стопанин с оглед естеството на дейността и че от
своя страна грубата небрежност не се отличава по форма /субективното отношение към
увреждането/ от обикновената небрежност, а по степен. Грубата небрежност в
гражданското право е по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна
степен на загриженост /в този смисъл и решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№
378/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 79/27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, решение № 184/ 24.02.2016 г. по т.д.№ 3092/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, постановени
по чл. 290 ГПК и др./. В случая водачът на автомобила И. Р. М. не е полжил
дължимата грижа да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин,
да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия за предпазване
5
на застрахованото МПС от вреди, като е предприел пресичане на двойна непрекъсната
линия, с което е станал причина за реализиране на пътното транспортно произшествие.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице визираните в Общите условия
изключения, а на собственика на застрахования лек автомобил не следва да се изплати
застрахователно обезщетение за вредите, които са в пряка и непосредствена последица
от произшествието, респ., че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед изричната претенция и на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски в
размер на 360 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, /// срещу ЗАД „А“, ЕИК////, с адрес: гр. София, ////, иск с правно основание чл.
405, ал.1 от Кодекса за застраховането за пащане на сумата от 1011 лева (хиляда и
единадесет лева), представляващи застрахователно обезщетение за настъпило на
11.12.2020 год. застрахователно събитие с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
////, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Р. М., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А“, ЕИК////, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6