Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            28.07. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесети юли                                       2020 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                Т. ДАСКАЛОВА

 

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 110,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.  от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 63 от 14.02. 2020 г., по гр.д. № 755/ 2020 г. на РС-Търговище, с което се признава за установено по отношение на Р.Ю.О. и О.Х.О.,***, че М.П.Т. ***, е собственик на основание давностно владение, упражнявано в периода 07.12. 1993 г. до 01.03. 2019 г. на реална част с площ от 7 кв.м., разположена в западната част на имот с идентификатор 73626.506.647, отбелязан като застъпена площ в комбинирана скица, с форма на удължен многоъгълник / вретено/ образуван между кадастралната граници на имоти 73626.506.321 и имот 73626.506.647, по начина показан на комбинирана скица от заключение на инж. Т.Х.П., която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението. С решението се установява, че е налице грешка в кадастралните регистри на гр. Търговище одобрени със Заповед РД-18-18/ 17.06. 2005 г. на Изпълнителния Директор на АК, относно границата между ПИ с № 73626.506.321 и ПИ №73626.506.647, по отношение на част с площ от 7 кв.м., която част е разположена в западната част на имот с идентификатор 73626.506.647. Осъждат се ответниците да заплатят на М.Т., сумата от 2171,84лв., представляваща причинени й имуществени вреди вследствие премахване на част от оградата между ПИ с № 73626.506.321 и ПИ № 736.506.647, ведно със законната лихва, считано от 15.04. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени са и разноски по делото.

Срещу решението е постъпила жалба от ответниците, чрез пълномощника им, адвокат Н. Ф.. В жалбата се посочва, че решението било необосновано и незаконосъобразно, защото е решено при непълнота на доказателствата. Съдът не се е съобразил със задължителните изисквания на ТР № 8 от 23.02. 2016 г. по т.д. № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, като не е изследвал чрез експертиза какво е било състоянието на двата имота по време на действието на предишните регулационни планове на  гр. Търговище. Не е коментиран в тази връзка от съда въпросът дали тези планове са били приложени и не е съобразен материалният закон, който не позволява да бъдат придобивани по давност реални части от дворищно-регулационни парцели, към посочения от съда период. Затова се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът във всичките му части, включително и за непозволено увреждане, да бъде отхвърлен. В съд. зас. жалбата се поддържа от адв. Ф., като се иска и присъждане на направените разноски..

Ответницата е подала отговор на тази жалба, чрез адвокат Д.Б. ***, неин пълномощник. Излагат се съображения, че жалбата е неоснователна, както и направените доказателствени искания. В съд.зас. отговорът се поддържа, като се иска да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно.

Искът е разгледан от районния съд, след като делото е постъпило първо в АдмС–Търговище. В исковата молба се описва, че съществуващата от години между имота на ищцата и този на ответниците кадастрална граница, представляваща ограда–дувар от кирпич, е била разрушена от ответника. Нанесени са значителни материални щети, а ответниците започнали строеж, като навлезли в имота на ищцата. Всичко това се дължало на грешка в кадастралния план, който очертава границите между двата имота. Описани са точно координатните точки на спорното място, което е около 7 кв.м. Поискано е съдът да признае за установено, че ищцата е собственик на тези спорни части от имота, които в момента попадат в имот № 73626.506.647 – собственост на ответниците, в западната му част. Правото на собственост се обосновава с давностно владение, тъй като имотът от поколения принадлежи на семейството на ищцата и е прехвърлян между неговите членове. Поискано е да се заплати обезщетение за нанесените вреди от 5000 лв. и да се установи грешка в кадастралната граница.

Ответниците са оспорили иска в своя отговор.

Какво се установява от доказателствата по делото, събрани от първата инстанция и от въззивния съд.

Ищцата е собственик на поземлен имот 73626.506.321 в град Търговище, с площ от 327 кв.м. по скица, с административен адрес ул.“Странджа“ № 3, ведно с построените в имота сгради, придобит с нот. акт за дарение на недвижим имот № 148, том VII, дело № 1861/1993 г. на нотариус Кинка Генчева. Ответницата Р.Ю.О. е собственица по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том I, per. № 0482, дело № 29/ 2013 г. на Нотариус Кинка Генчева, на дворно място с площ от 213 кв.м., за което е отреден ПИ с идентификатор 73626.506.647 по КК, с административен адрес ул.“Странджа“ № 1А. Ответникът О.Х.О. е неин съпруг.

В имота на ответниците се извършват строително-монтажни работи на строеж „Жилищна страда, находящ се в УПИ VII–1258 в кв.58“, по разрешение за строеж № РС-01-32811.05. 2018 г. на гл.архитект на Община Търговище.

Налице са писмени доказателства за сигнали до прокуратурата, които нямат значение за решаване на спора. Налице са и писмени доказателства за отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх. № 24-24450 от 04.09. 2019 година. Изготвен е била проект за изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри № 25-190217 от 09.08. 2019 година.

За действията на ответниците ищцата е уведомила и община Търговище. Длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията“  при общината са констатирали, че масивната ограда по границата между двата имота и източната стена на гаража, находящ се в имота на ищците са премахнати, както и че в обекта на ответниците се извършват изкопни работи за ивични основи.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че оградата, която е съществувала от много години между двата имота, е съборена на 01.03. 2019 г., като свид. Иванов се обадил да предупреди ищцата, била сезирана РДНСК , както и полицията, която дошла на място. Стената на гаража е продължение на оградата. Оградата е изградена от дебел кирпич. Самият дувар е бил с височина около 180 см. и ширина  40-50 см. В момента около 80% от оградата е премахната. Ответникът О. сложил чисто нова мрежа, защото всичко било паднало и техният двор изцяло разграден. След това той започнал строежа. В момента на мястото на дувара няма ограда. Такава е стената на неговата сграда, като не е изградена на мястото на дувара, а влиза в имота на ищците. В момента гаражът на ищцата няма една стена. Оградата била издълбана за два дни.

От представените писмени доказателства за родствени връзки, както и от представените нотариални актове се установява, че парцел X-959, в кв. 173 по плана от 1957 г. е принадлежал на Александър Ковачев, дядо на ищцата. В последствие имотът е прехвърлян няколко пъти, докато става собственост на ищцата. Всички прехвърляния са били в рамките на семейния кръг и наследниците на първоначалния собственик.

Според заключенията на техническата експертиза пред районен съд и пред  втората инстанция се установява, че данните за имотите на страните по кадастралните и регулационните планове на гр. Търговище датират от 1956 г.  По плановете  от 1956 г., от 1967 г., от 1987 г., от 1996 г. – действащ и към момента, кадастралната граница между двата имота в архивите на общината е една и съща.  Тя е минавала именно по разрушения кирпичен дувар, който е нанесен картографски във всички споменати планове от 1956 г. насам. Това личи нагледно от скиците на вещото лице към заключението му. Видно от плана от 1996 г., кадастралната граница съвпада и с регулационната граница по дворищно-регулационния план на града. По плана от 1956 г. за имота на ищцата е отреден парцел Х-959, за имота на ответниците парцел IX-960, в кв. 173. Регулационната граница, очертаваща границите на строителните парцели навлиза навътре в имота на ищцата. А северната граница на съседния имот е с няколко метра на север. В следващия план от 1967 г. регулационната граница остава същата и кадастралната, както вече се посочи стои неизменно същата. Номерата на имотите са VIII-1415 и VII-1414 в кв. 29. В плана от 1987 г. имотите се предвижда да бъдат включени като част от голям парцел, за изграждане на детска градина, в кв. 28. Отбелязани са в плана само с кадастрални номера: 1260 на ищцата и 1258 на ответниците. Кадастралната граница остава същата. В следващия план от 1996 година имотната и кадастралната граница между двата имота съвпадат, като номерата им са VIII-1260 на ищцата и VII-1258 на ответниците. Това е действащият план към момента. От направените проучвания вещото лице е установило, че при изработване на кадастралната карта на гр. Търговище е използван методът на оцифряване на съществуващия кадастрален план, т.е. координатите на точките от граници на поземлени имоти, сгради и т.н. в кадастралната карта са определени от графичен план, а не чрез геодезични измервания.

Относно кадастралната граница между поземлени имоти 73626.506.321 и счита, че има допусната грешка в кадастралната карта на гр. Търговище, изразяваща се несъответствие между отразената в кадастралната карта граница спрямо действителното й положение, заснето на място.

Разминавания има между имотната граница по кадастрална карта и границата по геодезична снимка. На приложената към заключението скица върху извадка от кадастралната карта за двата процесни имоти с идентификатори 73626.506.321 и 73626.506.647, е нанесена по координати от координатния регистър към геодезичната снимка границата, заснета на място. Границата от кадастралната карта е означена с черен цвят, а границата, определена от заснемането на място - с червен цвят.

Разминаването между точките по границата от кадастралната карта и от геодезичното измерване на място е от 18 см до 51 см.

Площта, която се застъпва между границата от кадастралната карта и границата определена от геодезичното заснемане е 7 кв.м.

По втората част от заключението, касаещо действия на ответниците при събаряне на оградата, с което са нанесени материални щети на ищцата, вещото лице е установило, че в имот 73626.506.321, в близост и по границата с имот 73626.506.647 са нанесени следните щети: част от оградата между имотите на страните по делото с дължина 8,60 м е разрушена и премахната (в участъка на строящата се от ответниците сграда). Източната стена на гаража в имота на ищцата, която стена е била част от масивната ограда е съборена. Дължината на стената е 4,80 м, височината - 1,90 м. Каменните основи на съборената ограда също са премахнати. Строителните материали от съборения зид не са налични в имотите. От останалата здрава част в дъното на имота е видно, че оградата представлява масивен зид, с каменни основи, изпълнен от кирпич и тухли, измазан откъм страната на ищцата, покрит с турски керемиди. Дебелината на зида е 40 см, височината е 1,60 м. В гаража има висящи кабели, разклонителни кутии и контакти от ел. инсталацията, която е минавала по съборената стена. Част от покрива на гаража, граничещ с новия строеж, е изрязана, едната плоскост е компрометирана. Беседката в двора на ищцата е била засегната от строителните дейности, поради което е отместена по-навътре в двора, встрани от бетоновите основи, върху които е била монтирана. Поставена е върху плочника, в който се е образувала пукнатина с дължина 3 м. В табличен вид вещото лице е описало стойността на ремонтните дейности, необходими за отстраняване на описаните по-горе щети. Техният размер е 2171,84 лв. Направено е уточнение, че стойността на работите по ел.инсталацията и преместване на беседката е само труд, а стойността на останалите видове работи включва труд и материали.

При така установените факти, въззивният съд счита, че искът за собственост е установен в своето основание. В същност това е иск, с който се цели да се установят пространствените предели на правото на собственост, като то се очертае и включи и спорната част между страните. Спорът е породен именно от установеното различие между приетия кадастрален план и КК на гр. Търговище от 2005 г. и действителната граница между двата имота, такава, каквото е съществувала към момента на приемане на плана през 2005 г. и към момента.

Тук следва да се посочи, че въззивният съд се присъединява към изводите на РС–Търговище относно естеството на исковете и разликата между иска за собственост и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като на основание чл. 172 от ГПК препраща в тази част към мотивите на районния съд.

При така установените факти се установи по безспорен начин, че процесните и спорни 7 кв.м., които ответниците са завладели по абсолютно самоуправен начин, винаги са били част от имота на ищцата, още от 1957 година, когато собственик на имота е нейният дядо Александър Ковачев. Независимо от предвижданията на различните регулационни планове и по-специално на тези от 1956, до 1987 г., придаващите се части към съседния имот, който сега е собственост на ответниците, никога не са станали части от този имот. Пространствените предели на правото на собственост на ищцата и нейните праводатели, през всичките тези години се е осъществявало именно в границите, в които тя е владяла имота до разрушаването на границата по най-брутален начин от ответника – без да се съобразява с правила, закони и етични норми. Този спор, както се установи, се дължи на грешното заснемане на кадастралната граница между двата имота, при приемане на плана  и КК на гр. Търговище през 2005 г. Както към онзи момент, така и до момента, в който оградата е разрушена, никой не е оспорвал правата на ищцата. В случая, както е видно от представените нотариални актове и скици, още през 1957 година първоначалният собственик е бил признат за собственик на имота, в точно тези граници/подкрепено от скиците и плановете/, като собствеността се основава на давност и делба. При това положение, ако ответниците оспорват това право на собственост, те са тези, които би следвало да установят как точно считат, че са придобили собствеността върху това спорно място. Към момента, когато е възникнало правото на собственост за първоначалния собственик на имота, не е имало ограничения по отношение на това могат ли да бъдат придобивани по давност реално владени части от дворищно-регулационни парцели. Тези ограничения се въвеждат едва през 1968 г. и затова съдът не счита, че следва да прави преглед на нормативната уредба по този въпрос. Нито един от плановете, които предвиждат отчуждаване на части от имота на ищцата, към съседния имот, не са били приложени, поради което и през 1996 г., дворищно- регулационният и ПУП  предвиждат съвпадение между кадастралната и регулационната граница. Всички доказателства по делото говорят, че до момента на разрушаване на съществуващия дувар, нито ответниците, нито някой от техните праводатели някога са владели спорната част от имота. Затова искът за собственост е изцяло основателен. След като спорът е породен именно от допусната грешка в КК на града, искането тази грешка да се признае и установи е основателно и следва да се уважи. В тази части въззивният съд също препраща към мотивите и правните изводи на РС–Търговище, както и към цитираната задължителна съдебна практика по ТР № 8/23-02-2016 г. по т. д. 8/2014 на ОСГК на ВКС.

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Решението по тази част на исковата претенция се обжалва дотолкова, доколкото то е свързано с другите две искания. Конкретни съображения извън това в жалбата няма изложени. Не се оспорва размерът на присъдената от съда сума, а от другата страна няма жалба от ищцата. Предвид на това и съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на РС–Търговище, отново се препраща към мотивите на първата инстанция. Решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въззивният съд следва да коригира само една малка, но съществена част от диспозитива на РС–Търговище. При потвърждаване на решението в частта за признаване правото на собственост, следва да бъдат пропуснати думите „на основание давностно владение, упражнявано в периода от 07.12. 1993 г. до 01.03. 2019 г.“ Ищцата е собственик по силата на прехвърлителната сделка, с която е придобила собствеността, така е упражнявано и самото право на собственост, което не е губено в периода от завладяване на спорната част от ответниците, до завеждане на иска. Затова споменаването на основанието  на правото на собственост в диспозитива не е било нужно, а в случая и не отговаря на установеното по делото.

Всички изложени в жалбата доводи, както и тези в писмените бележки на адв. Ф., съдът счита за неоснователни. Както беше посочено вече, процесните 7 кв.м. винаги са били част от имота на ищцата и нейните праводатели, още преди 1957 г. Границите на имота не са били променяни. Затова, ако претендират за правото на собственост върху тази част,  ответниците са тези, които следва да установят как точно са придобили собствеността. Именно по отношение на тях важат всички забрани за придобиване на реални части от дворищно-регулационни парцели в границите на населените места, защото дворищно-регулационната граница по последния план показва, че спорните части са в имота на ищцата.

По разноските. Такива се дължат на въззиваемата страна. Представляват заплатен адвокатски хонорар от 1000 лв. Следва да бъдат заплатени от жалбоподателите.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 14.02. 2020 г., по гр.д. № 755/ 2020 г. на РС-Търговище, В ЧАСТТА, В КОЯТО се признава за установено по отношение на Р.Ю.О. и О.Х.О.,***, че М.П.Т. ***, е собственик на  реална част от поземлен имот с площ от 7 кв.м., разположена в западната част на имот с идентификатор 73626.506.647, отбелязан като застъпена площ в комбинирана скица, с форма на удължен многоъгълник / вретено/ образуван между кадастралната граници на имоти 73626.506.321 и имот 73626.506.647, по начина показан на комбинирана скица от заключение на инж. Т.Х.П., която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението, както и в частта, в която се установява, че е налице грешка в кадастралните регистри на гр. Търговище одобрени със Заповед РД-18-18/ 17.06. 2005 г. на Изпълнителния Директор на АК, относно границата между ПИ с № 73626.506.321 и ПИ №73626.506.647, по отношение на част с площ от 7 кв.м., която част е разположена в западната част на имот с идентификатор 73626.506.647, както и в частта, в която се осъждат ответниците да заплатят на М.Т., сумата от 2171,84лв., представляваща причинени й имуществени вреди вследствие премахване на част от оградата между ПИ с № 73626.506.321 и ПИ № 736.506.647, ведно със законната лихва, считано от 15.04. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението и в частта за присъдените  разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.Ю.О. и О.Х.О.,***, да заплатят на  М.П.Т. ***, сумата от 1000/хиляда/лева, направени по делото разноски.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.

След влизането му в сила, препис от същото да се изпрати на АК-Търговище.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                      2.