№ 209
гр. Благоевград, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500181 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 651/24.01.2024г., подадена от К. С.
С. и С. Ц. С., и двамата с адрес: с.С., община П. срещу Решение № 6 от
05.01.2024г., постановено по гр.д.№ 1695/2022г. по описа на РС П..
С въззивната жалба решението се обжалва в частите, с които исковете им
са били отхвърлени като неоснователни и се иска уважаването им изцяло.
Решението в обжалваните отхвърлителни части се определя като неправилно,
постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и при
противоречиви мотиви. Подробно се аргументира тезата за неправилно
кредитиране на едни гласни доказателства в сравнение с други такива. Прави
се анализ на събраните гласни доказателства, като се изтъква неправилната
им интерпретация от първоинстанционния съд при извеждане на
фактическата обстановка по делото.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
решението, в отхвърлителните части и уважаване на предявените искове
изцяло.
Не се сочат доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока
1
по чл. 263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на направените разноски.
Съдът ,след като се запозна с въззивната жалба, както и с
първоинстанционното дело намира, че исковата молба е нередовна и следва
да се остави без движение. Според постановките на т.5 от ТР № 1/09.12.2013г.
на ВКС по т.д.№1/2013г. на ОСГТК вр. с т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС
когато за първи път пред въззивната инстнация се констатира нередовност на
исковата молба въззивнитя съд следва да я остави без движение и даде на
указания на ищеца да ги отстрани.
Основанията за нередовност са следните – исковата молба е подадена от
двама ищци, за които се твърди, че са съпрузи и които в резултат на деликт,
осъществен от ответната страна, са претърпели имуществени и
неимуществени вреди.
При описване на вида на претърпените имуществени вреди обаче е
поискано тяхното общо присъждане на ищците без да е налице
конкретизиране и обосноваване на обстоятелствата, въз основа на които тези
вреди се иска да се присъдят като обща сума на ищците.
В обстоятелствената част на исковата молба имуществените вреди са
посочени, че са общи и за двамата и така е поискано да се присъдят и в
петитума на иска.
В същото време неимуществените вреди са разграничени за всеки от
двамата ищци поотделно. В тази връзка, в исковата молба не става ясно при
условията на каква отговорност – разделна или солидарна се претендират
поисканите имуществени вреди.
Искането за общо присъждане на имуществени вреди по същество сочи на
искане за осъждане на ответника да заплати тези вреди при условията на
активна солидарност. В обстоятелствената част на исковата молба обаче
липсва изложение на обстоятелствата, въз основа на които е възникнала тази
солидарност. По арг. на чл.121 ЗЗД солидарността възниква само в два случая
– ако е уговорена между страните или в определените от закон случаи и то
само по отношение на задължение между двама или повече длъжници, т.е.
касае се до пасивна, но не и активна солидарност. Обстоятелството, че
ищците са съпрузи не води до възникване на солидарност по закон, освен в
2
изрично посочените за това случаи в СК – чл.32, ал.2 СК и чл.36, ал.2 СК,
регламентиращи пасивната, но не и активната солидарност на съпрузите, но
не и в случаите, когато се касае за облигационно право – парично
задължение, което е делимо по естеството си и няма данни да касае
възникване на задължение за задоволяване общо нужди на семейството. В
случая активната солидарност не е регламентирана нормативно и липсват
данни за договарянето й, като в исковата молба липсват посочени
обстоятелства, въз основа на които се иска осъждане на ответната страна да
заплати на ищците общо претендираните неимуществени вреди.
Според съдебната практика е разяснено, че когато ищецът/ищците
подържат искане за солидарно присъждане, съответно - осъждане, тогава
съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи
характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли
солидарност, и ако - не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право
или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер - в рамките на общо
заявената сума. Когато с исковата молба се претендира солидарност (активна
или пасивна), а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за
съда съществува задължение по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера
на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се
произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове
/вж. определение № 120/06.03.2009 г. по ч. гр. дело № 2350/2008 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК) и решение №
350/20.10.2015 г. по гр. дело № 1730/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС Решение
№ 234 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2016 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо и по реда на чл.129, ал.1 ГПК исковата молба следва да се остави
без движение и на ищците укаже, че в 1- седмичен срок от получаване на
съобщението следва да отстранят нередовността на исковата си молба в
частта, относно претенцията им за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, като изрично посочат при условията на каква
отговорност – разделна или солидарна искат присъждане на тези вреди. В
случай на поддържане на тезата за солидарност да се обосноваване
основанието за възникването й по см. на чл.121 ЗЗД. Ако ищецът/ищците
подържат искането си за осъждане на ответника да им заплати общо сумата
поискана като имуществени вреди изрично да се уточни дали се има предвид
солидарност и въз основа на какво обстоятелство или основание тя е
3
възникнала. Също така следва да се отбележи, че доколкото институтът на
солидарността е материален, а не просцесуланоправен въпрос, то при
установяване по делото на липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с
акта по същество, доколкото това е въпрос по съществото, а не
процесуалноправен въпрос по допустимост на иска и производството по него
/така Решение № 234 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2016 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Боян Цонев/. При поддържане, че се касае до разделна
отговорност спрямо всеки ищец да се посочи какви конкретни имуществени
вреди по вид и размер се иска да се присъдят.
Освен горното, нередовността на исковата молба се изразява още и в
противоречие в част от твърдените факти и обстоятелства, на които се
основава иска, а така също в противоречие между част от твърдените факти с
искането за защита /петитума/ , свързан с искането за присъждане на
имуществени вреди.
В обстоятелствената част на исковата молба имуществените вреди са
описани по различен вид и стойност. Цената на иска за неимуществени вреди
е посочена на обща стойност от 10828 лв.общо за двамата ищци.
Първоначално в обстоятелствената част са описани следните имуществени
вреди – 1353 лв. за камера и принадлежности към нея, 140 лв. за закупен
газов пистолет, 435 лв. за ремонт на кола на дъщерята на ищците, 10 000 лв.
пропусната полза от реализиране печалба от обиране на реколта домати и
3500 лв. пропуснати ползи от реализиране на реколта от тютюн. При
сумиране на тези вреди се получава стойност от 15 428 лв., каквото е
искането в петитума на исковата молба за присъждане на тези вреди в този
размер. В обстоятелствената част на исковата молба обаче има второ
описание на поисканите имуществени вреди, както следва: 1353 лв. за камера
и принадлежности към нея, 140 лв. за закупен газов пистолет, 435 лв. за
ремонт на кола на дъщерята на ищците, 6000 лв. пропусната полза от
реализиране печалба от обиране на реколта домати и 2900 лв. пропуснати
ползи от реализиране на реколта от тютюн, чиито общ сбор е равен на
посочената цена на този иск от 10828 лв.
В обжалваната част от решението искът за имуществени вреди е отхвърлен
общо за сумата от 15 428 лв., но при описание поотделно на вида
имуществени вреди, чиято обща стойност е от 10 828 лв. Горното налага
4
оставяне на исковата молба без движение и за изнясняване от ищците
конкретно на вида имуществени вреди и тяхната стойност, които твърдят, че
са претърпели и чието възмездяване претендират.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по гр.д.№ 1695/2022г. по описа
на РС П..
УКАЗВА на ищците, че в 1- седмичен срок от получаване на съобщението
следва да отстранят указаните в обстоятелствената част на определението
нередовности, като уточнят обстоятелствата, въз основа на които искат
присъждане на имуществени вреди общо от ответната страна, да
конкретизират вида и стойността на имуществените вреди, които
претендират, в противен случай при неизпълнение на горното в посочения
срок следва обезсилване на решението и прекратяване на производството в
частта за имуществените вреди.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5