Р Е
Ш Е Н
И Е №
260905
гр.Пловдив 13.07.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,гражданско
въззивно отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№248/2020г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №3957/21.10.2019г.
по гр.д.№15166/2018г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с
което е уважена претенцията по чл.200 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД и е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,както и за
имуществени вреди в размер на 788,20лв.Счита първоинстанционното решение за
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и да се присъди по-нисък
размер на обезщетението,който да е съобразен със съпричиняване на вредоносния
резултат.Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от
ищеца в първоинстанционното производство,с която счита решението в
отхвърлителната част до размера на 200 000лв. за неправилно и
незаконосъобразно,като счита че не е налице съпричиняване от негова страна и
моли решението да се измени и да му се присъдят неимуществени вреди в размер на
200 000лв.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба в срок от ищеца по първоначалния иск,с които счита решението в
обжалваната част от ответника за правилно и законосъобразно и като такова моли жалбата
да се остави без уважение.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба на ищеца от ответника,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно,че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника на длъжността „*** в група „***“ като р.,като по
време на работа е претърпял трудова злополука,която е призната за трудова с
разпореждане на НОИ.От злополуката същия е претърпял травматични
увреждания,изразяващи се в тежки изгаряния на в областта на гърдите и счупване
на гръбначен прешлен на ниво L4,като описаните
тежки телесни изгаряния са опасни за живота поради зоната на
изгаряне,постоянните превръзки и упойки,които се поставят,а увреждането на
гръбначния стълб е с характеристика-трайна невъзможност на движение на тялото.
От представената медицинска
документация по делото като доказателства става ясно,че посочените травми са му
причинени по време на изпълнение на служебните задължения.Това е станало
вследствие на разразила се волтова дъга същия е паднал от
височина3-4м.Получените рани са както следва:рана от изгаряне 1-2 степен с
размери около 10-15см. По гръден кош вляво парастернално,рани от изгаряне 2-3
степен на двете предмишници с некротични участъци,долна проксимална парапареза
на бедрата 2 степен с изразен вертибрален синдром на лумбалната област и
взривна фрактура на тялото на Л2 прешлен,снишено с множество
фрагменти,включително дорзални,стесняващи вентродорзално спиналния канал до
5,3мм и компенсираща кауда еквина и фрактура на левия процесус трансверзус и на
дъната на прешлена парасагитално вдясно,без дислокация.
Механизма на злополуката е станал
по следния начин:ищецът сам,без участието на втори дежурен техник и без да
уведоми дежурния диспечер,е предприел действия по отстраняване на възникнала
авария по трасе с напрежение 20 кV на мачтов
трафопост,като не е използвал изискващите се за аварията ЛПС като диелектрични
ръкавици и предпазна каска.При изключване на съоръжението е преминала волтова
дъга с напрежение 20 кV,която е
причинила всички тези увреждания.
В първоинстанционното производство е
назначена СПЕ,от чието заключение се установява,че психологичната травма при
ищеца е тежка,все още неосъзната,като няма изработена стратегия за решаване на
приоритетите,докато не завърши оздравителния процес на крайниците.При ищеца има
сериозно изразен тревожно депресивен синдром от получената тежка травма на
тялото и крайниците,което е довело до разстройство на адаптацията с нарушение
на три нива-личностно,трудово и социално функциониране.Според в.л. е налице и
постравматичен синдром поради тежестта на понесената травма,продължителността
на лечението и понесените усложнения.Приета е също така и комплексна СМЕ от
неврохирург и пластичен хирург,от чието заключение се установява,че
електрическото въздействие е увредило трайно нервите на двете ръце,като
увредата е довела до вторични дегенеративни повреди.Налице е хипотрофия на
мускули интеросеи на дясна ръка,с флектирани пръсти с невъзможна
екстензия,опоненция и флексия на горните крайници.Сочи се,че движението на
пръстите на лявата ръка е възстановено,но е забавено,докато при дясната ръка
липсва изцяло движение на пръстите,а движението на китката на дясната ръка е
максимум 30 градуса.Според в.л. не може да има пълно възстановяване след една
такава травма,като е необходимо да бъдат извършени множество рехабилитации и
физиотерапии.Касателно травмите по гръбначния стълб,е бил опериран по
спешност,за да не се допусне задълбочаване на парапарезата на долните крайници
и да не се допуснат необратими усложнения,като с тази оперативна интервенция е
прекратено задълбочаването на наличния компартмантен синдром.
Била е назначена и СТЕ,от чието
заключение се установява,че ако ищецът беше ползвал ЛПС не би се стигнало до
настъпването на трудовата злополука.Посочва също така,че не са спазени
изискванията за безопасност на труда при възникнала авария на съоръжения над
1000V.
Пред настоящата инстанция беше
назначена комплексна тройна СМЕ от неврохирург,травматолог и пластичен
хирург,от чието заключение се установява,че е причинено осакатяване на горния
десен крайник,който е изцяло инвалидизиран,а левия крайник е почти
възстановен.Няма почти никакви шансове за възстановяване на десния горен
крайник.Счупването на прешлена е зараснало и не се очакват негативни последици за
в бъдеще.От експертизата става ясно,че до настоящия момент на ищеца са
направени 25 операции за възстановяване от получените изгаряния.
В първоинстанционното производство
са били разпитани свидетелите К. и Н. и от техните показания се установява,че
те са екипа,който е открил ищеца след злополуката,като той е лежал на земята,а
в колата са били ЛПС,ръкавици,каска и фазоуказател.От разпита на св.К.,която е
дъщеря на пострадалия се установява,че след злополуката същия е преживял болки
и страдания,които търпи и до днес,тъй като самостоятелно не може да се обслужва
поради невъзможността да работи с дясната ръка въобще и постоянно му помагат тя
и брат й.Сочи,че психически не се е възстановил въобще ищеца,тъй като не желаел
да излиза,вживява се на инвалид,притеснява се и се смущава да се събира с хора.
При така събраната фактическа
обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
За да е налице деликт при
условията на чл.200 от КТ,следва да се установи на първо място,че пострадалия е
бил в трудово правоотношение с ответника,което е установено с представения
трудов договор на ищеца.Следва да е налице и травматично увреждане вследствие
на извършваната работа,което също е установено с разпореждането на НОИ и от
което става ясно,че по време на работа,която му е била възложена от
работодателя ищеца е претърпял травма,довела до трайна нетрудоспособност и
призната за трудова злополука.Отговорността в настоящия случай е бизвиновна,тъй
като увреждането е получено по време на работа,но не е по вина на
работодателя.Установява се също така,че ищецът е претърпял болки и
страдания,които не са отминали за кратък период от време,а и понастоящем не са
отшумели.По делото се установява обаче и ищеца да е съпричинител на настъпилата
злополука,тъй като същия е бил длъжен и е бил инструктиран да използва ЛПС,а
така също и да работи в екип с още един човек,но той не е спазил тези изисквания,поради
което е допринесъл с поведението си за настъпването на злополуката.
Районният съд е приел,че обезвреда
в размер на 100 000лв. за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в
болки и страдания,които се определят по справедливост,са напълно достатъчни за
ищеца и същите ще компенсират преживяното от него.По отношение на
съпричиняването също правилно е определен процента на съпричиняване.След като
не е изпълнил инструкциите за безопасност на труда ищеца е проявил груба
небрежност по отношение на извършената работа и е допринесъл за настъпването на
злополуката.Настоящата инстанция споделя така преценената обезвреда,поради
което следва да потвърди решението.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД и такива
са направени,но размерът им е завишен,а съобразно чл.7 от НМРАВ на обжалвания
интерес следва да се присъдят такива в размер на 5530лв. за адвокатско
възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3957/21.10.2019г. по гр.д.№15166/2018г. по
описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.
ОСЪЖДА
Д.Т.К. с ЕГН-**********о*** да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК-*********
със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37
направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 5530лв./пет
хиляди петстотин и тридесет лв./за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач ЗК „Уника“ АД с ЕИК-*********.
РЕШЕНИЕТО
е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването
му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: