Присъда по дело №4117/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 4117 по описа на Варненския районен съд
за 2021 година, ХХІII състав.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против ИЛ. В. Б.- ЕГН ********** ,от
гр.Варна, това, че на 01.10.2021г. в гр. Варна, без надлежно разрешително , държал
високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0,22 грама , със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол -10,15
%, на стойност 1,32лв. - престъпление по чл.354 „а ал.3 т.1 от НК
Производството по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като
подсъдимият и неговия защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на св.
Н.М. и св.С.С., както и на вещото лице Ц.Г.. Съдът прецени, че тези действия по
разследването са извършени при условията и по реда на НПК и одобри изразеното
съгласие, като обяви че съдържанието на разпитите и заключенията на експертизите
ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното
против подс. Б. обвинение , като счита, че същото е доказано както от обективна, така
и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие
безпротиворечиви и категорични доказателства. Прокурорът излага становище, че с
оглед данните за личността на подсъдимия, случаят не следва да бъде приет за
маловажен.Поради това и пледира да му бъде наложено наказание от 6 месеца
„Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подс. И.Б. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител..По време на досъдебното производство се е възползвал от
правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие подс.Б. признава
вината си за извършеното деяние, като обяснява, че е свил цигара с марихуана, за да я
изпуши и да се успокои от натрупано напрежение поради грижа за възрастните му баба
и дядо. Подсъдимият обяснява още, че не употребява друг вид наркотични вещества,
че се грижи за сестра си, която е на 15 години, тъй като майка му работи в чужбина,
както и че работи, макар и без трудов договор. С последната си дума изразява
съжаление за извършеното , отново признава вината си и моли за по-леко наказание.
Процесуалният представител на подс. Б. - адв. П.В., не оспорва обективната и
субективната съставомерност на деянието.Той обаче излага мотивирано становище за
това, че с оглед малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество,
случаят следва да бъде приет за маловажен. Поради това и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Глоба” към минималния размер.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Б. бил осъждан за престъпления от общ характер, като на 21.04.2020г.
изтърпял наложено му за престъпление по чл.354 „а“ ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.Той употребявал и
наркотични вещества.
1

На 01.10.2021г. около 16.00ч. подс.Б. се намирал в гр.Варна, на ул.“Тихомир“, в
близост до № 38 . В себе си имал саморъчно свита цигара с марихуана, която
възнамерявал да изпуши. По същото време в този район се намирали полицейски
служители при ІІІ РУ-Варна- св.С.С. и св.Н.М., които били автопатрул -393 и следвало
да връчат призовка на ул.“Тихомир“ № 38. При отиването им към адреса, те видели
подс.Б., който видимо се смутил и притеснил при тяхната поява .Тогава полицейските
служители решили да извършат му проверка, при която подс.Б. доброволно предал
цигарата с марихуана. По този повод било започнато бързо досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена физикохимична
експертиза.От заключението й се установило, че изследваното вещество представлява
марихуана с нетно тегло 0,22 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 10,15 %. От направената оценка станало ясно, че стойността на
марихуаната е 1,32лв.
Подс. ИЛ. В. Б. е роден на 08.03.1997г. в гр. Варна, живее в гр.Варна, с
основно образование, неженен, не работи. Към момента на извършване на деянието
той е бил осъждан за извършени от него престъпления от общ характер по чл.354 „а“
ал.3 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, чл.343 „в“ от НК, чл.318 от НК, чл.354 „а“ ал.5 вр. ал.3 т.1
от НК и чл.354 „а“ ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК като част от наложените му
наказания са били „Лишаване от свобода” и са изтърпени ефективно. Преди
извършване на настоящото деяние по отношение на него е било постановено
определение по НОХД № 1393/2019г. на ВОС, с което е било одобрено споразумение и
с което подс. Б. е бил признат за виновен за извършено от него на 21.10.2019г. деяние
по чл.354 „а“ ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и му е било наложено наказание „
Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което е изтърпял при общ режим.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- обясненията на
подс. И.Б. , от показанията на св. Н.М. и св. С.С., приобщени на основание
чл.371 т.1 от НПК, от заключението на физико-химичната експертиза от досъдебното
производство, приобщена на основание чл.371 т.1 от НПК, които са последователни,
взаимно обвързани и допълващи се, и кореспондират с писмените доказателства по БП
№ 1098/2021г. на ІІІ РПУ-Варна – докладна записка, протокол за доброволно
предаване, протокол за оценка, справка за съдимост и др., инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подс. ИЛ. В. Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.1 от НК, тъй като
на 01.10.2021г. в гр. Варна, без надлежно разрешително , държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0,22 грама , със съдържание на
активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол -10,15 %, на
стойност 1,32лв , като случаят е маловажен.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с установения
международен и вътрешен правен режим на контрол над упойващите и психотропните
вещества.
2

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-
държане на наркотично вещество.Същото, видно от вида, качеството и количеството
му е било високорисково , не е било предназначено за продажба и е с ниска стойност.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед на обстоятелството, че безспорно подс. Б. е
знаел , че държи наркотично вещество, което е забранено от закона и че прави това
без надлежно разрешение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства за личността на
подсъдимия, съдът намира че случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл.354 „а” ал.5 от НК. Съгласно чл. 93, т.9 от НК едно деяние представлява маловажен
случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства.Преценка за това се извършва въз основа на фактическите данни по
делото , отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства , които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното. В случая от доказателствата по делото се установява, че
подс. Б. е бил извършител на тежки умишлени престъпления, включително такива,
свързани с държане на наркотични вещества и в минимални количества, и с цел
разпространение, както и че на 21.04.2020г. е бил освободен от Затвора-Варна след
изтърпяване на поредното наказание „Лишаване от свобода“. От неговите обяснения
се установява,че той не употребява друг вид наркотични вещества и е имал намерение
да изпуши цигарата с марихуана, за да се успокои. В случая , държаното от него
наркотично вещество е на стойност 1,32 лв. и е в минимално количество. Поради това,
съдът намира, че деянието , осъществено от подсъдимия представлява маловажен
случай по смисъла на чл.354”а” ал.5 от НК, но с оглед личността на Б. не е
малозначително и с явно незначителна обществена опасност, за да се приложи
нормата на чл.9 ал.2 от НК.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против подсъдимият е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна И. Б. за виновен в извършване на
престъпление по чл.354”а” ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и го оправда по първоначално
възведеното му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема данните за
съдимостта на подсъдимия . От друга страна съдът възприема като смекчаващи
отговорността му обстоятелства изразеното от него съжаление , обстоятелството, че
полага грижи за непълнолетната си сестра, както и доброто му процесуално поведение
в хода на досъдебното и съдебното производство. Поради това, като взе предвид по-
високата степен на обществена опасност на подсъдимият , изводима от данните за
неговата съдимост и обстоятелството, че до момента са му били налагани две
наказания „глоба“ за деяния по чл.354 „а“ ал.5 вр. ал.3 от НК и като съобрази всички
обстоятелства, свързани с извършване на престъплението, съдът определи наказание
на подсъдимия при условията на чл.54 от НК , а именно „Глоба” в размер на 1 000лв.
3

Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
На основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата опаковките
от наркотичните вещества, които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат
унищожени.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постанови Б. да заплати направените
по делото разноски в размер на 64,80лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	82
Дата:	18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110204117
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4117/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите