Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр.Пловдив, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на………..шестнадесети
януари…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №708 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №34/27.03.2018г.,
постановено по търг.д. №213/2016г. по описа на П.окръжен съд са отхвърлени
предявените от О.С.б., БУЛСТАТ *********
искове срещу „П.“
ООД, с ЕИК *********и „С.П.“ ЕООД, ЕИК ********* - в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „В.“, с ЕИК *********, за солидарното им осъждане за сумата
от 11 922лв., представляваща част от направеното авансово плащане в размер на
20 % от общата стойност на договор №*************г./съгласно чл.5, т.1 от
договора което е в размер общо на 76 320лв. с ДДС/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
- 29.11.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38 078лв.,
представляваща неустойка за забава,за периода от 01.09.2015г. до 21.12.2015г. О.С.б.е
осъдена да заплати на „П.“ ООД разноски в размер на 4120лв.
С определение №660/14.09.2018г., постановено по реда
на чл.248 ал.1 от ГПК, е изменено решение №34/27.03.2018г., постановено по търг.д. №213/2016г.
по описа на П.окръжен съд в частта, с която О.С.б.е
осъдена да заплати на „П.“ ООД разноски в размер на 4120лв., като същите са намалени
на 3 150лв., вследствие уважено предявено възражение от насрещната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство – О.С.б.. Счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие
с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките за едностранно
разваляне на договора от страна на възложителя – ищеца, както и неяснота на
мотивите на обжалваното решение в тази насока. Поддържа се оплакване за
необоснованост на изводите на окръжния съд, че ищецът е неизправна страна по
договора и не е оказвал съдействие на изпълнителя. Наведени са доводи за
неправилност на изводите на съда за наличието на извършени СМР на обекта,
основаващи се на едностранна преценка на доказателствата по делото. По отношение на иска за неустойка са изложени и
самостоятелни доводи за необоснованост и неправилност на отхвърлителното
решение. Неправилно било прието от съда, че в случая не става дума за договор
за продължително или периодично изпълнение, като жалбоподателят се позовава на
липсата на конкретни мотиви в тази насока. Според жалбоподателя процесният
договор е договор за продължително изпълнение на няколко етапа, чието разваляне
няма обратно действие, а настъпва занапред, поради което се дължи и
предвидената в него неустойка за забава. Като нарушение на съдопроизводствените
правила се сочи необсъждането от страна на първостепенния съд на всички събрани
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Претендират се сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не са
предявени доказателствени искания. В писмена молба – становище, депозирана на
14.01.2019г. процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на
прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещните страни – „П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД. В съдебно заседание процесуалният
представител на „П.“ ООД оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендира
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Срещу постановеното по реда на чл.248 ал.1 от ГПК
определение №660/14.09.2018г. е постъпила въззивна частна жалба от „П.“
ООД. Счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като, при определяне на
абсолютния минимум на адвокатското възнаграждение, първостепенният съд не е
съобразил броя, размера на предявените искове, както и обема на депозираните по
делото доказателства и броя на проведените съдебни заседания. Иска се отмяна на
постановеното по реда на чл.248 ал.1 от ГПК определение.
В
постъпилия в срок отговор на въззивната частна жалба от насрещната страна – О.С.б.,
се оспорва изцяло същата.
Подадените въззивна жалба и въззивна частна жалба са допустими,
като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от
закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по
предявена от О.С.б.искова молба против „П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД - в качеството им
на съдружници в ДЗЗД „В.“. Ищецът се позовава на договор №**********г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 313 „Насърчаване на туристическите
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201 Зг.
(ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ „З.“и общината – като ползвател.
По силата на този договор, Фондът предоставял на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ, за извършването на дейностите, посочени в заявлението за
подпомагане на проект ************, а именно „Изграждане на екопътека В. II“.
Ищецът основава претенцията си на наличието на договорни отношения, произтичащи
от договор №*************г., сключен по реда на ЗОП, между О.С.б.– като
възложител и ДЗЗД „В.“ – изпълнител. По силата на този договор изпълнителят се
задължил да изпълни строително-монтажни работи на обект: „Изграждане на
екопътека „В. II“ в изпълнение на проект „Изграждане на екопътека „В. II“,
който се финансира по мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности“ от
ПРСР за периода 2007-2013г„ подкрепена от ЕЗФРСР, Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ №************ от 06.07.2012г. Срокът за изпълнение
на обектите, предмет на договора бил 60 календарни дни от датата на откриване
на строителната площадка. Твърди се, че строителната площадка била открита на
16.07.2014г., съгласно протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура
- образец 2. С писмо без номер и дата, изходящо от ДЗЗД „В.“, адресирано до
кмета на общината, последната била уведомена, че са възникнали непредвидени
обстоятелства, в резултат на които се налага изпълнение на допълнителни
строително-монтажни работи, а на **********г. бил съставен и подписан акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, с който
строежът на „Екопътека „В. II“ бил спрян. На **********г. е подписан
Анекс I към договора, съгласно т.1 от който в договора се заличавал текстът на
чл.4 т.1 и се създавал следният текст: „чл.4, т.1- Общата цена за изпълнение на
СМР за обекта, предмет на този договор, е в размер на 317 311.20лв. без ДДС.
ДДС е в размер на 63 600лв. или общо 381 600лв. с ДДС“. На **********г. е
съставен акт за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване
на строителството, като в акта е отразено, че няма изпълнени строителни и
монтажни работи, налични материали, инвентар, съоръжения и др., нямало и
извършени работи, които подлежат на събаряне и /или ремонт. С писмо
изх.№П-214-20/03.08.2015г. на О.С.б., ДЗЗД „В.“ е уведомено, че до приключване
на обекта в срок и подписването на Констативен акт обр.15 /за установяване
годността за приемане на строежа/ остават 32 календарни дни, т.е до 31.08.2015г.
Със същото писмо е отправена покана до ДЗЗД „В.“ да бъдат предприети
необходимите мерки за започване на СМР и завършването на обекта в срок. На
31.08.2015г. е извършена проверка от Л.Й.- инвеститорски контрол на обекта, при
която е установено, че от страна на строителите не се извършват никакви СМР,
няма започнато строителство. В изпълнение на чл.5 т.1 от договор №*************г.
О.С.б.е направила авансово плащане в размер на 20% от общата стойност на
договора по сметка на изпълнителя ДЗЗД „В.“ на 20.03.2014г. – 63 600лв. и на
13.05.2014г. – 12 720лв. ДДС или общо 76 320лв. По този начин общината, в
качеството си на възложител, е изпълнила задълженията си по договор №*************г.
за авансово плащане, а насрещната страна по договора - ДЗЗД „В.“ до момента не
е изпълнил своите задължения - да извърши уговорените СМР, съгласно договора,
както и да изготви и представи необходимите документи за разплащане и тези -отчитащи
СМР. Позовава се на виновно неизпълнение на поетите от страна ДЗЗД „В.“
задължения по договора, а именно -да изпълни СМР на обект „Изграждане на
екопътека „В. II“. Поради виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя
и предвид продължителната забава на неизпълнението на договорните задължения, с
нотариална покана от **********г. О.С.б.уведомила „П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „В.“, че прекратява едностранно сключения
между тях договор №*************г., като същите били поканени да върнат
авансово получената сума в размер на 76 320лв. с ДДС, и да заплатят неустойка в
размер на 38 078лв. с ДДС, съгласно чл.29 от договора. Искането, с което е
сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди „П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД,
в качеството им на съдружници в ДЗЗД „В.“, да заплатят солидарно на О.С.б.сумата
от 11 922лв., представляваща част от направеното авансово плащане в размер на
20% от общата стойност на договора, съгласно чл.5, т.1 от договор №*************г.,
което е в размер общо на 76 320лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 38 078лв., представляваща неустойка за забава,
съгласно чл.29 от договор №*************г. С уточняваща молба ищецът конкретизира,
че претендираната неустойка в размер на 38 078лв. с ДДС е 10% от общата
стойност на договор №*************г. - съгласно чл.29, пр. второ от договора,
според която клауза при забава в завършването и предаването на СМР в
уговорените срокове, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на
0,1% от общата цена по чл.4 ал.1 /380
773,44лв. с ДДС/ за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата
стойност на договора с ДДС. В допълнителната искова се съдържа изявление за
прекратяване на договора с исковата молба.
В
постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба от ответника
„П.“ ООД се оспорва изцяло същата. Не се оспорва фактът на валидно възникнало
правоотношение между страните, описано в исковата молба, както и че строителната
площадка за обекта е открита на 16.07.2014г. /като се акцентира, че това е десет
месеца след подписване на договора по причини, изцяло зависещи от общината/. Не
се оспорва спирането на строителството на **********г., неговото възобновяване
на **********г., както и извършеното авансово плащане от страна ищеца в размер
на 76 320лв. с ДДС. По отношение на изпълнението на договорните задължения от
страните, ответникът излага насрещни твърдения: Извършването на възложените СМР
е започнало веднага след откриване на строителната площадка и след като са
изпълнени около 700м. земни работи, изпълнителят е установил, че трасето на
екопътеката е навлязло във вододайна зона и е опряло до каптажа, както и че
зададеното от проектанта трасе съвпада с водопровода за С.б.и има опасност той да се спука при изпълнение на СМР.
Твърди се и че техническата документация е била с множество пропуски и
неточности, конкретно описани. Като последица от неточностите в първоначалната
техническа документация се е наложила преработка и ново съгласуване на проекта,
продължило почти 1 година, при което Акт №10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството е от **********г., а акт №11 за
установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството е
от **********г. Твърди се, че хронологично соченото в исковата молба писмо „без
номер и дата“ би следвало да е след тази дата, тъй като е логично, че започнатите
и недовършени СМР ще се компрометират вследствие на неблагоприятни атмосферни
условия за една година - така, както е посочено в писмото и в тази връзка
съдържанието на писмото не е станало причина за спиране на строителството. Изложени
са насрещни твърдения, че след извършване на земните работи по новото трасе,
представляващият дружеството многократно е търсел съдействие от О.С.б.за
актуване на извършеното, но възложителят намирал причини за отлагането му. По
отношение на сочените от ищеца нотариални покани се акцентира, че със същите
общината уведомявала адресатите, че прекратява едностранно договор №*************г.
с който ДЗЗД „В.“ се е задължило да изпълни строително-монтажни работи на
обект: „Изграждане на екопътека „П.с.с.“, но Договор №*************г. нямал
такъв предмет. С този предмет е друг сключен между страните договор - № *************г.
В тази връзка се възразява срещу твърдяното от ищеца прекратяване на договор №*************г.,
при което изпълнителят не дължал претендираната от ищеца неустойка, както и
връщане на авансово платената сума. По отношение на приложен към нотариалните
покани за връчване констативен протокол от **********г. е изразено становище,
че този протокол е съставен и подписан от лица, непритежаващи професионална
компетентност по отношение оценката на предвидените и извършени СМР, съгласно
ЗУТ, в отсъствието на изпълнителя и строителния надзор; след като на
16.11.2015г. между участниците в строителството било постигната договореност на
20.11.2015г. да извършат оглед на обектите „Екопътека „В. II“ и „Екопътека „П.с.с.“,
както и да съставят констативен протокол за извършените на двата обекта СМР.
След тази дата обаче, от страна на общината последвал категоричен отказ за
каквито и да било контакти с изпълнителя, и липса на съдействие за изпълнение
на възложената работа. Оспорват се констатациите, съдържащи се в констативен
протокол от **********г., с оглед липсата на съответна компетентност на изготвилите
го лица, като се акцентира, че дори тези лица са констатирали, че са изпълнени
„земни работи 1570м. от екопътеката, което представлява първи участък от нея.“ Ответникът
твърди, че ДЗЗД „В.“ е извършило следните земни работи: 1. Насип и оформяне на
откоси от подходящи почви - измерва се в кубични метри, количеството е 1987,25
куб.м., цената е 6,30лв. за куб.м. /по КСС, неразделна част от договора/ или
общо сумата от 12 519,68лв., без ДДС; 2. Изкоп на земни почви и неподходящ
материал за оформяне на земно легло /вкл. извозване до депо/ - измерва се в
кубични метри, количеството е 1458,50 куб.м., цената е 11,60лв. за куб.м. /по
КСС, неразделна част от договора/ или общо сумата от 16 918,60лв., без ДДС; 3.Профилиране
и уплътняване на земно легло до Ео=30 МРа - измерва се в квадратни метри,
количеството е 3150кв. м., цената е 2,52лв.а за кв. м. /по КСС, неразделна част
от договора/ или общо сумата от 7938лв., без ДДС. За извършените СМР бил
съставен констативен протокол, подписан от инж. Р.М. - управител на „Е.И.“ ООД
- строителен надзор, Й.Б.- упълномощен представител на ДЗЗД „В.“, инж. И.Г.- проектант
и техн. Е.Р.- техн. ръководител към ДЗЗД „В.“, който е представен на О.С.б..
Общата стойност на извършените от ДЗЗД „В.“ земни работи е в размер на 37 376,28лв.
без ДДС или с ДДС общо 44 851,54лв. Позовава се на липса на съдействие от
страна на ищеца - възложител за изпълнение на договора, изразяващо се в
одобряване на негоден проект; едногодишна забава за преработването и
съгласуването му; отказ да се актуват извършените СМР; въпреки знанието, че се
налагало част от извършените работи да бъдат извършени повторно по негова вина,
възложителят е неглижирал необходимостта да бъде даден подходящ срок след
подновяване на работата за изпълнение на проекта. /Предявява и евентуално
възражение за прихващане с дължимото се от О.С.б.възнаграждение за изпълненото
по договора в размер на 44 851,54лв. с ДДС, което не е прието за разглеждане от
първоинстнационния съд/.
Ответникът „С.П.“ ЕООД не е изразил становище по
предявените срещу него искове.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба, съдът прие за установено
следното:
Не се спори от страните
наличието на възникнало валидно договорно правоотношение, произтичащо от договор №*************г., притежаващ правните характеристики
на договор за изработка, сключен при специалните условия на ЗОП. По силата на този
договор О.С.б., в качеството на възложител, е възложила на ДЗЗД „В.“ –
изпълнител, да изпълни СМР - „Изграждане на екопътека „В. II“ в изпълнение на
проект „Изграждане на екопътека „В. II“, който се финансирал по мярка 313
„Насърчаване на туристическите дейности“ от ПРСР за периода 20072013г.,
подкрепена от ЕЗФРСР, договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №************
от 06.07.2012г. ДЗЗД „В.“ е създадено с договор от **********г., като участници
в него са търговските дружества – ответници по иска - „П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД.
В чл.3 ал.1 от договор №*************г.
е регламентиран срокът за изпълнение на обектите, предмет на договора, а именно
- 60 календарни дни от датата на откриване на строителната площадка. Не се
спори, а и видно от представения Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, строителната площадка е открита на
16.07.2014г. Независимо че ответникът „П.“ ООД се позовава на дълъг период от
време между датата на сключване на договора и датата на откриване на
строителната площадка, то това не сочи на неизпълнение от страните по договора,
доколкото последният не предвижда срок за откриване на строителна площадка,
както и срок за започване извършването на възложените СМР, а само срок за
тяхното завършване. В чл.4 ал.1 от договора е уговорена обща цена за
изпълнението на СМР - 381 600лв. с ДДС. С анекс №1/**********г. клаузата на чл.4
ал.1 от договора е изменена, като е уговорена обща цена - 380 773.44лв. В чл.5
т.1 от договора е уговорено авансово плащане в размер на 20 % от общата
стойност /след получаване от възложителя на авансово плащане по договора за
безвъзмездна финансова помощ/, а окончателно плащане след окончателно приемане
на обекта. Не се спори, че предвиденото в чл.5. т.1 от договора авансово
плащане, равняващо се на 76 320лв. с ДДС, е изплатено от възложителя /с две фактури от 20.03.2014г. и
13.05.2014г./, от изпълнението на което си задължение ищецът черпи права.
Не се спори и установено в рамките на
първоинстанционното производство е, че на **********г. е съставен и подписан
акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /Обр.10
– съгл. чл.7 ал.3, т.10 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството/, а на **********г. е съставен акт за
установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството
/Обр.11 - съгл. чл.7 ал.3, т.11 от Наредба №3/2003г./.
Първият спорен въпрос в настоящето производство е
прекратен ли е процесният договор с отправената от възложителя нотариална
покана от **********г., връчена на ДЗЗД „В.“ на 17.03.2016г. и на участващите в
него дружества – „С.П.“ ЕООД - на 11.01.2016г., и на „П.“ ООД – на 20.05.2016г.,
както с оглед наличието на предпоставките за прекратяването му, така и с оглед възражението
на ответника „П.“ ООД, че нотариалната покана касае друг договор, което
възражение е прието за основателно от първоинстанционния съд. Настоящата
инстанция намира извода на първоинстанционния съд в тази насока за неправилен.
Вярно е, че в цитираната нотариална покана, стр.2, е споменат обект „Изграждане
на екопътека „П.с.с.““, като не се спори, а и данните по делото сочат, че между
страните е сключен и друг договор за изпълнение на СМР на обект с посоченото
наименование - №*************г. В абз.1, изр. първо от нотариалната покана, обаче,
възложителят ясно и конкретно се е позовал именно на процесния договор №*************г.
за извършване на строително-монтажни работи на обект: „Изграждане на екопътека
„В. II“. Нотариалната покана съдържа изявления за едностранното прекратяване на
договор №*************г., мотивирано с виновно неизпълнение на задълженията и
със забава от повече от 112 календарни дни. Освен това със същата нотариална
покана изпълнителят е поканен да върне авансово платената сума в размер на
76 320лв. с ДДС, която е и авансово платената сума по процесния договор,
както и неустойка в размер на 38 078лв. с ДДС, което е и размерът на
неустойката, претендирана с настоящия иск. Следователно изпратената от
възложителя нотариална покана от **********г., връчена на ДЗЗД „В.“ и на
участващите в него дружества, съдържаща изявлението на възложителя за
прекратяване на договорната връзка, касае процесния договор №*************г., а
не друг такъв.
Възможност за едностранно прекратяване на договора от
страна на възложителя, при забава на изпълнителя, формално е предвидена в чл.34,
т.2 от договора. От значение в тази насока са и обстоятелствата, свързани с
изпълнение на договорните задължения, т.е. – дали се касае за наличието или не
на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя. От
депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства се
установява твърденият от „П.“ ООД факт, че поради констатирани в началния етап
на изпълнение неточности в проектната документация, се наложила преработка и
ново съгласуване на проекта, която процедура е траела около 1 година /от
спирането на строителството с Акт обр.10/**********г. до продължаването на
строителството с Акт обр. 11/**********г./. На първо място това се установява
от констатациите, съдържащи се в Акт обр.10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителство, подписан от всички участници в
строителството. В същия е отразено, че е съставен във връзка с появили се
несъответствия в процеса на СМР от одобрената проектна документация, което би
довело до невъзможност за коректно изпълнение на обекта и покриване на
предварително заложените изисквания. При изпълнение на СМР, съгласно одобрените
проекти и изготвените количествени сметки и измерване на място са констатирани
несъответствия, описани в приложение №1. Дадени са препоръки за допълнителни
проекти, допълнителни материали, съоръжения и конструкции, като след одобряване
проекта за промяна по време на строителство и одобряване от финансиращата
организация на заложените промени, да бъде съставен Акт обр.11. Необходимостта
от съставянето на нова проектна документация, поради съдържащи се неточности в
първоначално изготвената, се установява и от депозираните гласни доказателства
/както от показанията на свидетеля, посочен от ищеца – Л. Й., така и от
показанията на свидетелите от групата на ответника – Г. и Г./. Този факт се
установява и от представените по реда на чл.190 от ГПК от ищеца писмени
доказателства: одобрен първоначален и одобрен преработен инвестиционен проект;
Заповед №********************г. на гл.архитект на общината /л.185/, с която при
условията на чл.154 ал.2, т.8 от ЗУТ е вписана забележка в първоначално
издаденото разрешение за строеж на обекта №************г. за съществено
изменение на инвестиционния проект. В същата е отразено, че по искане на
възложителя и при условията на чл.154 ал.2, т.8 от ЗУТ е одобрен инвестиционен
проект №*************г., който представлява преработка в одобрен инвестиционен
проект за процесния обект. Представена е Заповед №********************г. на
гл.архитект, с която е изменено разрешение за строеж №************г. В същата
насока са и представените от ищеца /с молба вх.№10068/07.11.2017г./: Искане за
изменение на договора за безвъзмездна финансова помощ №*******************г., отправено от О.С.б.до
ДФ „З.“; Писмо изх.№02-0800/2518 от 29.06.2015г., изходящо от ДФ „З.“ и
адресирано до общината за съгласуване предложения за замяна на количества по
договора, в отговор на което писмо, с писмо изх. №П-215-7/**********г., О.С.б.е
изпратила на ДФ „З.“ горецитирания Анекс №1/**********г., с изготвена и
приложена към него нова КСС за сумата 380 773,44лв. Т.е. - признавайки
наличието на неточности в първоначално изготвените проекти, което не може да се
вмени във вина на изпълнителя, но което безспорно е станало причина за забава
на изпълнението, общината е предприела действия по изменението на проекта за
отстраняване на тези неточности,
включително по изменение на сключения договор. Това е и причината са изготвяне
и подписване на Анекс №1/**********г., касаещ цената по договора за изработка,
в съответствие с изготвена нова КСС за сумата 380 773,44лв. В Анекс №1/**********г.
е отразено, че КСС към договор №*************г. се заменя с КСС към анекса и че
неразделна част от последния е одобрената от ДФ „З.“ КСС, изготвена в
съответствие с инвестиционен проект №******г. за обект „Екопътека В. II“. Вследствие извършеното изменение на проекта, по
причина на което изменение е съставен актът за установяване състоянието на строежа
при спиране на строителството от **********г., е съставен на **********г. актът
за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството, подписан от всички участници в строителството. В същия е
отразено, че няма изпълнени СМ, налични материали, инвентар и съоръжения,
извършени работи, които подлежат на събаряне и/или ремонт. Доколкото с чл.1 от
договор №**************г. на изпълнителя са възложени конкретни СМР по проект,
който, поради гореизложените факти и съображения не би могъл да бъде изпълнен,
то не може да се приеме, че след датата на откриването на строителната площадка
- 16.07.2014г. до датата на съставяне на акт обр.10 за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството - **********г., за изпълнителя е текъл
предвиденият в чл.3 от договора 60-дневен срок. В този смисъл не може да се
приеме тезата на ищеца, обективирана и в писмо изх.№П-214-20/03.08.2015г. /на
което се позовава в исковата молба/, изпратено след съставяне на акт обр.11, че
до приключване на обекта в срок и подписването на Констативен акт обр.15 са
оставали 32 календарни дни, т.е до 31.08.2015г. Не може да се приеме виновно
забавяне на изпълнението от страна на изпълнителя, при което общината не може
да поддържа забава на изпълнителя, позовавайки се на изтекъл срок, доколкото
невъзможността през този период да се извършват СМР се дължи на предоставения
от нея неточен проект.
Не се спори и че възложената работа не е изпълнена в
пълен обем и след датата на съставяне на акт обр.11 – **********г. /от която
дата би следвало да се брои срокът по чл.3 от договора/. Причината за това
обаче отново не може да се вмени във виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя. С писмо изх.№85/**********г. /стр.82/ изпълнителят е уведомил
възложителя за необходимостта от удължаване сроковете за изпълнение, като е
представил обосновка за обективните обстоятелства, налагащи това удължаване.
Като такива обстоятелства са посочени причините за спиране на строителството,
продължителността на процедурата за преработка на проекта /приблизително една
година/. В т.3 от това писмо е посочено, че след възобновяването на
строително-монтажните работи е установено влошено състояние на изпълненото към
момента на спиране на обекта, поради факта, че въпреки усилията на ДЗЗД „В.“ и
молби за съдействие, до обектите се е осъществявал постоянен свободен достъп на
лека и тежка техника на физически лица и дружества. В резултат на това
изпълнените СМР до възобновяване на строителството са силно компрометирани,
дори в голямата си част – разрушени, което е наложило ново изпълнение на вече
изпълнени дейност, за сметка на съкратените срокове и за сметка на строителя. Почти
в същия смисъл е и писмо без изходящ и входящ номер и без дата, изпратено от
изпълнителя до възложителя, на съдържанието на което се позовава ищецът в
исковата молба /л.47/. В този смисъл по-логично е да се приеме твърдението на
ответника, че това писмо хронологично следва датата на съставяне на акт обр.11
– **********г. Дори и това писмо да е изпратено на по-ранен етап, то, предвид
гореизложените данни и съображения, не може да се приеме, че същото или
посочените в него обстоятелства, са причина за спирането на строителството на **********г.,
в какъвто смисъл са съжденията на ищеца, според обстоятелствата, изложени в
исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, не наведени
и доводи за наличие на предприети действия от негова страна, вменени му като
задължение с клаузата на чл.20, т.2 от договора – да съдейства за изпълнението
на уговорените работи, като своевременно решава всички технически проблеми,
възникнали в процеса на работа. Данни за търсено съдействие от страна на
изпълнителя от възложителя се съдържат в показанията на свидетеля Г.. Позовавайки
се единствено на изходящото от общината писмо изх.№П-214-20/03.08.2015г., че до
приключване на обекта в срок и подписването на Констативен акт обр.15 остават
32 календарни дни, т.е до 31.08.2015г. и на извършена проверка на тази дата от
лице Л. Й., посочена като инвеститорски контрол, без да съобрази налице ли са
или не обстоятелствата, описани в т.3 от изпратеното от изпълнителя писмо
изх.№85/**********г. и писмо без дата и номер /като описаното състояние на
обект в същите е житейски логично и обяснимо, с оглед дългия период от време от
откриването на строителната площадка до възобновяването на строителството/
възложителят, през месец декември 2015г., направо се е възползвал от правото си
да прекрати договора с отправената нотариална покана от **********г., мотивирайки
се с неизпълнение на изпълнителя, без да отчете собственото си поведение, като
предпоставка за такова неизпълнение. Депозираните по делото гласни
доказателства – както от групата на свидетелите на ищеца – Й. и К., така и
свидетелите на ответника – Г. и Г., сочат на състояла се среща между страните,
според спомените на свидетелите – състояла се към края на 2015г., включително и
с представители на строителен надзор и проектант, за извършване на съвместен
оглед на обекта и констатиране на извършените работи, като свидетелите
установяват, че такъв съвместен оглед не се е състоял, а всяка от страните е
извършила самостоятелни констатации. Данни за последното се съдържат и в
представените писмени доказателства – Констативен протокол от **********г.,
съставен само от служители на общината и Констативен протокол /чернова/
съставен от изпълнителя. Както причините за спиране на строителството, така и
сочените от изпълнителя обстоятелства в горецитираните писма, сочат на „непредвидени
обстоятелства“ по смисъла на чл.25, т.2 от договора. А клаузата на чл.24 ал.1
от договора предвижда възможност за продължаване на срока за изпълнение на задълженията по договора
съобразно периода, през който изпълнението е било спряно от непреодолими сили
и/или непредвидените обстоятелства. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че
не е изпълнена предвидената в клаузата на чл.24 ал.2 от договора процедура по
уведомяването, с оглед на горецитираните писма изх.№85/**********г. и писмо без
номер и дата. От друга страна пък клаузата на чл.24 ал.3 от договора,
предвижда, че ако непредвидени обстоятелства са възпрепятствали изпълнителя да
осъществява дейностите по договора, сроковете по договора спират да текат и на
изпълнителя не може да се търси отговорност за неизпълнение или забава. В същия
смисъл е и отнасящата се и до двете страни по договора клауза на чл.24 ал.1,
изр.1. По отношение поведението на възложителя и непредприемане на мерки за
съдействие /а вместо това предприето прекратяване на договора/, относима е и
клаузата на чл.24 ал.5 от договора, съгласно която през времето, през която
изпълнението на задълженията на някоя от страните е преустановено от
непреодолима сила и / или непредвидени обстоятелства, за което е дадено
известие в съответствие с клаузите на договора /каквото известие е обективирано
в горецитираните писма, изпратени от изпълнителя до възложителя/ и до отпадане
действието на непреодолимата сила и/или непредвидените обстоятелства, страните
предприемат всички необходими действия, за да избегнат или смекчат въздействието
на непреодолимата сила и/или непредвидените обстоятелства и доколкото е
възможно да продължат договора.
Предвид всички изложени данни от фактическа страна и
съображения, не може да се приеме виновно забавяне на изпълнението от страна на
изпълнителя.
Независимо че не са били налице основанията по чл.34 от
договора за неговото едностранно прекратяване от страна на възложителя, в
случая е налице прекратяване на договора с изявлението на възложителя,
обективирано в нотариалната покана от **********г. достигнала до адресатите
преди датата на предявяване на исковата молба /29.11.2016г./. Липсват данни, не
са наведени и доводи изпълнителят да е оспорил прекратяването към релевантния
момент, да е предприел други действия /след м.ноември, декември 2015г./, не е
изразил желание за продължаване на действието на договора. Т.е. налице е
съвпадение на волята и на двете страни, поради което договорът следва да се
счита за прекратен.
Прекратяването, развалянето и отмяната на даден
договор, като цяло имат за последици преустановяване на създадената
облигационна връзка, като следствие на това страните престават да бъдат
носители на съответните права и задължения. Прекратяването на договора е правно
действие, което предполага преустановяване на облигационната връзка между
страните за в бъдеще. В този смисъл институтът на неоснователното обогатяване,
в случая – при хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД намира приложение,
доколкото извършеното авансово плащане е дадено на основание, което
впоследствие е отпаднало и доколкото между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да се реализират права по друг ред.
С предоставената от
законодателя възможност за защита на права посредством института на
неоснователното обогатяване – чл.55 ал.1 от ЗЗД – в трите му хипотези, се
защитава правото на едно лице да получи обратно имуществена ценност, което е
дало на друго лице, без въобще да съществува правно основание за това или то не
е осъществено, или е отпаднало. При третия фактически състав от на чл.55 ал.1
от ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало. При иск по чл.55
ал.1, пр. трето от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането – който
в случая е установен, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване, респективно за задържане на полученото.
Като основание за задържане на полученото и възражение
по основателността на иска, ответникът твърди изпълнение на възложената работа.
Данни за такова изпълнение се извеждат, както от заключението на приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза, така и
от депозираните гласни и писмени доказателства.
Съгласно заключението от съдебнотехническата
експертиза, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
кредитира изцяло, количеството и стойността на изпълнените СМР на обект „В. II“, I- ви участък,
след преработването на проекта са на база КСС към договора и са на обща
стойност 37 376,28лв., без ДДС и 44 851,54лв. с ДДС. Вещото лице е
посочило видовете СМР: насип и оформяне на откоси от подходящи почви, изкоп на
земни почви и неподходящ материал за оформяне на земно легло, профилиране и
уплътняване на земното легло.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
изводите на първоинстанционния съд за наличие на изпълнени СМР са направени
само въз основа на експертизата, без обсъждане на останалите доказателства и че
това заключение е кредитирано от съда. Заключението е компетентно изготвено и
не е оспорено от страните и първоинстанционният съд правилно го е кредитирал. В
съдебно заседание вещото лице П. И.е обяснила, че освен по представената й
документация, е изготвила заключението и след извършен оглед на място, като в
констативносъобразителната част на заключението са отразени данни от огледа и е
описано състоянието на обект към момента на огледа – 23.06.2017г., което е две
години след релавантния момент. Логично е през този период извършени СМР или
изкопни дейности да са компрометирани, като вещото лице е посочило, че на места
се наблюдава свличане на земни маси, а в други – пропадания, в някои участъци
пътеката е затревена, както и че по новата пътека са се движели транспортни
средства. Пътеката обаче минава по съществуваща горска пътека и е значително
по-широка от старата; видимо е, че по пътеката са работили пътно-строителни
машини за изкопни, насипни и оформяне на пътното платно.
Изводи за извършени СМР на обекта се извеждат не само
от заключението на съдебнотехническата експертиза, но и при съвкупната преценка
на останалите данни по делото. Изводи в тази насока се извеждат и от депозираните
гласни доказателства, не само от показанията на свидетелите на ответника /Г. и Г.,
които установяват наличие на извършени дейности по първи участък/, но включително
и от показанията на свидетелите на ищеца. Свидетелката Й., участвала в
комисията, съставена от представители на общината, установява, че на място е
констатирано извършване на земеизкопни дейности по първи участък на екопътеката
/какъвто характер имат дейностите, описани и в заключението от
съдебнотехническата експертиза/. Свидетелят К., участвал в същата комисия,
депозира следните показания: „При огледа на екопътеката беше установено, че са
правени само земни работи или по екопътеката беше минал булдозер или багер, за
да се оформи трасето на първата част от пътеката. Направените констатации бяха
описани в протокол, беше описано докъде са направени и едната, и другата
екопътека. 1 570м. мисля, че беше и там бяха правени земни работи с
булдозер“.
Наличието на изпълнени СМР, съобразени с изискванията
на КСС към договора, се установяват и от констативния протокол, изготвен от
изпълнителя по договора. Като участници при съставянето му са посочени и
представител на строителен надзор, проектант и технически ръководител, но в
същия е положен един подпис. Т.е. – касае се за „чернова“ на Констативен
протокол, така, както сочи самият ответник в отговора на ДИМ, с която е
представено писменото доказателство.
Не на последно място – за неизпълнение на възложената
работа ищецът се позовава на констативен протокол съставен от представители на
общината с дата **********г., който е приложен към нотариалните покани от **********г.,
изпратени от О.С.б.до ДЗЗД и участващите в него дружества и съдържащи
волеизявлението на възложителя за прекратяване на договора. Този протокол е
съставен от зам. кмет на Общината и кмета на с. С., председател на О.с.и
управител на лесничейство и свидетелите Л.Й. – инвеститорски контрол на
общината и И. К. – председател на Общ. съвет. В п. II-ри от този протокол, касаещ констатациите отнасящи се
до процесния обект „Екопътека „В. II““, конкретно е отразено: „Изпълнени са земни работи
на 1 570м. от екопътеката, което представлява първи участък от нея. Не са
изпълнени други видове СМР по екопътеката“. Така отразените земни работи
съвпадат като количесто/дължина, с отразените земни работи в „чернова“ на
Констативен протокол, представен от изпълнителя и в заключението от
съдебнотехническата експертиза /в последните е посочена дължина с незначителна
разлика - 1 575м./.
Или съвкупната преценка на доказателствата по делото
води до извода, че действително от страна на изпълнителя за изпълнени СМР –
изкопни дейности по първи участък от екопътеката, за които, независимо че не е
изготвен приемо-предавателен прокол, се дължи заплащане /като гласните
доказателства са и в насока, че изпълнителят е правил опити за изпълнение на
предавани и приемане на извършената работа и съответното формално
удостоверяване на това приемане и предаване, но от страна на възложителя не е
оказано необходимото съдействие/. Независимо от липсата на нарочен
приемо-предавателен протокол, то е установено наличието на извършени работи, а констатациите
от горепосочения Констативен протокол от **********г., съставен от представители
на общината, включително и от зам. кмет на същата, може да се приеме като
конклудентно действие по приемане на извършената работа.
При
неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. С оглед на
гореизложените данни и съображения, авансово заплатената от възложителя сума е
получена или е задържана с основание от изпълнителя до размера на изпълнените
от него задължения или до стойността на изпълнените СМР, който, както се
посочи, съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза, са на стойност
44 851,54лв. с ДДС. По отношение на
тази сума е налице насрещна престация от страна на изпълнителя. Потвърждение в
тази насока е и клаузата на чл.40 от
договора, предвиждаща във всички случаи на неговото прекратяване задължение на
възложителя за заплащане на изпълнителя стойността на изпълнените работи. Основанието за плащане на авансовата сума до посочения
размер е сключеният между страните договор, който макар и прекратен към
настоящия момент, ги е обвързвал в определен период от време и по който
възложителят дължи заплащане на извършените работи от изпълнителя преди
прекратяването на договора.
Както се посочи,
не се спори и е установено, че авансово заплатената сума от възложителя е в
размер на 76 320лв. с ДДС. Разликата между авансовата сума и стойността на
изработеното - 44 851,54лв. с ДДС
или 31 468,46лв. /с ДДС/ се явява получена при отпаднало основание. За
тази разлика липсва насрещна престация от страна на изпълнителя и по отношение
на нея е налице неоснователно разместване на блага.
В този смисъл
частично предявеният иск за сумата от 11 922лв. се явява основателен и
следва да бъде уважен, както и акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва, от датата на предявяване на исковата молба. Доколкото чл.9 ал.1 от
договора за създаване на дружество по ЗЗД обвързва солидарно отговорността на
участващите в него дружества пред възложителя, тази сума се дължи солидарно от
„П.“ ООД и „С.П.“ ЕООД.
По изложените
съображения въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата от 11
922лв., представляваща част от направеното авансово плащане в размер на 20% от
общата стойност на договор №*************г, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до
окончателното й изплащане, следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
Вторият иск
– за сумата от 38 078лв., представляваща неустойка за забава, е неоснователен. Ищецът
черпи права от клаузата на чл.29, пр.
второ от договора, според която клауза при забава в завършването и предаването
на СМР в уговорените срокове, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в
размер на 0,1% от общата цена по чл.4
ал.1 /380 773,44лв. с ДДС/ за всеки просрочен ден, но не
повече от 10% от общата стойност на договора с ДДС.
По своята правна природа
неустойката изпълнява обезщетителна функция и гаранционно – обезпечителна
функция – да стимулира страната към точно по обем, качество и време изпълнение
на поето договорно задължение. Елементите от фактическия състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договор са: наличие на валидно договорно
задължение, уговорена неустойка, виновно неизпълнение на задължението – които са
кумулативно изискуеми. В настоящия случай първите два елемента са налице. Трансформирането на
гаранционно-обезпечителната функция на неустойката в санкционна – обезщетилена
функция се обуславя единствено от факта
на виновното неизпълнение на конкретно договорно задължение. По изложените
по-горе съображения, липсва виновна забава от страна на изпълнителя -
съвкупната преценка на събраните доказателства налага извода, че изпълнителят
не е приключил в срока по договора изпълнението на СМР поради неоказано
съдействие от страна на възложителя с оглед възникналите непредвидени
обстоятелства. Аргумент в тази насока е и упомената по-горе клауза на чл.24
ал.3 от договора, съгласно която, ако непредвидени обстоятелства са
възпрепятствали изпълнителя да осъществява дейностите по договора, на
изпълнителя не може да се търси отговорност за неизпълнение или забава, както и
клаузата на чл.24 ал.1, изр. първо, съгласно която страните по договора не
носят отговорност за неизпълнение на задълженията си при настъпването на
непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства. Доколкото във въззивната
жалба, досежно дължимостта на неустойката, се съдържат и доводи относно
характера на договора – договор за изпълнение на няколко етапа, договор за
продължително действие, дори и да се приеме, че става дума за разваляне на
договора, процесният договор като такъв за СМР, е с продължително изпълнение и
неговото разваляне няма обратно действие, съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1
от ЗЗД, като поради липсата на виновно неизпълнение, неустойката не се дължи.
По изложените съображения първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
По въззивната частна жалба срещу постановеното по реда
на чл.248 ал.1 от ГПК определение №660/14.09.2018г., подадена от „П.“
ООД:
Обжалваното
определение е постановено по повод постъпила молба от ищеца О.С.б., съдържаща
доводи, че с постановеното решение в частта за разноските съдът не е взел
предвид направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на ответника „П.“ ООД, както и възражението, че
липсвали доказателства за реалното му плащане.
Второто
възражение е прието за неоснователно от първоинстанционния съд, но същият е
уважил възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, като е намалил адвокатското
възнаграждение в полза на „П.“ ООД до предвидения минимум в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – от 3 200лв. на минималния размер от 2 030лв. Съответно
решението в частта за разноските е изменено, като присъдените разноски са
намалени от 4 120лв. на 3 150лв.
По смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК преценката за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на фактическата и
правна сложност на делото.
Правната сложност е предпоставена от броя
и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на
ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от
всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата - от необходимите за
доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, продължителността
на производството, като преценката е комплексна. Делото е с фактическа и правна
сложност, която, с оглед горепосочените критерии, не е съобразена от
първоинстанционния съд. Ето защо същият неправилно е приложил нормата на чл.78
ал.5 от ГПК и неправилно е намалил адвокатското възнаграждение до предвидения в
Наредба №1/09.07.2004г. минимум.
По изложените съображения обжалваното определение
следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искането на О.С.б., за
изменение на решението в частта за разноските да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция
разноските за първоинстанционното производство следва да се присъдат по
съразмерност.
Разноските за първоинстанционното производство,
сторени от „П.“ ООД, следва да се определят, като се съобразява заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение - 3 200лв. или общо сторени такива - 4 120лв. – съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
/В представения списък на разноските от „П.“ ООД са включени и разноски в
размер на 200лв. – адв. възнаграждение по чл.7 ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г.
С решението на първоинстанционния съд тези разноски са изключени, тъй като липсват
доказателства за реалното им заплащане и в тази насока не е депозирано искане
по чл.248 от ГПК от „П.“ ООД/. При това положение съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответника „П.“ ООД разноски в размер
на 3 131,20лв. за първоинстанционното разглеждане на делото. При това
положение и като последица от изхода на спора пред въззивната инстанция /и
отмяна на постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №660/14.09.2018г./,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която О.С.б.е осъдена да
заплати на „П.“ ООД разноски над сумата от 3 131,20лв. до 4 120лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство са в размер
на 2 000лв. – заплатена ДТ. Ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част на
иска – 476,88лв.
На основание чл.78 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК, въззиваемите
страни следва да заплатят на жалбоподателя разноски за въззивното производство
съразмерно с уважената част от претенциите. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателят е сторил разноски в размер на
1 000лв. – заплатена ДТ. При това положение на О.С.б.се дължат разноски в
размер на 238,44лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от „П.“ ООД, страната е сторила разноски за въззивното производство в
размер на 315лв. – 15лв. - ДТ за въззивната частна жалба и 300лв. – адвокатско
възнаграждение /изплатено в брой съгласно договора за правна защита и
съдействие/, което е адвокатското възнаграждение за въззивната частна жалба.
Възражението на жалбоподателя, съдържащо се в молба вх.№273/14.01.2019г., за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото не надвишава минимално предвидения размер в чл.7 ал.1, т.7 от Наредба
№1/09.07.2004г. С оглед уважаването на въззивната частна жалба срещу
постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №660/14.09.2018г. тези
разноски следва да се присъдят в пълен размер.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК
и чл.248 ал.3 от ГПК, П.ският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №34/27.03.2018г.,
постановено по търг.д. №213/2016г. по описа на П.окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният
от О.С.б., БУЛСТАТ ********* иск срещу „П.“ ООД, с ЕИК *********и
„С.П.“ ЕООД, ЕИК ********* - в качеството им на съдружници в ДЗЗД „В.“, с ЕИК *********,
за солидарното им осъждане за сумата от 11 922лв., представляваща част от
направено авансово плащане в размер на 20% от общата стойност на договор №*************г.,
което е в размер общо на 76 320лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която О.С.б.е осъдена да заплати на „П.“ ООД разноски над
сумата от 3 131,20лв. до 4 120лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.“
ООД, с ЕИК *********и „С.П.“ ЕООД, с ЕИК ********* - в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „В.“, с ЕИК ********* да заплатят солидарно на О.С.б.,
БУЛСТАТ ********* сумата от 11 922лв. /с ДДС/, представляваща част /частичен
иск/ от направено авансово плащане общо в размер на 76 320лв. с ДДС, което е
20% от общата стойност на договор №*************г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
- 29.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №34/27.03.2018г., постановено по търг.д. №213/2016г.
по описа на П.окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от О.С.б., БУЛСТАТ ********* иск срещу „П.“ ООД, с ЕИК *********и „С.П.“ ЕООД, ЕИК *********
- в качеството им на съдружници в ДЗЗД „В.“, с ЕИК *********, за солидарното им
осъждане за сумата от 38
078лв., представляваща неустойка за забава, съгласно чл.29 от договор №*************г.
ОТМЕНЯ определение
№660/14.09.2018г., постановено по търг.д. №213/2016г. по описа на П.окръжен съд, с което, по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, е изменено решение №34/27.03.2018г.,
постановено по търг.д. №213/2016г. по описа на П.окръжен съд в частта за
разноските, като присъдените в тежест на О.С.б.и в
полза на „П.“ ООД разноски са намалени от 4 120лв. на 3 150лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. №6647/20.07.2018г., подадена от О.С.б., булстат
********* за изменение на решение №34/27.03.2018г., постановено по търг.д. №213/2016г.
по описа на П.окръжен съд в частта за разноските.
Осъжда „П.“ ООД, с ЕИК *********и „С.П.“ ЕООД, с ЕИК *********
- в качеството им на съдружници в ДЗЗД „В.“, с ЕИК ********* да заплатят на О.С.б.,
БУЛСТАТ ********* направените разноски за първоинстанционното производство в
размер на 476,88лв., както и направените разноски във въззивното производство в
размер на 238,44лв.
Осъжда О.С.б., БУЛСТАТ ********* да заплати на „П.“
ООД, с ЕИК *********направените разноски във въззивното производство в размер
на 315лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните а в частта, имаща характер на определение – в
едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: