Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 21.08.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 327 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 335/13.03.2020г. по гр. дело № 631/2019г. на Районен
съд Сливен, с което е признато за установено по отношение на ЕС на
съсобствениците в жилищна сграда с адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“, № 3
и Община Сливен, че 3/4 идеални части от имот с
идентификационен № 67338.550.7.4 (бивш цветарски магазин) по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 година
на изпълнителния директор на АК - Сливен, последно изменение със Заповед
КД-14-20-40/ 11.02.2010 година на началника на СГКК - Сливен, представляващ
едноетажна масивна сграда с адрес - гр. С., бул.“Х. Д.”, №. със застроена площ
от 39,00 кв.м. (тридесет и девет квадратни метра), брой етажи: 1 (един),
предназначение: друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификационен № 67338.550.7 (шестдесет и седем хиляди точка триста тридесет
и осем точка петстотин и петдесет точка седем), със съседи - 67338.548.35,
67338.550.8, 67338.550.6, 67338.550.3, 67338.550.2), не са общинска собственост
и е осъдена ответната община да заплати разноските по делото.
Против това решение е подадена
въззивна жалба от ответната община чрез процесуален представител по пълномощие. На първо място в разрез със съдопроизводствените
правила първостепенният съд в решението си за първи път е приел за безспорно
обстоятелството, че ищецът по делото Етажна собственост е бившата ЖСК "Д.Д.
Това било съществено процесуално нарушение, тъй като в доклада на съда, когато
е следвало да се отделят спорните от безспорните обстоятелства, този факт не е
бил определен за безспорен. Въпреки недоказването изобщо на материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца при изрично указаната доказателствена
тежест първостепенният съд е уважил иска, което и вторият довод за неправилност
на решението. Районният съд необосновано е направил извод че,
"съкооператорите на ЖСК "Динко Динев" с посредничеството на ГНС
- Сливен заплащат стойността на имотите на собствениците им". По делото
липсват каквито и да било доказателства, че участниците в ЖСК "Динко
Динев" са заплатили в полза на бившите собственици на парцелите,
определените по оценките суми за обезщетения. Първостепенният съд приемайки
необосновано, без налични доказателства, че сумите за обезщетения за заплатени
и без да вземе предвид приложимите правни норми относно придобиването на вещни
права от жилищно строителна кооперация е постановил неправилно решение.
Необосновано е приетото от съда, че със Заповед №1566/02.09.1963 год. Окръжна
регулационна комисия е одобрено сливането на парцели за изграждането на нов
цветарски магазин. Липсва какъвто и да било анализ на доказателственото
значение и стойност на всяко едно от събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.Липсва дори изброяване поединично на
многобройните писмени доказателства по делото. Направеният от
първоинстанционният съд доклад е непълен и неточен, като съдът не е изпълнил
задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал.2 ГПК. Развиват се съображения в
подкрепа на тези твърдения.
Неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че
предявеният иск е основателен. ищецът няма правен интерес от така предявения
отрицателен установителен иск, предвид на обстоятелството, че членовете на
ЖСК са нямали никога законова възможност да придобият в нито един момент, чрез
приращение процесния магазин, изграден изцяло със средства на държавата.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. За наличие на правен
интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иска, съдът следи служебно. Развиват се аргументи и в обобщение се
твърди, че законовите предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск,
когато е предприета защита на субективно материално право със заявен
отрицателен установителен иск, в случая отричащ правото на собственост на
ответната страна - Община Сливен и при данните по делото, иска е
недопустим, тъй като ищците не са имали законова възможност, т.е. била е налице
законова пречка/забрана/, да придобият процесния имот при построяването му в
периода 1957 -1967 год., чрез приращение.
Съдът
в решението си не е обсъдил и възражението за липса на процесуалноправна
правоспособност и дееспособност на ищеца. Развиват се подробни аргументи.
Неправилно и необосновано съдът е приел за безспорно обстоятелството, че
Етажната собственост и ответната община са съсобственици в имот с идентификатор
67338.550.7 в съотношение 3/4 за ЕС и 1/4 за Община Сливен. Това обстоятелство
не е било никога безспорно, не е отделено в доклада по делото за безспорно, а и
противно на приетото от съда не се установява от доказателствата по делото.
Развиват се подробни аргументи.
Неправилно и
незаконосъобразно съдът е приел че ответникът не е ангажирал доказателства и не
е оборил презумпцията на чл.92 от Закона за собствеността, тъй като не е
доказал, че насрещната страна по реда на чл.63 от ЗС и чл 18 от ЗЗД не му е
учредила право на строеж за построяване на собствена сграда в съсобствен имот.
Развиват се подробни аргументи относно приложимите в казуса правни норми, прави
се анализ, сочи се, че всички доводи на първостепенния съд, че до ликвидацията
на "Комунални услуги" ЕООД процесният магазин е бил единствено
собственост на дружеството, но не и на общината са неправилни, но дори и да се
приеме, че това е така - то с ликвидацията на това търговско дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е Община Сливен, съдържащите се в него активи
стават собственост на собственика на капитала, както и това се е случило с
решението за ликвидация, като формалното предаване владението на магазина се е
осъществило с протокола от 07.03.2011 г. Това е универсално правоприемство по
силата на закона чл.271 от ТЗ. Това е годно правно основание за придобиване
право на собственост - деривативен способ за придобиване на права. Като
евентуално следва да намери и приложение кратката 5-годишна давност на
добросъвестното владение и то от 07.03.2011 год. Абсолютно неправилно,
необосновано и алогично съдът приел, че в полза на Общината не е изтекла
кратката 5 годишна давност, като пък приема за начало на тази давност датата на
вписването на акта за общинска собственост 22.04.2014 год. Не е ясно защо съдът
е решил точно от този момент да тече придобивна давност за недобросъвестно
владение. В обобщение се твърди, че Общината е придобила собствеността на
магазина по силата за закона още с влизане в сила на 17.09.1991 год. на ЗМСМА в
чийто параграфи б и 7 се изменя чл.б от Закона за собствеността, като от този
момент е осъществявала фактическата власт до сега. Евентуално собствеността е
придобита, чрез универсално правоприемство по силата на закона чл.271 от ТЗ с
Решение № 1127/22.12.2010 г. на Общински съвет гр.Сливен за ликвидация на
едноличното търговско дружество, като владението е предадено на Община Сливен с
протокол от 07.03.2011 г. Евентуално Общината е придобила собствеността с
кратката придобивна давност от датата на въвода във владение, т.е. на
07.03.2016 год. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с
което да се отхвърли претенцията. Направени са доказателствени искания, а
именно Акт № 1754/26.03.62 год. за държавна собственост на недвижим имот за
магазин с площ от 282 кв.м., изграден в сграда в квартал 210, пл.номер 5503, на
адрес гр.Сливен, "Х.Д. заедно със скица.
Иска се назначаване на съдебно-техническа експертиза, която след
запознаване с материалите по делото, включително посочения в горната точка АДС
да отговори на следните въпроси:Описаният в АДС № 1754/26.03.62 год. магазин,
граничи ли от север с процесния имот /магазина за цветя/? Кога е завършено
строителството на магазина за цветя?
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение
е правилно постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, не са
допуснати посочените във въззивната жалба нарушения на същите, съдът точно и
адекватно е ценил събрания по делото доказателствен материал, поради което в
решението са изведени правилни и напълно точни изводи, като в резултат на това
е приложен правилно и материалния закон. В хода на съдебното дирене съдът е
разпределил доказателствата тежест, като е направил и съответните указания.
В хода на съдебното дирене никога не е имало спор
относно обстоятелството, че ЕС на
собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда с адрес: гр. Сливен, бул. „Х.Д. представлява бивша ЖСК„Динко Динев44 – Сливен.
Безспорен е и факта, че бившата ЖСК „Динко Динев“ е собственик на ¾
ид.ч. от поземления имот.Развиват
се подробни съображения за това, че магазинът не е построен през 1962г.
Наведените във въззивната жалба мотиви за неправилност на съдебното решение, са
неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото, още по-малко от
самите нормативни актове, действали в съответните периоди от време.
Първоинстанционното решение е изключително правилно, напълно кореспондиращо на
събрания доказателствен материал, със задълбочен анализ на действието на
законите през историческия поглед на времето и най-вече, е постановено изцяло
съобразно закона. Не следва да се споделят твърденията във въззвината жалба
относно неправилното приложение на законите от първоинстанционния съд, още
повече, че хаотичното и обемно изложение е направено от напълно погрешна изходна
точка - годината на построяване на процесния магазин, което води до
математически грешен анализ на съдебната практика и неправилен краен извод.
Оспорват се направените доказателствени искания като несвоевременни и са
направени нови, а именно: да бъдат приети АДС № 1754/26.03.1962г., н.а.№150,
том IV, дело 929/1969г., н.а. 55/ том XIX, дело № 5696/97г., справка от 1968г.;
удостоверение № 4126/05.08.1958г.
В с.з. за въззивника се явява
представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна се явява
представител по пълномощие, който оспорва основателността на въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Няма спор,че ищецът по делото - ЕС на собствениците на жилища и обекти в
жилищна сграда с адрес : гр. Сливен , бул. "Х.Д. е бившата ЖСК ”Динко
Динев”, учредена на 08.10.1956 година.
С решение по протокол № 26/26.11.1956 година, ИК на ГНС утвърждава устава на
жилищната кооперация и дава съгласие, в парцел IV - 4, кв. 270 по плана от 1910
година да се отстъпи право на строеж за жилищната кооперация.
Със Заповед № 1001/09.03.1957 година е одобрен нов кадастрален и регулационен
план, в който имота вече е с пл. № 4548, в кв. 222.
С Решение № 473 по протокол № 2 8/25.12.1957 година, ИК на ГНС - Сливен
решава имот пл. № 4548 и част от пл. №4544 да се отстъпи на ЖСК”Динко Динев” за
построяване на жилищно кооперативна сграда, като ЖСК-то да заплати на
досегашните собственици сумата определена в протокола от комисията, определяща
оценката на имотите по чл. 67 от Правилник за прилагане на закона за плановото
изграждане на населените места (ППЗПИНМ).
Съкооператорите на ЖСК ”Динко Динев” с посредничеството на ГНС - Сливен
заплащат стойността на имотите на собствениците им.
С Решение № 311 по протокол № 17/06.08.1958 година на ИК на ГНС - Сливен,
се допълва Решение № 473/25.12.1957 година в резултат на което се създава
съсобственост между ГНС - Сливен и ЖСК
”Динко Динев”, като ГНС - Сливен става съсобственик на 1/4 идеална част от имот
пл. № 4548 и частта от имот пл. № 4544, кв. 222, а ЖСК ”Динко Динев” става
съсобственик на 3/4 идеална част от имот пл. № 4548 и частта от имот пл. №
4544, кв. 222. Решението е мотивирано с планувано построяване на партерен етаж с
магазини. Плануваното мероприятие е реализирано и сградата е построена.
Със Заповед № 1566/02.09.1963 година Окръжна регулационна комисия одобрява
сливането на парцели XI - 4548 и XII - 4547 в кв. 222 в един XI - 4548, 4547 за
изграждане на нов цветарски магазин.
Заповед № 1566/02.09.1963 година е обжалвана от собствениците на ЖСК”Динко
Динев”, но с решение № 391/14.10.1963 година на Окръжен съд Сливен тя е
потвърдена.
Построяването на цветарския магазин от ГНС - Сливен е извършено в периода
след влизане в сила Заповед № 1566/02.09.1963 година.
Съставен е АДС № 3595/20.11.1967
година за цветарски магазин със застроена площ 32.30 кв.м. и кубатура 87 куб.м.
Незастроена площ няма. В АДС е отразено още, че сградата е на един етаж с две
помещения.
Със Заповед от 09.12.1967 година сградата - цветарски магазин е предоставен
на СП ” Градско Благоустрояване“. Това Общинското стопанско предприятие в
годините след посочената последна се преобразува последователно в СП “БКС“, „Комунални дейности“, общинска фирма
„Комунални услуги“ ООД, „Комунални услуги“ ЕООД до Решение № 1127 на Общинския
съвет - Сливен за ликвидация му.
След ликвидацията на коментираното Общинското стопанско предприятие с акт
АОС № 3138/14.4.2014 година имот идентификационен номер 67338.550.7.4 (бивш
цветарски магазин) е актуван като общинска собственост.
Със Заповед № РД-11-11-013/26.05.2014 година Областният Управител на гр.
Сливен деактува магазина, като държавен.
Въз основа на тези
фактически констатации, районният съд е приел, че доказателствата по делото сочат, че от ищецът
никога не е искано и ищецът никога не е
давал съгласие за извършване на строителството на процесния магазин в
съсобствения на страните имот. Нещо повече, доколкото по времето на построяването
на магазина през 1967 година не е имало закон, който да предвижда прехвърлянето
на права или учредяване на вещно право на строеж чрез заявление, то е логично,
че в полза на ГНС тогава не е могло да се учреди изобщо право на строеж.
Презумпцията на чл. 92 от ЗС би
могла да бъде оборена и при хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), съгласно
който строеж в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от
съсобствениците, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на
парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от
съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността. По силата на § 200 от
ППЗПИНМ (отм.), към който препраща чл. 55, ал. 2 от ЗПИНМ, при учредяване на
право на строеж в съсобствен парцел по този облекчен ред, правото на всеки от
съсобствениците се свежда до правото да построи и притежава жилищна постройка
или жилище, съответни на частта му в дворното място. Касае се до изключение,
както от общия ред на чл. 63 от ЗС, предвиждащ учредяване на суперфикция в
нотариална форма, така и от специалните хипотези на § 189, ал. 2 от ППЗПИНМ
(отм.), изискващ писмено съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до
общината, и на § 189. ал. 3 от ППЗПИНМ (отм.), предписващ, че за строеж в
съсобствен имот е необходимо поначало съгласието на всички съсобственици. По
смисъла и следвайки логиката на изложеното, се налага извод, че процесната
сграда - магазин за цветя е станала съсобствена между Етажната собственост и
ГНС (тогава) и то в обема на правата им върху дворното място. Иначе казано
правото на собственост върху построеното, съобразно с цитираните § 200, ал. 2
от ППЗПИНМ (отм.) и чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) е съответно на квотата от
правото на собственост на всеки от съсобствениците върху дворното място, респ.
в случая 3/4 за ищеца и 1/4 за
ответника. Освен това, без позволителен билет и без строителни книжа,
цитираните разпоредби на чл. 55 от ЗПИНМ (отм.) и чл. 200 от ППЗПИНМ (отм.) се
явяват неприложими: от една страна, не се касае до жилищна постройка, а от
друга страна, строежът не е извършен при условията и реда на посочения
благоустройствен закон (липсва архитектурен проект, разрешение от техническата
служба, както и съгласие от останалите съсобственици на дворното място, нито за
него е налице учредяване на право на
строеж по общия ред.
Първоначалната
редакция на чл. 48 ЗС /1951г./, урежда възможността за
организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, съгласно
правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за кооперациите важи за
жилищните кооперации, доколкото в Правилника на МС не са предвидени особени правила. Законодателят е установил, че след окончателното
завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се
прекратява. Правилник за жилищно-
строителните кооперации е приет с ПМС от 17.06.1954 година- Изв. бр.51/54 год.
изм. ДВ. бр.78/58 г..
Съгласно чл. 1 на Правилника за
ЖСК, тези кооперации се образуват за организиране на жилищно строителна дейност
и за снабдяването на членовете им със собствени жилища.
С ТР 44/1975 година на ОСГК на ВС
са дадени разяснения по тълкуването на въпроса за правосубектността на ЖСК,
според тази нормативна уредба, в смисъл, че ЖСК е самостоятелно юридическо лице
и като такова е носител на права и задължения, включително и на правото на
собственост. Именно ЖСК, след завършване на строежа на сградата изградена върху
собствен терен или по силата на уредена суперфиция, става неин собственик.
Отделните членове стават собственици на отредените им обекти след снабдяването
им с нотариални актове. Последващото ПП на ВС 3-83 г. за обобщаване съдебната
практика по някой въпроси на ЗЖСК и последвалото ПП ВС 4-87 г. дават
задължителни разяснения по приложението на закона, уреждащ отношенията по повод
на изграждане на обекти от ЖСК и придобиване собствеността на отделните обекти
от член кооператорите, категорично определят, че целта на ЖСК, за разлика от
другите кооперации не е да извършва стопанска дейност и да реализира доходи, а
е временна организация, имаща за цел задоволяване нуждите на совите членове от
жилища, ателиета и гаражи.
Съблюдавайки тези разяснения, за
съдебната практика и на отделните състави на съдилищата, не е спорно, че ЖСК –
организирани и регистрирани при действието на чл. 48 ЗС/ отм./, Правилника за
ЖСК и Типовия устав на ЖСК, са били само за „организиране на жилищностроителна
дейност”- т.е. възможността ЖСК , като субект на гражданското право-ЮЛ да
притежават правото на собственост се ограничава само до правото на собственост
на жилищата , изградени по силата на уредената в полза на ЖСК суперфиция или
върху собствено дворно място. По принципа на приращението, към процесния момент
1963-1967 година граждани не могат да придобият собствеността на магазините
дори и като собственици на терена, поради ограничително дефинираните обекти на
частната и лична собственост по см. на чл. 28 ЗС и чл. 29 ЗС , в първоначалната
редакция от 1951 година, които могат да се притежават и придобиват от
гражданите в рамките социалистическата собственост. /Виж в този смисъл Решение
№ 227/21.07.2010г. по гр. дело №50/2009г. на II г.о./
Така след като с със Заповед № РД-11-11-013/26.05.2014 година областният управител на гр.
Сливен е деактувал магазина, като държавен и с акт АОС № 3138/14.4.2014 година имот
идентификационен номер 67338.550.7.4 (бивш цветарски магазин) е актуван като
общинска собственост то е собственост на Община Сливен и предявеният иск за признаване за установено по отношение на ЕС
на съсобствениците в жилищна сграда с адрес гр. Сливен, бул. „Х.Д. и Община
Сливен, че 3/4 идеални части от имот с
идентификационен № 67338.550.7.4 (бивш цветарски магазин) по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 година
на изпълнителния директор на АК - Сливен, последно изменение със Заповед
КД-14-20-40/ 11.02.2010 година на началника на СГКК - Сливен, представляващ
едноетажна масивна сграда с адрес - гр. С., бул.“Х. Д.”, №. със застроена площ
от 39,00 кв.м. (тридесет и девет квадратни метра), брой етажи: 1 (един),
предназначение: друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификационен № 67338.550.7 (шестдесет и седем хиляди точка триста тридесет
и осем точка петстотин и петдесет точка седем), със съседи - 67338.548.35,
67338.550.8, 67338.550.6, 67338.550.3, 67338.550.2), не са общинска собственост
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивникът е
претендирал разноски и такива следва да
бъдат присъдени в размер на сумата от 1340 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция и държавна такса и депозит за вещо
лице.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 335/13.03.2020г. по гр. дело № 631/2019г. на Районен
съд Сливен ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕС на съсобствениците в жилищна сграда с адрес гр. Сливен, бул. „Х.Д. против Община
Сливен иск за признаване на установено, че 3/4 идеални части от имот с идентификационен № 67338.550.7.4 (бивш
цветарски магазин) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 година на изпълнителния директор на АК -
Сливен, последно изменение със Заповед КД-14-20-40/ 11.02.2010 година на
началника на СГКК - Сливен, представляващ едноетажна масивна сграда с адрес -
гр. С., бул.“Х. Д.”, №. със застроена площ от 39,00 кв.м. (тридесет и девет
квадратни метра), брой етажи: 1 (един), предназначение: друг вид обществена
сграда, разположена в поземлен имот с идентификационен № 67338.550.7 (шестдесет
и седем хиляди точка триста тридесет и осем точка петстотин и петдесет точка
седем), със съседи - 67338.548.35, 67338.550.8, 67338.550.6, 67338.550.3,
67338.550.2), не са общинска собственост като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕС на съсобствениците в
жилищна сграда с адрес гр. Сливен, бул.
„Х.Д. заплати на Община Сливен сумата от 1340 /хиляда триста и
четиридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция, държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: