Р Е Ш Е Н И Е
№.80/ 24.01.2018г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
шестнадесети януари две хиляди
и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като
разгледа докладваните от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 2915 по описа за две хиляди и петнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Евентуално
съединени искове по чл.26,ал.2, предл.последно и предл.второ от ЗЗД.
Ищцата С.Е.К., ЕГН **********,***, адв.Р.И., моли съда да прогласи за нищожен като абсолютно симулативен договора за продажба, сключен с н.а. №51, том
І, рег.№472, н.д. №49/****. на нотариус В.П.между дядо и А.С.К., починал на ****.,
чиято единствена наследница е тя, и ответницата Т.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Н.А., а при отхвърляне на този иск, да прогласи
нищожността на същия договор поради липса на съгласие от страна на продавача,
тъй като подписът, положен върху пълномощното, въз основа което сделката е
сключена от името на дядо и, не е изпълнен от А.К..
Първият иск за нищожност е основан на твърденията
и, че макар съгласно съставения нотариален акт за продажба, ответницата да е придобила
имота за сумата от 71 800лв., заплатена съгласно договора на продавача изцяло
преди подписване на нотариалния акт, това не било вярно и по договора не била
заплатена никаква цена. Това било очевидно, тъй като от една страна продавачът
не се бил явил пред нотариуса, та да твърди, че е получил сумата, а от друга-
към същата дата ответницата била пенсионерка и нямала никакви доходи, освен
пенсията си, нито имала спестявания, които биха и позволили да заплати цена в
този размер, както и всички разноски по сделката. Затова следва да се счита, че
договорът е нищожен като абсолютно симулативен- по
него не е била платена продажна цена, като съществен негов елемент.
По отношение на евентуалния иск се твърди, че ако
и да имало някакъв положен подпис под пълномощното с нотариална заверка на
подпис с рег.№386/****с което продавачът е легитимиран като продавач по
сделката, това не бил подписът на А.К., тъй че следва да се счита, че не е
налице неговото съгласие за извършване на сделката.
По същество пледира за уважаване на исковете и за присъждане
на разноските в производството съгласно списъка, представен в с.з. от
16.01.18г. /л.234/. По повод разноските за заплатен адвокатски хонорар, от
противната страна е повдигнато възражение за прекомерност. Развива подробни
съображения в писмена защита вх.№2214/23.01.2018г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба с вх.№5880 /л.66-70/, с който исковете са оспорени
като неоснователни.
Твърди се от ответницата, че спорният имот и е
продаден от А.К. при пълно плащане на продажната цена, посочена в нотариалния
акт, като получаването на тази цена е удостоверено от продавача с нарочно
издадена и за целта разписка, която представя, тъй че сделката е изцяло
валидна, като страните са желали съзнавано именно този резултат, който са
скрепили с договора- прехвърляне на правото на собственост върху имота в нейна
полза чрез продажба. Това ясно личало както от издаденото и за целта пълномощно,
така и от съставената от продавача разписка.
Пледира по същество за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноските в производството по списъка, представен и в с.з. от
16.01.18г. /л.235/. По повод разноските за заплатен адвокатски хонорар, от
противната страна е повдигнато възражение за прекомерност. Развива подробни
съображения в писмена защита вх.№2022/22.01.18г.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта.
Ищцата е изложила като
обстоятелства, на които основава исковете си, конкретни предвидени в закона
хипотези за нищожност на договора, което, заедно с посочените от нея факти
относно налично правоприемство между нея и продавача
по сделката, обуславя допустимостта на исковете и и надлежната процесуална
легитимация на страните в производството.
ІІ. По основателността.
1.Установиха се в производството следните факти:
1.1 Ищцата С.К. е внучка и единствен наследник по
закон на починалия на ****. като вдовец А.К., преживял единствения си син Е.К.,
починал на ****/виж удостоверение за наследници на л.8/.
1.2. Със саморъчно завещание от ****., обявено на ****А.К.
е завещал на сина си Е.К. северната половина на таванския етаж, в който живее,
намиращ се на ул.“****в П., а на внучката си С. К.- всичко останало от неговата
движима и недвижима собственост, съгласно н.а. №93, том 7, дело №2948/77г., а
именно- апартаментът на първия етаж на ул.“****в П., ведно със съответните
идеални части на сградата и дворното място /виж завещанието на л.9, протокола
на л.10 и н.а. №93/77г. на л.11/.
1.3. На ****нотариус В.П.е извършил нотариална
заверка на подпис и съдържание с рег.№№386 и 387 на пълномощно, с което А.К. е
упълномощил Т.Б.: да го представлява и подписва пред нотариус и навсякъде,
където е необходимо, при сключване на предварителни договори за продажба /с ФЛ
и ЮЛ/, както и при замяна, дарение и/или продажба, от негово име и за негова
сметка, при условия, цени, ред и купувач/дарен, каквито сметне за добре, на
притежавания от него недвижим иот, а именно: първия
етаж от масивна жилищна сграда, находяща се на ул.“****,
в гр.П., състоящ се от две стаи, готварна, баня и
клозет, южното избено помещение, пералната в партера, северната половина от
тавана със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното
място, съгласно чл.38 от ЗС, който имот съставлява парцел VІІ, върху който е
построена жилищна сграда, имот пл.№849, в кв.47-нов, кв.2-стар по плана на
ЦГЧ-гр.П., описан подробно в н.а. за дарение №93, том 7, дело №2948 от
20.07.1977г. на нотариуса при ПРС; да получи от негово име продажната цена на
описания недвижим имот, платена в брой или по банков път; да договаря и сама
със себе си /виж пълномощното на л.105/.
Видно от прочита на посочения в пълномощното н.а.
за дарение на недвижим имот №93, том 7, дело 2948/77г. на нотариуса при ПРС
/виж н.а. на л.11/, описаният с този н.а. имот, негов предмет, е изцяло
идентичен с имота, описан в пълномощното /виж л.105/.
1.4. На ****., между А.К., като Продавач, действащ
чрез пълномощника му Т.Б., съгласно пълномощно с нотариална заверка на подпис с
рег.№386/****. и с нотариална заверка на съдържанието с рег.№387/****. на
нотариус В.П., и Т.Б., като Купувач, е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, съгласно който Продавачът е продал на Купувача
следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение от баща му С. К., а
именно: северния апартамент със застроена площ 70кв.м., състоящ се от две стаи,
готварна, баня и тоалетна, разположен на първия етаж
/над магазините/ от масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-849, кв.2-стар,
кв.50-нов по плана на ЦГЧ- П., с административен адрес на ул****,
ведно с южното избено помещение с площ от 20кв.м., ведно с пералното помещение
на партерния етаж с площ от 12кв.м., ведно със северната половина от тавана с
площ от 60кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, при запазено от продавача право на безвъзмездно
ползване върху недвижимия имот, предмет на продажба, докато е жив, за сумата от
71 800лв., която продавачът е
заявил, че е получил изцяло от купувача преди подписване на нотариалния акт
/виж н.а. на л.12-л.14/.
При извършване на сделката, пред нотариуса е
представено удостоверение от 18.03.09г., издадено от Община П.- район
Централен, съгласно което имотът, описан в н.а. №93, т.7, д.2948/77г., съответства
на УПИ ХІ-849 от кв.50-нов, 2-стар по действащия план на гр.П.- ЦГЧ и има
настоящ административен адрес на ул. „****/виж удостоверението на л.119,
изпратено до съда от нотариус П., ведно с всички съдържащи се по негово н.д. №49/09г.
документи- л.107-л.125/.
1.5. Със саморъчна разписка А.К. е декларирал, че
до датата на издаване на разписката, ****., е получил от Т.Б. изцяло сумата в
размер от 71 800лв., съставляваща продажна цена за северния апартамент,
разположен на първия етаж /над магазините/, таванско помещение, избено
помещение, перално помещение и идеалните части от дворното място, от масивна
жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул.“****/виж
разписката на л.72/.
От А.К. е издадена и още една разписка с напечатан
текст, с почти същото съдържание, както на саморъчната такава /виж разписката
на л.106/.
1.6. С приетото в с.з. от 21.02.17г. заключение
вх.№4276/09.02.17г. за извършена единична съдебно –почеркова
експертиза е установено, че както ръкописните текстове, така и подписите,
изпълнени в разписката на л.72 от делото, в разписката, изпратена като част от
документите по н.д. №49/09г. на нотариус П. /л.106/ и в пълномощното с
нотариална заверка на подпис с рег.№386/****. на нотариус В.П., са изпълнени от
А.С.К. /виж протокола на л.155-л.161/.
С приетото по делото в с.з. от 16.01.18г. заключение
вх.№28325/21.09.17г. на тройната СГЕ, допуснатата след като ищцата е оспорила
приетото по делото заключение на единичната СГЕ, е установено, че подписите и
текста след „Декларатор“ в разписката на л.72 от делото, както и в разписката,
изпратена като част от документите по н.д. №49/09г. на нотариус П., а така също
подписа и текста след „Упълномощител“ в пълномощното
с нотариална заверка на подписа с рег.№386/****. на нотариус В.П., са изпълнени
от А.С.К. /виж протокола на л.226-л.229/.
Повдигнатите от ищцата в с.з. от 16.01.18г.
искания за допускане на допълнителна единична и на повторна тройна експертизи
са оставени от съда без уважение по съображенията, изложени в протокола от това
с.з.
1.7.При изповядане на
сделката от ****., купувачката Т.Б. е подала пред нотариуса декларация от
същата дата по чл.4,ал.7 и по чл.6,ал.5,т.3 от ЗМИП, съгласно която сумата от
71800лв., съставляваща продажна цена по извършената сделка, е с произход лични
и заемни средства /виж декларацията на л.125/.
В съгласие с тази декларация са събраните по делото
в с.з. от 21.02.17г. показания на св.Н. К.- сгоден и живущ с малката дъщеря на отв.Б., който е заявил, че той е дал по-голямата част от
парите за имота на главната, който А. преписал на Т., като през пролетта на
2008г. и дал 40000лв., в края на 2008г.- още 20000лв. Посочените суми св.К.
предоставил на Б. с уговорка да му ги възстанови, когато и е възможно, а той
самият разполагал с тях, като средства от лични спестявания, от продажба на
наследствен апартамент в гр.Ст.З. и къща в Ч. г. от баща му, средства,
предоставени му от майка му, която от години работела в Г., както и от доходи
от малката строителна фирма, с която работи в А., при получавани и от
годеницата му от работата и във финансова компания в А. доходи. От Б. той
разбрал някъде в края на пролетта или началото на лятото 2009г., след проведен
между нея и дъщеря и телефонен разговор, че е подписан договор за покупко- продажба на имота и че предоставените и от него
средства, заедно с нейни спестявания, за които тя му е споменавала, но без
подробности колко и какви, били използвани за договора /виж протокола от с.з. в
частта на л.167-л.168/.
Във връзка с твърдението на ищцата, че продажната
цена по договора не е заплатена, тъй като материалното и имуществено състояние
на ответницата не е позволявало това, по искане на ищцата, по делото са събрани
данни от НОИ и ТД на НАП- Пловдив, съгласно които, от ****. на Т.Б. е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 147.28лв. /виж писмото на
л.96/, както и че за периода 1999г.-2009г. няма данни за подадени от нея ГДД по
чл.41 от ЗОДФЛ/отм/ и чл.50 от ЗДДФЛ, нито данни за
декларирани получени/предоставени заеми за посоченото лице, с обяснението, че
преди изменението и допълнението на ЗДДФЛ, във вр. с пар.67,т.3 от ПРЗ на ЗДБ на РБ за 2010г., и приемането на
новата т.5 от ал.1 на чл.50 с ДВ бр.99/09г., в сила от 01.01.10г.,
местните физически лица нямат задължение за деклариране на
предоставени/получени парични заеми, а за периода 2010г.-2015г. от лицето са
подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в които няма данни за непогасени остатъци от
получени парични заеми /виж писмото на л.146-л.147/.
Все в тази връзка са събрани и допуснати на ищцата
гласни доказателства, съгласно които, според това, което свидетелите знаят, са
чували да споменава А.К., той плащал на Т. около 200лв. месечно да го гледа и
да му готви /св.С./, тя получавала пари от него, за това, че го обгрижва /св.К./, а св.С. знае, защото се е интересувала и
от близки, че Т.Б., като пенсионерка, нямала странични доходи, докато св.К.
знае само, че тя е пенсионерка.
1.8. Във връзка с намеренията/ волята на страните
по сключения на ****. договор, извън вече коментираните по-горе доказателства,
имащи отношение към сделката, са събрани показанията на св.С.-майка на ищцата и
св.К.- съпруг на ищцата, че докато те били в контакт с А.К., до 2008г.-2009г.,
когато при него се настанила наетата да му чисти и готви Т.Б., А.К. искал С. да
го наследи, като единствена негова внучка и точно затова бил направил завещание
/св.С./, казвал на С. да не се притеснява относно имуществото, че това, което е
на семейството, ще си остане за нея и категорично правел сметка всичко, което
има, да остави на С. /св.К./ и че никога не е мислил за продажба на имота и не
е заявявал желание да го продава, защото имал достатъчно средства от наем на
магазина /св.С./, тъй че били изненадани да разберат след смъртта му, че имотът
е прехвърлен чрез пълномощно от Т. сама на себе си /св.С./.
Св.К. –годеник на една от дъщерите на ответницата,
също е познавал А.К. от 2007г., когато Т. заживяла с него и се грижела за него,
като има впечатления, че те са били много близки и той много държал на нея и и
се доверявал. Пред него А.К. много бегло бил споменавал, че иска да даде нещо
на Т., да и остави имоти, да направи нещо за нея, да я обезпечи по някакъв
начин, но не бил споменавал по какъв конкретно начин. Впоследствие, от Т. той
разбрал, че А. иска да и припише имота на главната, но тя искала да му заплати,
както и че е подписан договор за покупко- продажба.
Намеренията на А.К., имотът му да не остава за
неговата внучка, противно на казаното от нейните двама свидетели, а да стане
собственост на Т.Б., тя да стане единствена негова наследница, заради
полаганите в продължение на последните няколко години за него всеотдайни грижи,
каквито никой през живота му не е полагал за него, в каквато насока са и
показанията на св.К., са намерили ясна изява и в подписания от него с
нотариална заверка на подписа му частен документ от ****., с послепис от 14.07.09г.
/виж л.74-л.75/.
2.Въз основа на установените по делото факти,
съдът направи следните правни изводи по съществото на предявените пред него
искове.
2.1.По основния иск.
За признаване основателността на иск за нищожност
на един двустранен договор като абсолютно симулативен
се изисква да бъде установено, че към датата на сключването му, макар и да са закрепили
пред нотариуса изявления за извършване на сделката, предмет на съставения
нотариален акт, страните съзнателно и съзнавано не са желаели присъщото за тази
сделка правно действие.
Когато се касае до договор за продажба, както е в
случая, следва да се установи, че продавачът е нямал намерение да прехвърли правото
на собственост върху купувача срещу заплащане на продажна цена и че нежеланието
му за настъпване на правните последици, присъщи на продажбата, изявление за
извършване на която е направено пред нотариуса, има и съзнаваното съгласие на
другата страна.
Казаното до тук е достатъчно, за да се заключи, че
твърдението на ищцата, че договорът е нищожен като абсолютно симулативен, тъй като посочената в него продажна цена не е
била реално заплатена от купувача на продавача, е несъстоятелно, защото договорът
за продажба на недвижим имот е по естеството си консенсуален
и за сключването му е достатъчно страните да са постигнали съгласие, че
купувачът ще получи от продавача правото на собственост върху имота срещу
заплащане на продажна цена /чл.24,ал.1 от ЗЗД/, а неизпълнението на
задължението на купувача за плащане на продажната цена на продавача е въпрос на
облигационни отношения помежду им, обосноваващи правото на продавача да иска
разваляне на договора поради неизпълнение на това основно задължение на
купувача /чл.87,ал.3 във вр. с чл.200,ал.1 от ЗЗД/.
Т.е. въпросът за реалното плащане на уговорената с
договора продажна цена не е относим към релевантните
за случая факти дали изявеното от страните по договора съгласие за сключване на
договора съответства на действително желания от тях обичаен ефект на сключения
договор, конкретно- за липсата на воля и желание на продавача да прехвърли на
купувача собствеността върху имота срещу заплащане на цена, съзнавано и желано
и от купувача при сключване на договора, а към облигационните правоотношения,
които се пораждат между страните по един валиден договор за продажба, свързани
с изпълнение на основните поети от страните при сключването му задължения.
Извън горното изцяло принципно съображение, анализът
на доказателствения материал, събран по делото, също
не дава основание за направата на извод в подкрепа на тезата на ищцата, че
сделката е абсолютно симулативна, а напротив- сочи,
че страните са искали настъпването на точно този ефект, който е изявен от тях
пред нотариуса по сключения договор за продажба.
Съображението на ищцата, че продажната цена не е
платена, тъй като записаното в договора за продажба, че продавачът е заявил, че
е получил изцяло от купувача продажната цена преди подписване на нотариалния
акт, не отговаря на истината, защото продавачът не се е явил на сделката и не е
участвал в нея, няма правна стойност и от него не може да се изведе направения
от ищцата извод.
А.К. наистина не е присъствал пред нотариуса при
сключване на атакувания по делото от ищцата като нищожен договор за продажба,
но това само по себе си не означава, че записаното в нотариалния акт изявление
относно плащане на продажната цена по договора преди датата на сделката е
неистинно, доколкото същият е издал разписка, в която изрично е посочил, че
продажната цена е била получена от него изцяло преди датата ****. и тази разписка
е била представена пред нотариуса и взета предвид от него по отношение на
възпроизведеното в н.а. изявление относно плащането на продажната цена по
сделката от купувача на продавача, както личи от посоченото в т.14 от описа на
документите, съставляващи н.д. №49/09г., изискани и изпратени на съда от
нотариуса, изповядал сделката /виж писмото на л.107 и л.106/.
Обстоятелствата, че през 2002г. покойният К. е
оставил завещание в полза на внучката си, ищца по делото, както и че до
момента, в който грижата за него в ежедневието му била поета от ответницата по
делото, бил заявявал пред св.С. и св.К., майка и съпруг на ищцата, че
намеренията му били С. да го наследи и цялото му имущество да остане за нея
след смъртта му, не са в състояние косвено да обосноват извода, че при
сключване на договора за продажба от 2009г., като продавач, той съзнателно и
със съгласие на купувачката, не е искал настъпване на обичайния за този договор
ефект.
Намеренията и волята на лицата, свързани с
притежаваното от тях имущество, могат да търпят промяна във времето, дори
когато вече са намерили правно значима изява под формата на завещание, както е
в случая. Тъй като
завещанието поражда действие със смъртта
на завещателя /чл.13 от ЗН/, до момента
на пораждане на действието му,
завещателят е свободен да промени волята
си и да отмени
завещанието, както изрично, така и мълчаливо
/чл.38 от ЗН/. Наследяването, за което св.С. и св.К. говорят, е също факт,
свързан с настъпване на смъртта на наследодателя /чл.1 от ЗН/, и се отнася до
имуществото, което е налично в патримониума на
наследодателя към момента на откриване на наследството.
В конкретния
случай, намеренията на покойния К. от 2002г. до 2009г., свързани с процесния за делото имот, очевидно са претърпели промяна,
като той съзнателно и със съгласието на ответницата се е разпоредил в нейна
полза с правото на собственост върху този имот чрез продажба, в насока на който
извод са: споделеното още през 2007г. от А.К. пред св.К. желание да остави на Т.
имоти, да даде нещо на Т., да направи нещо за нея, за да я обезпечи, тъй като
се чувства много сигурен с нея и са много близки; в споделеното със св.К. от
ответницата, че А.К. иска да и препише имота на главната, който тя искала да му
заплати, поради което заела от св.К. през 2008г. сумата от 60000лв., а по-късно
пак от ответницата св.К. разбрал, че между нея и К. е подписан договор за
продажба, при който тя е използвала заетите от него средства, както и нейни
лични спестявания; съответствието на информацията от показанията на св.К. с
двете подадени от ответницата пред нотариуса при изповядане
на сделката декларации относно произхода на средствата, с които е извършено
плащането на продажната цена по нея; ясната и категорично разписана от самия А.К.
воля да се разпореди с имота, в издаденото за целта на ****. пълномощно с
нотариална заверка на подписа, с което е упълномощил ответницата от негово име
и за негова сметка да замени, дари или продаде имота при условия, ред, цени и
купувач/дарен, каквито упълномощената сметне за добре; издадените от него две
разписки- саморъчна и с печатен текст, удостоверяващи, че е до датата ****. е получил
от ответницата пълната продажна цена за имота, предмет на сключения между
двамата договор от ****.
При
категоричните данни, изложени по-горе, обстоятелствата, че ответницата е
пенсионерка, че е получавала пенсия в размер на 147.28лв. и че не е декларирала
пред ТД на НАП- Пловдив след 01.01.10г., когато това
по закон е било необходимо, наличие на остатъци от невърнати заемни средства,
каквито е получила през 2008г. от св.К., не са според съда достатъчни като
косвени данни, въз основа които може да се обоснове извод в подкрепа на тезата
на ищцата за абсолютна симулативност на сключения на ****.
между наследодателя и и ответницата договор за продажба.
Сочената от
ищцата с писмената и защита заинтересуваност на св.К., който е съжител на една
от дъщерите на ответницата, е взета от съда предвид, но поради кореспонденцията
на показанията му с гореописаните в предходния абзац установени по делото други
обстоятелства, както и защото за правната ни действителност не е необичайно
лицата, свързани с родство и/или близост, обослувена
от фактическо съжителство, да си предоставят взаимно за послужване парични
средства, без да съставят за това документи, съдът не споделя доводите на
ищцата с писмената и защита, че казаното от този свидетел, щото е предоставил
на ответницата в заем средства в голям размер, без за това да е съставена
разписка или друг документ и при уговорка тя да му ги върне, когато и е
възможно, компрометира достоверността на показанията на този свидетел, тъй че
те не следва да се ценят.
Изтъкнатите
от ищцата с писмената и защита съображения, че след смъртта на дядо и,
посочената от него като получена с издадените разписки продажна цена от
71800лв. не е намерена нито в дома му, нито във влог на негово име, са такива
за факти, ирелавантни при преценката на въпроса каква
е била неговата воля при сключване на договора, атакуван от нея като абсолютно симулативен.
Коментираното
с писмената защита на ищцата наличие на две разписки за получаване на тази сума
като такова, всяващо съмнение относно валидността на сделката, е изцяло
хипотетично, и като според съда от същия факт може да се обоснове и точно
обратен извод- за непоколебима сигурност и истинност на признатия с тези
разписки от издателя им факт.
Ето защо
съдът счита, че при стояща върху нея тежест да установи твърдяната като водеща
до нищожност на договора абсолютна симулация, ищцата не е успяла да установи
категорично това свое твърдение по пътя на пълното и главно доказване, тъй че
искът и сключения договор за продажба да се прогласи за нищожен, като абсолютно
симулативен, следва да се отхвърли като
неоснователен.
2.2. По евентуалния иск.
С отхвърляне
на основния иск е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения от
ищцата евентуален иск за прогласяване нищожност на договора за продажба, поради
липса на съгласие, тъй като пълномощното, по силата на което ответницата е
действала от името и за сметка на продавача, не е било подписано от него.
Този иск
следва също да се отхвърли като неоснователен, доколкото двете приети по делото
заключения на допуснати СГЕ установиха категорично, че както подписът, така и
саморъчното изписване на името А.С.К. в оспореното от нея като неистинско
пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя,
са изпълнени от А.К..
В частта
за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски
в производството.
При отхвърляне на двата предявени от ищцата иска,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответницата.
Ответницата претендира по списъка, представен по
делото с молба вх.№20101/26.06.17г. /виж молба и списък на л.209, л.210/,
разноски от 1100лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и е установила
направата им с приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
10.02.16г., служещ и като разписка за плащането им /л.127, същи и на л.211/.
Възражението на ищцата за прекомерност на
заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение се намериха от съда
за неоснователни, тъй че сторените от ответницата разноски следва да и се
присъдят изцяло.
Доколкото страните не са развили нарочно
съображения, свързани с повдигнатите от тях в с.з. от 16.01.18г. възражения за
прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение,
съдът взема предвид в случая единствено критериите, релевантни за преценката,
съгласно на чл.78,ал.5 от ГПК.
За делото може да се смята, че е такова както с
правна, така и с фактическа сложност, доколкото:
Ищцата е съединила първоначално за разглеждане в
общо производство по делото множество искове, за част от които производството
по делото е било прекратено, поради тяхната недопустимост. Така се е стигнало
до разглеждане на два иска- основен и евентуален, които имат отделен предмет на
доказване, с оглед фактическия състав, на който са основани. Исковете за
нищожност, поради симулативност на сделката, са обичайно
с висока сложност на провеждане на доказването им.
Делото е започнато през 2015г. и е приключило през
2018г., с провеждане на множество съдебни заседания и събиране на много и
различни по естеството си доказателства, което е свързано със значителни
процесуални усилия за страните.
Поради казаното, съдът намира, че заплатеното от
ответницата възнаграждение за адвокат от 1100лв. не е прекомерно, с оглед
правната и фактическа сложност на спора.
Макар и при горния извод
да не се дължи обсъждане по допълнителния критерий, свързан с размера на
възнаграждението, предвидено от Нар.1/04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита по дела от рода на разгледаното /в ред.
преди изм. с ДВ бр.84/16г./, съдът извърши и тази проверка и констатира, че при
защита по дела с материален интерес, какъвто е бил защитаван в случая, при цена
на иска от 43 373.80лв., се следва минимално възнаграждение от 1317.48лв.,
тъй че дори да се счете, че делото не е с правна или фактическа сложност,
заплатеното от ответницата възнаграждение от 1100лв. на може да се намали
поради прекомерност, тъй като е под определеното от Нар.№1/04г. такова, а
чл.78,ал.5 от ГПК забранява намаляването му под минималния определен от
Наредбата размер.
Воден от тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
иска на С.Е.К., ЕГН **********,***,
адв.Р.И., срещу Т.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Н.А., да се прогласи за нищожен, като абсолютно симулативен, договора за продажба, сключен с н.а. №51, том
І, рег.№472, н.д. №49/****. на нотариус В.П.между А.С.К., като продавач,
починал на ****., и Т.Д.Б., като купувач.
Отхвърля
иска на С.Е.К., ЕГН **********,***,
адв.Р.И., срещу Т.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Н.А., да се прогласи за нищожен, поради липса на
съгласие от страна на продавача, договора за продажба, сключен с н.а. №51, том
І, рег.№472, н.д. №49/****. на нотариус В.П.между А.С.К., като продавач,
починал на ****., и Т.Д.Б., като купувач.
Осъжда С.Е.К., ЕГН **********,***, адв.Р.И.,
да заплати на Т.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Н.А.,
сумата от 1100- хиляда и сто лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: